Идва краят на нощта, чува се последният писък на страха. Слънчевите лъчи нахлуват през прозореца, единсвенно ъгъла, в който седиш, е тъмно. Ставаш бавно, нямаш вече сили. Отиваш до прозореца и отместваш коприненото перде. Навън имаше хора със щастливи лица, смеещи се и бързащи за някъде. Никой не се ...

ЗАТЪМНЕНИЕ. СТОЛ. ЧОВЕК С РЪЦЕТЕ ЗАД СТОЛА.
- ЖЕЛАЯЗО-О-О!
ВИК. СЛЕД ТОВА БЯЛА СВЕТЛИНА В ЛИЦЕТО НА ГЕРОЯ. ТОЙ ГЛЕДА В ХОРИЗОНТА.
СВЕЖДА ГЛАВА:
- ЖЕЛЯЗО!!! ...

Навънка слънце грее,
а в душата моя - само
мрак.
Светът навънка - той се
смее, но аз намръщена ...

Загубата не е край на всичко.
Загубата знак е за умора.
Загубата променя в нас едно-едничко.
Загубата, тя ни прави хора.
Буди тя във нас тъга. ...

Някой беше казал, че звездите са много високо, но имало хора, умеещи да стигнат до тях... Да разтворят шепи и да потопят пръсти в светлината им – набързо, като неуловим повей от криле на пеперуда... и да гребнат малко от заряда им... А после – да стиснат нежно длани и да погалят тайно душата си, вли ...

Аз ще бъда няма...
Палач... тълпа...
Аплауди и призиви...
Удар... Боли!
Камшик... и - следа! ...

Когато всичко свърши и безвремието започна,
аз пропадах в себе си и се чувствах ням,
и целият живот свърши, и сега съм на съд безсрочен,
и дори със греховете си в ада, пак съм сам.
Когато времето ме разгроми и съвестта пристигна, ...

Като струни на китара
проблясват слънчеви лъчи.
И утрото по тях прокарва
пръсти трескави и тихи.
Звучат акорди с птичи песни. ...

БУДИЛНИК
Тик-так, тик-так.
Стрелките гонят се
в море без бряг.
Секундите броят. ...

Седни, седни и нека ти разкажа
за чувствата, които породиха се в мен.
Ела... Ела и нека ти покажа
кой плени сърцето ми за ден.
Видях го и щом видях, разбрах, ...

Kрасиви сме, когато помним...
и грозни - щом забравим
Себе си...
Море от чувства, океан от спомени
и лодка трябва само да направим ...

Мои мъже,
мои птици
в живота ми,
които идвате и си отивате...
Аз не съм гнездо, ...

Защо това ми причини,
се питат моите очи,
защо това нарани,
което обичаше допреди?
Бързо ме захвърли и потърси другаде любов, ...

Мое малко дете - неродено.
Нов живот тупкащ у мен.
Мой нов свят, моя нова вселена.
Радост моя в идния ден.
Стих мой нов и нова надежда. ...

Скоро навършва се година,
откакто ти замина...
Откакто нея ти избра
и любовта потъна вдън земя...
Не - не съм забравила... ...

Затварям книга прашна
с край, облечен в сивота.
И подир истината страшна
вървя, увлечен от живота.
Но днес, на ъгала до нас, ...

Всяка нощ от съня си крада,
заради шепата слънчеви стихове.
Всяка нощ непозната звезда
със светлина по възглавката пише.
Всяка нощ е луната сълза, ...

Ядосвах се за глупави постъпки,
в тъга превръщах радостта,
сърцето си затварях зад прегради,
закриващи лъчите на деня.
Болезнено си скубех аз косите ...

Като есенни листа се стичат
от очите и посърнали сълзи...
Те бликнали са от тез, що се вричат,
верни да са до последни дни!
Безмилостният свят не ще помогне ...

На сцената животът режисьор е.
Актьорите подрежда и върти -
пионки сред натруфени декори.
Подрежда в пъзел страсти и съдби...
А ролите отдавна са раздадени. ...

