В памет на много специален
за мене човек, велик българин,
на 30 юни се навършват 5 год.
от смъртта му.
Теб те няма. ...

И ето, пак вървя през моя град,
окъпан в тъмносиня тишина
и булевардите, обляни в хлад,
потръпват, обладани от нощта.
И пак брегът самотен не заспива, ...

ЖЕГА
И тази нощ сънят ми си отиде,
от жегата навярно се бои.
Клепачите набъбват в усилие
и няма как да не ги боли. ...

ВЪПРОС
Зададох ти въпроса:
''Колко струваш?"
И ти си лепна
шарен етикет ...

илюзии вплетени в
камшика на времето
въплътени
във дланите
разтварят ...

Изгубих се!
Като прокуден ангел.
(Самотата няма друго име)
Някой дълго време ме е чакал.
А аз му шепнех: ...

Менят се пак сезон подир сезон,
след дълга зима идва топло лято,
а в живота вместо закон –
царува долар и корупция, и злато.
А в теб, Българийо, едничка на света, ...

Чувствата си не обличам
в дрехи “Втора употреба” –
че на клоун ще приличам
пред света ни разногледен.
Нека слънчев лъч огрее ...

Животът между пръстите изтича.
Тъй, както буйна пролетна река
и пак денят ни е различен,
замахал строго със ръка.
А като паяци над свойта плетка ...

И ОЩЕ НЕЩО…
Ти казваше, че търсиш любовта.
Аз мога да ти дам и още нещо…
Споделяше, че искаш и света.
Бих ти го дала, но и още нещо… ...

ЛЕКА НОЩ
Лека нощ! Но на кого ли?
Защо заспивам пак сама?
Навън извива кръшни трели
славейче, запяло във нощта. ...

НА МОИТЕ ДЕЦА
Родени сте от страст изпепеляваща.
Родени в златни и щастливи дни.
Вие сте утехата изгаряща,
останала да топли моите дни. ...

Не мога да избягам във съня си
от устремния бяг на конски гриви.
Завръщам се - и идва във съня ми
споменът за котката спасена.
На приливи и отливи го търся, ...

Черножълти слънчогледи в чернобелите ми мисли.
Дългите
мигли на
последна надежда
постилат пухени пътеки щастие. ...

Отнесе в нечии ръце
някой моето сърце.
Не исках аз да го давам,
но виждате ли, май го подарих...
И сега от болка да припадам - ...

По стиха на Laska (Ласка Александрова) – „без думи”
До мен си
Изплакана
Почувствах те
Тиха ...

Любов - не, не мисля!
Всичко е било лъжа,
лъжа, грозна като смъртта
Не ме целуваш вече - тогава замълчи.
Не ме обичаш вече - тогава си върви. ...

Сбогом, мое мило лято,
отлетя бързо като ято.
Ден след ден, час след час
непрестанно плача аз.
Училището наближава, ...

Роза казваше се тя.
Роза - името на любовта.
Роза - червена кат кръвта,
по-страшна даже от смъртта.
Нея аз дарих я с радостта, ...

Тъй страшна е за всички тя,
за хората, а даже и за малките деца.
Колко коварна е смъртта,
когато човешките животи отнема тя.
Пет буквички събрани във една, ...

- Не съм ли вече актуална?
Взе на глас да си мисли баба Жана...
- Нима не съм красива вече?
Я виж, Пена с млад любовник се повлече,
а по-стара е от мене... ...

Ах, как искам да върна времето назад... Знам, от горчивият си опит всеки се учи. Но от толкова неприятни случайности взе да ми идва до гуша... Не, не се предавам, просто ми се иска да по-малко... Но кой ли не иска това?
Случайност ли е, че съм се родила? Случайност ли е, че родителите ми са точно те ...

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...
Числото на изгубените в себе си...
Те посрещат сенките на деня в ума си без страх...
Те се спускат от върха, за да стигнат по-високо...
Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет... ...

Нечакан дойде,
но ме зарадва.
Неканен влезе –
самотата прогони.
Жарта възпламени ...

Кой за какво си мисли
Всеки петък заминаваме на село, но не само за да копаме, както му се иска на свекърчо. А защото там си имаме две компании. В петък се виждаме с пет семейства на нашите години в селската кръчма, а в събота с шест семейства в другото село. В другото село са с десетина години по-м ...

***
В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнани ...

Металът се впива в младите ръце,
недорасли за провинения.
По дънки и с тънко яке
ще чака своя страж среднощен.
Още зелен, съвсем млад, ...

Какво пък, пак се аз променям,
а бях и слънце, бях и мрак,
бях пясък в буря необятна
и песен бях, която не изпях.
Безпътна сянка е душата ми химера, ...

Свистене на куршуми мимолетни
и биещият дяволски откат,
във всяка нова утрин силно лепнат!
По мене стъпват...
Истински болят! ...

„Петър плет плете"
Петър-поета плете.
По три куплета преплита.
Поезия тънка преде.
На плитка си сплете езика.

Днес кой работи без пари?
Само такива будали,
които също като мен
изкарват хляба ден за ден.
Поне да беше занаят, ...

Аз съм супергероиня.
Да... мога да летя.
Но не само това трябва да знаете за мен... Още съм малка, а вече знам също, че съм много красива.
Очите ми са като горещи, тъкмо изпечени кестени, а косите ми са с цвят на мед...
Красива съм. Но това не е важно. ...

Една нощ и угаснаха звездите,
една нощ паднах в пропастта,
залитнах в тъмното,
към бездната политнах
и там сред хищници ...

Това е само част от изненадата, Поли! Другата - по-късно!
Боготворят те. Колкото те мразят.
Процеждат завистта между зъбите.
Отглеждат страховете - да ги пазят -
с търпение, присъщо на слугите. ...

Любов по задължение... Дали? 1-ва част
И тази сутрин беше топла, както през последните седмици. Тя отново беше в банята (като по обичай) и старателно приготвяше сутрешния си тоалет, обзета от странни мисли за отдавна отминалото време когато бе толкова безгрижна и наивна. Да, сега тя стоеше пред тоал ...