Или как биха разказали приказката за Червената шапчица ... 1
Авторът на този шарж е големият български хуморист Йосиф Перец. В оригиналния си вид "Как биха разказали Червената Шапчица" се появи в пресата през 60-те години. Доста по-късно беше публикуван и във в. "Стършел". В оригиналния вариант бяха ...

ПРЪСТЕНЧЕТО С ДИАМАНТА
На дъщеря ми Вилияна
Любезния хазаин на малкия уютен хотел посъветва гостите си днес да пътуват с велосипеди. Това за Амстердам ще е по - бързо за придвижване и на добра цена за туристи. Така и направиха, тройката приятели Бащата на Веа, Веа и приятелката й Деа. Настроиха GPS ...

ОБИЧ КАТО ЛУНЕН РЕЗЕН
Мама ги нахрани както тя умее.
Трима калпазани вече ще посмеят
следващата плячка и сами да хванат.
Лов като играчка! А герой ще стане, ...

4 декември... световно се играе...
.. Удар с глава... Гризман... Варан...
...Стряскаш се събуждащ...
Гущер ли е или шаран!?

I. Питане
Бит или Битие е Човекът?!
II. Зоомòрфен
Човек без хоризонт,
вчоплен в бита си. ...

... много, Боже, мъчих се със теб,
ядох ти и хляба и калая,
питам се – за чий ми бяха чеп? –
Твоите измислици за Рая,
някога, когато бях добър – ...

Заспивам с поглед в небето,
с мечтите да отида там, където
на плащ от звездни искри
Луната усмихната блести.
От космодрум, на нашата планета, ...

Идваме на този свят, без нищо.
И пак без нищо си отиваме.
Товарим се и страдаме излишно.
По пътя спъваме се и откриваме,
че сме родени за да се обичаме. ...

Нощта е
Времето
Когато
Можеш
Да ...

Под залеза застава булка засмяна,
до нея – мъж, в сила облечен.
Един до друг са заедно двама,
в сърцето на другия всеки е вречен.
Път ги чака, да минат заречени, ...

Обичам те, тихо...уютно и нежно
в сребристата нишка на дните ни.
Стъпките ни с постоянство прилежно
пренаписват историите в душите ни.
Обичам да слушам смехът ти напевен, ...

Същата нощ прохождаше и сърцето на Надя, притиснато до това на Насим. А звездите в този момент се интересуваха единствено от това – откъде да вземат още светлина и сила, за да осветят тези двамата долу и да забавят въртенето на световете им. Защото двата свята се въртяха безпомощни толкова инертно е ...

Градът не спи. И аз не спя до тебе,
пороят се изля за част от миг.
А в този миг се чу и плач на бебе,
дъждът го бе ударил със плесник.
Не беше дъжд. А беше мое семе, ...

Впрегатен кон съм. Бях добър
и теглех тежката каруца.
Зобчица имам и яхър,
но чувствах си душата куца.
Бях силен, много буен, млад, ...

... по чукари, шубраци и урви,
който сутрин събуди се пръв –
най-зловещите български курви
в парламента ни смучат до кръв,
мъкнат вкъщи един кош заплати, ...

Чух един - пропагандатор
от съветската страна,
да разказва, как на Запад,
хората били в беда!
Че - в нещастната Европа, ...

На другата сутрин още по хлад Гошо се събуди и седна на стола до масичката под асмата. Той изпъна великанския си крак и се загледа отсреща. Нямаше го онзи да му се навира в очите с подмолното лице и шарещи очички, подаващи се иззад колчетата с домати. Морето в градината на съседа зеленееше. Небето б ...

Ни петел съм, ни кокошка,
шматка с тъмни очила,
чутурата ми е трошка,
но пък, имам си крила -
със делфинче си играя, ...

По-някога от някога и даже съвсем някога, толкова някога, че още нямало компютри - тогава се е родил дядко. Две години по-късно се е появила на бял свят и бабче. Още на 18 дядко е напил водата на бабче и... ето ни днес - дядко, бабче, мама и тати, чичо - все още неженен и моя милост - три поколения. ...

Хроня пола!
В солей пола,
с боти на Гучи –
мъж ми се случи!
Пълен, брадат – ...

ПРЕДКОЛЕДНА МОЛИТВА
Прозорецът е мокър след дъжда.
И ситна мрежа безпризорни капки
пленява декемврийската дъга –
в дифракция и стих на светлината. ...

Когато се спуска нощта
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми бели коне!
Когато се спуска нощта,
нарисувай ми звездно небе! ...

Наглед обикновено момче, било родено в малко градче.
Останало без баща още от малък, но притежавало в сърцето си пламък.
Имало мечта, да се бори срещу несправедливостта.
Въпреки тежките времена, то управлявало своята съдба и нищо не го спря.
Пораснал храбър и силен момък, с добро сърце и с остър ум ...

Вярно – много преминах дотук. Аз мечтая в безкрая да чувам
песента на познатия звук и към него усмихнат да плувам.
За какво ли ще става въпрос? Пак какво ли душата копнее?
Вечер вдига тържествено тост и поглежда любовно към нея.
Две тела на смълчано легло ги терзаят вселенски въпроси ...