Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Цигулката

Валеше. Застана под козирката на кафенето. Извади от джоба кърпа и избърса лицето си. Изтри олющения калъф на цигулката. Отвори капака и погали своето съкровище. Знаеше, че и днес ще бъде поредният ден, в който ще се прибере с празен джоб, а искаше да купи на Теа онези сребърни обици, като рози. Не ...

Жабокът

Проза

2022-07-22T10:40:23+03:00 609 2 11

От Великденските острови. С любов (2-ра част)

Макс
2022, две седмици преди Коледа
Огледалото. Онази врата към други светове, за които само Алиса знае. И вратата към моят непредизвестен край. Непредизвестен засега. Защото очите на детето, което ме гледа очакващо, са портал. Портал към една забранена мечта, която ме сполетяваше в редките моменти, ...

jenyivanova

Проза » Разкази

2022-07-22T07:44:21+03:00 897 4 12

Къде са му обувките?

Кратката версия на този разказ беше включена
в проекта "Спирка за разкази" на Сдружение „Кашалот“– Варна
и беше публикуван на спирката на община - Варна, 2019 г.
Благодаря им от сърце.
Лятото беше в разгара си. Месец юли. В колата работеше климатикът. Беше прохладно и приятно. Борис обичаше този час ...

kalli

Проза » Разкази

2022-07-22T07:43:27+03:00 1.5K

Заблуда

-Мамо, казах ти още като се чухме по телефона да не готвиш толкова много, тук има храна за 10 души.
Майка й постави пресилена учуденост на лицето си:
-Но Сюзън, все пак имаме повод, колко време мина откакто ни гостувахте с Питър, а и виж го колко хилав е станал, кожа и кости е. С какво го храниш тов ...

The_White_Shadow

Проза

2022-07-22T06:56:34+03:00 751 1 4

Ще отгатнете ли?

Ще казваме, че един триъгълник е вписан в елипса, ако всеки връх на триъгълника лежи върху елипсата. От всички триъгълници вписани в елипса има ли такъв с максимално лице?

vega666

Проза » Други

2022-07-21T20:06:22+03:00 545 2 3

Четиринадесетата година

Отново е късна есен, отново слънцето залязва, а ситни капки дъжд отново мокрят лицето, косата и анцуга ми докато тичам по плажа. Вече четиринадесет години не пропускам спортуването по залез. Макар, че от слушалките на айпода ми звучи любимата рок музика, която винаги успешно ме пренася далеч от реал ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-07-21T17:01:35+03:00 1.2K 3 31

На гости при аборигените

Пристига в „родината“ си бивша българка. Горда американка отскоро. С дъщеря си.
Минава набързо – да отчете, че е посетила баща си. И даже отсяда за няколкото дни в апартамента му. С класическа цел – да го огледа как е в момента. Щото – американката си е американка, ама апартаментът отчасти й се пола ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-07-21T10:45:39+03:00 626 4 10

От Великденските острови. С любов

Декември, 2022 година
Вън вали и вали. Сняг, който знаех, че след ден само ще е вече сив, но сега е бял, искрящ и абсолютно зашеметяващ…Декември в Ню Йорк е събитие, което си заслужава човек да изживее. Имах няколко минути, в които никой не ме занимава с нещо, което след малко ще се взриви в лицето ...

jenyivanova

Проза » Разкази

2022-07-21T09:56:59+03:00 668 6 14

Журнаглистика

Медията е за човека, не човекът е за медията.
Реклама е издевателство над суверенитета на клиента.
Горделивост на водещия е омраза към възприемателя.

