Н а п р о з о р е ц а
Повя нощта с крилото си вълшебно
и хлад разклати лунната омая.
Една звезда се гмурна като лебед
и кацна в мълчаливата ми стая. ...

Дълго помълчах.
Сълзите си изтривах.
Дълго преговарях всичко,
в ума ми плетеница стана.
Хаос! А след него нищо... ...

***
А тичаше хлапето
там, по моста, светлия
и златокъдро, слънцето
пулсираше в ръцете му ...

Стрелката на китайския стенен часовник -
(пластмасовата имитация на качество)
побягна като от ревнив съпруг любовник,
разтрака се виновно и изплашено.
Ту спира и запънато форсира на дванайсет, ...

My Chemical Romance- Famous Last Words
Now I know,
That I can't make you stay.
But where's your heart?
But where's your heart? ...

Многоточия
- Ани...
Не може да бъде...
- Ани...
Причува ти се, продължавай... ...

Аз, Сивия, живея в този свят.
Дълбая в дните - в ситата досада...
Разяжда ме ръждата на омразата
и завистта души ме в своя яд.
Доволен съм, от новите си дрехи. ...

На вековете,
вековете им не стигат -
да бъдат векове.
На хората,
живота им не стига - ...

I
На мене, ми е толкова едно,
проклето
и противно, като в стая
в която кал човешките крака, ...

Ангел пратил ли те е от Рая,
за да правиш ме така щастлива, аз не зная..
Всичко в теб е толкова прекрасно,
какво съм търсела аз, вече съм наясно.
Радваш ме със всеки миг до мен ...

Твоите очи са зелени като младата трева.
Дъхът ти е свеж като чистия въздух, а
когато пееш, сякаш славей чурулика.
Плачеш ли, сълзите ти са тих порой,
който искам да изтрия със ръцете си. ...

Къде беше, когато имах нужда от теб?
Къде беше, когато имах нужда от теб,
когато бях сама във мрака?
Къде беше, когато плачех от болка,
когато загубих самотното си сърце? ...

Грейна слънце. Топло стана.
Дедо Гошо замижа. И си спомни...
Еее, отдавна...
Мъжките си славни времена.
Живна сякаш. С бодра стъпка ...

Виолетови цветя, ухание.
Душа, потънала в страдание.
Небето - синьо и вода.
Душа, изпълнена с тъга.
Гора - зелена и трева. ...

Защо, защо съдбата ме дарила с тази черна орисия ?...
А защо ми мълчиш ти, защо така ме мъчиш?
Моля те, кажи, какво съм направил аз,
че толкоз злоба се таи във твоето сърце голямо!
Толкоз много ли сгреших, като влюбих се във теб, кажи ? ...

Close my eyes and move to the back of my mind
The worries are washed out to sea
See the changes, people´s faces blurred out
Like sunspots or raindrops
(Chorus) ...

Eдно сърце, разбито в нощта
те вика без глас в тишината,
но кой го чува, то разбито горкото
тупти с нежни трепети любовни
от горчиви спомени отровни. ...

Горчилка е животът на човека,
пламъче за него любовта
и тъжни се разделяме, но нека
ни срещне някога света.
Ще върнем кипящия копнеж по роман ...

Те пак ще пеят, верните приятели,
бунтовна песен на народ поробен...
Те пак ще дръзнат, трудовите хора
оковите световни да строшат.
Те ще възстанат, сиромасите, ...

Избирам те за мое покривало,
изваждам те на показ и одумки,
до днес бе недокосната и цяла,
от днес ще се въргаляш в недоумие.
Ще бягаш като птица, наранена, ...

Позволи ми да усетя мрака,
изпрати ме там, далеч под зноя.
Не замлъквай пак несигурна и плаха,
аз зная, той отдавна тебе чака.
Аз знам, че твоето небе е друго ...

