Видео от Великобритания – активисти на някакво природо защитно дружество нахлули в голям магазин и започнали да разливат изложеното мляко. Протестирали срещу… „насилието над кравите при доенето“???
Аз съм селско момче, с изкривена от града психика, но още пазя скептицизма на познанието.
И зная – не ...

Тя погледна мъжа си и рече: „Излизам. Какво да купя? Ще искаш ли нещо специално за обяд?.“
Той се засмя: „Ами, скъпа, изборът не е голям – бъркани яйца, макарони… Какво друго можеше?“…
Тя се ядоса: „Няма да се шегуваш с мен! Кажи какво искаш – ще приготвя…“
Той се подсмихна: „Ами – просто кюфтета. И ...

-Добър вечер! Бях оставил един будилник за ремонт.
Часовникарят погледна над очилата си. Усмихвката му събра бръчките по лицето, които докато работеше се разделяха, всяка със своите преживявания. Възрастният мъж се обърна назад и взе един от будилниците на етажерката.
- Аз те чаках да минеш. Казах т ...

Защо не мога с маслени бои
да нарисувам къщата на село,
как баба ми козичката дои,
завързала косичника на чело,
а дядо върху килнатия пруст ...

В кафенето пред подлеза продават закуски.
Не съм гладен. Моля за кафе. Продавачката ме познава и давам знак, нищо че съм шести на опашката..
Идва един юнак и ме блъска.
- Кафе! - заповядва.
Поглеждам го. Голямо момче. Пораснало е високо. Има анцуг. ...

На път широк сега излизам
от този свят от мен проклет.
И смело в дебрите навлизам
във името си днес заклет.
Не вярвам в партии- ментета ...

Защо бре, мила моя майко?
Доведе ме на тоя свят....
И бях пожънат мила майко,
преди дори да съм посят.
Къде си мила моя майко? ...

В стаята ми свири си сега щурчето
навярно то дошло е с мен от полето.
И музиката му оглася ми нощта,
спомена ми за детството и младостта.
Свири щурче, прогони ти моята тъга, ...

– Тази там!
– Коя... какво...?
– Тази отсреща, брюнетката!
– Коя, бе? Те са две... три!
– Не се прави на ударен! Тази с дългите крака, която си върти дупето. ...

- Просто не се набивай на очи и всичко ще бъде наред. – казва ми мъжът ми.
- Притеснявам се. – отговарям му, докато нагъвам дрехите на децата и ги прибирам в гардероба.
- Недей, няма за какво.
Знам си, че онези хора са горди и няма да приемат помощ от мен, ако не ме чувстват своя. От семейството не ...

БЕЗДОМНОТО КУЧЕ
Едно бездомно куче?
Нима? Къде? Без вход?
И кой парите смуче
от бедния народ? ...

Беше зареяла поглед през прозореца, но мислите ѝ се врязваха в сърцето и боляха. Толкова боляха, че не можеше да се поеме дъх. Тестът за бременност беше положителен. Отдавна разбра, че той няма да се разведе, но се страхуваше да не й вземе детето – жена му не можеше да забременее. Нямаше друг избор. ...

Пленена съм от циганското лято
с оранжево-червените му краски,
с килима от листа, покрил земята
като защитна кожена препаска.
И есенното слънце е магично, ...

Няма да се откажа
Няма да се примиря и да се прекърша
и нищо в този свят не може да ме спре.
Само Бог ще реши как да завърша,
а дотогава знам, че имам криле. ...

На път е да изчезне безвъзвратно
(и този път надявам се наистина)
лиричния ми начин, безпощадно
душата си да разпилявям в лѝсти.
Светът се е претъпкал със поети ...

Добре дошла, моя есен.
Посрещам те
със усмивка на зряла жена,
със очи, натежали от детството, отпечатано тъжно в калта.
Добре дошла, моя есен. ...

Тъй както си седях и книга си четях,
глава ме нещо заболя.
Една позната ми каза :
- от магнитните бури е това!
А бе какви времена! ...

На моста
/Свидна/
Минавам отново по стария мост,
обрасъл с въздишки вековни,
потапям се сякаш във твоята власт, ...

В края на ноември, в петъчния ден, отидох на селския пазар до Лъвов мост. Запомних времето заради събитията след това. И в селото положението не беше по-добро, и там имаше хора които гладуваха. Говореше се и за промени, казваха като в Съветския съюз, но кой знаеше какво е там: земята щяла да бъде об ...

Ранна утрин след безсънна нощ.
От градинката зад блока
се разнесе звук досаден…
на … резачка за дърва.
Гражданинът безпощаден ...

АВТОР – НЕИЗВЕСТЕН
Изтича залезът в морето.
Водата мълком става златна.
Събират лодките платната.
А в кръчмата мълчи поетът. ...

Казват – ето, от бързане плод не износи,
как не спря и не стихна, не се умори?
Как един не попита ме: Как си? С кого си?
За самотния полет завиждат дори.
И така е понеже от сън като стана ...

/малки разкази без намеци/
Дълбоко, дълбоко…
На стотици, че и на хиляди метри под морското ниво…
Светът на мълчанието…
Тъмнина, тишина, вечната неизвестност – ще намериш ли храна, ще станеш ли храна… ...

ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО НА ВРЕМЕТО
Автор: Миряна Томович, Босна и Херцеговина
Какво ще се случи,
когато мине времето на покорното мълчание?
Ще бъдем ли в състояние ...

Български мои чада,
бъдете във Бога вии стройни
съдбата на тази страна
дайте на хора достойни
Колко ли пъти напред ...

Аз не можах достатъчно да дам
на хората, които ме обичат,
на страдащите в моя тъжен ден
в годините назад, които тичат.
Дали успях да им докажа аз, ...

Някой да ти каже - Браво!
Мила, просто забрави.
Но ти върви и все направо.
Сбъдвай детските мечти.
От обиди и от клетви ...

От много някога, дали някъде, или навсякъде,
пътищата на Празното и Пълното отново се пресекли и ...
Празното отново било препълнено с Нищо,
а на Пълното пак не му достигало Нещо.

ДЕВЕТАТА НОТА
Ако тръгна натам, накъдето ме тегли сърцето,
може би ще съм сам. Ще говоря на ти със морето.
Ще усетя лек гъдел под ръкава на бялата риза
и ще видя щурче, как под него с цигулка излиза. ...

Баба Меца бе решила,
зеленчуци вече задушила,
да сготви хубава чорбица,
храна за горските душици.
Още с първите петли, ...

Събуждам се и тъжно ми е днес.
Отсякоха дървото пред балкона.
Сънувах го – разлистено нощес.
Събраха от земята всички клони.
В очите ми са голи небеса ...