Мечтите ми са циганчета боси.
Накрая на пустеещото село
стотинки за прехраната си просят
под слънцето – изсулена дантела.
Търкалят се несретите чавѐта. ...

Когато в часовете сини
тъй призрачен градът изглежда,
наплитат кривите комини
кълбенцата си сива прежда.
Но аз дори не забелязвам ...

Не вярвам на усмихнати лица –
и вълци могат зъби да оголват.
Човекът над природното е цар,
предвождан от присъщата подмолност.
Надграждаме си чувствата до ползи ...

В делничен ден нощите бяха съвсем тихи, но към три часа, щом кучетата се разлаеха, на всички ставаше ясно, че Насим отива към баничарницата. Излизаше в три, а към десет часа сутринта се връщаше. Когато се върнеше, въртеше се напред – назад из двора; влизаше, излизаше от вкъщи; носеше разни багажи, м ...

Накуцва денят, като прегърбен кон
по пътека обрасла в треволяци,
пръхти и издува устни във стон,
свирепо полазван от паяци.
Вече загърби дълбоки въздишки, ...

...
Рисува морето
нюанси в син колорит.
Оглежда се в него небето,
не може се мери с красивия риф. ...

Сини небеса безкрайни,
слънце с парещи лъчи.
Лято топло и омайно
заблестяло от зори.
Птици литнали в простора, ...

и белотата
на кората на брезата
е сърцата
...........................................
друга редакция: ...

И когато те видя
пак искам да се запознаем,
да си кажем "Хей, здравей!",
да започнем разговор случаен,
в който случайността липсва, ...

Потъвам в премълчани чернови.
Изписани с опакото на ръката.
Неизказаните истини напускат ме.
Пуснали се, по течението на реката.
Спомените в прах превърна, ...

Днес Слънцето по-ярко свети!
Огряло е то твоята глава
и като пламъчни конфети
избухват палаво в деня!
Днес птиците по - звучно пеят! ...

На моята съпруга.
Река реката си намира
и заедно се вливат във море.
Така животът ни се спира
последно във безкрайното небе. ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил Душата на Миткалото и разбулването на Царичина.
Тест или Бездната
-1-
"Да бъдеш или да не бъдеш?"
Въпрос със давност далечна... ...

Тъй както си вървя из старата гора
(разбирай - счупените тротоари)
накриво стъпвам и плочката изхлопва
(не само моята кратуна хлопа),
добре, че имала съм днес късмет, ...

ПРОЛОГ
КОНФЕРАНСИЕ:
Настъпи миг да ви представя
романтична драма аз.
И иде реч, ей тук, за слава, ...

За да има кого да обичаш, трябва първо да е жив, което значи на крака и потопен в живописта. - така се самонавиваше Мария. Ивето заместваше за няколко месеца сърцето ѝ, свиваше се и изпомпваше кръвта само с нейна помощ. Ако майката на потъващата ги наблюдаваше отгоре, щеше да е щастлива, че приятелк ...

Уж всичко скритом премълчах –
държах езика си завързан.
Не ми е повече до смях.
И кал се трупа – много бързо.
Пленен сред сивата печал, ...

Сълзи ми потекоха от смях, наблюдавайки как малкото черно кученце гони сянката си и джавка, ядосано, че не може да я стигне. Кучетата са умни животни и виждат невидими за нас неща. Не знам тази малка рошава топчица дали знае колко странни сенки се скитат в нашата реалност, но аз имам ярък спомен за ...

Конкуренция е фирмен бабаитлък.
Война е национален пехливанлък.
Патриотизъм - етнически корназлък.

Една сълза събрала е всемира.
Кристална капка обич и тъга.
С акорди тихи тишина умира.
Мелодия на мисли в самота.
Една сълза изгаря и докосва ...

Розово ми е отвътре,
розово ми е отвън,
изгревът ме плисна първи,
а денят е морски сън.
Морски сън, ала наяве ...

Моли
– Мистър Брайтън… Макс… Аз… – произнасям не много уверено…
Не се срамувах от това, че детето ми е заченато по начин, който… е, да кажем, че естествения, създаден от природата, е за предпочитане… но! Да отгледаш човек е голяма отговорност… Знам, че звучи сухо, но винаги се сещам за децата, зачен ...

за
да се
спи на рогозка —
една се държава опоска

За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...

На чаша бира наблюдавам те, море,
знам тебе вечно ще те има.
От слънцето усмихнато и страшно в бурни дни
пак ти за много хора си любимо!
Загадъчно си в твойте дълбини ...

Там беше някога пълно с деца
Там беше някога пълно с живот
Там имаше майка една и баща...
Те виеха дом - гнездо
за техните малки, ...

...Обичам...
... Как слънцето се отразява в косите ми и как вятърът ги разрошва...
...Как безброй различни тревички, галят и драскат леко кожата ми, как земята я докосва....
Обичам да плувам гола, по гръб, в просторното Черно море, и да усещам как водата, тъй нежно, ме прегръща, докато дълго гледам ...

Тази вечер не плача от радост, а от мрачна и грозна тъга.
Олюлява се моята младост като тежко пиян през нощта.
Докога ще са липса парите? Докога ще работим до кръв?
Днес са жални стопанки жените и мъжът не прилича на лъв!
Днес цените обичат да скачат и животът е с данък дори. ...

...От бутилката с минерална вода във фризера. Надигнах я, а той се устреми като торпила към устата ми и ме фрасна по зъбите. И ми замрази езика.
На човечеството пак му се размина! Само дето зъбите ми... Хайде, от мен да мине, хаирлия да е!
Обаче...
Жанр на произведението – Кръговратна свръхкаратна с ...

Всъщност доста съм претенциозна.
Не, не искам палати, коли, самолет,
скъпи вещи, бижута помпозни...
Искам малка къщичка с двор,
морски бряг, ...

Ще си тръгна… По залез… Чайките,
когато са ужасни тихи. Заслепяващо…
Безоблачно небето… Само лудите
биха посмяли. Да бъдат говорещи…
Ще си тръгна… Щом ти ме помолиш… ...

Не знам на какво точно се дължеше, но приятелството и близостта между нас се появиха още в първия ден. Имах усещане, че винаги е била до мен. В първия месец дори и не намеквах за интимност, защото усещах сковаността и напрежението ѝ дори когато я докосвах по рамото в опит да я окуража за нещо. Време ...

Отлагането на Апокалипсиса или Шибил - душата на Миткалото и разбулването на Царичина
Началото на Края или Опит за навлизане в Теорията на Вероятностите
-1-
Той не говореше,нито шептеше,
крачеше бавно,красиво,изящтно- ...

Политам уж – а все съм карта бита
озъбва се загърбеният страх.
Край мен тълпа – за шута вярна свита.
Кралица на сърцата май не бях.
От думите – пелин горчива пита. ...