рубая
Не бих искал в бъдещето си да надничам,
за да разбера какво съдбата предрича.
Нима би била радостна тази утеха
да узная утре кой и защо мен ще обича...

Повярвах ти, че ме обичаш, че ще бъдеш само с мен.
Лъжеше ме и ме гледаше в очите всеки божи ден!
За теб бях просто кукла, към която можеш ти да се обърнеш винаги, когато ти се иска.
Тъпчеше ме всеки ден, без даже да ти стиска!
Когато казвах, че не съм ти роб, ти казваше "Ще станеш!" и аз навеждах г ...

Вярвам ти!
Както вълните вярват в брега,
както тревата вярва в дъжда,
както нощта вярва в деня.
Вярвам ти... ...

Разби се мечта
в скалата на спомена.
Ще потъне ли?

Синята отрова в твоите очи.
Отровата, която носиш само ти.
И само аз усетих нейната власт...
Възпламенява тя във мене страст!
Но уви - сърцето ми разби! ...

Иди, Любов, иди при него,
там ще бъдеш по-добре,
при мен е мрачно и студено,
аз вече съм момиче без сърце.
Остана само раната кървяща ...

Вярвам в Тайнството на Силата... -
не във явната и демонстрация.
От устрема могъщ тъй близо спотаена Изнемогата е.
Тъй както Радостта - от Болката...
Вярвам в Тайнството на Силата... ...

Тя стоеше и го гледаше, но той не помръдваше, лежеше в дървения ковчег, студен и безчувствен. Дори не дишаше, а тя все така го гледаше в очите. Кафявите очи, които до вчера се смееха и я караха да се усмихва, да се чувства единствена и никога сама, бяха затворени. Очите, които виждаха в нея не краси ...

Лъжата е страх.
Лъжата е стоножка
и стъпва бавно...

МОЛЯ ТЕ, КАЖИ
Защо дойдох на този свят
с сърце
изгарящо
за обич, ...

Не ме забравяй, моля те... недей.
Единствено това ще те помоля.
Здрачавай се в очите ми. Тъмней...
Със думи лъкатуша до завоя
на твоята двулична тишина, ...

Огнена зима
Безкрайна, бяла, зимна тишина,
разбудена от жарка клада.
Гори на нея моята душа,
щастлива, влюбена и млада.

Унесена в живота бурен, в един неспирен бяг,
прекосявах морета, планини обвити в прозаичен мрак.
И тъй царувах - побеждавах, падах, но пак пламтях...
но сега, ридаейки, свойта непоправима грешка осъзнах.
Ухайните цветя не помирисах - забравих що е красота. ...

Изповед на една кобила
На бремето яремът му се скъса,
в хамута зее празнота
и сякаш хващам с десет пръста
във тъмнината сива самота. ...

Не се крий от мен.
Крий се от съвестта си.
Ще те намеря...

Обичам те много,
бих простила всичко -
ще забравя изневярата,
само да сме двамата!
* * * ...

ВЪРНИ МИ
СЯНКАТА СИ
ВЪВ ЖИВОТА МОЙ
ВЪРНИ МИ
ОТДАВНА ПЕЕШ ...

Крояч
Всеки сам е крояч на собствения си живот...
Захвърля вродения си мързел.
Впряга умствените си способности.
Приема изненадващите обстоятелства като предизвикателства. ...

Тежат цветовете на дъгата,
разсипани
върху стъклото на очите ти.
Пастелно примижава
залезът ...

Не ме мисли. Незаслужила съм твоята любов.
Не ме търси. Аз заглъхвам като песен.
Да те обичам малко не ми достигна в тоз живот.
Но без мене денят ти ще е лесен.
Аз не обичам красивите моменти. ...

Не бях ли за тебе от огън по-топла? С очи те изгарях!
В моите ръце студен ти пламваше с твоята страст.
И не бях ли по-силна от хиляди реки, бушуващи бясно?
Тръгнех ли - не, връщах се, говорех ли - ти бе ням.
Моята душа бе храм на хиляди светлини. ...

Измислих си любов -
щастлива.
В сърцето
като цвете посадих.
Захраних я, ...

----------------------------
Настъпва утро,
с тихи стъпки тръгва си нощта,
а небето сякаш се пропуква от лъчите светлина.
И всичко става приказно красиво, ...

Малката писана е нещо мързелана,
а пък таткото - котакът
е забягнал с някой млада котарана.
А пък мама котка отзарана
готви мишки във тигана. ...

на моята дъщеря
Мило мое момиче,
свърши се нашето лято
и днес насреща ни тича
един ден, окъпан във злато. ...

Под сянката в очите ми се скри.
Остави ме незряща.
В пълнолуние.
Затвори скришно външните врати,
заключи ме, ...

1. Животът минава.
За някои бавно.
За някои бързо.
Други иска да не свърши никога.
Трети - да не беше почвал. ...

ПОСЛЕДНА ГЛЪТКА
Колко вино изпихме, приятели,
та пожарът в душите загасна?
В тази мелнишка вечер до избата -
всяка рана изчезна, зарастна. ...