Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Момчето от последния чин

Момчето от последния чин... Момчето със зелените очи... Той е красив, чаровен и така различен от всички останали... В един момент е саркастичен и агресивен, а в следващия от устата му излизат най-нежните думи... Като тайнствен оратор омайва женското сърце... Погледът му те пленява, а красивите неща, ...

Dona

Проза

2007-02-04T00:21:20+02:00 2.1K 4

Моят данък

Стоях там... на края на света... Долу морето се разбиваше в скалите. Отсреща червеното слънце целуваше морето за последно... знаех, че е за последно... някак си го чувствах...
Не исках да напускам това място... обичах го... Седнах на ръба на края на света, свих юмрук и усетих онази болка от загубата ...

Samion

Проза

2007-02-04T00:14:29+02:00 1.3K 5

нещото до сърцето му

> Той седеше на стола в кухнята ,ядеше кофти полуфабрикатите ,които си приготвяше всеки ден.Беше 19 и 30 ,време за новините ,време за поредната бира...Време...19 и 31...Тръпки в тялото,и изведнъж,просто така,тук и сега се появи нещо ,загнезди се близо до сърцето му,в най-закътания ъгъл,нещо малко,бе ...

Меллисса

Проза

2007-02-03T22:07:04+02:00 1.5K 3

Посветено

Посветено
Дръпнах струните на китарата. Акордът сол мажор прозвуча изпод пръстите ми и продължи да отеква във вътрешността на музикалния инструмент. Дръпнах и следващия акорд – ла минор. И той прозвуча за няколко секунди и и ...

Siforest

Проза

2007-02-02T21:07:20+02:00 1.2K

Ясновидката

ЯСНОВИДКА
Пак сме на една от онези комисии, когато търчиш като луд, доказваш се, и защитаваш честта на институцията, която разчита на реакцията и интелекта тиJ. Накрая всичко ще приключи с подпис в протокол, най-често полага ...

Меричка

Проза

2007-02-02T20:14:59+02:00 1.2K 2

Умората

Уморено погледнах стрелките на часовника зад себе си.
Минава полунощ, а заведението все още е препълнено.
Трябваше да си тръгна към девет часа, така се бяхме уговорили
със шефа ми, че мога да оставам само до девет, после той да
заема мястото зад бара. Не съм на двадесет, изморявам се вече. ...

Djein_Ear

Проза

2007-02-02T12:46:55+02:00 1.5K 16

Добра реплика

4 цигари с едно автоматно кафе – достатъчно добро, 178 тегела с новите ми ботуши по мръсните мраморни плочи на гарата, насъбран студ по настръхналите ми бедра в посока крайна на четирите ми крайника, новата брадва на беззъбия циганин в мръсно-бежова шуба с ципове, последните червени чушки в розови н ...

sylvia_doncheva

Проза

2007-02-02T11:21:36+02:00 1.5K 4

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ

ЗЛАТНИЯТ ЛАНЕЦ
Мария изкара цял месец на село при родителите си. Мъжът й не можа да си вземе отпуска и остана в града.
Днес тя реши да го изненада и се прибра, без да му се обади. Децата остави при майка си. Искаше една седм ...

svetlanal

Проза

2007-02-02T10:30:44+02:00 2K 12

В търсене на...какво?

- Луташ ли се пак, красавице жестока, из грешките, които сътвори? Обидена на всичко и на всички пак ли тръгваш срещу спокойния свят? Съмнения и страхове разяждат ли душата ти себична, която иска единствено да е самичка? Но, остави ме да позная, ти отново недоволна си остана, самотата те подтиска, а ...

irra

Проза

2007-02-01T20:59:14+02:00 1.3K

Смъртта част1

Коя е Смъртта? Нима има човек който не си е задавал тоз въпрос? Тя идва неканена и отнема най-близките ни хора, но с какво право? Нима ние нямаме право да искаме семействата ни да са цели и приятелите ни да са до нас? Но не е ли все пак и малко егоистично от наша страна да гледаме как тези около нас ...

