Един танц.
Нашият танц.
Последният танц.
Запази последния ни танц.
Две тела. Една сцена. Празна зала. Светлините постепенно угасват. Остава само една, която огрява техните лица. ...

Събудих се със мисълта за теб
щастлива, знаех, че ще дойдеш.
Знаех, че не би посмял
да скъсаш струните
на една нежна любов. ...

"Те неуморни, вечно чакат
от жеравите вест за смърт,
те греят като факли в мрака,
те вечно бързат някъде на път."
Мария Ангелова се взираше с разтуптяно сърце в малката табелка на дървената врата. Дали не бе объркала адреса?... Това беше първата сериозна задача, която и възлагаше вестникът... За кра ...

Животът те сграбчва с ледени пръсти.
Последна целувка и нова сълза.
Стоя сам уморен от чувства,
мъча се да бъда силен пред теб.
За какво се борех и какво аз исках, ...

(посветено на Ники)
Изгубих сърцето си
Случи се!... Това, от което се боях, се случи... И той ми разби сърцето. Още в мига, в който се забърках с него предусещах, че ще ме нарани. Сгреших с него, но предпочетох да вярвам... Да, избрах да му вярвам...
Исках само малко щастие, частица радост и за мен. ...

В стила на бинарното мислене, четейки познатата стара приказка, видях как в приказното пространство изплуваха няколко двойки думи: ГОРА - ДОМ, МАЙКА - БАБА, МАЙКА - ДЪЩЕРЯ, ВЪЛК - ЛОВЕЦ... и между всички тях странно състояние на движение по ПЪТЕЧКАТА...
И постепенно този модел на приказката получи с ...

МОРСКА СИМФОНИЯ
Учихме някога в клас
за Илиада и Одисея,
как Омир пял е в захлас
своите песни от кея. ...

Не искам слава, ни пари,
не ме влече да съм прочут, ни прословут.
Дори да спя на сламата, в краварника, животът ми ще е красив,
когато няма го ярема повратлив.
Не искам аз да съм герой, ...

( Посветено на всички рали пилоти и любители на адреналина)
Нося огън, не душа,
пия нафта, не вода.
Комбинацията моя
да кипи във мен кръвта! ...

Чадърите преливат
в капковидна тишина
и лек жасминов тембър.
Адажио,аморе и малко суета,
аз днес ще пея по Декември. ...

Изпращам те, 2007-ма!
Изпращам те с малко тъга,
моя две хиляди и седма!
За мен ти беше щедра и добра -
помогна ми отново да прогледна! ...

Танцуваме...
Стояхме на дансинга. Танцувахме...
И двамата не знаем какво правим. Никой не го е правил преди. Гледали сме другите. Как танцуват...
Нежно я прегръщам. Тя отвръща. Оркестърът започва да свири. Бавно тръгвам с левия крак напред. А тя с десния. Лека усмивка по лицето и. По моето също. Не ...

Завръщам се.
След толкова години
стоя пред бащината си врата...
Излез и посрещни ме,
аз съм същата - ...

Пакостници
На село в къщата на баба Стана
живеели си Мишко и Мишана.
Дечицата им - пет мишлета сиви,
растели здрави, весели, игриви, ...

Мечтата е душата
Сам. Вълк единак.
Страшна зима. Сняг.
Ще дочака ли пролетта,
или ще се предаде на студа? ...

И утре ще забравиш, нали?!
- Мен и мойте очи.
И утре няма да помниш, нали?!
- Мен и думите, с които ме рани.
И утре ще отричаш, нали?! ...

*В светлина*
на Боряна Йосифова
В безкрая ще се лутам,
ще следвам слънчеви лъчи,
но не от безкрая ще науча ...

Тресавища мъгливи,
природа мрачна и сурова,
блата и езера, вековни дънери и... нищета...
Проклети улици, изпълнени със злоба и тъга...
И гнуснави паради - паради на човешка нищета... ...

на края на брега
стоя и чакам.
началото на пътя
стои пред мен и мене чака...
сипвам си още малко дъжд във шепа ...

На денонощието, в най-хубавия час,
когато слънцето с луната се целува,
усещам... Време, ти летиш край мен,
поспри се, накъде пътуваш?...
Не ме оставяй пак във самота, ...

Страхувам се не от тъмнината на нощта,
а от това да ме оставиш и изгревите да посрещам сама.
Страхувам се без тебе да заспивам,
защото сама в Нищото се скривам.
Страхувам се да разбереш каква през цялото време съм била, ...

Може би мислите, че аз сънувам
това, което казвате?
Може би си мислите, че аз не се преструвам
за това, което правите?
Но аз чувствам още топлите думи, ...