Ако можех да дишам, бих поел дълбоко дъх,
само зa дa кaжa колко тe обичам.
Aкo можех дa сe движа, бих прекрачил мрака тих,
само зa дa ти покажа колко те обичам.
Но, уви... не мога! Умира моята душа, ...

на В.
Добре дошла, моя стара обич - посърнала!!
Един от друг избягахме тогава. Помниш ли ?
Ти беше - уж щастливо - омъжена...
Аз пък имах нюх да разпалвам въглени... ...

Пролетно утро сияйно блести.
Ръка за ръка вървим, аз и ти.
Сред полето, все едно е сън,
мир и тишина обгръщат те вън.
Животът своя бяг е спрял, ...

Бог те обича, закриля, пази и е една истинска защита за теб!
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...

Първата официална история за сътворението се появява в епоса за Гилгамеш. Но в апокрифното евангелие към него се обяснява как Бог Ха, като вижда Безкрая, в който е попаднал и липсата на интелигентна компания, създава това уникално, неповторимо и неустоимо зеленооко-дългоопашато създание Ламята Спаск ...

Очаквам да те видя
след дъжда на моите мечти
като дъга...
Да можех, бих откъснал
за теб аз всичките цветя... ...

Там, където лежах мъртва,
а ръцете ти трепереха в кръвта
на изтръгната обич,
светът се пропукваше под теб
и те изяждаше бавно, бавно, бавно, ...

В душата ми внезапно
се скъса една струна,
а беше толкоз нежна песента.
И като метеор
отрони се ...

В пясъчника ли зарови детството
и погреба старостта под тежка плоча?
Колко ценно е наследството,
ако клетвата не мога да положа?
Как се пенсионира младостта, ...

Облаци
Днес слънцето не изгря за мен,
не попари сенчести очи,
не изтръгна стона болезнен,
спотаен във моите гърди. ...

Когато с теб се запознах
и повярвах аз във любовта
знаех, че ще страдам аз,
но въпреки това повярвах на тази лъжа.
Заради това, което някога не можах да прекратя, ...

Изгряваш любов.
Ревността си отива.
Ще я забравя...

Не ме гледай тъй,
че само с поглед ще те запаля!
Не съм свикнала
дръзките като теб да ги жаля.
Не ме питай как ...

В прегръдките ти искам аз да бъда,
смутено да потрепвам пак
и думите ти нежни аз да слушам,
а не прохлада, страшен мрак.
В живота светъл грешки има. ...

Вярваше, че ще ме имаш без проблем.
Мислеше, че ти си слънцето във моя ден.
Думи, подредени смислово в куплет,
обещания, забравени преди да доживеят своя ред!
Нима това наричаш ти любов? ...

В един ден случайно те видях
и не беше трудно, а веднага осъзнах,
че си човекът именно за мен
във всеки мой светъл ден.
Но как да ти призная любовта, ...

Вдъхновено от:
***
Сънува пясъкът морето
в предсмъртно-вихрен танц
и песенно се взира във небето ...

Оголена душата ми се скита
и търси пристана на любовта,
към изгрева уверено полита
и моли да и върне радостта.
Лъчите я обличат в златна роба ...

Прекрасна моя
В очите ти луната се оглежда,
оттам ме гледат хиляди луни.
Главата ти тъй тихичко се свежда
и сгушва се във моите гърди. ...

Животът е труден още от самото му начало. В първите секунди ти се бориш да оцелееш. А по-нататък се сблъскваш с проблемите и красивите му моменти. За жалост в днешно време има повече проблеми и трудности.
Винаги забраненото е най-желано! Когато си слаб духом и не можеш да се справиш, ти го губиш, до ...

Изживях те, загадъчно истински
и с наивност се радвах на утрото.
А в очите ти - слънчеви пристани,
се завръщах измислено хубава.
Отначало се влюбих в смеха ти, ...

УМИРАНЕ
Всеки ден по мъничко умираме,
всеки час все нещо ни убива -
остър поглед и обида някаква,
евтина помия ни залива. ...

Телефонът мълчи.
Никой няма...
А в очите ми бие
на старите снимки цветът.
И повяхва живецът ...

Привидно гледаш ме в очите
и още повече боли.
Защо повярвах на лъжите?
Защо не виждах, че през мене гледаш ти?
Привидно мислиш ти за мене, ...

Стегна ме нещо шапката напоследък. Таман наех как да впрягам творческата си енергия в писане, и някои хора пак недоволни. Ами какво да правя? Да се карам на детето ли? Да си го изкарвам и на без това вечно потърпевшия съпруг? Ами хайде, съжалете го! И той душа носи! Прежалете се и вие малко, джанъм! ...

Какво остава след живота,
който приключва със смъртта?
Спомени... портрети... тишина...
Изкривени от болка лица, сълзи, самота...
живот и след живота - пак смъртта! ...

За златото на моето сърце
дали получи всички дивиденти?
От богатство явно не разбираш-
какво държиш във своите ръце,
когато сутрин се раждаш, ...

Иска ми се да стоплиш
посинелите ми от студ ръце.
Иска ми се да ме докоснеш
само за миг, само за миг...
Иска ми се да усетя топлината ти ...

Обещах ти усмивка, обсипана с пролет.
Обещах ти любов, без капка съмнение.
Цял ден обикалях като птица във полет,
да търся лъчи и добро настроение.
По слънчеви улици скитах с наслада, ...

Мисли
Ех, живот кратък,
литва безвъвратно...
Колко ли съм с вас
в земния си мир...?! ...

Да, трудна съм и живота с мен
никога не е лесен...
Виждам как се опитваш да
напуснеш живота ми...
Каза ми, че за теб ...

Навън разцъфва пролетта,
всички радват се на тази топлина,
а в мен се настанява есента
и студ сковава моята душа.
Не виждаш ли как треперя от студ, ...

Искаше ме, нали?
Не крий, моли се на Господ да се върна,
да те помилвам и целуна,
онези думи, пълни с тъга, отново да изрека,
но не, душата от гняв не може да прости, ...

Щастие
„Кой знае какво е истинското щастие, не клишираната дума, а истинският ужас. Самотниците, които носят маска, най-нещастните бездомници прегръщат някой спомен или се вкопчват в някоя илюзия.” - Joseph Conrad
Смея се силно, плача тихо.
За всички съм винаги весела,
пред себе си - винаги тъжна. ...

Усмихната, съдбата проговаря:
"Ще бъде много нежна тази нощ."
Над любовта ми крилата си разтваря
и целува тихо спомена в сърцето лош.
Ще ме закриля и с мен ще бъде ...