Мъртвата

Проза

2007-02-01T01:22:33+02:00 1.3K 5

Стената

> - Спомни си ... за стената...между стрелките на пясъчния часовник...сспомни сссиии....сссс...шшш....
> Тихият глас отдавна беше заглъхнал, но аз продължавах втренчено да се вслушвам в ехото...
> - “Шшш..."
> Миналогодишните листа шушнеха под краката ми. Вървях по студения сив тротоар и се препъвах ...

Arethe

Проза

2007-01-31T22:51:14+02:00 1.6K 2

Нередактирани междуредия

….
Топло е. И с много звезди.Трябва да е август.
Асмата не е завеса за небето.Падат звезди , а гроздовете си седят.
Клатят вятъра.Автобуса е по тъмно и трябва да съм буден.
Трябва да се върна.Знам къде,но не знам защо . Искам да остана. ...

daik

Проза

2007-01-31T22:05:16+02:00 1.2K 2

Есен

Дойде есента. Слънцето наметна своята тъмна пелерина и започна да грее по-слабо. Птиците отлетяха на юг. Вятърът засвири по улиците. Дните станаха кратки. Небето потъмня. Слънцето все по-често се криеше зад мрачните сиви облаци. Те ронеха бистри сълзи – плачеха за отминалото лято. Опадалите есенни л ...

mistress_of_pain

Проза

2007-01-31T21:37:49+02:00 1.1K 1

Да помагаш

Зима е. Студ скова земята. Всичко е бяло и красиво. Улиците блестят като стъкло. Превозните средства се движат бавно. Навсякъде е заледено.
Прибирах се към вкъщи. По едно време един старец падна. Опита се да се изправи, но не можа. Аз му се притекох на помощ. Очите му се напълниха със сълзи. Той ми ...

mistress_of_pain

Проза

2007-01-31T21:37:05+02:00 1.1K 1

Откриването

- Кажи, дете, защо си тъжно? Защо пак има сълзи в очите ти? Защо не погледнеш щастлива красивата зима около себе си?
Дейна погледа учителката си и само се усмихна замечтано, сякаш потънала някъде в миналото и нямаща нищо общо с настоящия момент. После проговори тихо сякаш на себе си:
- Мама е болна, ...

Diabolic_Angel

Проза

2007-01-31T15:44:32+02:00 1.1K

Редутска драма ( Епизод 3 )

Редутска драма ( Епизод 3 )

Сватба решихме да вдигнем голяма, разбира се трябва да кажем на тате и мама.
Честта за това се падна на мене – Бисер и баба нямали време. Съобщих им новината по телефона, а татко ми обяснява за л ...

Mimi1001

Проза

2007-01-31T13:47:12+02:00 944 7

Люлинска драма ( Епизод 2 )

Е, както разбрахте, вече живеем при баба, че нашите в Люлин вдигнаха врява голяма. Какво пък толкова? Нали ще се женя. Щастието в живота сама ще намеря. Само че от два дни се чудя, така както си седя, дали любовта в живота, включва мирис на потни крака. Тъкмо се мая, от къде в бабината къща пила да ...

Mimi1001

Проза

2007-01-31T13:37:13+02:00 1K 7

Wolf

Посвещавам този разказ на
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк ...

nvx

Проза

2007-01-30T23:30:39+02:00 2.6K 2

Време, време

Време, време
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...

Dreeam

Проза

2007-01-30T23:23:47+02:00 1.7K 2

Белегът на Времето

Не, този път чувалът беше много тежък! Нечестно тежък за влачене, бутане, дърпане, а да не говорим за носене. Но Съзнанието нямаше избор и въпреки изранените си от ръбовете на чувала плещи, продължаваше да се тътри.
“Ах, как ...

Ралица

Проза

2007-01-30T19:50:37+02:00 1.4K 4

Една влюбена жена от 2103-а III - Камшика на Ницше

Старият Рис се беше облакътил върху перилата на тесния и сумрачен балкон, който опасваше силно осветената и направо безкрайна бална зала. В ръцете си държеше къшей “руда”, като оставяше своя скрит вътрешен импулс да определи формата й. Защо не, само за да може впоследствие да я разруши. В същото вре ...

