Tina Turner - We don't need another hero
Ние нямаме нужда от друг герой
Руините
От останките
Tой не може да направи същата грешка този път ...

Денят, отново прероден,
погалва ласкаво лицата.
Нощта отстъпва с дъх студен
пред порива на топлината.
Лъчи божествени поставят в плен ...

girlfriend
hey,you you
i dont like your girlfriend
no way,no way
i think you need a new one ...

И тази вечер идвам аз
на твоя гроб, любими.
... слагам пак цветя,
присядам тихо и се моля
да се върнеш ти и любовта... ...

Charles Bukowski
a smile to remember
we had goldfish and they circled around and around
in the bowl on the table near the heavy drapes
covering the picture window and ...

На друг говоря нежни думи,
и друг до мен опива се от тях
на оня стръмен скат над Струма,
където... само с тебе бях.
Сега на друг в очите плувам - ...

Потъвам във очите сини -
мека и дълбока красота.
От сърцето бликат рими,
породени от голяма самота.
Колко хора трябва да излъжа, ...

"Един мъж не може да иска една жена само за приятелка. "
Това е изводът, който направи Гера сутринта в 5 по телефона, докато търках сънените си очи в гневно възмущение от поредната й нахална изцепка. Тя ми звъни по всяко време на деня (и нощта). И ми натрапва безумните си мъдрости със самочувствието ...

> На Паулу Коелю
>
> Един писател... толкова открит в стремежа си
> да изживее цялата Любов...
> Един човек, пътуващ в неизвестното, ...

Казваше ми колко ме обичаш,
че без мен не можеш ти!
С думи нежни моето сърце плени
и живота ми ти промени.
Даде ми надежда, че може би след толкова зло ...

"Обичам те", зова, "обичам те", крещя!
Спри, не чуваш ли, защо така ме нарани.
Защо излъга моите мечти и сърцето ми на прах разби!
Сега плача и се моля за твоята любов...
Но защо ли... вече аз не съм за теб това, което бях? ...

Връхлитат ме болки от нощната пустош.
Раняват ме с пагубен дъх от вина.
Не искам да помня, че ти ме напускаш.
Не искам да свърши съня.
Възкръсват крещящите, кървави клони ...

И би дванайсет черната камбана,
покрита с белези, удавена в сълзи,
крещяща, безпризорна и раздрана
от сиви и ненужни доброти.
Кажи ми, Господи, какво ми даде, ...

Слаба съм
И не издържам вече
На ударите ти -
Утре се оттеглям от бойното поле.
Слаба съм ...

* * *
КАТО ПРАШИНКИ
СМЕ ВСЕЛЕННИ, МАЛКИ,
БОРИЧКАЩИ И ЖАЛКИ...
ИЗПЪЧИЛИ ГЪРДИ, ...

Празникът Коледа е народен обичай, тачен е от дедите ни и продължава да се тачи и до ден днешен. За вечерта на този ден се приготвят богати трапези от постни ястия, седем или девет на брой. Освен тях се слагат плодове, орехи, паничка с жито, кочан царевица и други. Най-възрастната жена от семействот ...

КАТО ПТИЧКА
Облаци се мръщят, мрачни, сиви,
а птичките надпяват се, щастливи.
Пролетен дъжд тихо вали ли, вали
песента им нежна с мене върви. ...

Грейна топло слънце. Пролетта идва рано. Всичко се събужда за живот. Бърза промяна се вижда в градината.
Вглеждам се в цветнети бабини лехи. На купчинки си свили главици белите кокичета и като че ли нещо си шептят. До тях вече са подали остри зелени връхчета: лалета, зюмбюли, нарциси. И минзухарът в ...

Часовникът ми се изкашля и замря.
Тиктакащото дишане заглъхна.
Стрелките сочеха към същността
при мен, която исках да се вмъкне.
О, паника! Нима съм вече сам? ...

