Достигнах онзи бряг така лелеян,
до вътък ураганът ме разнищи,
любов да търся – истинската, нея,
еднаква, за богати и за нищи.
Преминала през бурята в безкрая ...

РЕКАПИТУЛАЦИЯ НА ЧУВСТВАТА
Приключих с всички земни тържества.
Лекувам се от обич и омраза
Блаженство е да бъдеш чужд и сам.
Наивно – да се считаш за наказан. ...

Посвещава се на жителите на китна Търнава - родното ми село
Едно селце празнува днес.
Събира своите чеда.
Прииждат даже от чужбина
роднини близки и далечни ...

Възкачи се баба Пенка,
на трикракото столче,
и същинска манекенка,
малкото павурче* взе.
Ала нещеш ли в тъмнината, ...

За чудото, наречено Живот
помислихме ли,
колко малко знаем!
В капана на житейските несгоди
не чувстваме в Природата ухание. ...

О, любима моя България, обичам те от Дунав до Черно море!
Обичам нашият стар Бълкан и Тракия с равно поле!
Много обичам и Пирин, Рила, Родопите и Странджа през
май, трицветно знаме се вее.
Обичам нашите гори и реки шума на безброй водопади ...

Обикна Слънцето Водата,
с лъчи обгърна я изцяло,
и неусетно над Земята
роди се облаченце бяло.
На воля с вятъра игра, ...

С мене заговори
Ти нежно с мене заговори,
тъй близко бе до моето сърце.
В душата ми откри ти нови
загадъчни, прекрасни светове. ...

Не е важен цветът на кожата, а единствено цветът на душата.

Търся те
в белите прозорци
на бъдещето.
Надничам
с бинокъл. ...

Карам камара
дърва с карма. Вардаа!
Кравата крадла
Клара-Карла
с резачка... ...

Стефан се прибра от работа. Още не беше влязъл в апартамента, когато чу как кучето му лаеше от радост, че стопанинът му се е върнал. Затвори вратата и протегна ръце за прегръдка към домашния любимец. Младият мъж живееше сам и единственото живо същество в неговия дом, което го чакаше с нетърпение бе ...

душата
горката
на обич
богата
и скръбна ...

В галерия стоя и ме притискат
въпроси и желания безкрай –
в отвъдното кандисва ли Кандински
абстракциите си да разгадай,
дали Дали би ми се сторил ясен, ...

Лятото към своя край върви,
но ние не трябва да тъжим.
Всеки сезон може да бъде един прекрасен рай,
щом ЛЮБОВТА в гърдите ни тупти.
За влюбените в живота в баровете денят и нощта безспирна са игра. ...

Животът често е сякаш несправедлив. "Сякаш", поради тайната надежда, че все пак тази, уж несправедливост, не е безцелна. Вижте, когато една жена си лакира ноктите, тя не лакира просто някакви си там рогови израстъци. Съвсем не. Що за глупост.Тя мисли. Планира. Мечтае. Мрази. Фантазира. Изобщо глупав ...

Денят преваля.
Последни слънчеви лъчи
на дърветата листата близват.
Луната
вдигането на вечерната завеса чака ...

- Деца, какво е доброта, кажете?
- Добротата е прекрасно цвете,
расте в човешката душа свенливо
и се разлиства, ако се полива.
- Поука всеки трябва да си вземе, ...

Ще победя
Знам, че ме чака нещо прекрасно,
нещо, което докосва душата.
И дори за много хора да е опасно
аз съм готова да рискувам в играта. ...

Понякога обичам до умиране
/Свидна/
Понякога, само понякога,
оставям вратата отворена,
на топлия вятър, от някъде, ...

След тебе, само подир сбогом
в самопризнание ще свеждам гордост.
На глас, наум и словом,
ще хуля твойта илюзорност!
Защото някога така повярвах ...

ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ПЕТНАДЕСЕТИ: НОРА ИМА ПРОБЛЕМ
Това пък е една история с Нора, една от многото й истории с Пламен. Защото нали не повярва, че двамата са престанали да общуват завинаги...
Да, ПРОБЛЕМ, и то голям, ако изобщо в живота има малки проблеми. Нейната прословута доктрина за приятните кратки връ ...

Гори, малинен, залезът.
В тревата – таралеж.
Стърнището запалено
раздухва клюки – беж!
Отстъпи трона лятото ...

Броеница от въпроси са безсънията,
сурнала се в улея на острото длето-
що дълбае ли, гризе ли...
лоното на нашта беззаботност.
Окръглената мисъл отброява ...

Животът ни е тежък, скучен,
а вие към народа нямате жал,
а ето го до вас едно куче,
не е направено от дявол, от кал.
А народа кучетата зли го яли, ...

Когато постелята нощна
прибрали са сутрин звездите,
но спим до мечтите си още
и жадни за сън са очите,
денят любопитен се спуска ...

Не ме кори, че много те обичам,
за това аз нямам никаква вина.
Твоето име непрекъснато изричам…
За мен ти си най-прекрасната жена!
Прости ми, че не мога да ти се наситя, ...

Избори! След изборите - избори!?
Суматоха, гюрултия от зори,
зарад юнаци - обещали рай
в Родината от край до край!
Може би ще бъде, може би, ...

След очите си вървя
край фонтана - НДК,
със слушалки във уши
плочки търкам и дори -
такт със тяло - влизам в тон, ...

Ще слушам притчите отколешни на влъхвите,
а виното из бурета и бъчви ще пладнува,
в кьошетата огърлици от чушките ще съхнат,
мъжете с яд подир тегобите намусено ще псуват.
И ще сколаса времето да стигне икиндия ...

С вещица се запознах,
туй по-късно го разбрах.
Беше тя учтива, мила
и във ъгъла се свила.
Аз, нали съм тъй внимателен, ...

Летяха цветни пак мечтите,
а в тях присъстваше и ти.
Красиво пъстри бяха дните,
те бяха с твоите черти.
И есента ми се усмихна ...

Сляп ли си, Господи? Твоите рожби са голи.
Шепа изедници сбират барут за война.
Сякаш сме раци и сякаш живем в подмоли.
Там ли ще тикнем, всичките наши деца?
Сляп ли си, как ни оплитат в лъжите? ...

С най-топлите, с най-пъстрите очи,
развявайки къдрици с цвят на кестен,
е циганското лято. Мен гълчи,
но нравът му е всекиму известен.
От слънце зайче, в син, небесен вир, ...