На дядо ми... Никога не ти казах колко много те обичам и как ти ми помогна да преодолея тъмнината в себе си. Прости ми. Никога няма да те забравя... Почивай в мир.
***
Когато бях малък, изпитвах вледеняващ страх от ръмжащото небе и падащият през нощта дъжд. Често детският ми плач надвикваше гръмотев ...

Искам да съм вятър –
с полъха си да те галя.
Защо пък не поточе –
с ромона си да те омая.
А може би слънце – ...

Погледът изтъркал е пътеката
oт взиране дали ще се завърне.
Утре пак е като вчера - леко
повлича се нощта да те прегърне.
Водопадно времето минава, ...

Капка по капка
изпиваше душата,
гореше всички щастливи мечти,
затваряше врати,
отваряше пропасти, ...

>>> ИНФОАГЕНЦИЯ ЕЖеКа
>>> (Една жена каза)
>>>
>>> XII новина
>>> ...

Бай Ганю в 21 век
Няма по-жив и заедно с това по-нееднозначно възприеман литературен герой в българската действителност от Бай Ганю. Тълкованията на този художествен образ срещат и противопоставят различни, и често пъти непримирими, гледни точки. Националното или социалното, индивидуалното или общоч ...

Аз винаги ще те обичам,
дори ти да ме мразиш.
Не ти се вричам,
просто спомена за теб ще пазя.
Аз винаги ще те обичам, ...

> ОЧАКВАМ ТЕ, откакто те загубих...
> А споменът за Райските поля
> в съзнанието ми дълбоко шепне
> и няма начин да го заглуша...
> ...

Когато мисля за теб
Ти си моето минало,моето бъдеще
Моята природа,всичко мое
Моя шест часа сутринта,когато часовника звъни
И отварям очите си за новия ден ...

Неусетно се връщам към себе си... Има неща, които са съприживени и неизмерими...
Не можеш да спреш порива на мисълта... а той напира, и напира... Затрупва те със спомени! Спомени, от които се пораждат желания - ТУК И СЕГА!
Невъзможност, неприемливост, имагинерност...
Фаталност!
Неосъществени мечти! ...

Здравей,
От доста време се каня да ти кажа, че съм лудо влюбена в тебе. Все ме беше срам, или смелост не ми достигаше, но благодарение на този великолепен сайт, чрез който ще разбереш, че те обичам.
Надявам се и ти мен да обичаш, защото по държанието ти съдя, че ме харесваш, било и то малко.
Но пита ...

До кога?
До кога на две ще се разделям,
разкъсвана от чужди гласове?
До кога от мен парчета ще отделям,
за да засищам ваште гладове? ...

Вятърът засука мустак...
Слънцето наклони калпак...
Ех, как прекрасно е времето пак...
Да помечтаеш, лежейки на хамак...
да се почувстваш като безгрижен хлапак, ...

Ще бъда в бяла рокля, в най-хубавия ден,
когато всички трябва да са щастливи с мен!
Ще гледаш ти в тълпата, ще гледаш от далеч,
а твоят син ще казва ,,Да идем по-напред!''
В очите ти от мъка ще блестят звезди. ...

Селото е завито в мрака
с одеало на звезди.
Прозорците - очи разплакани,
прегръщат своите луни.
Вятърът със длани топли ...

Ще завъртя стрелките на часовника.
Ще върна спомена назад.
Ще си представя времето, когато
бе радостното детство на живота ми!
Ще си представя как играех, ...

Гледах си сянката, дълго я гледах.
И тя ме гледаше.
После подмина - без да ме забележи.

Всяко живо същество, за да живее, има нужда от храна и вода. Основно място на трапезата ни, като българи, заема хлябът. Българинът го цени и за него той е свещен. С хляб и сол са посрещнати нашите руски освободители. На сватба с пита и мед свекървата приема невястата, когато влиза в нейния дом. С пи ...

"... Откъде знаеш, че не
съм плешив... отвътре?"
Бангеята
Тези
-"Той не изглежда така!" ...