Едно утро така красиво!
Едно утро тъй сънливо!
Розови облачета лекичко летят,
А ранобудните птичета весело кръжат.
Вървя си аз и очаквам нещо малко и хубаво да ме спре, и да рече: ...

intro:
Знаеш ли какво е да плачеш във дъжда?
Плачеш и сълзите се стичат по лицето ти,
а капките дъжд падат и ги отмиват, и никои не вижда,
че ти плачеш, че нещо ти тежи, че умираш, раздиран от болка, ...

Нощта е дълга, пролетна, студена...
Дъждът ръми, тихо, някъде зад нас
Съдбите ни записани са в облаците
Разпръсквани от морски бриз...
Неназована помежду ни красота... ...

Ти предаде моята обич! Предизвика цунами в нашето спокойно море от разбирателство и приятелски срещи - в бойно поле на иронията и лицемерието. Ти! Да! Как можа? А говореше за Чест... Точно ти... ала накрая не остана нищо добро от теб самата в моето сърце!!!

Заслушана в нищото, понякога
при теб се връщам и мълча...
В очите ти поглеждам както някога,
усешам аромата ти в съня...
Целувам устните обичани ...

На масата в стаята огромна лежи откъснат нежен розов цвят... Защо се чуствам толкова самотна? Защо в сиво пак е моят свят? Усмихвам се и сякаш съм щастлива, и сякаш слънчев пак е моят ден... Но само аз си знам, че мълчалива, гореща болка пари вътре в мен. Не ми допада вечния театър, в скучна роля вл ...

Здравей, мило мое мече!
Как си днес? Спа ли добре?
Видя ли навън, че дошъл е снега?
Видя ли усмихнати детски лица?
Здравй, мило мое мече! ...

Развеждаме се. Определено е кога и как ще виждам децата и т.н. гадости... Йоанка е само на три. Обича ме. И аз я обичам, но... няма как.
Отивам веднъж да ги видя само за малко. А не бях ходил доста отдавна. Така се получи. Влизам и всички започват да ми се хвалят какво е станало. В един момент малка ...

Боби е малко над двете. Точно във възрастта, когато започва да копира и да говори. Излиза веднъж баба му от банята, облечена в хавлия, прави изкривена гримаса и казва:
-Оооооох! Старите ми кокали...
Минава се време. В един момент и Боби излиза от банята, и той с хавлийката си. И какво виждат моите о ...

Всичко започна ей така,
сякаш само когато хвана моята ръка
във тебе аз се влюбих
и всичко тъжно и печално прокудих.
Времето минаваше, ...

Фалшивите усмивки -
те ги носят без почивки.
Престорените комплименти
сипят ги без аргументи.
Но какво целят - не всички могат да разберат. ...

Сълзи текат навред: не всичко върви по малко и мед. Искам да върна предишния ред... но тази постъпка... тя всички чувства стъпка! Какво правех - не разбирах със лъжата си боравех, че съм невинна претендирах. Защо си правих труда? То всичко излезе наяве... през главата ми минава мисълта "ти всички пр ...

Когато след време бруталния свят
постави в ръката ти тръпнеща ножа,
когато в сърцето промъкне се смрад,
когато от злоба да дишаш не можеш,
дано в този миг имаш шанс да съзреш ...

Писма, обгърнати в тамянен рай;
живот, изписан във мастило;
ръце, прегърнати в безкрай,
докосват се до сладостно индиго.
Копнеж, в излияния възпяван; ...

Тъга

Поглеждам се в огледалото,
сякаш правя го за първи път,
за Бога! Дали това съм аз? ...

Чудя се...
Понякога се чудя - за какво всъщност е всичко това, за кого и какво е...
Нощем, не мога да заспя, излизам, лягам и гледам към небето...
Когато се загледаш в облаците, звездите, планетите, онези милиони... милиарди галактики и се изгубваш...
Ние ли сме толкова малки или всичко е толкова го ...

Светя с светлината на зорница,
стъпвам леко като самодива.
В въздуха летя с криле на птица,
ручей бистър в мене се излива.
Моят глас отеква в планината. ...

Ситно хоро се извива
на мегдана, във селото.
Руйно вино се излива,
леко ляга на гърлото.
Млади моми и ергени ...

Поглеждам те - потъвам в безкрая,
докосвам те - падам в бездънна бездна,
прегръщам те - пропадам в океана.
Прокарвам пръсти бавно през косата ти,
с ръка следя извивките на устата ти, ...

19 февруари – една тъжна дата за България. Зловеща смърт за един 36 годишен “свободен” по дух човек, който е мислил и живял само за страната и народа си. И до днес на тази дата всеки българин е обзет от чувство на непреодолимо и безкрайно страдание. Какво е загубил българският народ? Своят Апостол н ...

КАПРИЗИ
Ликуващите пухове на голото глухарче
без страх ми обещават да се сбъдне.
Побягват бързо слънчеви,
танцуват някак пъргави. ...

Ще седна тази нощ на чаша вино...
Нали е празник... мога и сама...
Ще облека бельото си най-фино...
Танго за сам бохемски ще въртя...
Да моля и да хленча не умея... ...