Не искам да ти казвам нищо.
Обезцениха се думите,
като стари банкноти.
Не искам да говоря.
Искам да съм нота, ...

Хумористична поезия
Па рекох вчера в магазина да отида,
на бабата да купя прясно мляко,
а пенсията е малка, все не стига
и стотинките във джоба тракат. ...

Ето, пак се свечери и пак сама, и пак тишина... Трябва ли всяка вечер да чувствам тази самота? Сълза... после втора, но защо? Трябва ли да е така? Пак си тръгна, пак сме скарани... за кой ли път. Това вече не е нищо... нищо, освен една огромна, убиваща, раздираща самота. Но тази е по-особена от оста ...

Някой тук сподели: "...Любовта е хабене на чувства и емоции!":) ... Аз пък казвам, че най-изхабените чувства са сподавените - несподелени и неизказани! Стоейки зад решетките на нашите предразсъдъци, те загниват и се превръщат в червеи, хранещи се с останките на нашето вече Празно същество! Празнинат ...

>>> XI новина
>>>
>>> Без робство, робски живеем,
>>> с панелки жалки пред децата се гордеем,
>>> по-далече от кварталната будка ...

Цвят от ябълка
през пролетта.
Бистра изворна вода.
Бял венец
от маргаритки ...

Утре ще докосна пролетта.
Утре ще съм нова и разлистена.
В топлата утроба на нощта
утре ще съм приказна и чиста.
Утре ще съм цялата живот. ...

Обичам те !
Какво да кажа друго?
Нима с думи можеш да изкажеш любовта?
Невероятна, красива и вълшебна,
пленява ме, щом истинска е тя. ...

Ако обичаш богатството ми,
не ме обичай,
защото има и по-богати от мен.
Ако обичаш красотата ми,
не ме обичай, ...

" Щом българите открият съвършен
по дарби помежду си, те нямат право
да го задържат в несъвършения човешки
свят. Длъжни са най-бързо да го отправят
при Тангра, за да му служи отблизо. " ...

КМЕТ
Това се е случило преди 1912 г., в Македония.
В едно село нямало турци. Само кметът бил турчин. Не бил лош човек. Селяните даже не забелязвали присъствието му. От глупост ли, от простотия ли, от скука ли, селяните решили, че трябва да имат нов кмет. Събрали се мъжете, умували и решили да изпрат ...

Тропоса ме набързо и реши,
че вече съм по мярка и удобна.
От мене мека дреха си уши,
летем - хладна, зиме пък да топли!
Но грапава е моята материя ...

Защо ли съм идиот в живота?!?
Защо след мен не никне пак тревата?!?
Защо погубвам си съдбата?!?
Обърквам все нещата
и все затънал съм в л-та! ...

Животът е борба,
а аз боец с вяра в ръка,
подгонил собствената си съдба!
Животът е любов,
любов красива, ...

"Елита" опра келепира,
а народа - пешкира!

"Юнашко време" настана
да се затяга... колана!

О, сърце, колко тежко е да живееш така -
ден за ден, все в несрети!
О, живот мой, защо създадох те така,
защо избрах ти таз съдба,
роб на горди мисли бях, ...

Знаеш ли,
днес не искам
да слушам приказки
за човекоядци
и лоши магьосници, ...

И аз, като много хора, ще си замина,
трева ще расте над праха,
едни ще плачат,
други ще ме проклинат,
но във откровения.ком ...

СТЪРНИЩЕ
Ще бликне есента - като жарава разпиляна
на рой изгасващи зрънца от духналия вятър.
Обезглавените стъбла ще лягат в изорани
от тежък плуг бразди. И нощите над тях ще падат. ...

Знам, че има те нейде, любов!
Знам, че чакаш ме да те намеря!
Ще те търся безспирно, любов,
някой ден, зная, ще те открия.
И тогава до тебе ще спра - ...

"Очите ти горят!"
За кой ли път, за кой ли път.....
Лека нощ, любов, аз вече ще заспивам,
ела, любов, заспи до мен,
с тъжна песен те приспивам, ...

Спасението си дълго чаках,
ала подмина ме, продължи.
Много време нощем плаках,
очите ми сълзяха след лъжи.
Тъгата моя спътница е вярна - ...

Нима изневерил е вятърът,
когато с полъх галил е звездите,
когато тихо е шептял
във клони сребърни на птиците?
Нима невярна е звъниката, ...

Вървя и е някак тъмно. Чувам стъпките си в тишината, усещам, че съм сама, а сякаш си с мен. Помня те, нося образа ти с мен. Никога не се разделям с него, той е много важен за мен. Не, не мога да ти обясня, просто знам... продължавам да вървя, стъпвам в онези големи локви, в които скачахме преди, кол ...

МЕСТЕН ЧОВЕК
Той е там - навсякъде. И е просто обидно,
когато минаваш край него и с крачки солидни
в неизвестното хлътваш без глухото "здрасти" -
като замрелите в мрака, разтърсили някого, страсти. ...

В този ведър, слънчев ден
дойде и ме прегърна!
Знаех, ще си все до мен.
Животът ми в Рай превърна!
След голяма мъка дойде радост. ...

РЕЗОНАНС
Звъняха някога така камбаните на радостта ни.
Тъй както лудо в утринта гласът на изгрева се носи.
И с толкоз удари на плам, разтърсвали гръдта ни,
трептяхме като медузи в океана от въпроси. ...

Гергьовден
Нагъвах с изумително усърдие
от агнешкото, печено във пещ.
Накрая чак, заключих със прискърбие -
за агнето, Гергьовден е зловещ.

О т р а ж е н и я
...и раздипля луната сребристите нишки
в сън по ручея, който любовно ридае
и се рони брегът с тихи бели въздишки,
а водата златиста за него нехае - ...

Боже, още те обичам,
вече четвъртата година подминава,
а аз не спирам да си спомням за теб
и не спирам да разлиствам спомените,
не изхвърлени до днес. ...

Сега съм друга -
с различно име съм.
Сега съм различна -
с друга душа и съвест.
Сега говоря - ...

Болезнено в сърцето ми преряза
вената на любовта,
сега и кръвта ми в друг цвят стана:
синя е, вместо червена.
Зловещ акт на насилие беше това. ...

Сподели на сърцето ми най-нежните си копнежи!
Не ме жали - бъди ненаситен,
нека бъде щастливо моето сърце.
На лицето ми нарисувай усмивка,
красива, лъчезарна и добра! ...

Изтощени криле на ангел бавно се движат, като в някакъв сън. Последен тъжен и уморен полет са на път да поемат към бялата безкрайна дъга. Но възпира ги нещо, тегли ги назад и ги подтиска. Какво ли е то? Какво пречи на съвършенството им?
Тихичък, звънък вопъл излиза от алените устни на ангела. Нещо м ...

И тази сутрин животът се лее.
В суетата си пак е орисан.
Късче майско небе се синее
в стиха ми, с обич написан.
Спести ми росата, ако успея ...

Не си мисли,
че съм безлична.
Нима, че ме заглеждат,
не личи!
Не се лъжи - ...

Топъл спомен
Има едно село, което обичам.
Има една река, чиито води ме водят там.
Има една къща, която ще помня вечно...
Години минаха, откакто продадoхме къщата, ...

Истината не е никак лесно нещо. Дори е най-трудното.
Какво значи Истина? Наистина ли е нужна? Защо човек се стреми към нея, дори често с отчайващо желание?
Човешкият род винаги се е стремял към нея.
Колкото повече го е правел, толкова повече се е отдалечавал от същността й.
И така до днес... и докат ...