Оставиха телефона върху масата в немската читалня и за първи път си поговориха:
- Здравей! Ама аз говоря!
- Да, говориш. Какво странно има в това?
- Нищо. Просто не съм много приказлив.
- Еми.... И аз не съм. Ти, кой си? Как те наричат, Table? ...

Пантофка ли? Терлик от баба
оставих да омайва принца.
А аз изтичах, че от хляба
остана залче за дваминца.
Компютърен бе фотошопът ...

Липсата ми няма да е страшна, нито тежка,
просто малко повече пространство в гардероба.
Времето поправя всеки спомен, всяка грешка.
Нас ще ни задраска и ще ни постави в скоба.
Чифт пантофи, лятно яке, розова хавлия... ...

Разбита спирка, автобус,
старици три, забрадки черни.
Лехи с окършен кукуруз.
И път до схлупената черква.
Изсъхнала череша в двор ...

Под скрина на баба в таванската стая
намерих обувки червени,
те сякаш ме викаха с тях да играя,
премерих ги – точно за мене.
В миг тези „калинки“ затропаха леко, ...

Добър вечер! Искам да питам,
но не зная, кого и защо.
Във въпросите пак се оплитам.
Сива мишка в едно колело.
Вечно бягам и пак съм където ...

/за момиченца/
Всички мислят, че съм малка
и ми викат дребосъче,
татко даже прекалява
с "мъничкото ми фъстъче" ...

Без теб е сиво.
Изгревът мълчи
и утринта по-малко се усмихва.
Така ми липсват твоите очи,
прегръдките ти, ...

Защо ти е тъй грапаво, момко, челото?!
Я, оседлай жребеца по-черен от мрака,
гони вятър по стръмния друм към селото...
... сърце мъжко послушай, то знае мерака.
Има една самодива там на мегдана ...

Изминаха три седмици в мълчание. Петра и Стоил се гледаха намръщени. Нямаше какво да си кажат.
Петра по цял ден лежеше и не ставаше от постелята. Беше спуснала пердетата на прозорците и не искаше да вижда ни небе, ни слънце, ни хора…Нямаше желание да живее. Гледаше в една точка унесена и блуждаеща.Т ...

От вечността крадеме си време,
за глупави отпуски и спа глезотии.
Без усет... в безкрайност пилеем
дните си земни, богатство и сили.
В пъстрият хаос от летни одежди, ...

Един скъпя скъпо една,
но похотинец похоти.
Понеже е добра,
плитко ме зарови.
Ела ме възкреси, ...

Времето минава бавно,
а понякога и плавно
а после бяга, като изтървано,
времето е коварно
не е морално, ...

На юли очите приличат на огнени макове.
Плете по терасите люлки от слънце и обич.
След него задъхани тичат най-бавните влакове,
понесли за сбъдване всички мечти (ако може).
На юли косите вълни са от сол с люспи злато ...

В ден мрачен, безсмислен и тъжен
Сетих се аз това, което мозъка ми подпали
И изведнъж, след мислите на ума тъмен
Дойде мисълта за пробуждане от тез пусти Калахари
И затова, с предсказание ...

Двамата седим на пейката на гара и държим ръцете си успокоени.
Птиците се прислоняват на перона.
Вред са хора - някои са тъжни, някои засмени.
Накъде сме тръгнали - сами не знаем, към чакан край или очаквано начало.
За проблемите си днес нехаем. ...

Прекършената ти мечта
с душата си споявам аз.
Да бъдеш жива красота
това желая всеки час.
С душата си споявам аз ...

Беше ѝ странно и необяснимо. Бяха приятели и се чуваха от време на време. Познаваха се по повод на техни приятели и се бяха виждали два-три пъти пак по такъв повод. Тогава размениха телефоните си. Той живееше в друг град, далече от нея и понякога ѝ се обаждаше. После минаваха дълги периоди, без да с ...

Съдбата картите раздава,
но не умението за игра.
С пръст в устата си оставаш
понякога и с четири аса.
Обратното е също вярно - ...

