"Елита" опра келепира,
а народа - пешкира!

"Юнашко време" настана
да се затяга... колана!

О, сърце, колко тежко е да живееш така -
ден за ден, все в несрети!
О, живот мой, защо създадох те така,
защо избрах ти таз съдба,
роб на горди мисли бях, ...

Знаеш ли,
днес не искам
да слушам приказки
за човекоядци
и лоши магьосници, ...

И аз, като много хора, ще си замина,
трева ще расте над праха,
едни ще плачат,
други ще ме проклинат,
но във откровения.ком ...

СТЪРНИЩЕ
Ще бликне есента - като жарава разпиляна
на рой изгасващи зрънца от духналия вятър.
Обезглавените стъбла ще лягат в изорани
от тежък плуг бразди. И нощите над тях ще падат. ...

Знам, че има те нейде, любов!
Знам, че чакаш ме да те намеря!
Ще те търся безспирно, любов,
някой ден, зная, ще те открия.
И тогава до тебе ще спра - ...

"Очите ти горят!"
За кой ли път, за кой ли път.....
Лека нощ, любов, аз вече ще заспивам,
ела, любов, заспи до мен,
с тъжна песен те приспивам, ...

Спасението си дълго чаках,
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.
Тъгата моя спътница е вярна - ...

Нима изневерил е вятърът,
когато с полъх галил е звездите,
когато тихо е шептял
във клони сребърни на птиците?
Нима невярна е звъниката, ...

Вървя и е някак тъмно. Чувам стъпките си в тишината, усещам, че съм сама, а сякаш си с мен. Помня те, нося образа ти с мен. Никога не се разделям с него, той е много важен за мен. Не, не мога да ти обясня, просто знам... продължавам да вървя, стъпвам в онези големи локви, в които скачахме преди, кол ...

МЕСТЕН ЧОВЕК
Той е там - навсякъде. И е просто обидно,
когато минаваш край него и с крачки солидни
в неизвестното хлътваш без глухото "здрасти" -
като замрелите в мрака, разтърсили някого, страсти. ...

В този ведър, слънчев ден
дойде и ме прегърна!
Знаех, ще си все до мен.
Животът ми в Рай превърна!
След голяма мъка дойде радост. ...

РЕЗОНАНС
Звъняха някога така камбаните на радостта ни.
Тъй както лудо в утринта гласът на изгрева се носи.
И с толкоз удари на плам, разтърсвали гръдта ни,
трептяхме като медузи в океана от въпроси. ...

Гергьовден
Нагъвах с изумително усърдие
от агнешкото, печено във пещ.
Накрая чак, заключих със прискърбие -
за агнето, Гергьовден е зловещ.

О т р а ж е н и я
...и раздипля луната сребристите нишки
в сън по ручея, който любовно ридае
и се рони брегът с тихи бели въздишки,
а водата златиста за него нехае - ...

Боже, още те обичам,
вече четвъртата година подминава,
а аз не спирам да си спомням за теб
и не спирам да разлиствам спомените,
не изхвърлени до днес. ...

Сега съм друга -
с различно име съм.
Сега съм различна -
с друга душа и съвест.
Сега говоря - ...

Болезнено в сърцето ми преряза
вената на любовта,
сега и кръвта ми в друг цвят стана:
синя е, вместо червена.
Зловещ акт на насилие беше това. ...

Сподели на сърцето ми най-нежните си копнежи!
Не ме жали - бъди ненаситен,
нека бъде щастливо моето сърце.
На лицето ми нарисувай усмивка,
красива, лъчезарна и добра! ...

Изтощени криле на ангел бавно се движат, като в някакъв сън. Последен тъжен и уморен полет са на път да поемат към бялата безкрайна дъга. Но възпира ги нещо, тегли ги назад и ги подтиска. Какво ли е то? Какво пречи на съвършенството им?
Тихичък, звънък вопъл излиза от алените устни на ангела. Нещо м ...

И тази сутрин животът се лее.
В суетата си пак е орисан.
Късче майско небе се синее
в стиха ми, с обич написан.
Спести ми росата, ако успея ...

Не си мисли,
че съм безлична.
Нима, че ме заглеждат,
не личи!
Не се лъжи - ...

Топъл спомен
Има едно село, което обичам.
Има една река, чиито води ме водят там.
Има една къща, която ще помня вечно...
Години минаха, откакто продадoхме къщата, ...

Истината не е никак лесно нещо. Дори е най-трудното.
Какво значи Истина? Наистина ли е нужна? Защо човек се стреми към нея, дори често с отчайващо желание?
Човешкият род винаги се е стремял към нея.
Колкото повече го е правел, толкова повече се е отдалечавал от същността й.
И така до днес... и докат ...

Безсилен се дразня,
безсилен умирам.
Дори и да зная,
пак съм безсилен.
Не искам да пиша ...

Създадох те
от синия пух на небето
Измих те
с бисерите на росата
Облякох те ...

УМОРА
О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви ...

Моето платно
От спомени картини правя
и с трепет хващам цветната боя -
блести и хората омайва
привидно цветната дъга. ...

"Обичам болката.
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив." ...

Момичето в Звездите
Тъмни улици, безкрайни,
обвити в тишина.
Витаеща самота, дебнещта зад ъгала.
Пристъпвам бавно към дома, ...

В очите на детето ми видях
как лястовиците летят вълшебно,
трепти най-чудно всеки стрък трева
и как скала е охлювчето дребно!
Как уличното куче е лисица, ...

Не пишеш вече стихове за мен.
Картините, които нарисувах,
захвърлил си във някое мазе.
Очите ти със мойте не флиртуват,
по тялото ми вече не играят... ...

НА МАЙКА МИ
Отминал майчин греховен дъжд,
попивал е в сърцето не веднъж...
От обич нежна, заслепена
и дете остави ме, заради мъж. ...

Помниш ли онези времена?...
Помниш ли... Забравила си вече?
Помниш ли онази тиха...
Онази... първата ни вечер?...
И нея си забравила, така ли? ...

ВРЕМЕНА РАЗДЕЛНИ
Каква е, кажете, тая политика ?!
Ярост, недоволство в хората блика...
Градове се опропастяват,
за препитания човешки мнозина се надяват... ...

Усмивка.
В гората.
Родена.
В тишината.
Близка. ...

Оазис красив си ти в моята пустиня,
Аз пия от сълзите ти светената вода
и на колене застанала, като робиня,
отпивам бавно от съзлите ти сега.
Ти слънчев лъч си сред облаците черни ...

За моят истински
Питър Пан
Наблизо съм! Виждаш, че те настигам
по-бързо отколкото си очаквал.
Наблизо съм! Почакай ме, пристигам. ...