четирилистна
детелина - Обич на
Агнец - невинна
четирилистна
детелина - Божия ...

На върха на света сме и нямаме дъх
от катерене до изнемога.
Но не стигаме никъде... Връх като връх,
малко трънче в окото на Бога.
С теб очаквахме истини, поглед надлъж ...

Съединение! Каква велика дума!
Щастлива дума! Скъп народен зов!
В мечтата си народ посмял безумно
в единство да порасне и готов
с Велики сили гордо да се бори, ...

Дори не знам защо тогава ме поиска
и сякаш в ступор пред капана се сковах.
Жената в мен усети в теб душата близка,
вълчицата за първи път се сви от страх.
Дори не знаех кой си и какво ще стане, ...

Нощта -
разкъсана дреха,
се свлече в краката ми.
Със студена кама
ме прониза ...

Само заедно, само единни
може да сме фактор, да сме силни.
Само така ще я има свободата,
ще я отстоим в борбата!
А ние помежду си се мразим, ...

Откакто имам теб, (съвсем теоретично)
отказвам всички набези, любовни.
Все бях преподавател по обичане,
а вечно, ненаучени ме тровеха...
И колко още да отдавам себе си? ...

И ето, отново луната ни поглежда
далеко сме сега, един от друг
в различни континенти.
Как искам, тази нощ да си до мен
И всяка друга,искам те… ...

СМЪЛЧАН ЩРИХ
Запръска дъжд и мокрото врабче
опита да се скрие под стрехата.
По шлифера ми – драснало с краче,
остави малък кален отпечатък. ...

Идваме на този свят праведни, смирени,
за добро, за съпричастност от Бога сътворени.
Идваме на този свят родени, преродени,
за уроците житейски недоусвоени.
Идваме на този свят с код от прадедите, ...

В ковчежето от звездни светове
заключи огърлицата си мракът.
Раздиплили червени платове,
минутите пред изгрева те чакат.
Зад облака, съблекли розов свян, ...

Младичката продавачка на фъстъци мери и ме пита:
- Днес празник, на 22 отново празник. И все обърквам кой какъв е…
Нужно е да си пусне телевизора или радиото. Там си правят програмата благодарение на честванията – надут възторг, помпозни слова, политиканстване за сметка на историята и народа…
Чух, н ...

Родил съм се след десет вечерта
и затова се будя рано сутрин.
Помислил съм, че звезден е света,
а той бил шарен, само,че със мутри.
Проплакал съм. Понятно е нали? ...

НА ТРИ ПЕДИ ОТ ЗДРАЧА
Превърнахме пространството си в трем –
със тъмна част, в която да се скрием,
и ъгълче – в което да умрем.
Къде живеем – знаем само ние. ...

А можем ли да бъдем вече други –
признателни, почтени и добри.
По-свестни, както казват и по– луди,
така наричат свестните, нали?
Мостове да строим, а не огради, ...

Не бях още в първи клас,
батко книжки ми четеше.
Аз го слушах във захлас,
с тях времето летеше.
Знаех всичките наред ...

Мисля, тоя бай Гецан
от бесове е обладан.
Пише врели-некипели,
направо шменти и капели.
Дявола ще той извика ...

Видях го на улицата. Водеше малко куче – френски булдог. От тази порода са ми много симпатични. Загледах се в кучето. То беше с красива муцунка, сякаш ми се усмихваше. На дясната част около окото имаше кръгло и голямо петно - кафяво на цвят.
Той проследи погледа ми и се усмихна.
–Харесва ли Ви?
–Мно ...

Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица, ...

Ах, как ти отива сред дъжд от листа да танцуваш,
Листа, с цветовете на слънце и жар...
Ах, как ти отива със ветровете да се целуваш,
Разстилащи на косите ти страстния чар...
Ах, как ти отива да тичаш със урагана ...

Помълчах,
и изпратих луните безсънни-
нежно, грижливо,
c бистра росица
покрили гората ...

-20-
Народът ни Мъдър точно е казал:
"Вода гази,жаден ходи..."
При Неизчерпаемата Енергийна База
на Планетата ни,като Просяци бродим... ...

Ти идваш като сън – ефирна, бяла,
като мадона от картина оживяла
и с влажни устни нежно ме целуваш,
и шепнеш ми, че силно ме жадуваш.
Докосваш ме със топлите си длани, ...

Обичам природата,
а не скъпите дрехи и модата,
обичам да съм сред цветята,
и да се разхождам боса по тревата,
да се любувам на планината и морето, ...

Не се обаждаш ти нито нощ, нито ден,
не ме търсиш и забрави за мен...
Не ти липсвам аз явно вече,
защото съм от тебе далече...
Седя си в стаята сама, ...

Отровна съм и с мене не общувай.
Не ставам за любов или приятел.
Тръгни си бързо – без да се сбогуваш.
И не сънувай плитките ми златни.
Това е орис – да съм диворасляк, ...

Чествам рожден ден!!! Вече съм две години в сайта... Обаче съм си разгонен. Кво да правя, физиология. Иначе съм ошлайфан до блясък. Мога да сваля и летящ, възбуден, женски прилеп, без проблем. За мацки не говоря. Тях ги познавам по препинателните знаци, какво е нивото на хормоните им. Два пъти сменя ...

и
дорѝ са̀мо
сянка на роза
всички други цветя засенчва

Започна предизборната кампания. Партиите вдигат ли, вдигат рейтинга си. Според заплащането на социолозите.
А политическите реномета падат ли, падат…
Огромна е разликата между рейтинг и реноме…
хххх
Проклятието на талисмана… ...

розо -
цвете на
цветята -
невъобразимо свята -
любвевдъхновителко ле и ...

Душата ми мълчи, а иска да вика,
но не зная как.
И тъжи, че не мога да свикна
да живея в този свят.
Буца имам на гърдите. ...

Прегръщам с обич душата си
и светлината в нея искам да запазя!
За да бъде - онзи светъл вестоносец
в кодиране на думите и смисъла...
На пространствено времевия поток, ...

" Прекрасна си сега сред листопада! " -
признава завистливо есента.
С последен дъх целуват те листата
и отпътуват нейде без следа.
Нашепва вятърът безспир в гората: ...

Пътят към Йерусалим
минава през Голгота,
а пътят за Голгота
започва от Тук.
Модерният термин за рязкото скачане в леглото, учестеното дишане, ужасения, разконцентриран поглед, потните мишници и страха, заседнал в гърлото като спазматичен тремор, е хипнагогия. Това е състояние на прага на съзнанието, ...

Днес ми попадна снимка - колаж от един сайт - Сизиф се мъчи да търкаля огромна каменна топка нагоре по склона, върху топката са се излегнали петима лентяи, а върху гърба му - още четирима ... (*)
Статика в безвремието
Хилядолетна история, повтаряща се и до ден днешен, до толкова тривиална, че всички ...

На края на лятото вятърът може да пее -
на птиците звънкото вече отлитна на юг.
Усмихва се слънцето - още щастливо е, грее.
Понякога плаче дъжд в стария, прашен улук.
Но зрее живот по лозници и бели овошки. ...

Пак ли книга? Хайде стига!
Те са мъка цяла!
Слънчо смига, дечурлига
чакат ме в квартала.
Казва кака – есен чака ...