... не чувстваш ли че истински е твоя
и мислите й все към теб летят
почувствай онзи нежен поглед
когато думите ти като огън
превърнаха детето във жена ...

Упрекна ме, че в дявола се вричам,
че думите зад маска аз съм крил,
че мразя Бог, а себе си обичам,
че съм бунтар, а не смирен и тих.
А пътя от Осанна до разпни Го ...

Не е лъжа - обичам те.
Не е грях - желая те.
Не е сън - живея с теб.
Не е мираж - продължавам да те искам, САМО теб.
Не е измислица - ти си с мен. ...

Белег ми остави любовтта ти.
И продължава да дълбае тя сърцето ми.
От толкова неизлечими рани,
то заприлича на изгнил плод.
И въпреки това не спира ...

Обичах те! А ти мен?
Сънувах те! А ти мен?
Жадувах те! А ти мен?
Разбирах те! А ти мен?
Но вече забрави... друг има в ...

Всичко стана в онази вечер
когато ти си замина...
Всичко в мен се преобърна...
Всичко в мен рухна...
Всичко освен сърцето ми... ...

ДЪЖДОВНО
Под тихите капки небесна вода
тревожно кънти тротоара.
Надвесен потайно над млада трева,
капчукът разказва приказка стара. ...

Със слънце пиша твоето име,
небето - лъчисто и толкова синьо,
а дъгата крещи: "Вземи ме!"...
нея ли да оставя... тя е толкова красива.
Крия се под дъгата - в дъжда, ...

Умирам... умирам за теб.
Плача... и плача в нощта.
Сълзите ми, капчици лед,
Душата... забравена страда.
Викам... и викам сама ...

ти си крехка като копче,
мое малко, сладко топче.
устните ти порцеланови,
бледи, сочни, поцинковани,
с глас, звънтящ като посуда, ...

Заглъхни, сърце безбрежно,
огънят ще те пречисти, замълчи.
Мрак да бъде, нека да вали.
Съдба, Съдба така си ти красива,
убийцо на слънца и на звезди, ...

И срещнах погледа ти, беше усмихнат и ведър, искаше ми се този миг никога да не свършва. И бях влюбена, но не просто така, а за цял живот. И всеки миг прекаран с теб, беше най-щастливият. Всяко докосване, всичко което сме правили заедно, всеки споделен поглед, всичко пораждаше в мен изпепеляващи чув ...

"Книгата е мой приятел"
/разказ/
Пак стоя сама, загледана в далечината. Навън дъждът тихо вали и се разнася приятното ухание на идващата пролет. Всичко се събужда за нов живот. Птички, свили се в мъничките си гнезда, пеят своята песен и приветстват топлото време. Цветята гордо надигат глави, за да п ...

Ще те нося в сърцето си винаги,
ще те виждам във светлите спомени,
защото обичам те още,
моя първа, единствена обич.
Ти не питай защо се сбогувам, ...

Отучих се по навик да обичам,
отучих се да вярвам в любовта.
В живота всичко ценно аз отричам.
Така ще бъде - така и след смъртта.
Във ада, нека, в адските огньове, ...

ВЯРА
Намерих те с душата си -
повярвах силно в теб.
Ти носиш ми упора
и носиш ми късмет... ...

МЕЧТИ
Не оставяй мечтите да почиват,
нека винаги са с теб!
Ще ти носят вълнения нежни
и усмивки чаровни безчет... ...

И снежен човек си,
появяващ се през летни дни като мираж,
невидим и ухаещ на зима,
неразтопим от спъналото се в небето слънце.
Ти си и хвърчилото цветно, ...

- Подписвай, твойта мамка! - кметът удари с юмрук по масата. - Не разбираш ли, говедо такова! Докато не подпишеш, няма да излезеш от участъка!
- Нищо не подписвам! - отсече Спас. - Коли ме, беси ме, бий ме - не подписвам! Тая земя съм я наследил от баща ми, а той от своя баща. Тя се предава от покол ...

Беше студена зимна сутрин. Възрастната жена погледна през прозореца си. Отсреща от другата страна на улицата, където Кент авеню минаваше по Уилсборо Бридж, стояха група бедно облечени мъже. Сред тях имаше няколко черни и испанци, но болшинството беше от Източния блок - поляци, руснаци и югославяни. ...

Някога, преди много години, живял в едно далечно царство - господарство могъщ цар. Войската му била по-многочислена от всички мравки в мравуняците на царството му, в хазната му имало повече жълтици отколкото риби в морето, а в палата му имало невиждана под слънцето красавица, чиято хубост дори засле ...

Ангел Атанасов Стоев
"Къде е българското"
Есе
Къде е българското, в какво се изразява то? Нашите бащи и майки, баби и дядовци къде по-различно са живели от нас. На времето всичко е било качествено, вкусно и полезно. Имало е малко, но достатъчно и задоволително. Българското се е крило в различни прод ...

Новият живот
Още в майчината утроба сетивата на детето се срещат с усещането на лекота и препятствията по пътя си. Около 50-тия ден от пренаталното си развитие в ембрионалното възникват мозъчни импулси, първият етап от формирането на зрението е приключил и детето е способно да възприема зрителни кар ...

Начало
Човекът принадлежи към онези видове живи същества, които не могат да оцелеят сами и да живеят в самотност и изолация. Общуването със себеподобни, обединението в социални групи и структури за него е изначална потребност и неизбежна необходимост за запазване на съществуването му, което започва ...