Четат те, слушат те, обсъждат те...
Но малко от тях, те разбират...
Някои се вслушват случайно.
Други с увреден слух..., те нулират.
Трети са взрени в проблемите. ...

Когато си тръгнеш
и вече те няма…
Когато съм сам на света…
Земята раздирам…
Безмълвен оставам… ...

Обратен билет
Някой ден, но още ми е рано
с билет за високото пътуване,
ще е отлитане леко и безплатно в
някакво друго съществуване! ...

Четвърта глава
Старшината - така го наричаха всички. Местният полицай, който често даваше дежурства на гарата. Беше около петдесетгодишен среден на ръст мъж с късо подстригана побеляла коса и гладко избръснато лице, което рядко изразяваше някакви емоции сякаш беше изсечено от гранит. Излъчваше строг ...

Отвъдният свят
2006
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши ...

На гробищата мрачни, с лед покрити,
мъртви тела, кости гният под земята.
Дебнат сенки, мрачни, страховити,
извива се зловещо, кървава луната.
Прилепи размахват яростно крила, ...

1. Когато мислителите са много, често мислите ги няма...
2. Празномислието е най-прекия път до единомислието...
3. Празните мисли са много подходящо занимание за запълване на свободното време...
4. Научно е доказано, че задникът не може да мисли, и все пак хората не спират да опровергават науката... ...

Григор
И това дело метнаха на гърбината на чичо Пешо. Градът беше спокоен, за последните тридесет години имаше само две изчезнали деца и три убийства, две от които при цигански сватби.
А сега…
София се заинтересува. Какво заинтересува – веднага долетяха пратеници от там, поеха наблюдението над делот ...

Липите са отдавна прецъфтели.
И призраци е веселата глъч.
Единствено напомня за неделите
ваканцията като слънчев лъч.
Училищният двор красиво глъхне ...

Всички дечица са чайки бели.
Нямало душа -
пошла е лъжа.
Не се ли разминаваме не с една
жива кукла, прохождаща едва?

Отново дойдох си на Черно море,
дори и войната не щя да ме спре,
мнозина отказа от мини страхът.
Традиции спазвам и тръгвам на път.
Поемам по "Хемус" с два сака багаж, ...

Футболистите от националния отбор на Франция наричат „петлите“. Ясно защо…
Тези от нашия отбор наричат „лъвовете“. Неизвестно защо.
Само че футбол играят и жени, и младежи, и деца.
„Малките петли“ звучи интересно и обнадеждващо, разбира се.
Само дето оня ден ни информираха, че женският футболен отбо ...

Прекрачвам линията начертана
от някого в измислен час
изпращам страховете нощни
и усмивката ми появява се завчас.
Далеч остана тъмнината и слънцето проби ...

Не че зле съм със парите,
ама хитри са жените.
Харчат мойте авоари
все едно ми са другари.
Да бяха те другар по чашка ...

Често си мисля
Къде си...
Къде ли и тебе животът отнесе...
Как го живя?
Намери ли щастие? ...

Бутилката изпий до дъно
и я хвърли с послание в морето,
което ще достигне хоризонта
и там ще се целуне с небето,
за да пристигне тя на твоя остров ...

Ще те чакам на пресечката до нас.
Често мисля как ръцете ти превземат ме в захлас.
Не, не искам да ми сваляш млечните звезди.
Просто с мене тази вечер остани!
Дори и да го криеш знам, че го желаеш. ...

ДЕВЕТА СЦЕНА ( Пред замъка на злата магьосница )
МАГьОСНИЦАТА: ( Гушкайки се с принца на една беседка )
О, Лейзи Принс... целуваш с плам!
Отдаваш страст една до грам!
ПРИНЦЪТ: ...

Ти силно и необятно море ,
изпълнено във всяка своя капка
с хорски съдби и мечти !
Здравей море!
Ето ме пак при теб , ...

Обича те тази жена,
как само те обича!
Обича с душата, с кръвта
и дори, когато от нея се отричаш!
Ала отрича ли се любов такава?! ...

Остави истината да излезе наяве,
да бъде по-скоро постижима,
да бъде Монблан в пощенска кутия
и тънък звук от песен неизпята,
да бъде най-любим ден от годината, ...

Съдбата, съдбата е енигма,
съдбата е начало и борба,
съдбата може да намигва,
съдбата може да е зла.
Съдбата е урок и път и вино, ...

И колко да е трудно да обичаш,
щом носиш от божествения дар?
Един живот живеем, но различни
сме всички хора в този епос стар.
На всекиго е дадено по нещо, ...

В Промяната, настъпиха промени.
И Кирчо вече не е премиер.
Подхлъзнаха го родните хиени,
начело с учиндолския авер.
И усмивката се дръпна от лицето ...

Казват, имало в селцето
малка къщичка, където
някога живял един
малко странен господин.
Имал хубава градина ...

На зелени поляни всред юлския зной
опасани от дивни цветни пътеки,
здрависах се с лятото, в тишина и покой
дарило ме с аромата на билки лечебни.
Свежият бриз ме облъхна с целувка ...

Където в зеленото плачат върбите
приведени ниско и свели ресници.
Където в гайтани се вият реките
и пъстро им пеят най-пъстрите птици.
Където росата тревиците шари, ...

"— Няма да ме загубиш никога — прошепна тя през тясната маска. — А знаеш ли защо? Защото никога не си искал да ме задържиш, както селянинът нивата си. В сравнение с това и най-блестящият мъж става скучен.“
"Нощ в Лисабон", Ерих Мария Ремарк
Предизвикателство е да разграничим собствените си съжаления ...

Щурците пеят свойта лятна песен,
облачета леки плуват в тъмнината.
И слънчоглед в съня си е унесен,
звездите пак се взират във душата.
Повей на вятъра хладен те лъхва, ...

Замисляш ме какъв си всъщност ти отвътре. Заслужава ли да си щастлив за кратко и пак да търсиш съжаления по социалните мрежи, за да си простите отново. Защо продължаваш да я наричаш правилния човек след като се разделяте многократно? Защо искаш да си с човек, носил ти както щастие, така и болка, а н ...

Светът умира... Тъжно е, нали.
Частица малка съм, която я боли.
Загледан в пясъка са хиляди съдби.
Зрънца от горди, непристъпни планини.
Раздухва вятърът в пустинята мечти. ...

(На Иван Чернев)
Понеже сме възраст най-смъртна, понеже
съм, целият, в цайтнот - злопаметно време,
ще катапултирам в стихотворение
и дано смъртта там не ме забележи. ...