Днес паднах. Бях сама, на ново място. Нямах никого, нямах душа, нямах избор...
Паднах... Паднах в калта, огледах се – имаше хора. Изратих зов за помощ, но никой не се отзова. Лежа в прахта с охлузени колене и навлажнени очи, ...

Неадекватни, мълчаливи, непонятни...
в безмислие от думи с теб живеем,
а мислите ни лутат се... изгубени,
да изкрещиме искаме, ала немеем.
Не си във центъра на моето възприятие, ...

Днес - хубав слънчев ден в началото на март. За прърви път небето беше толкова синьо и ясно. По въздуха се усещаше познатата пролетна умора. Дърво - туко-що разлистило се, което хвърляше сянканката си някаде в далечината, а под него една пейка. Ти и Аз. Тишина. Пак мълчим. Гледам в очите ти - празно ...

Зайчето върви и плаче.
Щото Лиса му каза, че
ако някога й падне -
веднага ще го нападне!
И за друго Зайо плаче: ...

- Дома ела си, мило мое либе,
от колко време веч те няма?
Мъчно ми е, жално е без тебе,
ах каква е празнота голяма.
- Не мога у дома да се завърна, ...

Не мога и не знам

И чувствата разпилени събира ги нощта
и превръща в буря от любов, нежност, изневяра и лъжа.
И чудя се обичам те или те мразя, ...

Тебе те няма, сега съм сама.
Чувствам се самотна без теб.
Светлината изчезна, обзе я тъма.
Огънят изгоря, превърна се в лед.
Не можах да ти даря ...

Остри токчета - тротоарът във пулс прединфарктен
отразява небето с най- мрачното сиво лице.
Рев сърдит на мотор, тълпа отмъстителни клаксони,
във червена вълна тъмни улици вплитат ръце.
Под слънца от неон, обковани в бетон - ...

Извря душата ми, олекна!
След толкова сълзи, изтля!
Гневът ми се стопи, омекна
и по асфалта се разлях!
Косите ми се разпиляха, ...

падаща звезда
лунен лъч пронизва мрак
изгарящ копнеж

Един от най-ярките представители на българската литература е Алеко Константинов. Той е автор на пътеписа "До чикаго и назад". В творбата си Алеко представя впечатленията си от пътуването до Чикагското изложение.
Заминавайки за Америка, писателят има големи очаквания и надежди за тамошня живот. Алеко ...

Не искай да се влюбвам в теб...
Страхувам се... Страхувам се от себе си!
От пулса на сърцето се страхувам.
Страхувам се от огъня, обхванал
неусетно дланите. ...

Знаеш ли, мила, тълпите са страшни,
шарени, тихи по площадите празни.
Тълпите смълчани, виковете сподавени,
крехко заключени под домашен арест.
Щом празно затихнат, по пладне, площадите, ...

Nsync - Yo te voy a amar
Cuando sientas tristeza
Que no puedas calmar..
Cuando hay un vacio,
Que no puedas llenar ...

Чудиш се какво обичам аз.
И молиш се да си го кажа май на глас.
Е, печелиш!
Знай, обичам аз оригиналност,
а не типичната баналност. ...

Мъртвият ангел...
Тя бе ангел, пратен от небето, но не защото бе съгрешила, а може би, защото раят бе твърде малък за да обхване безкрайната и доброта... Сякаш самата тя бе избрала да се върне тук, на Земята, да гази в калта на днешният ден, с единственото желание да прави хората около нея щастиливи ...

Стига с тази мания за любов. Нима света черен така не ти харесва? Но не. Сякаш си за чувства готов. Замисли се. Дали ще ти отива? Какъв по-хубав подарък от малко самота? Без спомени. Без сълзи. Само ти, насаме със своята душа и без пламък в твоите очи... Нима я чакаш тази любов от цяла вечност? Но к ...

Когато...
Когато срещна твоите очи,
в мене всичко почва да бушува,
сърцето ми престава да мълчи
и огънят в душата ми лудува. ...

Толкова ми липсваш.
Искам да те видя.
Умирам да те видя!
Боже, колко ми липсваш.
Само да си до мен. ...

Отгде се взе?!
Каква неясна сила...
В кръвта човешка,
болката да спреш.
Като мълния сърцето ми прониза, ...

Накъсани мечти и истини
в червено.
Като светофар
на кръстовището
в пет без десет, вечер. ...

Тръгваш си...
Няма как да те спра.
Нищо аз не предлагам.
Нищо не даваш и ти.
Просто беше среща случайна. ...

Душата пречи на тялото
Душата(Д): Но как мога да съществувам спокойно – окована в това непрекъснато движещо се тяло?
Тялото(Т): Глупав въпрос! Аз не те държа насила в мен.
Д: Но без мен ти няма да можеш да съществуваш.
Т: Ня ...