Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Спомен
Снегът на вихрушки лети, устремен,
Но в топлата стая е светло за мен.
Спомням си лазурния летен ден.
Спомням си слънцето кръгло и златно, ...
Обичам те са най-трудните думи на света
От нея безжалостно боли,
но защо ли забравям името си даже,
щом видя твоите прелестни очи?
Не ми ли вярваш? Аз мразя любовта, ...
Коментарите в сайта
Телефонен тероризъм
Това е изводът, който направи Гера сутринта в 5 по телефона, докато търках сънените си очи в гневно възмущение от поредната й нахална изцепка. Тя ми звъни по всяко време на деня (и нощта). И ми натрапва безумните си мъдрости със самочувствието ...
Аз не живея
Раняват ме с пагубен дъх от вина.
Не искам да помня, че ти ме напускаш.
Не искам да свърши съня.
Възкръсват крещящите, кървави клони ...
Трийсет къса захлас
покрита с белези, удавена в сълзи,
крещяща, безпризорна и раздрана
от сиви и ненужни доброти.
Кажи ми, Господи, какво ми даде, ...
"Слаба съм"
И не издържам вече
На ударите ти -
Утре се оттеглям от бойното поле.
Слаба съм ...
Коледа
Пролет в градина
Вглеждам се в цветнети бабини лехи. На купчинки си свили главици белите кокичета и като че ли нещо си шептят. До тях вече са подали остри зелени връхчета: лалета, зюмбюли, нарциси. И минзухарът в ...
СМЪРТТА НА ЧАСОВНИКА
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам? ...
Злато
Бурята не даваше никакви признаци да отшумява. Дъждът тряскаше по прозорците и напрягаше допълнително Златомир. Дядо му продължаваше да диша тежко и учестено и да изпуска от време на време по някой задавен шумен хрип. Бълнуваше, но думите му се завличаха и не се разбираха, а от болката бързо и ...
Последната ни стряха
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем - ...
Парадокс
Радостта ми в кой ъгъл умря?
Спят съдбите ни – в бездната – там, между две стени
две вихрушки от дим и тъга.
И забиваме свойте бетонени кръстове ...