чезал

Проза

2007-01-30T18:21:29+02:00 1.9K 4

Спомен от детството...

Из историята на една старица....
Помня как като дете играех с моите приятели пред блока, бяхме толкова весели и безгрижни... Никога няма да я забравя - посивялата старица, която идваше всяка сутрин, сядаше на пейката и ни гледаше как се забавляваме и смеем. След време толкова много бяхме свикнали с ...

Rosica

Проза

2007-01-30T17:38:53+02:00 2K 8

Подходяща диета за всяка надежда!

От днес Надеждата е на диета, стига съм я хранила с боклуци. Сдухан Художник за закуска, надут Музикант за обяд (и то какъв обяд беше!) и проклет Наркоман за вечеря. Признавам, послъгах - имаше и междинни хапвания.. Но те не са важни, въпреки, че допринесоха за тежкото ми състояние. Мислех погрешно. ...

naMy4Ho_KoTe

Проза

2007-01-30T10:14:50+02:00 1.4K 3

НИКОЙ НЕ Е ЗАСТРАХОВАН

От всички приятели на брат ми най-много ми харесваше Цецо.Не заради външността му,въпреки че той е висок,добре сложен и красив.Не и заради това,че е интелигентен.Най-много ми харесваше неговото невероятно чуство за хумор.Според мен хора,които го имат,по-лесно преживяват трудностите в живота.
Така се ...

svetlanal

Проза

2007-01-30T10:11:17+02:00 1.3K 10

За самотата и топлината

Както си вървях, вятъра разбърка косите ми. Ласката му ме накара да потръпна. Той беше толкова топъл и нежен...
Затичах се, а сълзите засъхнаха по бузите ми. Бягах, без да имам сила да спра. Бягах, а не знаех от какво – от б ...

orion_g

Проза

2007-01-30T00:46:37+02:00 1.6K 2

ПРИКАЗКА

Понякога се чувствам странно! Избива ме на чувства и се отнасям далеч от
този свят. Отивам на едно красиво, топло място до морето. Да, до морето съм,
но съм в гора, влажна и топла, със зелени листа, а дърветата ме обгръщат от
всички страни като пухена завивка. През клоните им виждам изгрева над морс ...

**Елена**

Проза

2007-01-29T23:55:40+02:00 1.1K 2

За теб

За теб
Писмо за теб написах… отговор не получих! SMS за теб измислих… но пак без отговор останах! Сълза за теб пророних… ти не я видя! Извиках твойто име… но беше глух за мойте думи! Тръгнах аз към теб… но се загубих! Хвърлих се в дълбоко море… но се оказа, че е от любов! Скочих от високо… но паднах ...

*****

Проза

2007-01-29T23:52:58+02:00 1.1K 1 1

БЕЗ ТЕБ

БЕЗ ТЕБ
Мрак и студ… Така е в моето сърце откакто ти си замина! Не мога сълзите да спра, а сърцето… гори за теб, изгаря! Няма друг като тебе, който болката ми потушава, сълзите ми пресушава!... Вече с мисълта, че те няма, аз живея и знам, че сама в студ и мрак ще си умра… далеко от любовта и страстта!

*****

Проза

2007-01-29T23:28:39+02:00 1.1K

Кифли с мармалад

- Искаш ли да почетем? – попита тя плахо.
Той я погледна, ей така, с онзи студен син поглед и се обърна на другата страна. От вън се чуваше преминаващия влак, а в стаята все още се усещаше дъха на замръзналата плесен. Бяха з ...

Таша

Проза

2007-01-29T23:14:26+02:00 3.1K 2

Пазителката

Пазителката
/Всяка прилика с форумни ситуации, лица и събития е напълно случайна и няма никаква връзка с художествената фабула и идеята на това литературно произведение/
Събудиха я леки трусове. Баба яростно изфъфли, неясна и за самата нея, реплика от рода на " Шта смлафтяф...шта..." и се събуди. От ...

