Падна снега и се стопи! Споменът в мен
остана да гори! Помня първата ни среща!
Помня как ме заплени! Не забравям, че
най-добър приятел ми беше ти! Но боли!
Ти ме забрави и май ме намрази! ...

Garden Savage - Memories Are Designed To Fade
I'd never let you down when you're in a fix
I'd come running when you call
That's my weakness baby
So connected are we ...

Не искам да отричам свойто детство,
прозореца, дори, от мен строшен,
от църквата откраднатите свещи
не искам да отричам в този ден.
Не искам да отричам и лъжата, ...

Има хора, които не спят
и стоят сами на угасена лампа.
Нощта носи спокойствие и тишина,
но безпокойствата им - държат очите отворени.
Не спят... клепачите им стоят ...

изворът
затвори пътеките ми
завърнах се
по спомен
там имах избор ...

тягостна жега
зной
мушици дребни
я използват
и пропълзяват ...

чу ли
незабравимо чуруликаща
сладкопойната чучулига
набра скорост
и разпука ...

Лудост ли е
Когато думите не стигат –
какво да правим в този случай?
Недоумяващ взор се вдига
към небосвода – ниско схлупен. ...

Тази нощ
Тази нощ ти не дойде.
Тази нощ на тебе обрекох.
Тази нощ със много звезди,
тази нощ на теб подарявам, Човеко! ...

Недей ме пита
Недей ме пита колко те обичам,
не чакай отговор от моите уста.
Погледни ме във очите и опитай
да намериш сам ти отговора за това. ...

Може би…
една звезда в мен
докрая ще блести.
Може би…
едничка песен в мен ...

Под звуците на дрезгав джаз
жената в сиво пие чай.
И крие в шепите анфас,
напомнящ неизбежен
край. ...

Навън почуква вятър леден,
а аз си мисля, че си ти.
Навън молба отправяш бледен,
а вятърът тъй нежно ми шепти!
Навън донася някой пролет, ...

Нали не те обичах?
Нали си казвах, че не те обичам?
Нали за мен не значеше ти нищо?
В любов към теб не исках да се вричам,
та нали не можех вече да обичам! ...

Нашето лято тръгва със захлас,
толкова омайно и с екстаз!
Пълно с много ласкави лъчи,
ти, чаровнико, ги улови,
само върху мен ги разпръсни! ...

"ТежкО на онзи, който открадне малкото на тигъра,
тежкО и на оня, който лиши една жена от заблудата й."
Хафиз - персийски лирически поет от XIVв.
ТежкО ми!
Убих заблудата, ...

Бъди нежна и сияйна,
като звезда небесна
или скрита и потайна,
като тъмна бездна!
Бъди пламнало огнище, ...

БЕЗНАДЕЖНОСТ
ОГНЕН ЗАЛЕЗ ПЛАХО СЕ РАЗГРЪЩА,
ПЛАМВА В УМОРЕНИТЕ КРИЛЕ,
В ДУШАТА МИ СЕ ВЛИВА ВСЕМОГЪЩА
СЯНКА, ЧЕРНА, ДЕТО МЕ ПРОКЛЕ... ...

Аз исках много повече от шепа вълна,
а ти така и не усети, не разбра,
в ръба на самочувствието си се спъна
и всичко в миг се разлетя.
Аз исках много повече от шумна вечер, ...

Защо, сърце?...
Защо, сърце, ти отново се влюби?
Нали ти казвах, че пак ще боли.
Жестоката битка отново загуби -
сега недей да ме питаш защо ти тежи. ...

Понякога съм плаха,
отчайващо съм мила,
в душата имам стряха,
ято птици приютила.
Разбудя ли сетивата ...

Във къщата
топла и мила
уютно
се чувствам -
ти ...

В този свят, от нас объркан,
светлината ни потъна в мрак,
някой някого без страх пребърква,
а на друг ще му подложи крак.
Нищо вече не буди в нас радост. ...

>> Никога
>>
>> Ти никога не ме потърси
>> и с моите чувства не сгреши.
>> В дрипав просяк ме превърна, ...

Преборих се със всички негативи.Почуквах и на чуждите врати.Отваряха ми хората щастливи,една врата заключена стоя.
Една врата, заключила отвътрес окови тежки моето сърце,раздавало целувки и прегръдки,на заем нищо до сега не взе!
Събирах от усмивките им ведри.Прегръдките превръщах в искрен стих.Прият ...

Ще отмине, аз зная, тъгата.
Всяка сянка не ще е докрай.
И ще тръгна по пътя нататък,
но ще помня какво изживях...
Нека има и слънце, и песен. ...

- На Крема -
Душата на инфрачервените хора
е песенен повей от скрити пространства.
Триока, тя вижда врати във простора,
с невидими ангели тихо пиянства. ...

Разказ без край.
Или приказка беше.
Няма значение май...
Времето тогава летеше.
Разказ, а сякаш е рай. ...

Днес качих се на терасата,
ала не да видя разсада -
бяло негърче да стана,
за да бъда сладурана.
Силно слънцето напече ...

Аз бях там,
когато Тя ти се надсмя,
стоях притихнала,
попивах болката ти,
бях там, щом до теб не беше ...

Сънувах простичко.
Като дете...
Кокичета в снега.
И нацъфтели.
Прегръщаше ме синьото небе. ...

Как се калява стоманата... между огън и лед... между две битки, без момент да подиша... да помисли през какво минава... как се калява стоманата - в трудности, когато единствената мисъл е: "Няма връщане "... само най-смелите изгарят мостовете зад себе си, за да нямат друг избор... и само напред... пр ...

Един от първите ми разкази, година по-късно започнах да чета Емилиян Станев. Който го е чел ще разбере какво съм си помислила.
Сърната
"Някой сигурен ли е дали една сърна не може да мисли..."
Веско
Стадото на двуногите е разположено в другия край на гората. Те не са по-голеуми от нас, но са страшни ...

Благодаря ти, птичке пъстрокрила!
За полета, за чудната мечта,
за подарената ми нова сила,
за бъдещето ми и моите дела.
Благодаря за капчиците щастие! ...

освен за теб
за друг не мога
вече да живея
отявлено се борих
но уви ...

Кръстих на тебе онази липа...
С хиляди листа...
Всяко, любимо до края на сезона...

Смешна история с гирички
Често, когато семейството ми се събере около масата, се разказват весели истории. Ту от детството на баба и дядо, ту от това на мама и тати. Не е лесно да си ги представя като деца и от това ми става още по-смешно. Сега обаче ще разкажа случка (която често ни разсмива до съл ...

Спокоен ден
Вятърът погали ме със полъх,
Слънцето ми се усмихна в ранните зори,
птиците попяха ми на воля,
събудих се - сърцето ми тупти. ...

ЧАКАЙ МЕ
Надигравахме се
дълго с тебе, либе,
снощи на хорото
с' ситна ръченица. ...