Щастлив ли си със мен, когато
те обгръщам с пролет, нежни цветове?
И мъничкият пристан, сгушен във реката,
прелива от любов? Непознати брегове
душата ми превръщат в тиха песен. ...

От доза алкохол замаян и с химикалка във ръка, опитвам се да разгадая мълчанието на жена... Каква неземна тайна крие една жена като мълчи? Дали сърцето лудо бие? А мисълта дали личи? Дали тя щом не разговаря, сърцето и е буца лед? Дали без звук не се умаря? В мъжа познава ли човек? Въпросите ме отре ...

Песен за камбаните
За някого там
Когото всички оставиха

А той остави ...

Стените на новия ми затвор
Издишат мраз
С мраморни плочки облицовани са
И редуват тъмнината с още тъмнина
...

Без любов не е живот, а е живуркане.
Без любов е тъжно, вяло съществуване.
Ежедневието - сиво, монотонно.
Живееш като гладно псе, бездомно.
...

Седмица. Седмици. Седми!
Седма стая във ВМА.
Всяка болест е жадна за мене,
всяка радост да видя желая!
Уморен съм, леглото ме пие! ...

Знам, че ме лъжеш, ама ми е хубаво да те слушам

С приятелката ми Силвия се уговорихме да се срещнем в петък след работа на кафе в центъра. Не се бяхме виждали отдавна и решихме да си отпуснем поне един час свобода.
Точно в ...

Здрачаваше се. Бавно, но неумолимо нощта спускаше пипалата си върху хладната земя и обгръщаше всичко, всеки малък детайл, галейки го с ледената си ласка. Ласка на любовница, готвеща се да поиска и вземе всичко, да доведе избранника си до несвяст, карайки го да я желае все по-силно и да я моли да не ...

Подкрепа, обич, мечта и надежда -
всичко това намерих във теб.
Сила, опора, съчувствие, нежност -
ти ми показа, че аз съм Човек!
Сърцето и душата си за мене даде, ...

В очите ти я виждам – смъртната присъда.
Безмилостно жесток си,
а аз убийствено съм влюбена във теб.
Вървя със равномерни стъпки
към своята последна среща с любовта. ...

С Любов събуждам се сутрин,
от любов погален с перце
от две магнетични устни
и мило, любящо лице.
С Любов посрещам деня си, ...

От зарана още е засвирило...
Бре цяло село е на мегдана
и весело хоро се е завило,
че лична мома се венчава.
Аз само не пристъпям там, ...

21.
Рачешка чувствителност. ЛуНна. Китара приглушено дрънка, а нотите стават... на Светулки. А в тази мека, темеНужена светлина - аз. Внимателно оглеждам всеки мускул и Гримаса, които прикриват една НеИстина. И когато разберете... ще е късно. Защото. там някъде... Четка с тънък връх изящно очертава ...

Пак
След няколко години раздяла
пак си на мойта врата,
очакваш всичко лошо да забравя,
всяка мъка, всяка тъга... ...

защото обичам да мисля,
че в тъмното срещу мен си ти
и защото мълчим...
и защото всичко, което казваме, ни дави все повече и повече в мълчание,
защото говорим едновременно и едновременно спираме ...

Не мога да се съглася с Русито, че ние българите не сме знаели да празнуваме. Не, не и не! Стига нихилизъм, стига самоунижение! Да не разгръщам сега историята за фактология, за да видите колко светии има българинът и как всеки ден по някой светец бива почитан от него. Ами новата технология – Интерне ...

Когато затворя очите си -
чувам
как луната
се разминава със слънцето
... (ритуално) ...

Обичай ме такава, до небрежност разпиляна,
когато вятърът в косите ми танцува блус
и музата в очите ми се събужда от забрава,
от вкуса на устните ти,онзи вкус,
който ме разтапя всяка нощ до съмване ...

На възглавницата червена роза...
лежи тихо сред онемяла белота...
Поглед тъжен... сърце разкъсано...
Червена роза напомняща за празнота...
Мисъл тъжна... лице разплакано... ...

Когато чуеш думите "Обичам те",
когато съзреш погледа изгарящ,
когато чуеш ритъмът на едно сърце,
тихо сгушено с мрака вледеняващ...
тогава за миг ти ръка му подай, ...

Приятелството е безценно за всеки един от нас. Да, разбира се, приятели има, но не винаги можем да изберем или намерим подходящите за нас, тези които ни разбират, умеят да ни изслушват, забавляват и прощават. Най-лесно е човек да познава хиляди хора, но е много трудно да бъдеш приятел с един от тях. ...

Това е моята страна,
тя е малка и добра,
нея всички я обичат
и България наричат.
Градове, села, реки, ...

Страхувам се от толкова неща,
страхувам се да погледна отвъд
тази проклета самота...
Страхувам се спомените да пусна,
да ги оставя да си тръгнат... ...

Искаш тялото ми ти да притежаваш.
Искаш здраво във ръцете си да ме държиш.
Без да мога настрани да се извърна.
Искаш всичко, а в сърцето си мълчиш.
Ти ще вземеш, аз не ще поискам ...