самин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-07-21T09:54:39+03:00 1.1K 1 7

Другоселката 3

Ееех, наистина тишина и спокойствие на село, а сме се завряли из бетоновите жилища, сред ежедневната шумотевица и нервност на забързаният град...
- Готова съм...Идвай... ме стресна гласът на Другоселката...
Ох какво ли да й занеса, така с празни ръце да ида на гости,... цветенца,.. ами то в коя селс ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-07-21T06:49:53+03:00 1.2K 1 12

Весо ченгето

Дали наистина се казваше Весо, никой от тумбата не можеше да твърди със сигурност. Но така е то с хората от службите, обвити са в потайности.
– Кажи, бе, Весо – бъзикахме го ние, – в кой отдел бачкаш?
– Отдел? – веждите на Весо въпросително се вдигаха нагоре.
– Да, да, в кой отдел на ДС бачкаш?
Пита ...

admiral

Проза » Хумористична

2022-07-21T06:43:52+03:00 780 1

Загадъчната рисунка / за необяснимото/

Боб Дилан с китарата и зареяният му поглед на певец – нарисуван, рисунката неподписана. Тя изпадна от отдавна неотваряната книга от библиотеката ми – "Карикатурите на Бешков"... Рисунката грабна погледа ми с изпълнението. Нахвърляна със замах и лекота, линиите фини, положени без прекъсване. "Не е от ...

JordanKalaykov

Проза » Разкази

2022-07-20T21:23:20+03:00 745 2

Отгатнете отговора

Съставно число се нарича всяко цяло положително число, което освен на 1 се дели и на някакво цяло число по-малко от самото него /например 15 е съставно число, защото се дели на 3/. Как мислите - какъв е максималният брой последователни цели числа, всяко едно от които е съставно?

vega666

Проза

2022-07-20T20:20:01+03:00 388 2

Решетката

Замисляли ли сте се докъде се простира необяснимото, има ли граници, разпознаваме ли го, изненадва ли ни, плаши ли ни, как реагираме, когато почука неканено на вратата на нашия ден? Това са все въпроси, на които ще намерите трудно отговори, но може би моята история ще ви помогне да стигнете по-лесно ...

pastirkanaswetulki

Проза » Разкази

2022-07-20T20:17:34+03:00 2K 5 20

Нощна среща

Малката стая беше осветена само от лунната светлина. Единичният гардероб, малкото бюро, етажерките с книги на стената над едното от ъгловите легла, плакатите на любимите артисти над другото и разхвърляните навсякъде играчки бяха просто сенки, готвещи се за почивка през нощта. Макар да не беше още вр ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-07-20T12:56:28+03:00 880 3 16

Другоселката 2

Настъни ме под асмалъка,... приятна шарена сянка, повяваше ветрец.
След минути дойде, носеше табличка в две чаши, голяма кана с айрян,.. успяла е даже да смени и роклята, червена на бели точки, косата прибрана на конска опашка...
Мъжките очи, като рентген,.. о, даже и с бикини, очертаващи се при пов ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-07-20T12:46:29+03:00 1.4K 2 9

Игри на думи

Не можеше да се каже, че на Ники винаги му беше вървяло с игрите на думи. В гимназията палмата на първенството по измисляне на прякори на учителите му я отне Захари, който реши, че фамилните имена Йовчев, Таскова и Кефалски са всъщност Овчев, Таз кофа и Фекалски. Ники донякъде се реваншира, предлага ...

VladimirKostov

Проза » Хумористична

2022-07-20T11:34:31+03:00 810 1 3

Виртуална победа - за малко

- И така, драги слушатели и зрители, отново съм с вас. Днес ще ви покажа как нашите доблестни херои отблъскват агресорите и възстановяват пограничния стълб на изключително важното направление… А сетне ще демонстрирам запис как наша ракета поразява централния щаб на враговете – чак на 2 500 километра ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-07-20T10:36:04+03:00 487 2 1

Пазар

От доста нужди няма нужда.

