Червените зори със нежност къпят теменугите.
А белия полет на птиците е сътворен от музика.
Камбанен звън.
Воал от сутрешна прохлада,
прегърнал мраморен площад, ...

Върбата докосна водата
заслушана в ромона тих.
Заплака
и ТИХО листата...
закапаха... ...

Сред преломните съдби на вековете
шупли ронят се от плачещи комети...
Боговете на народите пируват,
а народите, умирайки, сънуват....
Ветрове и слънчев откос преминават ...

Душата ми страдаща плаче сега
самотна, безпътна, пропита с тъга,
знаейки, че сама е в нощта,
че за нея любовта е забранена.
Душата ми празна търси сега ...

ВНИМАНИЕ : Разказът може да се стори на някой читатели доста противен. Не е разказ на ужасите, но все пак съм употребил доста груб език и някой сцени не са особено лицеприятни.
Тридесет и втори етаж
Четири и половина вечерта. Сутринта. Все едно. Мръсен, стар, облицован в подуто от влагата дърво, аса ...

Превърна ме в това и си отиде.
Материалистка съм сега.
Остави ме самотна и ранена,
на правилата грешни да робувам.
Сега обаче всичко е различно, ...

When the day is long and the night, the night is yours alone,
When you're sure you've had enough of this life, well hang on
Don't let yourself go, 'cause everybody cries and everybody hurts sometimes
Sometimes everything is wrong. Now it's time to sing along
When your day is night alone, (hold on, h ...

Появи се просто от нищото
и плени моето сърце, моите мисли,
мислех, че открил съм любовта.
Влюбен бях, мислех, че и ти във мене си.
Истината друга се оказа, истина, от която заболя ...

По лицето й пада сълза,
истинска, пареща, зла,
изгаря бузите крехки,
тече по устните нежни.
Фалшива усмивка на нея виси, ...

Любов неутолима, любов невероятна.
Божествена, но зрима. И луда, и приятна...
Любов, ти ме владееш, без грим, но и без маска.
Едно почти вълшебство към тебе кротко тласка
веслата и вълните – не спираш да раздаваш. ...

Във водовъртежа от спомени
изплуват твоите очи
от спомен във спомен
все теб откривах
неподвластен на времето ...

Две сплетени ръце,
две усмихнати лица,
две забравени сълзи,
две простени лъжи.
Две влюбени сърца, ...

Не тръгвай, моя тъгa,
аз съм щастлива, но и сама.
Какъв живот ще е това? -
Разпръснаха се мечтите ми по вятъра...
И свещта догоря, ...

Хаос от думи -
фучат покрай ушите ми.
Не разбирам нищо -
виждам само как се мърдат устните ти.
Не искам да съмва - ...

Задимен, опразнен дом -
на чувства до вчера посветен,
сам и наранен в света нов,
в ъгъла на злото бе захвърлен от теб.
В неговата основа беше светлина, ...

Тази вечер пак насаме със себе си оставам
и преглеждам своята душа...
откривам в себе си това, което другите не виждат
и търся аз причината една за своята тъга сега.
Не е нужно дълго да я търся, защото в моето сърце си ти ...

ПРОСТОР ЗА ПРАНЕ
Страхил не обичаше Светла подобно на героите от любовни романи. Любовта му беше практична и пресметлива, затова я прибра да живее при него, когато я уволниха от работа. Прецени с твърдата си мъжка логика, че няма да издържи дълго с обезщетението, което й дадоха. Така или иначе щеше ...

Засядаш в гърлото,
премрежваш погледа,
без глас крещиш...
Защо горчиш,
Сълза? ...

Aviation - You were my everything
This goes out to someone that was
Once the most important person in my life
I didn't realize it at the time
I can't forgive myself for the way I treated you so ...

Enrique Iglesias - Maybe
If I ??
I go back to the moment I kissed
Do you goodbye no matter how hard I tried
I can't live without you in my life ...

im so high ,i could hear heaven
im so high ,i could hear heaven
oh but heaven no heaven dont hear me
(chorus:)
and they say that a hero could save us im not gonna stand here and wait oh hold on to the wings of a hero watches the hope fly away ...

