Безсилен се дразня,
безсилен умирам.
Дори и да зная,
пак съм безсилен.
Не искам да пиша ...

Създадох те
от синия пух на небето
Измих те
с бисерите на росата
Облякох те ...

УМОРА
О, колко често те познавам,
но пак, и пак не се предавам!
Понякога напрегната дори,
едва по пътя си върви ...

Моето платно
От спомени картини правя
и с трепет хващам цветната боя -
блести и хората омайва
привидно цветната дъга. ...

"Обичам болката.
Обичам да се изстисквам като лимон, а след това отново да се възраждам. Това е невероятно опиянение.
Да станеш на крака след преживяната душевна болка, е още по-голямо.
Въобще, болката носи огромна сила.
Обичам болката. Обичам самотата. Тогава страдам. Тогава съм щастлив." ...

Момичето в Звездите
Тъмни улици, безкрайни,
обвити в тишина.
Витаеща самота, дебнещта зад ъгала.
Пристъпвам бавно към дома, ...

В очите на детето ми видях
как лястовиците летят вълшебно,
трепти най-чудно всеки стрък трева
и как скала е охлювчето дребно!
Как уличното куче е лисица, ...

Не пишеш вече стихове за мен.
Картините, които нарисувах,
захвърлил си във някое мазе.
Очите ти със мойте не флиртуват,
по тялото ми вече не играят... ...

НА МАЙКА МИ
Отминал майчин греховен дъжд,
попивал е в сърцето не веднъж...
От обич нежна, заслепена
и дете остави ме, заради мъж. ...

Помниш ли онези времена?...
Помниш ли... Забравила си вече?
Помниш ли онази тиха...
Онази... първата ни вечер?...
И нея си забравила, така ли? ...

ВРЕМЕНА РАЗДЕЛНИ
Каква е, кажете, тая политика ?!
Ярост, недоволство в хората блика...
Градове се опропастяват,
за препитания човешки мнозина се надяват... ...

Усмивка.
В гората.
Родена.
В тишината.
Близка. ...

Оазис красив си ти в моята пустиня,
Аз пия от сълзите ти светената вода
и на колене застанала, като робиня,
отпивам бавно от съзлите ти сега.
Ти слънчев лъч си сред облаците черни ...

За моят истински
Питър Пан
Наблизо съм! Виждаш, че те настигам
по-бързо отколкото си очаквал.
Наблизо съм! Почакай ме, пристигам. ...

Защо не мога да се влюбя истински? Защо не мога да отворя сърцето си без никакви притеснения, съмнения, страхове и задръжки? Винаги си мисля, че ще ме излъжат, ще се възползват от мен и ще ме изоставят. Не мога да се отпусна, да изживея хубавите моменти както подобава. Вечно съм нащрек, готова и при ...

Когато те няма ги няма очите ми,
а как без очи да посрещам деня,
и как светлината край мене да виждам?
Не мога, затуй остани.
Когато те няма ги няма ръцете ми, ...

Дали някъде има предел,
зад който нищо да няма?
...подобно на очите ти,
зад които е пустиня...

Вървя безцелно аз по улиците градски.
Във росна утрин слънцето през облаци наднича.
И щастливо гледам есенните кестени и храсти.
И радостен съм на това, което имам.

Гасне душата ти в плътния мрак,
тръпне волята от смъртта пак.
Като кибритена клечка в кутия спиш,
малък, почти непотребен,
за миг във вечността тлееш, гориш. ...

Наглостта на утрото ме принуждава
да те зарежа... а не знам дали
сънят ми утре пак ще дава
да те любя до зори...

Странно...
Как грабна ме от нищото,
с усилие крила ми подари,
научи ме на обич и смирение,
показа смисъла на дните. ...

Остани, където си!
Не ме търси!
Не пропилявай младоста си,
за да се влюбиш в куп лъжи...
По-добре ненаранена пропусни ...

Като хлапак безгрижен се засмя
с озъбена и шантава усмивка!
Дърветата заблъска, разлюля,
по прашните площади се разплиска!
В очите ми посипа небеса, ...

Вик, дълбоко в мен стаен,
вик, откъсващ се в мига,
в който бавно, неусетно
губя своята душа.
Вик, раздиращ тишината, ...