Миг ли си или безкрайност?
Сън ли си или реалност?
Съдба ли си... или
случайност?
Въпросите са ...

РОСЕН
Р;Росен/кон/
К;Кивот/дон/
А;Автор/мавтор/
А;Защо, Смьртта табу е тема? ...

Когато си до шията затънал в кал
и безсилен, дъх не можеш да поемеш.
Когато някой "свой" те е предал
и ти скован от болка, тихо стенеш.
Когато щедро ти душата си раздал, ...

След Освобожданието един английски жулналист броди по българските земи и отрива формулата на човешкото оцеляване. Той не може да се начуди на тази млада и жизнена нация и почти се доближава до тайната на успеха, когато прозира, че българинът сам, каквото си направи, никой не може да му направи. Жалк ...

I thought you'd be out of my mind
And I'd finally found a way to
Learn to live without you
I thought it was just a matter of time
Till I had a hundred reasons ...

Нощта е нежна. Боледува денят,
смазан от грубост, убийства, жестокост.
Нежност и обич, любов
чакат нейното нежно докосване.
Влюбени сенки и свидни желания ...

Лицето ми е каменно студено,
от чувства няма никаква следа.
Очите ми, отдавна потъмнели,
порязват грубо всяка срещната душа.
Умът е ясен, злобно безпощаден, ...

Мразя да мразя това, което обичам.
Мразя и да обичам това, което трябва да мразя!
Мразя да виждам сълзи в очите си,
мразя да чувствам болка в сърцето си.
Мразя никой да не ме обича, ...

ДЕТЕТО В МЕН
Ти разбра ли кога остаря
мойта безусловна надежда?
Половинка живот отлетя,
а детето в мен все не проглежда. ...

Ето ме сам отново аз оставам.
И уви много съжалявам,
да тъжа аз не преставам.
Явно мен избрала е съдбата
сам да бъда във играта, ...

Потъвам отново в очите ти красиви,
взирам се в до болка познати черти,
осъзнавам, че по-силно те обичам
и, че с теб избягаха моите мечти.
Осъзнавам - аз търся те в чуждите думи, ...

Съдбата често с пръст ме сочи,
обраща ми живота наобратно.
Въртя се омагьосана и еднопосочно
се иэгубвам беэвъэвратно.
Поглеждам се - едвам ...

Обречена
Искам да крещя, защото ме боли,
но безмълвна съм, за да не ви събудя,
искам да излея всичките сълзи,
но страхувам се да не ви удавя. ...

Нищо не остана
Аз нямам лице
заличиха го парещите ми сълзи,
нямам в гръдта си сърце,
от мъка то се потроши. ...

Неска мотам са у нета
ич биля ма нема.
Тука кликам,
там присветква,
май чи ша задрема. ...

Отново искаш да ме нараниш.
Повярвам ли ти - да ме предадеш,
да ме погубиш, да ме иэгориш.
Да ме эахварлиш като вещ.
Отново искаш да ме эаболи. ...

Тиха нощ... Красива и безшумна.
Една звезда между стотици.
И странно - със звезди, а е безлунно...
Изгубили звездите са една сестрица.
Една звезда от свода падна. ...

Накрай света, на малък скътан остров,
една русалка пее свойта песен
и сладкият и нежен глас докосва
душите ни. И спомена далечен.
Разказва тя за младата девойка, ...

Здравей, приятелко! Ти помниш ли коя съм?
Или е по-удобно да не ме познаваш?
Защо, приятелко, на мястото на погледа ти ясен,
насреща ми е днес обидно колебание?
Какво се промени? Аз толкова години ...

Заглавие на този стих не ще аз сложа.
Нима болката си да кръщавам мога,
нима от имената смисъл има?
И с хиляди имена да я наричам
все болка ще е тя. ...

Толкова много години след тебе вървях,
толкова много години за тебе мечтах.
Молих се заедно да бъдем,
молих се всяка нощ за теб:
исках да бъдем щастливи сега, ...

Когато няма бряг,
когато няма път назад,
ти прегърни ме,
накарай ме да шепна твоето име.
Целувай ме в нощта ...

Борих се за тебе със зъби и нокти,
борих се, а сега съм сама,
сама, защото те няма,
сама, защото аз си причиних това.
Толкова много те исках, ...

Преди да те срещна
аз нямах нищо
и нищо не исках дори.
Преди да те срещна
бях помиина яма, ...

***
Щипка захар... омекотява вкуса.
Щипка сол, за да дава реалност.
Капка оцет, за да помниш мига,
без баналност. ...

Сластта е търсеща и няма -
пламтяща в адовия мрак:
с вик на Месалина – пряма,
тревожна, в стон на единак.
За обществото е опасна, ...

Умирам от пълзящо ежедневие.
На прага пожелавам ти успех;
обуваш се, целуваш ме, в безвремие,
превръща се живота ми нелек.
Децата, правилата, самотата, ...

НА КАЛИНА И ВИНЕТА

Ко й туй вашту умну селу?!
Шашнахти ма двети:
въря из къщи, бърча челу – ...

До прозореца стоя и гледам,
как дъждът навън ръми
и в мислите си пак поемам,
към отминалите наши дни.
Вятърът навън, уж стене, ...

- Ела ми тука… ще се пръсна,
защо ме подценяваш?!
На котката главата ще откъсна,
затуй, че тъй ме разиграваш…
Сега те питам нещо лесно ...

Балкан, мъгла, мюзевири. Това са божиите дарове, с които се отличава нашия град. Балканът и мъглата са естествения декор, в който прекрасно се вписва врачанския гений - мюзевира. Всеки град си има своите колоритни личности. Единствено във Враца наред с тях вирее мюзевира.

Името му беше Ангел, а прекорът Лумпата. Това беше купешка дума Лумпен, взета от библията Мордохаева. Професията - воденичар, а имотното му състояние — една воденица-караджейка с два камъка. На единия мелеше жито, а на другия кукуруз. Като всеки воденичар, той беше хитър сиромах с голямо сърце. Обла ...