Ако те помоля
да се върнеш...
ще го направиш ли?
Ако искаш
сърцето си ...

По ниските етажи на деня,
където някак нищо не се случва.
Над ниските животи грее слънце
и рядко бури има там...
Не е така в мазетата, ...

Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме... ...

Кажи ми във всичките нощи безсънни,
били от любов по- бели от ден,
как самотата е идвала вънка,
а ти си я гонил със мисли за мен.
Колко писма си написал и после ...

ЗАЩО НЕ ЗНАМ...
/Посвещава се на един приятел/
Защо не знам,
Защо не знам!?
Какво да правя със живота? ...

Не плачи за мен - не заслужавам.
Но знам - не мога да те спра.
Сега ме виждаш още по-прекрасна.
Но вече чужда. Още по-сама...
Очите ти проглеждат с болка. ...

аз никога няма да бъда пречка
без плач и самосъжаление
вървя сама по неутъпканата си пътечка
заслепяващ спомен ме гони
вятърът болката нежно в мен рони ...

Съзирам тук поет да драска-
реди той римите в куплети,
показва морската окраска
и хората със себе си заети.
Поетът съзерцава туй море, ...

Ангел без криле
( трета част )
Погледна отново през прозореца, отпусна завесата и се върна пред креслото. Седна и пак впери очакващи очи в писмото, но не успя да прочете дори и ред. Хвърли листа на масичката и остана така – вперен в него, но с боязън, изпълваща съзнанието му... не се осмеляваше да з ...

Помниш ли онзи път, когато едва не те сгази един мотор? Беше застанала по средата на улицата и само невероятния ти късмет те спаси от сигурна смърт. Стоеше по средата на платното, там където бялата линия разделя двете полета, а той летеше право срещу теб... Не те виждаше, защото беше изправил мотора ...

дъждът трополи по ламарините
два бледи силуета
надбягват се със страстта на годините
тъмнината ги скрива
в пустотата на улиците ...

Магия
И когато пак затворя очи,
Там пак ще си ти
И когато нашепна твоето име,
Чакам те - ела, вземи ме ...

> Събирам на късчета
> малки навред
> безброй разпилени мечти.
> Подреждам ги бавно
> и тръгвам напред ...

Откакто казахме си сбогом,
Животът ми смени се с нечий чужд;
Приятелство неразрушимо разрушихме
И аз останах сам-сама във този ад...
Отиде си смехът сърцат ...

Криех се зад измислена гордост,
а цял живот съм била неуверена..
раздавах на всички - съвети,акъл,
но поставях им срок да ги върнат..
Бях пресметлива и алчна за всичко ...

"А един от старците заговори и ме попита: тия, облечените в бели дрехи, кои са и откъде са дошли? Аз му отговорих: ти знаеш, господарю. А той ми рече: те са, които идат от голямата скръб; те опраха дрехите си и ги избелиха с кръвта на Агнеца.Затова са пред престола на Бога, Комуто и служат денем и н ...

Четейки “Листенца”
на Донърджак
Нарисувах твоята усмивка,
след което я описах в стих,
с къдри, падащи в извивка- ...

ПРОСТИ МИ

Без теб животът ми е сянка на градоносен облак.
Без теб любовта ми е мъртва скала.
Ти трябва да знаеш, че сърцето ми тлее, ...

Жестокото
върви
след мен.
Всеки ден
ме преследва. ...

В моят свят не исках да те пускам,
но най-нахално го превзе.
Със думичка не ме попита
и силата ми ти отне.
Счупи стените на сърцето, ...

Хващам белият лист...
В ръка взимам боите...
Смесвам различни цветове.
Получава се разноцветна палитра.
Рисувам красиви цветя... ...

Нима е много да се усмихнеш?
Да ме погледнеш с поглед мил
А после… лекичко да се присегнеш
и да ме погалиш
просто тъй? ...

Омагьосаните булеварди
Омагьосаните черно-бели булеварди,
трасирани с мъгла и детски стъпки;
Женски гръб, бедра и тротоари –
дъждовни, целите на светли кръпки. ...

Моето стихотворение "Любовта, каква е тя?" вдъхнови една приятелка Ирина и тя написа ново стихотворение - "Каква си ти, Любов?"- а това е моят превод на български:
Каква си ти, Любов?..
Как да те позная?
Как да не те подмина?
Да останеш, как да те помоля?.. ...

По стълбата на своя страх
разкривам път във земната утроба.
Тук споменът е шепа прах,
а слънцето е само спомен в гроба.
Тук правилата не важат. ...

Обичах навремето бясно да карам...
Не слагах коланите, порех шиканите...
Любов да раздавам и да получавам...
Не мислех за раните, чупех диваните...
Обичах навремето песни да пея... ...

Липсваш ми, във всяка секунда, минута и час,
в които не си до мен.
Липсват ми, онези мигове, в които ще заспивам
и ще се събуждам до теб.
Липсваш ми! Липсва ми топлата ти нежност, ...

Ще взема стих да драсна за морето,
за плажове, за морските вълни.
Капанчета за биричка и цаца
и много, много хубави жени.
Разхождащи тела по монокини, ...

..скрих се в онзи аромат
в онази есен
когато с обречени очи, невярваща
че мога все още да обичам
се случваше най чудното от всички чудо ...

Всяка прилика с действи-
телни лица и събития е
случайна...
Мъжът ми има си любовница...
Но знаете ли как разбрах? ...

* * *
На Дамян Дамянов
Все още поетът
лежи под тревите-
не цветя, ...

НЕПОЕТИЧНИ ИСТИНИ ЗА СЕМЕЙСТВОТО НА ПОЕТИТЕ По записки от срещата ми с Дамян
Дамянов и Надежда Захариева Исках да пиша някак по-различно за семейството на
поетите– нетрадиционно, нешаблонно, спонтанно и истинско. Замисляли ли сте се
колко изтъркани и обезценени са думите? Колко напразно и неуместно ...