Злато
Бурята не даваше никакви признаци да отшумява. Дъждът тряскаше по прозорците и напрягаше допълнително Златомир. Дядо му продължаваше да диша тежко и учестено и да изпуска от време на време по някой задавен шумен хрип. Бълнуваше, но думите му се завличаха и не се разбираха, а от болката бързо и ...

Влюбени дни
Помниш ли онези влюбени дни?
Аз ги помня, помня всяко наше докосване, а ти?
Колко бяхме влюбени аз и ти, колко много...
Колко бързо времето мина, мина покрай нас! ...

Прошка
Виждам лъжи навсякъде.
Виждам болка и тъга в очите.
Не искам повече страдание.
Аз ли съм виновен? ...

Колко стряхи подслоняват ни за малко,
а сърцата ни се молят за подслон!
Как искрите на надеждите припламват,
презимували под топъл небосклон!
Колко бури подминават ни, не знаем - ...

Ти някога била ли си сама,
усещала ли си как всички те предават,
как бяга все от тебе любовта,
как само болката и мъката остават.
Ти някога била ли си сама ...

И къде в крайна сметка остана животът ми?
Радостта ми в кой ъгъл умря?
Спят съдбите ни – в бездната – там, между две стени
две вихрушки от дим и тъга.
И забиваме свойте бетонени кръстове ...

Отворих вратата и просто излезнах навън
сред чуждите хора със техните черни души.
Затворих я... и свърши красивият сън.
Зад нея останаха моите детски мечти.
В живота се гмурнах - във мътните черни води. ...

МОЛИТВА
МОЛЯ ТЕ, ВЕЛИКИ БОЖЕ,
НА НАРОДА МОЙ ПОМОГНИ!
ПРОСВЕТЛИ УМЪТ НИ
И СЪРЦАТА СЛЕПИ ЗАРЕДИ! ...

Докосване във нощта
осезание, чак до болка,
копнеж не за плътта
обреченост, дълбока...
Греховност, сълза една, ...

Син лазур.
И небеса.
Бог. Мечти. И чудеса.
Море от обич.
Синева. ...

Ще дойда пак...
С птиците от юг
аз ще се връщам всяка пролет
и бездиханна, и без звук
с крилата им ще следвам своя полет. ...

Желая те, а болката е тъй жестока,
защото знам, че невъзможно е да бъдем двамата сега
"Желая те", и искам нависоко да се покатеря
и да изкрещя на шибания свят това
Желая в океан от чувства да се гмурна ...

Страдание, отново болка
кажете ми живот ли е това?
И мъничка сълза в очите ми блещука,
когато ми говорят разни думи без слова.
И чувам аз неща различни, ...

Щастието връхлетя ме ненадейно
със силата на тежкотоварен влак
и промяна стана с мене, някак чудодейно
и промени ме тъй, че заприличах на чудак
От вътре целия изгарям, ...

Автор: Paur
Превод: Paur
My World
or
"One naive mid-ager" ...

Моят Свят
Моят Свят не е Този,
на Борците за Правда,
дето с чужди залози
си лежат и се радват. ...

> Искам да избавя болката в сърцето.
> С какво ли не опитах:
> Да не мисля за теб.
> Заливах болката с алкохол.
> ЗАЩО правя това, не зная! ...

С древната арфа на залива
небето засвири нестройно,
тринадесет чайки намусено
се разделиха по двойки.
Изконната същност на вятъра ...

Реките тръгват
от сърцата на планините
и търсят морето, на което са обречени.
Необозрими
прегради напразно ...

ЧЕРЕШОВА КЛОНКА
На Дани
Една сутрин, когато мракът се изцеждаше на запад в черната дрипа на гората, някой почука на прозореца ми. Нежно... Като полъх на птиче крило, като забравен любовен трепет.
Раждаше се денят в призрачната риза на резедата и сенките на нощта се стапяха в повея на утрото. Неотвор ...

Под слънчеви лъчи мижа,
а вятърът навява спомени.
В прегръдката на утринта
усещам как безмълвно ронят се
излъгани надежди, страх, ...