Оцелях от желания, разлюбих мечтания...
и поглед отправих към нови предели
Вселената няма нужда от мойто внимание,
но подтиква към откривателства смели.
Човекът, е кратък миг съзерцание... ...

Ще дойда, но късно,
може би в 03:00.
Нека е топло.
Ти огън пали.
Ще дойда по тъмно, ...

***
в замръзнала локва
войнишки ботуш –
лицето на войната
*** ...

Трепти и
подслушва дихания
и сбъдва красиво нощта
надежди, любов, разстояния
и хиляди още неща. ...

Да напишеш домашната си работа върху капака на колата
На 30 ноември 2022г. Първо основно училище „Христо Ботев“ в град Търговище бе своеобразен домакин на състоялия се форум – Трета регионална педагогическа конференция „Възпитание в позитивни поведенчески модели“, организирана от РУО- град Търговище ...

Колко пъти прощавах...
Колко ли шансове давах...
И всеки път забравях...
Но ти не!
Колко ли пъти те молих, ...

В изгнание с множество проблеми
сама се пратих, сама се пратих.
Сърцето ми остана в тебе.
То остана, то остана.
Аз си тръгнах и нарамих ...

Илюзия беше да те обичам тук,
страстта и радостта се оказа пух,
летеж над нашите изморени тела,
стремеж да достигнем любовта.
Не беше любов, а само страст, ...

Животът кратък ме научи
да не ранявам за да не ме ранят.
В светъл ден, че може да се случи
да падне мрак и мечтите да умрат.
Неочакваното винаги очаквам. ...

Дъждът си рохолѝ като по ноти.
Преля и от казаните с боклук.
И – сякаш че Лучано Павароти
ми пее във среднощния улук.
Градът се сви – и в нощната патрулка ...

С чанта пощенска през рамо
пощата разнася –
пощальон наглед е само,
със спокоен глас,
болката навред понася ...

Номерче скрои ни
този палав дъжд.
Не, за да е гадно,
просто изведнъж
ей така му щукна ...

Намери ми бряг, където да те чакам.
Покажи ми звезда, от която да те гледам.
Напиши ми писмо, над което да плача.
Стани мое утре, за да вярвам в теб.
А аз ще ти подаря Любов за цял един живот.

@
Седя пред бидона със зеле. Идва страшна зима според синоптиците, мраз, студ, но си е друго когато има кисело зеле, идва ти кураж един вид и топло в гащите.
Ромола на зелевата чорба през канелката ме унася в размисли...
- Едра морска сол от Тунис.
- Прясно зеле '' кьосе '', само че моето е с брада ...

Дъхът ми спира. Сякаш е късмет,
че зимата рисува по стъклата –
елхичка, Дядо Коледа и теб,
и аз попадам в свят на красотата!
Блестят снежинките кристални с цвят, ...

Защо се гавриш ти, съдба, със мен?
Не се надявай нищо да получиш!
Повярвай ми, на болката съм фен
и надали със мене ти ще случиш.
Надяваш се да бъда поразен, ...

(или... когато слушам Вагнер)
Виж. Погледни я. Скандалът е тя.
Даже мълвата по тъмно е също
извор-проклятие с жива вода –
дави огнище, а после прегръща. ...

Дори заспала,
помня красотата си
ненаранима.
След мен? Е, стига –
война и мир, потоп и куп… ...

Той не е преуморен от работа. Стои цяла година и наблюдава хората. Вижда как се радват на пролетта. На раждането на първите листа по дърветата. Гледа привързаността на човека към лятото. Как то го разсъблича и е щедро на слънчеви лъчи. Стои последен в календара. И идва точно тогава, когато хората се ...

Преди цяла година написах –
да си пратим добрите писма!
Всички хора, повярвах, добри са.
Всеки носи сърце и душа!
Всеки в утро красиво милее ...

Сам целенасочено беше положил всички възможни усилия и беше впрегнал цялата си воля, за да не мисли за Елизабет. Беше трудно. Много по-трудно, отколкото си беше мислел, че ще е. След като прекара толкова много време с нея в съня, сега само за миг трябваше да се отпусне и Лизи веднага беше в мислите ...

Името ми да не е Снежанка
Не се издържа никак вече!
То бяха приказки, то бяха клюки!
Ще взема да забегна надалече,
и… да се приключи с тия мъки. ...

Мълчи момчето
и е гневно.
Надолу гледа
и слабее.
Стои самичко ...

Поръчах си бутилка Марсалà,
цветът напомня зрелите къпини.
Към себе си добра не съм била
и любовта нанякъде замина.
Сама се справям, имам дъщеря, ...

ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...

Българийка е топличка,
особено в сърцето,
а сестринската метличка
измита гнезденцето.
Спретнато ни е в гърдите, ...

Него го няма. От много години го няма. И всички го забравиха. Зачеркнаха го на кръст. По диагонала. По всички възможни паралели и меридиани. Няма го и няма да се върне, в това съм абсолютно сигурен. Няма да се върне не защото не иска, не защото няма къде и при кого, а защото си мисли, че животът е б ...

Не е тайна, че властите упорито участват в снабдяването на нацистите в Украйна с оръжие. Тъпо и упорито…
Макар Ниновица да изпадаше в истерия при подобни изказвания. Но за нея сме наясно – каже ли „Добро утро!“, гледай колко часът вечерта е…
То взривяваха складове, то гърмяха фабрички и заводи – и „ ...

Швабите за втори път не се класираха за осминфиналите на световното по футбол. Могат да ронят крокодилски сълзи сега, но истината е, че по-слаб германски тим не съм виждал. Отборът на Коста Рика - един съвсем непретенциозен състав, поведе с 2:1 през второто полувреме. Ако имаше по-голяма опитност то ...

Съществува ли число по-голямо от 1, което да е равно на квадрата на сбора от цифрите си?

Не ме интересува как живях.
Защо да си припомням колко хималайски камъни изтиках на баира?
Сега ми трябва вентилатор – да събори
от паметта ми пластовете азиатска прах.
Торнадо да ме издуха гол в космическите дупки на Всемира. ...

ЕСЕННА УМОРА
През седем лавандулови полета
премина лятото и не понечи
да спре, когато биха дъждовете
или когато жарко слънце пече. ...

... родих се в миналия век,
а ще речеш, че беше вчера.
Бях страшен австралопитек! –
дошъл от адски друга ера.
Когато попът ме видял, ...

Влезе в живота ми като слънце,
а превърна се в буря,
влезе в моето сърце,
неизбежно беше да се влюбя.
Какъв ли живот щях да живея, ...