Нали знаеш, че преди всичко, което имах, на теб го подарявах.
Обичах те.
Прости.
Това не ти достигна.
Съжалявам. ...

Не ми отива да съм нежна,
да се моля, да желая, да горя.
След себе си не искам да оставям пепел,
аз винаги оставям кървава следа.
Винаги ранявам, даже да обичам. ...

МОЛИТВА
Пред иконата молитви пак мълвим,
но молбите ни чуваш ли?
Прошка от тебе просим,
ще простиш ли? ...

Душата си във тайни ти забулваш
заключваш си със ключ сърцето
радостта болезнено охулваш
с посърнала усмивка на лицето
И нито вопъл не проронваш ...

Как ли се чувства вампира, опиянен от вкуса на кръвта и забравил изгряването на слънцето?... Как ли лъчите прояждат кожата му, какво ли усеща?... Болка, изгаряща всяка част в тялото му?
Какво ли чувства, когато умира и демонската му черна душа бива изтръгната от предишното му местожителство... земят ...

Студена нощ... мрачен ден....
устните бавно нашепват: Къде си? Къде в този момент...?
Разбираш ли, имам нужда от теб...!
Ела, помогни ми! Спаси ме от самата мен... върни ме към живот...
Не зная коя съм... ...

Трябва да бъда голямо момиче,
да мисля с разум, а не със сърце,
да не плача, когато някой не ме обича...
Но е трудно! Аз съм още дете...
Спешно трябва аз да съм голяма, ...

Без теб
Стоя сама...
тук, навън,
гледайки как животът продължава.
Живея във всеки минал спомен, ...

Аз искам да ме чакаш вечер
отвън, на пътната врата
и тихо притаен, да питаш:
"Как мина днес деня?"
Да вземеш дланите ми кротко, ...

Опасен риф се криел под водната повърхност.
Коварно разполагайки с човешките души.
Бел Рок нарекли името му местните монаси.
Страшилище бил той за всичките моряци.
На гибелната напаст монасите издигнали камбана, ...

Когато някой си отива
и ти не можеш да го понесеш,
когато някой си отива,
а ти не можеш да го спреш,
болката душата ти изгаря, ...

Пристигна май,
разцъфнал и тържествен,
възторжен, ароматен и красив.
Пристигна, очароващ и божествен.
Прегърна ме и влезе мълчалив. ...

Сред шумните морски вълни
Сред шумните морски вълни,
сред шепота див на морето
се мятат, ранени, мечтите
и къса се стон от сърцето. ...

На майка ми и най-добрата и приятелка...
Мила моя Мила,
Не мога да си обясня сама за себе си защо с първите стъпки на пролетта мисълта за нашето детство ме връхлита. Спомняш ли си? Разноцветните лалета в градината на баба... А сините пепруди, които гонехме, изпълнени с детски ентусиазъм? Помниш ли к ...

В живота ни любим човек все има,
но най-любим е тоз, който ни роди,
това е наш`та майчица любима,
обичана дори и от светци!
Тя дала е живота на детето, ...

Не съм на сто години -
навърших четиринайсет.
Когато бях под стряхата,
на завет.
Едва сега разбирам - ...

Полудявам в счупен призрак на архитиктура,
изпълзявайки през пъпа в слонското око,
във зелена нощ със камъни крилати.
Чрез абсурда ражда се животът,
чрез абсурда пада и смъртта.

Дори през ада да вървиш,
дори с дявола да сгрешиш,
не се притеснявай - имаш мен,
не се отказвай - върви до мен.
Каквото и да правиш - ...

Само росната капчица се осмели да проговори на слънцето:
- Ти поне виждаш полята, огрени от собствената ти прелест, виждаш безкрайните реки, виждаш горите, заспиващи, уморени от човешката суета, виждаш целия свят...
- Та това... Това не е нищо!...
Капката не можа да каже нищо повече. Само можеше без ...

Часът на смъртта
никой не обяви.
Не това,
а агонията беше страшна.
Дълга. ...