( Посветено на Петя Руменова Спасова от град Свищов!Обичкам те, мила {} !)
Признателност
Когато плача с разбито сърце,
на рамото ти пак главата свеждам.
Сълзите стичат се по моето лице ...

Здравей, прекрасен ден!
Усмихнат ти се връщаш пак при мен.
Ти ми носиш радост и тъга,
в едно преплиташ трудности и доброта.
Сбъдваш моите мечти, ...

Буря се надигна над земята.
Притъмня, небето затрещя!
Дъжд пороен рукна и веднага
ледена градушка заплющя!
Вихър зъл дърветата подхвана, ...

Едно сърце назаем ти дадох,
едно е, да, но ми го върни,
то ми трябва, не мога без него,
върни го, върни...
Назаем го дадох, а не завинаги, ...

Взираш се в очите ми. А те блестят, усмихват ти се, сънуват те. Огледай се в тях, за да разбереш колко са истински. Целуни ги. Довери им се. Разплачи ги. Можеш ли? Така ще провериш дали те обичат.
Взираш се в очите ми. Разкажи им приказка за "лека нощ". Поиграй си с тях. Докосвай ги смутено, ласкаво ...

Загубих днес добър приятел,
замина надалеч от мен,
Българийо, защо като ласкател
не върнеш всеки гдето е роден!
Разделяш ти приятел от приятел, ...

Аз искам светлина
сред мрак и пустота -
аз искам светлина
и огнени лъчи!
Но, моя светъл взор ...

Сънувах сън -
над върховете,
на синя планина летях.
Бях птица -
бях орел ...

Родих се аз,
сред мрак и пустота -
бях роб на суета,
ала сега, не съм.
Родих се аз - ...

В тихата безлунна нощ,
всичко люби и се смее.
След безлунна тиха нощ -
и Луната дебелее!
Тази дивна нощ на май! ...

Чернова се пише по желание,
за търсещите по-прегледно...
Компромисът е подаяние.
Целувка, шепот... за последно?
И черното е цвят, когато ...

Лусия беше красива и знаеше това. Виждаше как още и още хора се обръщат след нея. И тя наистина привличаше вниманието. Дългата лъскава черна коса, люлееща се като коприна около крехките й рамене... И черните очи, подчертани с дебела линия молив. Виждаше как момчетата се обръщат след нея и това й хар ...

Беше един от многото безлични летни дни. Същият като всички останали. Горещ, зноен, огласен от детски гласове. Малкото червенокосо момиче, седнало на нагорещения тротоар, с мълчалив поглед следеше всяко движение на връстниците си. Те не я поглеждаха. Тя беше едва на шест години, светла, простодушна ...

Късче хляб
Сред пламък, хаос и студ,
в търсене на смисъла на своята съдба,
стои странникът недочут,
Гледа, но не вижда, ...

Сред пламъците на раздора,
закрит с пелерина от тъга,
седи човекът безразличен,
заобиколен от своите чеда.
Защо остана неразбран, ...

В мигове на самота
Светлина видях
Край тъмни мрачни езера
Живота осъзнах
Седя в ъгъла и тихичко си пея ...

Заспиваш ли? Отново уморен?
Почакай, искам само две, три думи,
само сподели деня си с мен!
Какво се случи? Пак ли се загуби
във дрямката на сладкия си сън!? ...

Нескончаеми сме! Времето ни пази.
Преповтаря ни във нашите деца.
Все в едни същи локви газим, газим,
оковани в безпределна свобода!
Пренаселени сме! От самите нас си. ...

Очите ти когато ме погледнат,
във мен разцъфват пролетни цветя,
превръща се във океан сърцето ми,
прелива сякаш в мене любовта.
Когато ме целуваш, аз политам, ...

Не искам да ти казвам нищо.
Обезцениха се думите,
като стари банкноти.
Не искам да говоря.
Искам да съм нота, ...

Хумористична поезия
Па рекох вчера в магазина да отида,
на бабата да купя прясно мляко,
а пенсията е малка, все не стига
и стотинките във джоба тракат. ...

Ето, пак се свечери и пак сама, и пак тишина... Трябва ли всяка вечер да чувствам тази самота? Сълза... после втора, но защо? Трябва ли да е така? Пак си тръгна, пак сме скарани... за кой ли път. Това вече не е нищо... нищо, освен една огромна, убиваща, раздираща самота. Но тази е по-особена от оста ...

Някой тук сподели: "...Любовта е хабене на чувства и емоции!":) ... Аз пък казвам, че най-изхабените чувства са сподавените - несподелени и неизказани! Стоейки зад решетките на нашите предразсъдъци, те загниват и се превръщат в червеи, хранещи се с останките на нашето вече Празно същество! Празнинат ...

>>> XI новина
>>>
>>> Без робство, робски живеем,
>>> с панелки жалки пред децата се гордеем,
>>> по-далече от кварталната будка ...

Цвят от ябълка
през пролетта.
Бистра изворна вода.
Бял венец
от маргаритки ...

Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот. ...

Обичам те !
Какво да кажа друго?
Нима с думи можеш да изкажеш любовта?
Невероятна, красива и вълшебна,
пленява ме, щом истинска е тя. ...

Ако обичаш богатството ми,
не ме обичай,
защото има и по-богати от мен.
Ако обичаш красотата ми,
не ме обичай, ...

" Щом българите открият съвършен
по дарби помежду си, те нямат право
да го задържат в несъвършения човешки
свят. Длъжни са най-бързо да го отправят
при Тангра, за да му служи отблизо. " ...

КМЕТ
Това се е случило преди 1912 г., в Македония.
В едно село нямало турци. Само кметът бил турчин. Не бил лош човек. Селяните даже не забелязвали присъствието му. От глупост ли, от простотия ли, от скука ли, селяните решили, че трябва да имат нов кмет. Събрали се мъжете, умували и решили да изпрат ...

Тропоса ме набързо и реши,
че вече съм по мярка и удобна.
От мене мека дреха си уши,
летем - хладна, зиме пък да топли!
Но грапава е моята материя ...

Защо ли съм идиот в живота?!?
Защо след мен не никне пак тревата?!?
Защо погубвам си съдбата?!?
Обърквам все нещата
и все затънал съм в л-та! ...

Животът е борба,
а аз боец с вяра в ръка,
подгонил собствената си съдба!
Животът е любов,
любов красива, ...