Пътища мои - желани, незрими,
вие сте моят отдушник и плач.
Вие създадохте моето име -
аз ви утъпквам от сутрин до здрач.
Мойте успехи и моите грешки ...

Познахме се със тебе късно...
Имаме ли за това вина,
щом в пътища така различни
ние сме вървели досега?
Случайна среща - тъй банално ...

Когато се разделяхме не мислех, че ще ми липсваш тъй жестоко. Желаех свободата си и исках да се спася от силата ти - толкоз. В послeдният момент не осъзнавах, че в теб съм аз самата скрита, че ти винаги в мен оставаш, където да се лутам и да скитам. Без спомени, за бъдещето тръгнах да търся себе си ...

Не потъвай в очите ми, те са като дълбоки езера - отгоре блика слънце и надежда, отдолу чака тъжна самота. Не гледай във очите ми - ще те обземе тъмен страх от цялата тъга и болка, потулена дълбоко в тях. Отгоре бягат весели светкавици, звънти в очите слънчев смях, а долу дебне скрита безнадеждност, ...

Лъжа - красива, измамна,
Изкусно ти я сътвори...
Жена - прекрасна, нещастна,
прикрива вечер насълзените очи...
Момиче - щастливо, наивно, ...

Недосънувани сънища, някой ми ги отне.
Недосънувана, бяла се изплъзна нощта.
Дълго късно се будех и шепнех слова,
обица да ми бъдат, никога да не греша.
От прошепнати думи още много боли. ...

Навън беше тихо и спокойно, гъста мъгла покриваше целия град, а аз - сама и изоставена от всички - се лутах из него. Не ме интересуваше никой и нищо, просто исках да избягам от миналото, от болката, от всичко познато и избледняло. Вървях бавно и си задавах хиляди въпроси, но само един се повтаряше в ...

Понеже знам - не можеш ти да бъдеш
във този кратък и горчив живот
напълно моя, само моя, тъй че
молитва шепна аз към Господ Бог
„О, Боже, направи това, когато ...

Прекомерното отдаване на енергия в Нещо не е полезно за теб самия.
Човек се труди цял живот.
Дава най-доброто от себе си.
В един момент се поглежда в огледалото и вижда побелели коси,
дълбоки бръчки, мътен поглед – няма я Усмивката. ...

Да те очаквам всеки път наивна и смирена?
Добра да бъда, готова да прощавам всеки грях?
Нима грехът се стапя, щом ти е простено
и всичко се превръща във отвеян прах?
Нима когато всеки път хлопне се вратата ...

Пак сълзи и грима по лицето се стича
така ли постъпваш, когато обичаш?
А дали изобщо обичаш?
Знам, малки сме още, но, за бога, и аз имам чувства!...
Да нараняваш, мислиш ли, че е изкуство? ...

Нараних те, така е, но това ли е начина да си отмъстиш?
Минавайки покрай мен, омразата си да съживиш.
Да ме гледаш, да се присмиваш и въпреки това...
гордо да продължиш!?!
Така ли забравяш едно момиче? ...

Виждам омразата в очите ти!... Изгаряш от желание и мен така да ме боли... ... няма нужда, аз вече страдам, изгубих те и само себе си обвинявам!... Мислейки, като малко момиченце, оставих страха да ме победи! Ненавиждаш ме сега, нали? Как да ти покажа, че съжалявам? Разбери ме: сега по друг начин ра ...

Какво ли виждаш щом погледнеш в очите
Дали искрицата на любовта ми чувстваш,
Какво усещаш щом докоснат те косите
Дали от аромата им ти вкусваш?
...

Безсмъртна е душата, кръгът стеснен.
Къде и как ще литнеш, птица моя, малка.
Защо ли търсиш миг, та той е съкровен,
не те запази времето, сама си в мрака.
Облаците бели само в твоят сън ги има, ...

Животът на всеки човек завършва със смъртта му. Тази гостенка е заселена в душите ни още от най-ранните ни години и остава с нас докато в края на крайщата не вземе това, което иска. Безжалостно изтръгва душата на жертвата си и изчезва така, както и се е появила.
Едва ли има много хора, които могат д ...

Маршируваме към столовата. Отпреде сме ние младите, отзад - старите. Ние се дерем да пеем, а те ни обсъждат. В един момент един от старите се провиква:
- Хей, Цветков, ти маршируваш така, че между краката ти може да мине свиня, налапала тиква!
- Ами лапни една тиква, па мини - отговаря Цветков.
Песе ...

Прибирам се от детската градина въодушевен до немай къде. Търча направо на двора, където родителите ми режеха дървата за зимата. Насреща, кацнал върху покрива, комшията ни бай Христо подреждаше керемидите. Едвам изчаквам да замлъкне канския рев на мотора и започвам:
- А пък да знаете какво правихме ...

НА УЛИЦА
/песен/
На улица “Вечерница”,
под кестените цъфнали
с букет цветя я виждам, ...

Ето, виждаш ме сега
свита на кълбо в ъгъла.
Знаеш, че съм там,
скрита в своя срам...
Съмнение, безсилие и ярост ...

В очакване на пролет
разлистваща,
всред полята безснежни
самотно стоиш,
Скрило в клоните ...

Ще мога ли да те обикна,
да преоткрия в тебе нов живот,
без сълзи, лъжи и болка,
а живот със чиста, искренна любов.
Ще мога ли да те докосна, ...

На пръв поглед нещата изглеждат съвсем прости и хората ти казват:"...оф... нищо особено... не се занимавай ся..." и т.н. Но това си остава само на пръв поглед. Всъщност истината е съвсем друга и тя е скрита доста дълбоко във всеки един от нас. Спокойно можете да си признаете, че всеки от нас/вас има ...

Толкоз време с тебе двама бдим,
прекосявайки пропасти сънни,
упорито чрез словото творим,
а процесите са все бездънни,
но душите ни, кога се сгушат, ...

Така боли, когато не ме обичаш
и от моята любов се отричаш.
Как ме заболя, когато да те обичам не ми даде
и моите надежди и мечти ти предаде.
Да е с разбито сърце, никой не заслужава, ...

Живей така,
сякаш утре не съществува!
Стихотворение за враните
Живей сега!
Защото... ...

ИСКАМ
ИСКАМ ОТНОВО СЛЪНЦЕ В МЕН ДА СВЕТИ,
ИСКАМ С ПРИЯТЕЛ ДА СРЕЩАМ ЗОРАТА.
ИСКАМ В РЪКАТА ДА ПОНИКВА ЦВЕТЕ,
ИСКАМ ДА ОСТАВЯМ СЛЕДИ В ДУШАТА. ...