Две дечица се бяха сбили...
Едното на четри – другото на около пет. Едното държало близалка – другото го блъснало( нарочно или не – никой не знае) ...
Детето изтървало близалката и надало кански рев! После се сдърпали и се сбили!
Майките , които до сега седяли на пейките с чашки кафе и цигара и слад ...

Празнота усетиш ли, не се плаши!
Повярвай, знам - боли,
когато сам си и тежи.
Но затова живеем, може би...
Да се учим от мъката си, ...

Този свят се погуби отдавна!
Черен спомен в ума ми се свлече.
Вижте колко уплашен е Фавнът!
Той ридае в кафявата вечер.
Този свят се оттече в канала ...

ПЪТНИК В ГОРЕЩНИЦИ
На юли в морната обител
светулки въздуха жигосват,
раздипля месец омагьосан
драпериите на липите. ...

Поглеждам на Съдбата в двете длани
и виждам в мъката й жарък блян и...
и обичите нежно безразсъдни.
Желая тя сега да ме покани
и в най- дълбоките сърдечни рани, ...

Кой е другият в моя живот? – роднина, приятел, всички непознати, с които се сблъсквам ежедневно в магазина, на улицата... Или пък другият в моя живот е моето вътрешно Аз, частица от душата ми, която в трудни моменти ме мотивира да продължа, вътрешен глас, който ми нашепва как да действам, в каква по ...

Грешна е земята, грешна,
доброто загубило е свойта сила,
въздухът осквернен е до небето,
обичта човешка не е мила.
Хората търгуват със лъжата, ...

Той възпитан явно бе по еталон,
(предимство е Бръшляновата лига)
мокър сън с вида на истински Самсон,
намери я - съвременна Далила.
И навярно беше твърде изкушен. ...

Вали като из ведро. По-нагоре небето, увиснало върху хребета на нещо като потрошен облачен гръбнак, трещи, чува се шум, сякаш реката е излязла от ръкава си. Някъде шурти яко. Кучета лаят. Язовир се е скъсал – помислиха хората и си наляха по кана червено вино. Качиха дървата и бъчвите на втория етаж ...

Лято,
оседлай
душата ми,
и я яхни,
и запрепускай ...

Безкраят или книга само за Избрани
-1-
Заедно сме отново приятели,
вие аз и Шибил.
Не ви обещавам,че ще бъдеме кратки, ...

Да спя до телефона превърна се в лош навик.
А той, съвсем по детски, мъчително мълчи.
Оглеждам се отново, изпитвам лека завист,
че друга се потапя във твоите очи.
Дали е чисто гола, или с наметка лека? ...

Доброто ми братче проплака: - На Малкия Мук
вълшебните чехли крилати аз, бате, желая!
И тръгнах да търся, на никой не казах дотук,
през колко препятствия щях да премина не знаех.
Вървях цяла нощ и на камък от бяла скала ...

Имаше подобно заглавие на книга, в началото на прехода. Позволих си да го използвам. За всичките ми съзнателни години, които не са малко, не съм виждала България в по-лошо състояние! Имали сме кризи. Даже, не кризи, а катастрофи! Преживяла съм ги и проумяла всичките! Тази е различна. Комплексна. Ком ...

Обичат те чисто и неподправено, а са отхвърлени.
На тях с насмешка гледат като на странници.
Съдбата на романтиците това е - винаги захвърлени.
Момичетата избират - ето, лягат си с поредните безсрамници.
И ето, на романтиците отново им хвърлят прах в очите: ...

Нищо в живота ни не идва без да сме го предизвикали . Много от нещата ,които ни се случват изглеждат страшни , мрачни и по-силни от нас . Всеки път ,когато си помислим ,за тях ние се вцепеняваме от страх ,че дадена ситуация може да се повтори отново ,като някакво нежелано "Дежавю", и стоим ,и си мис ...

Да, така беше, може и да не повярваш, но ми се случи наистина и ще ти разкажа как срещнах ангел. Ще попиташ как изведнъж се сетих за това, нали говорехме за прокълнати души...
От няколко години бягам сутрин по една и съща пътека. Разстоянието не е голямо, но и аз не съм от най-тренираните . Все се н ...

Венецианска
мозайка — дивѝ и
прехласва, и вайка!...