Стаята, която обитавам,
тя ли мен, или пък аз я притежавам?
Двете дружно някак си живеем,
плачем, замълчаваме
или се смеем. ...

>
>
> КАТО ОГЪН И ВЪЗДУХ
>
>>> Със теб сме полюси различни, ...

То не е хубаво точно сега да си споделям грижите с вас, все пак идват празници, ама... Аз не знам другите хора карат ли се по празници или не, но тоя път у нас какво стана, направо не си е работа.
Добре де, направил сърмите, голяма работа и аз можех да сготвя. Снахата изми съдовете, да, ама аз му на ...

Влюбена до лудост ме оставяш да плача сама без глас
съвсем уморена от студа в гърдите умирам в този час
исках да те имам, но съдбата те отне
пак без думи повтарям твойто име на колене
Как да забравя, че лъга ме ти ...

А нощта жадува за кръв. Нейните страхове се сливат със ужаса на писъците прознизващи я. Тя е нежна, но тъмна, невярна.
Нейната жестока мрачна сянка покрива земята. Никой не е в силите си да отрече нейното величие и да понечи да я спре.
Идването й е очаквано. Винаги е.
Той стоеше точно там, на хълма, ...

Вечно неразбран
недооценен копнеж.
По цветята скреж.

Не искам да имам очи,
когато не виждам твоя образ във тях...
Не искам да имам уста,
щом не успях да ти разкажа всичките си приказки...
Не искам да имам уши, ...

За радост или пък за жал
имам си го в къщи цял -
"дядо Коледа", почти презрял...
Коледата като дойде,
не пълни с подаръци чувал, ...

Осмислих с оптимизъм
своя земен път.
Житейски катаклизми
няма да ме спрат.
Калена от живота, ...

Преминах отвъд болката.
И блеснаха планини в бяло.
В Микрокосмос притегаем,
до звездите (безболков)
Богославян! ...

Тази сутрин се събудих по-истинска.
Не помня откога
не бях спала толкова спокойно.
Кафето ли? Ще го изпием заедно.
… ...

Листът ми е чужд...
Някъде изгубих моята поезия...
По кой ли път сега поех?...
Животът ли потъна в амнезия?...
И аз ли всичко свято от себе си отнех?... ...

Прогрес
Маймуните слязоха от дървото
и на тояга камък завързаха,
в природата впиха окото
и всичките и тайни развързаха. ...

Длани
(Честита 2008 г. на всички автори, читатели и модератори)
Изтля поредната година,
гледам кожата старее,
далеч от бедната Родина, ...

Смейте ми се колкото искате, ще ви разбера..Не знам дали сте виждали момче да плаче, но ако бяхте тук, щяхте да станете свидетел на това. И не разбирам защо точно аз трябва да съм уникалния? Не можеше ли някой друг? Защо виждам света от този ъгъл. Не, не, не ъгъл на полезрение, говоря за ъгъла на об ...

Случвало ли ти се е от сутринта,
да знаеш какъв ще е денят,
всяка лоша дума, която ще ти кажат,
всички случки гадни, които ще те смажат,
всичко лошо, което ще има, ...

"Нали ти казах" - каза той
и продължи напред,
оставяйки те пред стария избор.
Не гледай надолу, там е страшно,
не слушай воя на вълците, ...

Бавно тръгни, недей да избързваш,
не изпреварвай скоростни влакове,
с каузи чужди недей се обвързва,
в хора не стреляй с кървави знакове.
С верни приятели планини ще повдигнеш ...

… И ритъмът на вятъра песен пое.
Изплакна нозете си в очите ми.
И понесе я през тъмното небе.
С огряващите погледи на предците ни.
… И шепотът на листата мелодия запява. ...

Със скитащи души, с фъртуни върли
преспивах... дом бяха сенките на сляпа корист.
Планувах бъдещ брак със вечност,
свян плах, внушение за орис.
Убивам сънувано. Не преживяно. ...

Картите раздадени отново,
на масата играчи много,
масата ни казва се лъжа,
и в нея водеща е любовта.
Измами всякакви, измислици, ...

Сигурно вече затварям очите си за хубавите неща, ако изобщо ги има? Ако ги затварям... значи съм наистина най-голямото нищожество в този свят. И с какво право продължавам да си задавам върпоса „Ще ме види ли някой”? Сигурно вече са ме видяли колко съм ужасна и затова не искат повече да ме гледат...

***
Разкъса се от сухота гласът ми...
Повърнах думите си в мен...
От крясъци напука се светът ми...
и глухо се отчупи разкървен... ...

В бой... Добро и зло...
Побеждава ситият
от двата вълка!

„Обичах те безумно, но ти не ме разбра.
Помисли ме за малка и с мен се подигра."
И все още те обичам, за мен си всичко ти,
ала пред всички аз отричам и пред теб дори.
При срещите случайни извъртам аз глава, ...

Когато отворя бавно очи
В утрото на топлото лято,
когато отворя бавно очи,
аз виждам - отново си буден
и плахо милваш ме ти. ...

Глутница диваци
разкъсаха сърцето ми.
Разделиха си
равни парченца,
както се дели портокал. ...

В такава нощ е тежко да си сам:
когато в пазвата ти светлина живее,
а няма на кого минутите да сгрееш.
В такава вечер тежко е да бъдеш сам:
когато носиш такава топлина в ръцете, ...

Провокирано от
(Благодаря ти Рени, че ме накара да се замисля)
СТРАХУВАМ СЕ ЗА ДЪЩЕРЯ МИ...
Когато всяка нощ заспива,
аз пазя крехкия и сън, ...

хайку
среднощният блус
разпиляваше обич...
самота в ноти...

Светят във синьо хиляди екрани
от хиляди примамващи витрини...
Поглъщат в себе си изгубените погледи
на хиляди изгубени души...
Незнаещи да гледат в себе си сърца ...

Висулки ледени красят тез клонки,
потръпващи от студ едвам, едвам.
Светят лампички по вси прозорци,
а аз сладко коледните вкусотии ям.
Видях там горе, горе, ...

Не ми позволявай да те ранявам.
Обичай ме дори без глас да крещя.
Не мога, не искам за мене да страдаш.
Ще те обичам. Бога ще моля, докато пресипна... умра.
Не ми позволявай да си ида. ...

Нощ е. Вятърът се блъска
яростно в мръсните прозорци.
Моите звезди падат бавно
долу в калта,
обхванати от устрема на бурята, ...

парнар (Пламен Парнарев) & Djein_Ear (Джейни)
Недей да тръгваш
в тоя късен стих.
И в тоя ранен
ти не заминавай. ...

Пустиня от спомени.
Жадна мечта.
Оазис-лъжа.

Пелени от спомени.
Люлка от вяра.
Новородена мечта.