Да бъда търпелива не умея,
но чаках те тъй дълго под дъжда.
Намокрих се, премръзнах,
но не тръгнах…
обещах да те прегърна във студа... ...

Ветрове
Навън подухва зимен вятър
и люлее клони оголели.
А в мен ветреят мисли
разпокъсани и разпилени. ...

ВЕЧНО ЖИВ
Огънят на слънцето жадувам.
Този огън мен изпепели.
Пепелта от вятър разпиля се,
щом утеха в мен потърси ти. ...

Страхът превзема те, убива те напълно,
чертите ти човешки се размиват,
очите ти неизразно немеят
и ти си сляп и тъжно се разстилаш.
Страхът чудовище създаде, ...

Камелия Мирчева
ВНЕЗАПНО ПРОЗРЕНИЕ
(разказ)
Хладната струя вода обливаше тялото й и отмиваше непосилната горещина, болката и умората. Знаеше, че я очаква тежък ден, но в момента се чувстваше добра и чиста. Погледна се в огледалото и през стичащите се капчици вода видя собственото си отражение.
„Нима ...

Усмивката след плач е по-красива,
след зима - по-цъфтяща пролетта.
Надеждата след мъка по е жива,
а утрото - по-светло след нощта...
Как трябват ни търпение и будност ...

А думите ти хапеха... Безбожно,
разкъсваха на части мисълта ми.
По дяволите, искаше ми се да мога
поне веднъж да изпаря страха си.
Поне веднъж да се запазя истинска ...

Сънувах... Че съм най-Безгрешният...
И с камъни замерях всички грешници...
И бях щастлив... Че правдата раздавам...
Преборил в съвестта си всички мелници.
И Дон Кихот заврях го в миша дупка, ...

Духовно възвисена
от прочетеното в книгите,
аз се чувствам окрилена
и над сивотата, над интригите,
в които животът ни натиква ...

Странници сме в светлината на деня
или вечни странници бродим в нощта...
Кой ще каже как меним се под дъжда
и носим ли, носим кръста си в кал, под върха...
С тъмни вихрушки политаме право напред, ...

Улица "Екзистенциална"
(кратък наръчник на минувача)
Не излизай без каишка!
Не говори без намордник!
Не уринирай без нужда! ...

ДЪРЖАВА
Ако трябва, на бъчва ще прекося океана
и даже с криви крака да остана,
в държавата си пак ще се прибера,
че там живее моята душа. ...

В годината на тежкото сребро
едно бижу сърцето изковава.
Не става за ревер и за сако.
За мъж е. И за там, където трябва.
В годината на тежкото сребро - ...

Още сънувам онези светове,
които ми показа...
Търся оправдание в лудостта,
но как да те запазя
близо до мен, ...

Разочаровах ли те или те предадох,
взех ли нещо или нещо не ти дадох?
Сама ли да се виня, накажа или от съда
да чакам да произнесе мойта присъда?
Може да е свършило, но няма там да спре, ...

За беда голяма -
не видях във теб опора.
Милост в тебе няма -
не се разбрахме като хора.

Бурята в пепелявите планини
В далечния изток се намираше елфическият град Галдрос, чиито околности бяха постоянно нападани от млади черни дракони от Пепелявите планини на север. Много елфи бяха тръгнали към планините, но никой не се завърна, а само прииждаха още и още дракони.
Тогава смелият воин Ка ...

Толкова искам
да бъда красива –
в мен да е влюбен
целият свят.
Толкова искам ...

Няма да загубя сърцето си.
Ще излея отровата в проза.
Ще измия в локвата себе си.
Ще заема молитвена поза.
И тогава ще видя душата ти, ...

***
Навън вали, вали.
Небето сякаш ме притиска.
И в моите гърди,
в сърцето ми, дъждът се плиска. ...

Вълните помнят. Пясъкът те помни.
Морето твойте думи ми шепти.
А ти ми идваш само като спомен
и тихо лягаш в тъжния ми стих.
Попътни ветрове за теб повяха – ...

* * *
Нощта навън като лепкава глина е,
сякаш се стича по мойте клепачи,
дъхат ми воали, от пара копринени,
чувам щурци в песента си да плачат... ...

Чистотата е моята превелика сила,
с нея стъпвам по Божиите пътища.
Възхвалявам Бога,
уповавайки се на името Господне.
Търся пътя, замъглена от лъжи коварни. ...

Обичам те безкрайно
и знаеш ти това.
Във онзи ден, когато
ме поиска със слова,
откликнах аз на любовта. ...

Така се чувствам уязвим:
Пред теб. Единствено по кожа.
Побързай! С устни ме завий!
Протегни ръцете си да сложа
от чувственост изтръпналото тяло ...

Животът ми бе някак подреден,
умерен в своята цикличност,
след буря следва слънчев ден,
с любов се ражда и успешност.
Пътят ми бе някак предвидим. ...

В една екзистенциална самота
се раждат най-тревожните въпроси
за смисъла. За собствената свобода,
обречена в размити коловози.
И тъмни грехове ни провокират ...

Сънувах те, вървиш до мен
влюбен и смутен,
влюбена съм и аз,
не го крия в този час.
Нежно ме прегръщаш ти, ...

Мрак непрогледен
Празни очи
Болка голяма
Безутешни души
Искам до тебе ...

Клетва
Изтръгни ме
от стените ти
и зидовете.
Въплъти духа ми ...