ВХОДЪТ КЪМ АТЕЛИЕТО
В памет на Йордан Денев
На Морската градина входът горд!... -
Тук някъде му бе ателието...
На четката и хумора бе лорд! ...

Нарко зависимост
Отровата жестока
разгражда тялото до смърт,
болката дълбока
не различава млад от дърт. ...

Поетеса
Не трябваше да ставам поетеса,
сега да страдам аз така,
да бях станала стюардеса,
като волна птица да летя. ...

Помни ме
Дните минават ли, минават,
но много болка те ми носят.
Недей ме пита само защо,
ти знаеш отговора. ...

Не знам
Защо още те обичам?
Защо още в тебе вричам се?
Защо още се надявам аз и ти?
Защо още ме боли сърцето? ...

Разбити илюзии
Когато повее вятър,
за мене си спомни.
Когато усетиш аромат на цветя,
към сърцето погледни и ме виж. ...

Рано е
Все още спи града
В детска люлка са сложили
Есен и листа
Намокрени ...

Нещо се случва край нас...
Неусетно идва пролетта...
Сутрин е студено, но нас
ни топли - мисълта...
Нещо се случва край нас... ...

Tengo marcado en el pecho,
todos los días que el tiempo
no me dejó estar aquí.
Tengo una fe que madura,
que va conmigo y me cura ...

Всяко село има даскал, поп и кмет -
служби като захар, служби като мед!
Тежък е животът на селските хора -
работа по къра, работа на двора.
Само тези трима в село се разхождат, ...

Плувам
Във въздух
Пречат ми няколко думи
Да отпразнувам
Своето сбогом ...

Привидно притихнали бури
В ъгъла тъмно ръмжат
Кой глупак ги е разбудил
И заставил да се умножат
Въздух ли раждаш ...

Сутрин. Целувам.
Сутрин. Целувам.
Очи със омая налети.
Устни, от сласт отмалели.
Сърце, от щастие малко замряло. ...

Зарових лицето си сънено
в цвете!
Прашец в дробовете нахлу!
Медът по очите тъй сладко
полепна! ...

>>> СБОГУВАНЕ
>>> /На П. Плачков/
>>>
>>> Приятел днеска си отива,
>>> Приятел стар, от младини! ...

РАЗКОВНИЧЕ
не е въпроса да можеш
не е въпроса да пишеш
не е и в това
да можеш да пишеш ...

Усмихни ме, не ми се плаче,
можеш, доказал си го досега.
От сълзи очите са пусти вече,
радост искам, завърни смеха.
Изкъпи ме в чиста езерна вода, ...

как да не те сънувам,
когато ти си в моите мечти?
чие име друго да бълнувам,
щом пред очите ми си само ти?
как да бъда търпелив, ...

С красива рокля се облече,
с презрамки и дантелки,
със цветя в ръка,
усмивка на лицето сложи
и се понесе в утринта. ...

Сълзите са красиви,
когато отразяват любовта,
когато от щастие са породени,
от сбъдната мечта...
И падайки в чистий ручей ...

Липсваш ми...
и плача нощем тайно
за теб, за любовта,
за отминалата ни съдба.
Липсваш ми... ...

Преди време преживях катастрофа. Бях блъсната от кола, но помня всеки миг от блъскането до събуждането ми от комата. Повечето хора не помнят нищо, но аз помня всяка секунда от преди и след. В момента на събуждането ми, едни от първите ми думи бяха: "Хей, дайте един молив и лист". Естествено това не ...

Давай да вървим
и да забравим
всичкото зад нас.
Имаме къде да спим.
Хайде да спечелим ...

Омагьосан кръг и седем малки подаръка
събират се в бъдещето
около близкия северен полюс "Ти".
Една мечта прелива отново, онази малката
и сърцето, всеотдайното ...

Онез очи, бленувани в зорите
и чакани, когато падне здрач,
като светиня, триеща сълзите,
от неутолим и тъжен плач.
Веднъж в живота тези две звезди, ...

Почувствай...
Почувствай тъмнината...
Почувствай самотата...
Почувствай шепота греховен на листата.
Почувствай приказката зимна, ...

Аз и ти
Всичко почна във един безкраен миг,
дълъг, сякаш векове наред,
щом видях те на отсрещната страна
във стаята далечна, но и близка. ...

Седя сама в тъмната празна стая. Опитвам се да си припомня хубавите моменти в живота ми, но уви... те са толкова малко, че се губят в нещастията и бедите. Сълзите бавно започват да се стичат по бузите ми, а риданията стават все по-печални. Съзнавам, колко много любов и доброта съм разпиляла без да п ...

Зъбите ми - бели, естествени,
косата ми лъскава грива,
гърдите ми дръзки,
невпрегнати -
на дива коза ми е шията. ...

Светкавица светна -
отвори небето,
разсипа се
първият дъжд над света.
Отдолу стоеше ...

Сърцето ми се зачервява
от мозъчни дефибрилации
на раните смехът изгаря,
пияна хърка красотата.
Във предизвикани импулси ...

Детето в мен без душа остана,
загуби я, сега вилнее само страх,
да се надява отдавна опрестана,
мечти и копнежи са вече на прах...
Нищо, нищо не остана цяло, ...

ОБИЧАЙ
Имаше обичай в селото. За да се ожени един момък за някоя мома, трябваше да даде пари на баща й, т. е. да я откупи. Но момъкът, за когото става дума, смятал, че този обичай е отживелица. Той смятал, че е достатъчно двамата млади да се обичат, за да се оженят. За всеки случай, предупредил мома ...

Много бързаш, Време...
Спри поне за миг,
да мога дъх да си поема
и да сподавя оня вик,
проклинащ цялата вселена... ...

Парите са единственото нещо,
което истински съм имал -
без тях в сърцето ми горещо,
отдавна огънят, да е изстинал.
Без тях, на улицата дива, ...

По пътя в локвите водата неспокойна,
шуми под капките на падащия дъжд.
А слънцето с усмивка непристойна,
като девица любопитна, топла, знойна,
отблъскваща ухажване на мъж, ...

Щурат се, като луди мравки,
мислите прашни със свойте зрънца
и разбъркани внасят поправки
в конституцията на мойта душа.
Стаята - тъмна. ...

Твоите лъжовни клетви
като стрела пронизват
сърцето ми.
Изтръгват малко
по малко сърцето ми. ...

В градината на моят скъп живот,
сред подредената палитра от цветя,
разхождам се, а мислите бодат
и аромата мъчи съвестта.
Къде е всъщност розата, която ...

Мечтая си за циганска любов...
Пламенно - жива
Непокътнато - чиста
Неразумно - дива
Ароматно - китна ...