Мене
При мене, знай, ще се връщаш,
ще ме молиш, ще плачеш горчиво.
В съня си винаги към мен ще се обръщаш
и думи прекрасни ще говориш сънливо. ...

Последен отблясък
Студени, сиви и мъгливи дни.
Оръфано, нещастно време,
тъгуващо по мъртвите звезди.
Една остана само да блести ...

Усмихват се устните весело,
в очите дъгата блести,
но гледат те тъй унесено,
сякаш, че нещо боли...
По миглите слънцето бяга, ...

Лятна нощ с дъха ти по лицето ми и
Юлско утро с нежността ти пак си пожелах!
Безумно се запълвам със желания.
Обвивам се отново в спомени.
В очакване очите са сълзи отронени. ...

Не е слабост да плачеш, не е безсилна любовта, не е гордост казаното "не", в края на една любов винаги две сърца плачат, в края е сила, щом на себе си признаеш, че не можеш до край болката да обуздаеш.
Не ме чети, и днес е болка.
Не ме мисли! Аз още съм сама.
При мен очите си не спирай,
от слепотата ...

Народът ни
с латино сериали
се "ограмотява",
току-виж сме станали
"бананова" държава!

хайку
Нежна брезичка
ражда от листата си
слънчеви лъчи...

Изтръпнала болка в ръцете ми плаче -
клошарят на спомена мил.
Понякога драска и стръвно ме хапе -
пиниз от сълзлив водевил.
Избродва душата ми в тъмни одежди - ...

Изтичам
Изтичам на времето в часовника,
изсипвам се като пясък,
безкрайност в минути рони се
откакто си тръгна с трясък. ...

Тих ромон от капки дъждовни,
тих писък на блудна душа,
откровение... забързани стъпки
по сивата утрин, пак под дъжда.
Усмивки, скрити под влажни ревери, ...

Плача ли? Или това са пръстите на дъжд,
дълбаещи морета по моето лице.
Блъскат се вълните в брега и изведнъж
запяват океани в корито от ръце.
Плача ли? Или това е падаща луна, ...

Душа и тяло
Очите ми,
измити от сълзи,
днес гледат ясно...
В душата ми ...

Уморих се.
Болят ме вече и очите.
Откажи се!
Много са! Къде да си продам сълзите?
Будя се със сълзи на очи и лягам пак така. ...

Учиха ме старите хайдути,
с думите на българските песни:
и във най-опасните минути,
да оставам доблестен и честен!
Пред врага си да не коленича - ...

Слънцето издига се и после пак потъва,
съмва се, а после мрак се спуска пак,
вали водата, после в кал затъва,
а после пеква слънце и става сухо всичко пак.
Луната - цяла свети, после пък я няма, ...

Изгубен. Изтриха стъпките ти картата,
сега там никнат само плевели.
Да бе я нарисувал с въглени,
а не с усмивка, тръгваща със утрото.
Забравен. Пясъчните мигове по пътя ...

Беше един от най-невероятните хора, които познавам. Не съм срещала друг така мил, всеотдаен и страхотен човек като дядо ми. А си отиде от този свят толкова рано... Нямаше възможността да види как порастват и се развиват хората, които толкова много обичаше и за които даваше всичко - неговите внуци. О ...

Гадателка съм!
Ще ти разкажа
какво виждам сега.
Необятна е моята дарба
да предсказвам чрез любовта. ...

Там, високо над полята
води текат, надолу бързат.
Устремени са към низината,
не ще пред нищо те се спрат.
Там, високо над полята, ...

Импресия
Езеро. По Лунната пътека,
тръгвам... и потъвам в хлад.
Кръгове и страх, а мека
е душата му и пълна с глад. ...

Пердето леко потрепваше, когато през балконската врата влетя нещо. Евгени вдигна очи от монитора и погледна към вмъкналия се предмет. Удари един „сейф" на написаното и стана да види отблизо. Беше книжна фунийка. Като дете и той бе изстрелвал подобни с малка метална тръбичка. Взе я и излезе на балкон ...

Искаш да съм твоята жена,
ще ти бъде трудно, помисли, човече!
Ината ми и твърдата глава не ще сломиш
с любов и цвете...
До късно аз обичам да поспивам, от готвене ...

Вдъхновен от IVETO_tattoo (Ивето )
Изплаках си думите.
Останах по сол.
Разкрачена,
съблечена... ...

В ранна сутрин, над морето
бавно слънцето изгрява
и мастилено, небето
постепенно избледнява.
Гларуси и чайки пеят ...

Ти си конекрадец,
призори откраднал
бялата кобила
на моята надежда.
Затова настъпва ...

"След 10 години"
Приятели останахме за цял живот.
Събра ни казармата - нашият университет,
в който бяхме изпратени от народа.
Влязохме различно умни момчета, ...

Не знам, приятелю, дали ще мога
да скрия от очите ти каквото искам.
Изгубвам всички признаци на воля,
докоснеш ли ми същността.
Неистово ...

Ето пак дойде.
Есента е тук.
Толкова разноцветна
и така подтискаща.
Така самотна и студена. ...