самин

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-07-20T09:19:39+03:00 492 2

Другоселката 1

Баба и дядо все се обаждаха и все ме гълчаха, както се казва... '' Ех забрави ни, по-рано по цяло лято беше тук на село, после разреди,... а сга я дойдеш в годината веднъж, я не... Ами така е, градският живот е по-лесен, увлече се и все нямаш време... Ами как да имаш,... вземи се ожени де, та да има ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-07-20T00:43:06+03:00 2.8K 1 11

Осланяте ли се на интуицията си...? (2)

Пет триъгълника в една и съща равнина имат свойството, че всеки четири от тях имат обща точка. Вярно ли е, че тогава съществува точка обща и за петте триъгълника?

vega666

Проза

2022-07-19T21:31:39+03:00 604 3

Бел муж

Докато возилото ни подскача от дупка в дупка по третокласния път към Вещица, за първи път се замислям какъв дявол ме накара да тръгна с тоя мъж. Бях се наслушала на всевъзможни истории за проблеми, породени от културни и религиозни недоразумения. Колкото и странен да ми се струваше, все се успокоява ...

БогданаКалъчева

Проза » Разкази, Хумористична

2022-07-19T18:58:59+03:00 1K 2 21

Няма да е все така

Катран ми е отвътре.
Черно, непрогледно, необятно.
Като през кюнци на стара печка от пазара на село. Гледаш, знаеш че има край, но не го виждаш. Няма лъчи-само сажди. И все черно стои, няма измиване, няма оправяне. Аха забравиш, неволно или нарочно, че си там, все има нещо, дето съвестта ти е създал ...

Wildhorse

Проза » Други

2022-07-19T18:55:16+03:00 760

Дунавски залези 2 Февруари

Любовта към мощните коли датираше още от детските години на Филип, когато си колекционираше всякакви модели колички. Подреждаше ги грижливо по рафтовете на секцията в стаята си и не даваше на никого да ги докосне. Щом получеше поредният подарък - мини версия на някой нов модел кола, по-щастливо момч ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-07-19T11:17:08+03:00 1.2K 1 10

Пусти навик

- Стано, здрасти! Как си, какво правиш?
- Е па, бива! Нали виждаш - разхождам кучето!
- А къде е кучето?
- Аууу, забравила съм го у дома.
- Ти нямаш куче. Локдаунът отдавна свърши, не лъжи! ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-07-19T11:15:26+03:00 778 1 15

Все още скитам

Минах през магазина. Викам – от месец не съм вземал пиле на грил, 7 – 8 лева, не е скъпо…
Я… 13 лева!
Кога и какво стана, а?
Ама хлябът бил паднал… Тия минавали ли са през хлеберница?
хххх ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2022-07-19T10:00:16+03:00 602 2 4

Осланяте ли се на интуицията си...?

Три триъгълника в една и съща равнина имат свойството, че всеки два от тях имат обща точка. Вярно ли е, че тогава съществува точка обща и за трите триъгълника?

vega666

Проза » Други

2022-07-18T20:43:47+03:00 768 2 3

На море в Космоса 7

- Мило, туй светкащото е много готино.
Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разл ...

Жабокът

Проза

2022-07-18T11:29:00+03:00 1.3K 2 9

Директорът, от когото започваше светът

Като млад учител беше харесван от учениците извън часа. Смееше се на вицовете, не виждаше запалените пред носа му цигари, понякога даже черпеше някоя бира по късна доба.
Виж – в час… Не, че на младежите им се учеше, да не говорим за такова антихуманно нещо като математиката, обаче… Трябваше им някоя ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2022-07-18T10:13:35+03:00 545 3 4

Художествената истина

Седях си на чина, чоплех си носа, блеех през прозореца на прогимназиалната класна стая и разсеяно слушах учителката, която говореше за лъжата и истината.
Да де, тези работи вече ми ги бяха повтаряли до припадък в къщи: Истината – това е онуй свещеното неприкосновено огледало на действителността. Ист ...

admiral

Проза » Хумористична

2022-07-18T05:11:50+03:00 842

Пепел от надежда

Обичам да горя разни неща - картички, писма, подаръци, спомени. Огънят пречиства. Мислите. Никакви феникси не се раждат от него, но се събира достатъчно пепел, за да погребеш миналото и да продължиш. Горила съм камари от истории и заравяла ритуално съжаленията си под кулите от сива маса след огъня. ...