Красавице палава, спри!
Стига мига с невинни очи,
мойта строгост сега не разбираш
и умееш добре да лавираш.
В сладкото детство сега ...

Спомени скандали вдигат,
бъдещето багажа стяга.
Ревността измерва разтояния,
ухание, докосване рисува.
Щастието времето сверява, ...

Тревите ти
зелени
(като нечии очи)
блестят от
сутрешна ...

Разголени души
в стихията на вятъра -
понасям се,
в очите прииждат сълзи,
огнена топка в мене загнездена. ...

Ето, аз си тръгвам
отново през нощта
и в нищото си се прибирам
в пълна тъмнина!
Отново те оставям ...

ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА
Всеки ден, излизайки от дома си в софийската реалност, аз почуквам по русата си глава с дълга дървена лъжица за 10 лева.
Какъв е този смешен ритуал? И защо лъжицата е толкова скъпа?
Хайде да започнем от лъжицата. Лъжицата е обикновена, без орнаменти и лаково покритие. Обикновена лъжиц ...

В часа по английски език до мене седеше едно момиче. Наричах я най-добра приятелка, но аз исках тя да да е моя... Обаче знаех, че тя ме обича само като приятел...
След часа стана и ми поиска тетрадката, за да препише плана от миналия ден, защото тогава отсъстваше. Когато и дадох тетрадката си тя ми ...

Не се променяй,
нека бъде твойта истина,
така те силно аз желаех...
така съм те обичала.
Даже помня ...

По асфалтовата вена на угаснала алея
се изгубва светлината на пирувалото лято
и със вафлените стъпки на изящна нощна фея
се разстила тишината и приспива суетата
на Земята. ...

Искам си мечтите със лъчите,
песните, на устните накацали,
искам си сиянията на звездите,
утрините, в росното сънувани!
Искам си усмивките със лятото ...

Пътищата, по които можем да поемем са много. Всеки път крие своите опасности. Макар зад всеки ъгъл да се крие ново предизвикателство, ние трябва да дадем всичко от себе си, за да продължим напред. Всяко преодоляна бариера ни носи удовлетворение, нови сили и увереност, че ще постигнем целта си.
Ако с ...

Сълза в очите ми блести,
защо все мен трябва тъй да ме боли?
Никой ли не ме обича?
Всички ли от мене се отричат?
От болка думи нямам вече, ...

Един миг, една случайнаст
животът ми изцяло промени.
Един поглед, една потайност
ме кара да забравя всички лоши спомени.
Едно сърце, една любов ...

Напекло мъ й, ни съ трай...
(студентско – семестриално)
По Недялко Йорданов –
кък съ римува със любоф :)
Когато бях студентка ...

Звездичка малка блещука на небето
като самотна, но голяма мечта във сърцето...
озарява пустите пътища в мрака
и остава надежда, и не иска да чака.
Мъничка, но много значима, ...

А може би не знаеш ти,
колко силно ме боли
и боже би се смееш там
от радост, че ми причини срам голям.
Може би си щастлив с нея ти, ...

От капки дъжд рисувам те в нощта.
На пръските прошепвам твоето име,
очите ти докосвам с нежна топлина,
достигаща до извора на същността ти...
Очи затварям, милвам те с дъжда, ...

Мога ли да рисувам тази нощ по тялото ти с дъха си. Не, няма да е трайно, но ще го запомниш завинаги. А може би и след това... Само затвори очи... Не можеш да ме докосваш, само ме усещай. Ще видиш може би тогава, че аз ти отдавам не тялото, а душата си. Имало ли е смисъл сливането ни до настоящия мо ...

Тъжно запалвам клечка кибрит –
гоня между пламтящи кули
и усещам сърцето ти - лудо
да се крие зад нечие друго.
Ароматът на огъня е пропит - ...