Образованост и духовност не са тъждествени понятия. На добротата не ѝ се присъждат научни звания и степени.
Истинската доброта е безшумно деяние. Тя не познава користта.
Моят критерий за добро ли? Слово и дело, които будят радост в душата. Има обаче хора, които са радостни и щастливи, когато навредя ...

... печално е да скиташ по руини и да си Никой, сам във вечността,
преминал вихри в гибелни пустини – и кротнал се на края на света,
от ден на нощ по-чужд и непотребен, незнаен като образ във албум,
да няма със кого да хапнеш хлебец и да вървиш по своя дълъг друм,
забравен и от чужди и от свои! – от ...

Тази буря аз познавам.
На пламък прилича повече.
И този огън във душата
слага край на капките,
Които сълзите ми изплакват. ...

Тихо пада снегът,
закичва с венци
главите на храстите,
буковете се оглеждат
в огледалото на мъглата, ...

Ела, "приятел", хладно е и нощ е,
да пийнем, без мезе ще е, комай.
От шипковото вино имам още,
бодличките успееш ли - изтрай.
С тръпчива нотка – сложих малко трънки, ...

Душата ми - камбанен звън.
В мене яростно кънти,
че време страшно е навън.
Вътре всичко се руши.
А тя държи една греда. ...

Така викахме в наше село. Официално се нарича „преточване“.
Няма как да го забравя, особено в този период, когато всеки ден слизам до мазето и пускам кранчето да църцори.
През което време цепя подпалки за камината и оглеждам какво да взема от рафтовете. Пълните с буркани рафтове – малки с лютеница, ...

Някога някъде някак си някой
стигнал случайно завой,
много бил деен и много идеен,
но... бил праволинеен.

Макар да не се срещнаха – поне в този период.
И то – заради зетя и дъщерята. Егоисти…
Още преди две седмици Старият полковник се обади на дъщеря си и императивно поиска да се обади зетят. Оня смутолеви някакъв поздрав и не пожела да изслуша опитния, майстор на всичко, Стар полковник. Тъкмо започна д ...

Умирахме от студ, Господи, колко беше студено.
Дъхът ти излизаше, сякаш си парен локомотив.
Елите бяха се превърнали в коледна украса, побелели от сняг.
А времето често бе хубаво, имаше такива тихи дни.
Нямаше как да останеш в хотела когато навън е толкова бяло и синьо, и излизахме навън уж да карам ...

Част четвърта
…
Не, не, не може да съм влюбен, това чувство не съществува в света, от който идвам. Лео не спираше да мисли, съзнанието му рисуваше Розали – толкова невероятна и толкова истинска. Той повтаряше името ѝ и изпитваше безкрайно очарование от това. Така не може да продължава, ще се разходя ...

... най-сетне се усетих помъдрял, наясно със световните въпроси –
защо понякога си правим кал, защо змия във пазвите си носим,
защо, да бъдем зли, не се свеним, защо не сме по-тихи и добрички,
защо без нас Вълшебният килим отлита – подир прелетните птички,
защо, ако вървим по грешен път, повличаме и ...

Кратко е утрото бледо -
призрак от миг уязвим.
Вик и последвало ехо.
Огън. Пепел и дим.
Там зад всичко невзето ...

Сам приклекна, поемайки тежестта на Лизи, когато тя се озова в ръцете му, и в миг я притисна силно към себе си, опитвайки се да си наложи с воля да се успокои. Повтори си няколко пъти, че тя най-сетне беше при него, а не висеше през прозореца или от стената, влачена от съществото и държейки се основ ...

на баба ми Рада
Здравейте! Радвам се да се запознаем! Аз съм един стар, прастар пуловер. Сътвори ме навремето една жена, която много обичаше да плете. Какви сложни плетки знаеше, не е истина просто! Плетеше дрехи и шушони за мъжа си, за двете си дъщери и за зетьовете, за внуците, за себе си май почт ...

Завръщане, не станало навреме,
променя непростимо битието,
и, натежало като страшно бреме,
не връща вече обичта в сърцето.
Разпръснатите хора са различни, ...

В тишината на нощта се чува всичко, особено когато не можеш да заспиш.
И аз чувам:
Леглото проскърцва, когато тя се обръща в съня си;
Часовникът тиктака;
Компресорът на хладилника се включва и леко жужи; ...

Някога, нищото в тебе кънти
Празно е всичкото
Празен си ти.
Някой е тръгнал,
Тръгнал си ти. ...

Декември идва със спомени снежни,
с топлина и аромат на канелен сладкиш,
сбрал на трапези традиции древни
и сърца в благодарност с мир да крепим.
Декември събира със суровия блясък, ...

Не чакай бъдещето да ти идва,
ни на крака, по-малко пък на кон.
Това, което изореш на нива,
това ще е филията с бекон.
Кой може да чете, седи далече, ...

НЕВЪЗМОЖНА ПРИКАЗКА
Докъдето поглед стига –
чак до близкото дере,
златовърхата вратига
бледен изгрева пере, ...

... изкачвам невъзможни стъпала към бъдещето, дето все не идва –
животът ми докрай се опетла, съдбата беше с мене страшна свидла,
катерих се към следващия връх и срутвах се във бездна подир бездна,
остана ми последна глътка дъх – и пея! – миг преди да си изчезна,
през неосъществимости безброй търкал ...

Коледни чудеса...
Наближава Коледа. Празникът, в който казват, че стават чудеса. Е, в това вярвам и се надявам да ми се случат...Защото и самия човек е чудо на природата.Та нали за всичките му действия си има някакъв чарк, който извършва необходимото, за да живее той! С други думи той е машина, слож ...

"Ще подкрепя на Радев ветото,
след минута - не ще го сторя,
нали ще изгубя вота от гетото,
мисля ли въобще какво говоря!?"

Понякога
музика и текст - Павел Серафимов
Понякога, когато поглеждам в огледалото
отсреща непознато лице държи ме под око.
Но защо? ...

През времето
музика и текст - Павел Серафимов
От дълго време вървим по път предначертан.
Вярваме сляпо, за нас от съдбата е избран.
С приятели, сцени деляхме заедно не веднъж, ...

Пътешествие до Орион
музика и текст - Павел Серафимов
Подготвяме кораб за дълъг път извън
простора небесен на майката Земя
Дълги години това било е сън, ...

С най-голямо удоволствие днес ви представям един млад човек, който вижда нещата от дълбочина, анализира ги, не се владее от емоциите си и ясно и категорично говори за световните проблеми.
Той е известният български професор, юрист, социолог Иво Христов, роден е през 1966 година и е свидетел на свето ...

Свърши лятото. Свърши. И жените са всички оклюмани.
През площада на пръсти минава кварталният луд.
Ветровете нахлуват – сякаш орди настръхнали кумани.
А рибарите теглят гриба с триста кила паламуд.
А над тях триста гларуса – като пръснати Ботеви четници, ...

Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...

Сънувам, братче, сънувам. И тоя сън е хубав, жалко, че не му хванах началото, щото хърках и се чувах, че хъркам, обаче ми беше приятно да се презентирам така, музицирайки. После се поуспокоих, особено след четвъртата октава, която събуди кучето, то се разлая и улових съня като нощна пеперуда – тогав ...

Като изоставена къща в гората,
като прозорче светло в нощта.
Така стоиш ми в душата
и не напускаш изобщо ума.
Като слънце зад облаци скрито, ...