bTV: Понеделник - петък, 22.30
Чалга след чалга. Мерак до мерак.
Стъпкахме прага! Без свян и до крак!
Радост - без радост. Пошли слова.
Несбъдната Младост. Ранени Сърца. ...

Не знаех, че съм силна до безумие,
че мога да надвивам бързо болката,
която вие след мечтите ми прокудени,
избягали след"колкото-толкова".
Не знаех, че ще искаш истини, ...

ОЧАКВАНЕ
Защо не ме поглеждаш
във очите?
Страхуваш ли се?
Не, недей! Отдавна ...

Ти не си тук, но всеки миг,
когато си кажа: "Няма те", трябва да се примиря,
все едно чувам гласа ти, който ми казва:
"Не предавай любота. Мила, ти можеш, бори се!
Така, с този глас вървя, боря се и мъчно защитавам любовта, ...

Sms аз ти пратих,
ти не ми отвърна.
Аз седя и чакам да отвърнеш ти,
но какво да сторя?!
Ако искаш ми пиши, ...

Спомена за тебе ме изгаря нощ и ден.
Спомена за тебе пак ме връща в оня мрачен ден.
Нежна ме докосваш, пак ме омагьосваш,
но помни: от таз магия твоя
много ще боли. ...

Наранявай ме и ще те обичам повече.
Мойта мазохистка същност
е свикнала да бъде изтезавана
от тебе толкова милиони пъти.
Да усеща бича на парфюма ти, ...

Обичам те. Това не мога аз да скрия.
Обичам те, но не мога аз да бъда с теб.
Има други хора, който аз ще нараня,
но аз пак и пак крещя: Обичам Те!!!!

Никой друг няма да обичам така.
С душата си молитви да му пея.
Да умирам, да се раждам от пръстта
и устни с устните да слея.
Вятърът да спирам късно нощем ...

МУЗИКА
На Нел
... Дори и тишината между нас
звучи като соната на Шопен.
И даже да не чувам твоя глас, ...

Може да си далеч от мен и
в незнайни светове да пътуваш.
Може да скиташ и странстваш,
опитвайки се щастие да намериш.
Но винаги ще бъда с теб, ...

Съзерцание ...
Гледам те унесено и
губя се в спокойствие
разнесено.
Вдъхновение... ...

Поредното изпитание.
Рецесия (спад), депресия (дъно), оживление, растеж и пак отначало.
Цикличност. Това е Животът.
"Затишието пред буря" е първият знак за предстояща житейска битка.
Битка, в която ще си пред дилема. ...

Уморих се
Уморих се да съм непрекъснато добра и мила,
компромиси със себе си да правя пряко сили,
заставяна от моята досадно будна съвест
като един рецидивиращ и мазохистичен тест. ...

Изхвърлям аз последната ни снимка,останала от "Време за любов"!Детето беше точно на годинка,а ти и аз горяхме за живот!
Сега, след толкова години,детето вече стана малък мъж,познава те от спомените само,които му разказвам в полунощ!
И всяка вечер с тебе то заспива,а денем търси те във мъжките очи.Съ ...

Българийо, родино моя, мила,кой така те смачка със юмрук?Не успя със майчината сълада задържиш младежите ни тук!
Те тръгнаха по пътища далечни,при други хора, в други светове.Оставяха си тук души нестретни,стоварили им чужди грехове!
Оставяха, макар и да не искатсемейното огнище и деца.Чувствата си ...

Когато вечер ти си легнеш
и нещо много ти тежи,
тогава ти за мен спомни си
и тъжен не бъди.
Когато сутрин се събудиш ...

В сълзи обляна, шепна твойто име,
на Бог се моля да се върнеш ти
и пак с усмивка да ме стоплиш,
за мене мили всичко си.
Но телефона пак мълчи във мрака, ...

Най-много теб обичах на света,
Със тебе най-щастлива бях.
Ти беше всичко в любовта,
Но днес в сърцето ми не е така.
То влюби се и без да пита ...

КРЪВОДАРЯВАНЕ
Кръвта от моята вена
пълзи по стените на колбата.
Не знам на кого и кога
ще послужи. ...

Върни се в четири.
Пиян от несподеляне.
С иззидани в трахеята сълзи.
Боли до крясък.
Крясъци те стрелят ...

Когато открих колко слаб съм... нещо пробуди се в мен и пътя поех на този, който събудих... и звяр бях, и хишно куче. И вълк, и огъня в недрата на нея... а тя пак, след не много, ме събуди. И пак, пътя поел, аз видях звяра в себе си, в обути панталони. И ризка, и очи от изумруди... и леден бях, и кр ...

Звънко синьо накапах в очите си,
прекопирах в душата си слънцето -
да изгрея, напук на сълзите
и на всяко фалшиво завръщане.
Бели гълъби кацат в ръцете ми, ...

Хипотеза
Дъждът е като оловото...
Кара душата да потъва...
Оловото е като дъжда...
Прави локви. ...

Въпрос
Пясъкът е оголеното жито...
чакащо жътва - комбайна?...
или ръцете на жътварката!!!...
INDY- NIKE na X - 12.06.2007

Свалих маската... но когато бях сама. Но дори и да съм сама, понякога си оставам с нея.
Носим маската, ухилена, лъжовна... Тя засенчва нашите очи и скули. С разкъсани и кървави сърца се смеем и учтивости едва мълвим...
Свалих маската... А какво намерих?! Развалина, пушек от разруха, мирис на страх. ...