И закъснява облачето бяло,
в последната, несрещната любов.
Едва ли в него можеш да поставиш,
един измислен, пълен в сънища живот.
Осмислени пътеки, обещания, ...

Ние двамата с теб си живеем,
като два самотни острова.
Думите със ченгел си вадим.
Пишем... като да сме Господа!
Лъжем се... Даже се крием. ...

нереално
бих ли могъл
да помоля
така
съвсем скромно ...

Просто съм изумен как все по-малко класическата камерна и симфонична музика, народната, а така също и джаза, фигурират в нашето ежедневие и културни претенции! За какво става тогава въпрос, откъде тръгваме... и къде отиваме? Особено в творчески сайтове си мислех, че поне джаз-поклонници ще се срещат ...

Какво ни заслепява, та не смогваме
да се погледнем във очите!
Какви проблеми си изровваме
за да си черним дните!
Защо се лутаме от лакомия ...

ESTRANGED
When you're talkin to yourself
And nobody's home
You can fool yourself
You came in this world alone ...

Кафето и цигарата Отпивах поредната глътка от горчивото кафе. Кафето нетипично в мой стил (кафе не пия) беше сапътствано от цигара. Цигарите които пуша са един от доволно тежките предлагани на пазара в моята страна. "Синьо Виктори" - пакет. Бях ги намерил на приемлива цена - 2 лв. и бях доволен от т ...

Трябва ли да правиш всичко
за да получиш малко,
или не трябва да правиш нищо
за да получиш много?
Трябва ли да чувстваш нещо ...

Блян
За теб бленувах и мечтах.
И дълго търсех те във мрака.
За теб оглеждах се не спах.
За теб тъй дълго плаках. ...

"Бягай! Бягай от мене, спаси се. . ."
Д. Дамянов
Бягай! Бягай от мене, спаси се . . .
Скрий се в моите черни коси.
С аромата ми южен опий се. ...

Съществува един избор, натоварен с по-голяма важност от всички останали – изборът на пътя, който всеки ще следва. Светъл или тъмен той крие своите истини и фолософии, които или ще бъдат разбрани, или просто отминати и невидяни. Това е път, избран чрез помощта на мисълта, знанието или просто интуиция ...

На М.Х.
Душата ми е храма ми свещен,
във който аз се моля
на моите светли богове.
Отворих ти парадните й двери - ...

Пак ме нараняваш
и отново ме боли.
Сърцето ми вече не е сърце,
а бездънна яма за сълзи.
Ръцете ми вече не са ръце, ...

На раздяла
(Надежда Рашева)
Дъждът вали и болката отмива,
и сълзите в тъжните очи.
А думи няма и стоим безмълвни, ...

Нашата любов чертае път
в днешния ни ден, кошмарен,
че светът стои на кръстопът,
а като нов е той създаден.
Затуй проблемът е глобален, ...

Did I hear you right
'Cause I thought you said
Let's think it over
You have been my life
And I never planned ...

Времето ли ме предаде, тайните ми щом разкри. Толкоз лесно ги раздаде и не ме предупреди. В слепота живях до вчера, днес живея в празнота, след прощалната вечеря с мойта счупена мечта. Ти, приятелю, предател, нож в сърцето ми заби, беше само наблюдател, но не се полакоми...

Чувствам се сама, въпреки че около мен има толкова много хора, не знам каква е тази апатия, която е превзела живота ми, апатия граничеща с тотално безразличие. Все едно живея по инерция, следвам пътя, а нека той ме отведе където трябва. А някога имах мечти, вече не, реалността уби желанието ми да ме ...

Момичето с бели коси
танцуваше пак с тишината.
Не беше ли пак самотата
дансингът стъклен, уви?
Момичето с празни очи ...

Въздъхна чашата със вино,
с кристален звън сърцето оживя.
Докосна с трепет две горещи устни
и капчици от кръв проля.
Отсреща други устни влажни, ...

Безспирно крачех през тъмите
по улиците мокри в сбутан град.
Изгубил някъде мечтите,
объркан в своя-собствен Ад.
Проблеми и кахъри нямах или имах, ...

Да съм обичана дойдох на този свят,
Но и тежки удари да понасям.
Да бъда наранена от не един поврат,
Да обичам, да мразя, да страдам.
С какви ли имена не ме наричат, ...

Историята е трагична –
романът между двама души
направи те така различна:
в тебе няма да се сгуши,
че ти го разпозна – хитрецът, ...

Отварям си очите, поглеждам през прозореца,
„захапваме” се двама със деня
и няма време ритуално - за кафета и цигари...
Очаквам лъчезарното кълбо от светлина.
Греба със пълни шепи от живота си, ...

Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?

Гнева е огнен кислород -
пропадане покрай горящите етажи на света,
към твърдия му асвалтиран под -
светът, отпиващ чаша вино в здрача на нощта.
"Президентът посети Бразилия и Уругвай..." ...

ПРИЗНАНИЕ
на Юри
ОБИЧАМ ТЕ!
ПРОЧЕТИ ГО В ОЧИТЕ МИ,
КОИТО ТЪРСЯТ ТВОИТЕ В МРАКА. ...

Сами сме
В твоята постеля
Потиш се
А аз треперя
Седим ...

СЕГА
Tо и аз съм хубава,
но давам ерор.
Сънувах песен,
събудена съм по-добре :) ...