Проза и разкази от съвременни български писатели
18+ Крал Борис
Още когато живееше в Ню Йорк и беше малко хлапе, Борето мечтаеше да стане някой ден ...
18+ Съобразителният!
Петров: Станков, ти доста късно започна работа в полицията. Доколкото си спомням преди това беше дресьор.
Станков: Правилно си запомнил - бях дресьор на тигрици.
Петров: И защо напусна?
Станков: Някои от тях се научиха да ме яздят. Стана ...
Отсъстващо от мемоарите
https://otkrovenia.com/bg/proza/minalo-beshelo-ranni-memoari
или
https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari
Е, разказвам доста неща – пригладени и укресени през моите очи. ...
Маргото
Това си мислеше Маргарита докато подписваше документите за развода.
Знаеше, не - беше сигурна че сега пред нея се ширваха широките поля на несигурността, вече ги виждаше, но и също така усещаше свободата, падането ...
Цветето, което цъфтеше само нощем 16
Пътепис: Посетих свещените земи... Почти!
Петък е. Всъщност е събота, но съм започнал от петък. Бях на религиозно поклонение. Да, бе! Почти! Съвсем истинско, но не съвсем. Но пък си беше направо поклонение. И не е нито в Индия, нито в Китай, нито в Светите земи. Много по-близо е. Почти на един хвърл ...
Мъгла и половина
Едно ми е карантинно днес. Гледам мъглата навън, трети ден вече. Даже кафето ми е едно такова, сякаш ме пита каква е тази цигара, която не може да му събуди вкуса. Ей сега ще му покажа - пускам си възможно най-тъжната мелодия, която имам, нека се напомпим ...
Гащи
18+ Розов хоризонт част 3
– Мама му стара, бе Коце! Да ме утрепеш ли искаш?
– Къф ти е проблема, бе Саше? Седя си тихо и мирно и никому с нищо не преча.
– Не пречиш, викаш? А тая помия, дето се чува от радиото? Задавих се бе, не виждаш ли!
– Каква… Абе ти добре ли си? ...
Втори шанс
От Синя Гълъбица
В края на селото в малка дървена колиба живееше една самотна жена. Сред хората се носеха най-различни слухове за нея – кой от кой по-страшни, затова всички я избягваха. Дори плашеха с нея непослушните деца. Никой не я беше виждал от години. Никой не общуваше с нея.
Веднъж ...
Андре
Тъжна приказка с тъжен край
Стара къща, чардак стар, покрив срутен, от тикла. Прозорци - очи премрежени, изпепелени черни въглени. Запердени с дрипи съдрани, провиснали, в спомени тъжни по миналото умислени. Огнището - утроба куха и дървен одър за разтуха потънали в прах и разруха. Резе ръждиво ...
Не е късно
Комитрагизми
- Госпожо, кажете кои са участвали, ние ще отгатнем…
хххх
Лошото образование е основата на демокрацията…
хххх ...
18+ Розов хоризонт част 2
– Колко точно зле е, Мели? -попитах с неприкрита боязън новия си съдебномедицински експерт, доктор Амелия Илиева на влизане в аутопсионната.
Иззад масата ме погледнаха две прозорливи очи с цвят на тъмен шоколад. Лицето ѝ също като моето изразяваше явен дискомфорт и с ...
Лошо време няма
Човекът, който не искаше да се бори.
Много по-добре е от 106, или от 26.
И колкото и да ме е страх от смъртта трябва да призная, че това беше едно смело и глупаво, но в края на краищата добро решение.
Може би последното, което човек взема със сърцето си, без въобще да го мисли. Не, не см ...
И ти ли, Джес?
"Неочакван подарък" 8
...Събирах обич разпиляна тъй както просякът трохи.
От минало неизживяно мигът изгаря и тежи...
Танцувам в залеза на дните забравен танц на любовта,
а дансигът на самотата е мой единствен съдия!... ...
Тя беше вързала косата си
Ето какво беше то. Прореждаше саморасли храсталаци, събираше боклуците и почистваше една градинка. С това ...
Чувам те, ден двадесет и първи, Малката фея
...Една жена вървеше без цел през гората. Не късаше цветя , нито гъби. Не гонеше малките зайчета. Не се радваше на сърнетата. Беше есен и гората беше много красива, но тя като че ли не го забелязваше. Мислеше с ...
18+ Розов хоризонт- първа част
– Дейба и педалите шибани, дейба!
Глъчката и шегите зад гърба ми рязко заглъхнаха, като че отведнъж бяха отсечени с нож. Вдишах дълбоко, преброих до десет. После още веднъж. И още веднъж. Предстоеше ми пореден сблъсък с човешкото малоумие.
Изправих се бавно от приклекналото си полож ...
Недоумения
Ама не разбирам, бе… Не разбирам как така някой си отнякъде, представящ се за неправителствен – тоест, от никого не изби ...
Предизвикателства
Третото име да се образува от първото на майката (да бъде непроменимо).
Работното време да е 365 денонощия по 5 часа (премахват се недели, съботи, празници, отпуск).
Зачеване на необезпечено дете да е наруш ...
Порталите на Марс
Непорочните оргазми на Мита
Красота на североизток, малък пътепис
Хубави, много хубави са околностите на това селище с толкова красоти. Разположено е в долчина, която е мястото на срещата между обширна равнина, низина и края на някогашните вековни дъбрави, части от които са останали и дори имат специално име, но на много километри по на запа ...
Полупритчи
Хубави…
Ами ако е глупак?
хххх
От шестима участника в руска рулетка – винаги петима са доволни. ...
Реална притча
От там трябваше да тръгне Новото вселенско време.
И малките богове се появяваха на планетата. ...
И това се случва
Една напълно измислена следновогодишна история
Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на ...
Баба Хафизе
Коледа, весело време
- Ой! Ау! Бряя! Егати? Мяу...
Не разбрах защо мяучеше. Дебелите мишоци обичат това.
След като послушах откровената му възторженост, продължих да обядвам.
Мразя да обядвам. ...
Злодеят Мирко
-Ей, вижте ме какво мога да направя, ще ви накарам да ме сънувате и да треперите само като си помислите за мен.. - редовно от устата му излизаха такива думи.
Но каква ирония, името му беше Мирко и хич не пас ...
Времето
Младият мъж ( собственикът на бара) всеки ден се спираше пред продълговатата витрина на антикварния магазин и търсеше вещ, която да го впечатли. Обикновено минаваше покрай антиквариата два пъти – по обяд, когато отиваше да отваря бара; и късно вечер след затваряне. И в двата слу ...
Криптовалути
На педя от носа ми
Божият суверенитет - 4 -та част
Посрещайки Исус Христос с цветя и почести при влизането му в Ерусалим (Йоан 12:12-13), народът очакваше коренна ...
Косите на Яница
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела л ...