И под влияние на алкохола ще пиша.
Несвързани думи и реч
ще държа, всички да улисам
и да не питат, кое е правилно и кое не!
Не мога отговорите да ви даря. ...

Защо... те няма?!!
Защо, когато оглежда се луна в морето,
сякаш виждам твоите очи,
защо, когато дъжд помилва ми лицето,
усещам, че ме целуваш ти? ...

След всичко, което беше... След края... След пропълзяването от бездната, в която сама се бях бутнала - успях да се изправя отново на крака. Необяснимо как?!... Усещах отново чувството, което по-рано бе карало всяка частица в мен бавно да се разкъсва. Необяснимо как успях?!... Пак щастлива бях, но не ...

Кратка линия, а колко дълъг път.
Поемам я, очите ми се разширяват,
за да видят друг край мен света
и да се слее всичко в цяло!
И най-бялото от белите лица ...

Обичта е променливо понятие, всеки от нас я изразява по раличен начин. Можеш да обичаш някого и в същото време да не можеш да му го покажеш по начина, по който искаш. И в неумението си, в провала на израза на чувствата си, в страха си да не се изложиш, правиш грешка след грешка и отричаш! Чрез отриц ...

ПРОЗРАЧНО СИВО
Мило, колко си далеч от мен, не искам края.
Колко път да извървя, за да те срещна,
случайно или не - да те позная.
Там, където битието е прозрачно сиво, ...

През поле от черепи и трупове,
погубили се във лъжата.
През огъня на страстите,
от власт и болката погубени.
През водопада на забравата ...

Море си!
И от хоризонт до бряг,
от дълбините същността ти иде,
сълза, в която се побира свят,
обречена на вечна ненасита. ...

Предопределена среща
Сънувам тази нощ Старостта.
С посребряла коса, с очила...
И... размити черти...
Тя е моя приятелка... бъдеща... ...

Ще идвам с пролетите слънчеви,
ще ме сънуваш знойно, замечтано,
ще ме желаеш лудо, влюбено,
ще бъда в теб пламтяща рана...
Ще ме откриваш в лятото солено, ...

От небето валят пера -
падат от моите крила.
Светкавици ги удрят,
дъждът ги граби и търчи.
Гъмжило от змии ги чака ...

>> Поле
>> без начало,
>> без край...
>> Мъглата
>> всичко покрива ...

Не мога вече с друг да бъда аз,
щом срещнах те и знам, че съществуваш.
Застана днес съдбата между нас
и в твоите нощи друга ти целуваш.
Прости ми, обич, че сгреших пред теб! ...

Над радостите пръскостите пръскат,
животът - ароматен, чуден!
Под живата луна ме пускат
и журналисти отразяват...
А покривите сякаш мразят, ...

Утро
Приплъзват слънчеви лъчи
по стрехи, уморени от роса,
политат моите очи
във небезмълвни небеса. ...

ОБИЧАМ ТЕ... АЗ - ПОВЕЧЕ
(СТЪЛБИТЕ)
Не беше като останалите жени. Сигурно затова Господ я бе наказал...
Мона лежеше, гледаше олющения таван на болничната си стая, а очите й виждаха съвсем друго - усилията, трепетите, радостта...
За 35-те си години тя не даваше точния им размер нито физически, нито п ...

Стръмно утро - небръснато, сънено.
Със канела и чай във дъха си.
Пак отпивам на глътки раздялата,
а сълзите ми в гърлото парят.
Не говоря с очи. Нито с реплики. ...

Освен тебе, аз никого си нямам.
Даже себе си не имам за имане.
Едно сърце аз волно ти дарявам,
само него след всичко ми остана.
Освен тебе, аз никого си нямам. ...

Край
Фибрилиращи мечти.
Последна глътка смог.
Тик на парализирани надежди.
После гърч и токов удар. ...

07.01.2008
Рефрен познат си тананикам,
от Гершуин ли или Вивалди?
И пак в душата си бърникам,
да излекувам всички стари рани.. ...

Щастлива съм,
дори и без приятели.
От лицемери нужда няма.
Красива съм,
макар и хората понякога ...

Споменът за нас винаги ще ни свързва
и винаги ще ни разделя,
ще издига мост помежду ни
и пропаст ще дълбае под краката ни.
Ние сами чертаем собсвената си съдба - ...

Спи музата ми зимен сън.
На пръсти ходя покрай нея.
Така студено е навън,
при мен поне сърцето грее.
Сънува нещо и шепти, ...

"Възкръсна моят ден, нощта издъхна
и розите цъфтят, цъфтят, цъфтят"
Да си цъфтят, това е за награда
на пътника, поспрял за миг до тях,
отпил умора или пък ограбен, ...

Белите мъгли
В ранни зори, докато земята спи,
завита с бяла покривка от сняг,
магията се спуска като воал над света
под формата на сребристо бяла мъгла. ...

Ритъмът, ритъмът на моите стихове,
питаш ме, къде е!
О, може би в човешките сенки
по стените, по масите
и плуващи в здрача на нощния бар! ...

Любовница на живота
Аз зная колко струвам, зная своята цена!
Мисли щом искаш, че съм като улична жена!
В мен кипи животът, младостта,
в мен пулсира силата на любовта. ...

1.Лежа в леглото
будна в 3 през нощта.
Чудя се.
Утре на къде?
Ами днес къде бях? ...

Разпилени мисли.
В светове различни.
Тръгнали от някакво начало -
символично.
По пътя, криволичещ до... ...

Миг мълчание във тишината,
а после дума казана напразно.
Защо променят се нещата?
Тъй да бъде!
Така си пожела съдбата. ...

"Жената е поезия и проза..."
написал бе поетът преди време...
Но прозата превзе безцеремонно
дори прическата ми, дявол да го вземе!
А ми се иска, боже, колко много, ...

Търсих те,
Любов -
в неонови
отблясъци,
в запотени ...

Един човек запали в храма
две свещи с двете си ръце,
от тези свещи лумна пламък
и изгоря едно сърце...
Обречено да заобича ...

В стаята до тихата камина бледа,
стоях и чаках те, и плаках,
устата ми, потръпваща от бяло вино,
попиваше сълзите ми във мрака.
Часовникът пропъжда тишината боса, ...

Скрито
в нежно среброкосие,
в скреж на
тихо безпокойство,
някъде във мислите ...

Стъпки в мрака, после сянка тъмна -
идваш ти, стоиш пред моята врата.
Приближаваш се плахо и безшумно,
а погледът ти шепне чувствено: „... ела!"
Но как да тръгна аз към теб, ...

изтеглям войските,
отстъпвам примирено,
знам, че няма смисъл
да говоря за това, но
как може след всички ...

Ах, вие, предатели!
С какво право се наричате
мои приятели?!
Тази завист в очите...
тази злоба в душите... ...