Werewolf

Проза

2007-01-29T21:53:35+02:00 1.6K 1

Вълшебният медальон

Есен е. Времето е студено. Клоните на дърветата се клатушкат, като живи. Листата играят, полюлени от тихия ветрец и сякаш музика звучи в ушите ми. Въздухът е чист и свеж, след сутрешния дъжд и времето - мрачно, но някак вълшебно.
На хълма седи овчарче с две кучета и стадо овце, и си подсвирква с уст ...

shadowzzz

Проза

2007-01-29T17:16:02+02:00 1.2K

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ

ТЪРСИ СЕ ИЗГУБЕН ЛЮБИМ
Прибирам се уморена до смърт от днешния ден. Краката ме болят от ходене цял ден от едно районно в друго и чакане с часове. Чакане и безкрайни, изтощителни обяснения на тъпи полицаи, които ме гледат сяк ...

LONTANA

Проза

2007-01-29T14:07:05+02:00 2K 16

Магията на нощта

Тя отново гледаше звездите. Те я гледаха усмихнато и сякаш й казваха: „Спи спокойно”. Но на нея напоследък не й се спеше. Тя предпочиташе да стои будна и да размишлява. Да размишлява за нещата от живота и за неговия смисъл. И накрая винаги достигаше до извода, че той е безсмислен или поне нейния беш ...

venus_03

Проза

2007-01-29T13:25:03+02:00 1K 1

Свещта със син пламък

Преди много много години в предградието на голям глад имало една къща . Тя била с избеляла и олющена боя , цялата обвита в бръшлян . Въпреки , че къщата изглеждала изоставена , нито един жител от града не смеел да приближава къщата , камо ли да влиза в нея . В старата къща живеели 3 вещици . 3 сестр ...

AngelAntichrist

Проза

2007-01-29T01:13:04+02:00 3K 5

Кладата за вещици

1852 година. Годините на светата инквизиция във Франция. Луната сияеше над гората със призрачна светлина. Вятърът нежно полюшваше клоните на дърветата. А гората плачеше!... На една по-външна поляна се чернееха мрачни постройки. Кладите за вещици. Хората от селото се бяха събрали на поляната.
- Довед ...

AngelAntichrist

Проза

2007-01-29T00:22:18+02:00 2.6K 2

Изпращане

Посвещава се на 12 "в" клас на Английската гимназия в град Бургас (Випуск 2002-2007)
Приятели, животът ни разделя! Свършиха годините на безгрижие и радост, затвори се за нас вратата на класната ни стая. Ето, днес сме се прегърнали и пеем, а утре вече няма да се помним... Цветя държим в ръцете си, а ...

Dona

Проза

2007-01-28T23:13:18+02:00 1.6K 6

Шест без десет

Шест без десет
/а.м./
Събуждане, протягане, хоооп... докосвам те.
Пламнал изгрев в очите ми,
а във твоите – отражението му. ...

Меричка

Проза

2007-01-28T15:48:48+02:00 2.1K 4

Люлинска драма

Вчера се обнових необикновено - реших жених да си намеря непрменно. Да е умен, хубав и богат, разбира се, не е задължително да бъде млад. Позамислих се: "Къде ли да търся такова съкровище? Ами как къде? На Люлинското кръстовище." Отидох на булеварда - върволица голяма, такси след такси - колонка инт ...

Mimi1001

Проза

2007-01-28T03:43:38+02:00 1.2K 8

Отвъд сълзите ми

Можеш ли да погледнеш какво се крие зад сълзите ми?
Зад думите, които винаги значат едно и също..."Обичам те"?
Можеш ли да видиш какво съм скрила зад разбития ми свят?
Зад спомените от твоето "Сбогом"?
Можеш ли да прочетеш какво е зашифровано в очите ми, какво устните ми така и не изрекоха? Можеш ли? ...

sladka_ve6tica

Проза

2007-01-27T22:14:18+02:00 1.9K

Сърцето ми копнее отново да обича

Сърцето ми копнее отново да обича... Скача, мята се, преобръща се вътре в мен и не ми дава покой... Не иска да е само... Желае отново да тупти за някой друг... Да мечтае, да въздиша тежко... дори да плаче от любов.
До скоро бе разбито на стотици мънички парченца... Мислех, че никога вече няма да е ц ...

Dona

Проза

2007-01-27T17:15:08+02:00 1.9K 2