БогданаКалъчева

Проза » Разкази

2022-07-18T05:11:22+03:00 1.4K 3 5

Измерението

Отново уморен. Взе скицника и кутията с моливи, сипа си чаша уиски и седна на дивана. Отпи първата глътка, която пое горяща към стомаха му.
Започна да рисува. Бързо и уверено без много излишни щрихи. След малко на листа бе Кръстът и разпънатият Христос.
Отново вдигна чашата. Направи една точка до ри ...

Жабокът

Проза

2022-07-17T16:33:35+03:00 600 3 7

Цветето, което цъфтеше само нощем 3

Любопитни бяха хората, а и предпазливи. В Голямо Село се беше пренесъл някакъв чуждоземец, никой не го познаваше, нов беше и появата на младия мъж се оказа една от най-интересните новини в селото. Макар да ми се струва, че ако не беше попаднал точно на този съсед и къща – не съвсем на тази улица, На ...

Plevel

Проза » Повести и романи

2022-07-17T16:10:37+03:00 1.6K 14 24

Летен ден 5...продължението

Обаждах се по скйпа или по вайбър всяка седмица,.. включвахме понякога камерата, сякаш отново бяхме заедно, един до друг...
Смеехме се , че Антелики сега мързелува и изпълнява само домакинска работа,.. а аз уж се правя , че съм уморен от работа и няма кой да ме утеши...
- И обикалям и вашата градина ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2022-07-17T07:59:27+03:00 580 2

Нормалност и още нещо…

Чета за изнасилване в затвор на бизнесмен, който лежи без присъда. Купон. Рожден ден. Клипче от надзирател. Кюлчета.
Милвам детелина.
Не искам да я скъсам, нищо, че са милиони.
Агнешко. Гергьовден. Обичам животните до болка.
Искам да съм веган. ...

ПарцалениКукли

Проза

2022-07-16T15:09:45+03:00 531 1 2

Истории от кръглата маса 2

Втора глава
Кака Ленче беше пенсионирана учителка по география с над тридесет години стаж в няколко градски училища. Обичаше професията и науката си и с удоволствие пак би се върнала в клас, за да пътешества из света с карта и атлас, но както самата деликатно се изразяваше, когато станеше дума за то ...

Mihaylov_Iliya

Проза » Разкази

2022-07-16T14:59:15+03:00 1.4K 1 3

Премеждията на Били 1 Селото на Деси

Неразумна, щура, действаща инстинктивно, забавна и едно непораснало дете, това съм аз. На татко името Биляна му се е сторило архаично, но мама е била твърде неотстъпчива и така ме е записала. Много се радвам за решението ѝ, защото обичам начина, по който всички се обръщат към мен - Били. Доста преди ...

КимДжаксън

Проза » Разкази

2022-07-16T14:27:01+03:00 583 2 7

Щастието

Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...

Жабокът

Проза

2022-07-16T10:34:51+03:00 442 1 2

Експерименталните бройки

Болестите - този страшен бич. Милионите обречени. Животът тук, на Земята, е само временна спирка. По тази причина да му се порадваме, докато ни е писано, но да не се привързваме прекалено към него, защото тогава ще има плач и скърцане със зъби. Нека гледаме на себе си като на експериментални животни ...

vega666

Проза

2022-07-15T21:36:55+03:00 494 9 6

Не сте ли вече отвратени?

Гледам и не мога да повярвам на очите си. Шайка от политически мошеници, нагло самоиндетифициращи се като носители на промяната, спокойно могат да послужат за продължение на Алеко Константиновия шедьовър "Бай Ганьо" чрез "Бай Ганьо 2". Тези негодници, обявили се уж срещу корупцията, сега си служат с ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2022-07-15T20:34:31+03:00 583 7 4