Защо не мога очите си да отворя?
Защо не искам съня да прогоня?
Защо толкова искам да живея?
Защо не съм готов с вечността да се слея?
Защо не мога луната в мен да разлюбя? ...

***
Десетина минути по-кьсно отключих вратата на дома си и внесох момичето вътре - досущ младоженец, пренасящ булката през прага си. С лакът натиснах ключа за осветлението и помещението се освети в яркожьлто. Отнесох момичето в спалнята и я положих на леглото. После седнах на стола до леглото и се з ...

>> Над завивката снежна
>> подадох глава.
>> Слънце ме топли,
>> вятър ме гали.
>> Искам да се засмея, ...

Последен "писък моден" - телефоните
и "скайп" по обезжичен интернет
така жестоко очуждават хората,
превръща се екранът в "мироглед"
И вместо да общуват ЗаЕдно в "общности", ...

Съдбата ми отреди да танцувам този танц сама,
танца на едно зловещо тяло без душа,
танца на марионетка под властта на кукловод,
малка кукла на конци без чувства и мечти,
с малко дървено сърце, което вече не тупти, ...

Ах... така те обичам,
а караме се, не отричам!
Защо тъй да става,
какво освен болка в нас остава?!
Любовта усещам - има я! ...

четейки текста “Танцувай, циганко”
на linapaint
Свири ми ти, свири ми,
потаен цигуларю,
със поглед изгори ме, ...

На двадесет гневът се сдържа трудно.
Импулсно се живее и умира.
Една усмивка и си вече влюбен.
Една раздяла и животът спира.
Една мечта и вече полетял си. ...

Разхождах се самотен в планината,
Земята там приличаше на Рай.
А някъде наблизо до реката
цъфваше прекрасен еделвайс.
Вятър нежно галеше тревата, ...

Слънчеви дни,
светят мечти
и златен прашец всичко покрива.
Във пелени
тънки мъгли ...

Горят ме! Децата ми горят, Стихийо!
Изсичат им ръцете и краката...
Спаси ги! Мен убий! Стихийно...
Режи! Със върховете на листата!
Дойдоха, през нощта. За да не видя! ...

Аз имам своята Причина
за всяка моя добрина
и всяка глупост безпричинна -
тя смисъл има, не вина.
А Истината е неизразима! ...

Усмивката лъжовна пак на бледото лице блести.
И очите сини пак се пълнят със сълзи.
И дъхът ми притаен почти е вече спрял.
Аз стоя и чакам своя идеал.
Чакам го сама под мрачното небе. ...

Денят отмина, но ти още ме преследваш.
Та как аз да избягам от теб,
от образа ти в главата ми, от този неотминаващ
като хронична болест копнеж -
галещи ръце, потръпващи пръсти ...

Стон, пролят след миг безмълвен.
Безсилен трепет в очите тлее
и ден и нощ ще помниш ти
как умря със залеза мечтата.

Минаха години, сега ти пиша някак друга,
нима ме пониш още, хлапе,
мина толкоз време,
а в мен отеква още едно "не"!
Пораснала съм, мили, ...

Не ме измъчвай с думи строги!
Не искам вече тъжните очи
да плачат в мрака, сякаш че окови
ме стягат и сърцето ме боли.
Обичам те! Не искам да го крия, ...

Нежен е, тъжен е, щастлив е,
малък е, голям и умен,
искам го, не сега или в момента,
трябва ми, той на мен или аз на него.
Трепетен, трептящ, полъхващ ...

О, дълга нощ... няма ли вече да свършва денят?!
Ела! Отвлечи ме за малко от моята самота!
Искам да заспя...
Защото в съня ти си тук при мен сега.
Ти си вече само мой, ...

С пиано под ръцете си угасва
безпаметно - картинена жена.
Прокудени, клавишите утихват
и парят в безпощадна самота.
И тъмно е. В синкопа на съня ...

Днес е 14 февруари.
Празник е за млади и за стари.
Събрали са се винари и лозари,
под краката им виното пари.
Вдигат бъклицата без да спират, ...

Сърце разкъсано, душата - лед,
жестока скръб по липсващо дете...
и няма по-жестока драма от това -
чедото свое майчица да погребе!
Бездушните автомобили си свистят, ...

Изгубих себе си,
докато следвах мечтите.
Изгубих мечтите,
връщайки се към мен...
А къде съм аз? ...

на Теди
Понякога така ме нараняват,
че иде ми насън да изкрещя.
Кръвта ми цяла се смразява.
Аз помня, че си обещах ...

Научете ме, дяволи, да бъда лоша,
научете ме да не мълча,
научете ме да бъда подла,
научете ме да не тъжа.
Научете ме, дяволи, да бъда силна, ...

Днес извърших една щуротия -
непривична за мен, неразумна.
Всички ония "защо?" и "дали?"
набързо събрах и... изхвърлих.
Зад гърба си. (Май само не плюх ...

Когато...
Когато се срещнем в други животи,
дали учудено ще ме познаеш ти?
Дали ще преминеш познати пътеки,
или ще се втурнеш без брод в пущинаци? ...

Чакам пак
да дойдеш, сестро моя,
МаринИки...
Бъди ми
гост сега... ...

По-хладно е тази вечер времето..
По-тъмно - небето...
Звездите различни са -
някак далечни…
И птиците пеят ...

Светъл лъч си в моите очи!
Даряваш светлина
в нощта на мислите ми.
И топлина
в зимата на чувствата ми. ...

Изгарям всяка дума.
Тлее всеки ред.
Гасне в черен дим
всяко девствено писмо до теб.
Не прочете ти ни ред, ни дума дори. ...

Тази болка сладка в гърдите,
един вълнуващ танц на любовта.
Прегръдки и целувки под звездите.
Безсънна нощ - щастлива самота.
И този спомен ще остане вечен, ...

Когато съм до теб боли,
защото губя себе си.
Когато съм далеч боли,
защото част от мене си.
Вълните от любов разбиват се ...

Понякога потъвам във съня си,
дълбоко в своята душа.
И питам се насън къде си,
и мислиш ли за мен сега?!
Понякога, когато се събудя, ...

Отрази се в мечтите несбъдване.
Слезе във гърло. Души!
Разширени зеници свистяха до пръсване.
Сърцето конвулсно навътре се сви.
Приклекнах. Тежеше ми болката. ...

Топазено искрящ и тежък мед
се стича по пръстите и
украсява устните ми.
Искам някой да го усети.