40 527 резултата
„Аз, Ричард Томпсън, тържествено се заклевам, като член на гилдията на мимовете никога и при никакви обстоятелства да не огласявам дочутото или видяно от мен по време на работен пост…”
Из клетвата…
Гилдията на мимовете спря да функционира. Прочетох го във всички ежедневници, тиражираха го всички ТВ ...
  920 
Така загина Веруй Бога и останахме само Димо и аз. Пък този нещо ми крещеше, но не го чувах, поради целия шум на поражението. Ала накрая нямаше как – чух и разбрах, защото се приближи съвсем и нехаеше за коловете и ножовете на турците:
- Остани жив! Живей! Няма да ми умираш сега! Разкажи за нас какв ...
  559 
***
Когато бях ученичка в Гимназията във входа, в който живеех, имах за съседи семейство оперен певец и балерина. В съседния вход също живееше един оперен певец. Учителката по музика често ни водеше на представления в Операта. Веднъж в една от оперите излиза да пее съседът ми. Аз казвам на съученичк ...
  471 
Реалностите се сменяха пред погледа на Хироюки. Той просто осъзнаваше, че скоро щеше да започне игра на котка и мишка, от която не можеше и да има измъкване, но беше напълно сигурен за едно нещо. Който и да беше стрелял по него, явно беше чувствал, че Хироюки му беше длъжник. Сети се и за онзи стран ...
  686 
Глупаво беше решението на Кольо Бъчвата да не говори. Спокойно можеше да съобщи на следователя името на убиеца и после да си отиде вкъщи и да се напие като хората. Ама не – реши само да пие без да говори. И понеже не можеха да го намерят трезвен, все отлагаха разпита му. Не можело така. По едно врем ...
  1106  10 
Аз няма да те преживея, моя смърт! -
Със тебе се родих и ще умра със теб,
намразих те и те обикнах пак в омраза...
годините изпъват под стъпките въже,
а ти си негов край ...
  1620  27  14 
На море в космоса 1,2,3
-1-
Прибирам се вкъщи с аеромобила си и влизам в спалнята. Жена ми пак е строена пред 3D огледалото и ползва новата си придобивка "Преливаща козметика". Капна една капка в окото си и от закръглена, сладичка блондинка се превърна в строга брюнетка, даскалица.
А бе, не мога да ...
  974  10 
Седяха на брега на реката. Една жаба се беше втренчила в тях сред тръстиките.
Момиченцето хвърли камък и животното потъна към дъното.
Старецът се удари по шията.
- Гадни комари. Тебе хапят ли те, Красавицата ми?
- Не, дядо, защото ме обичат. ...
  630 
Сълзите на спомените
В работилницата на Дядо Коледа цареше пълен хаос. Оставаха няколко часа преди стареца да потегли с шейната,а имаше още много поръчки да направи.
Джуджета бяха плувнали в пот и на масата пред тях имаше купчини играчки не довършени, а най-малкото джудженце се мъчеше с едно мече да ...
  230 
Брей, и след толкова години нищо не се е променило,..обичайната глъчка,
чаршаф-пазарите с разнообразна стока,.. хората щъкат като мравки наоколо
Минавам и покрай '' онези '' хотели, така де , само дето нямат червени фенери...
Я, на дъртия кир Тимо колата тука...какво ли прави пък той тука, уж се съб ...
  553 
...Сълзите приличат на падащите есенни листа...Природата не прощава, както и болката, изнизва се водата след дъжда върху паважа. А някаква жена, с цигара в ръка, измита тъгата, смеейки се на близкия бодигард, шегата притъпява мислите.
Как бих искала да спра тези листа, да ги погаля с нежните си ръце ...
  668 
Поогледах се сутринта след ''закуската'' на животните. Сеновалът, както си го
наричах по нашенски, винаги го почиствах от дреболиите нападали от балите, подреждах
чувалите и чак тогава присядах да хапна нещо и пийна фрапе, и мислено да отмятам
свършеното и какво трябва да правя. Щом си аргатин не тр ...
  479  14 
СОФИЙСКИ РОМАН
Глава двадесет и първа
След студената и невероятно дълга зима, най-после майското слънце беше сгряло душите и телата на софиянци. Неотдавна, те бяха прибрали зимните дрехи в старите скринове и куфари, и облечени в пъстри летни премени се радваха на слъчевите паркове и градини на столи ...
  680 
Руски романс
Ария отвори вратата и влезе в къщи. Огледа се. В нея се промъкна усещане, че някой друг е влизал. Погледна към старото дъбово писалище и видя една прекрасна, червена ябълка, поставена върху полирания плот. До ябълката имаше бележка с надпис :" Ария Симеоновна, аз ви обичам !"
Почеркът б ...
  2510  14  66 
Спомени за близкото бъдеще
Зад прашното стъкло на дома за възрастни хора с увреждания стоеше мъж,чиято възраст човек трудно би определил,защото целият беше обрасъл с бяла брада и на главата му се вееха няколко мазни косъма.Тялото му беше толкова изпито,че по скоро приличаше на скелет. В тази поза ст ...
  518 
Обява в olx:
- Търся да си закупя гръмоотвод за ваксина!
Как да се справим с повишаването цената на тока? - ваксинираш се и не ползваш осветление.
Свалка в мрежата:
- Каня те по на питие у нас или у вас, ти кажи къде ти е удобно! ...
  782  34 
Дългоочакваният автобус-мечта за Гърция...
Настанени по седалките очаквахме нетърпеливо да потеглим към '' обетованата '' земя.
Съседът ми по седалка, дребно човече, неприлично разкрачен на седалката, със син анцунг
'' АДИЛАС'' качествена турецка марка, маратонки и тениска '' Ай лов грийс ''и ''Ай , ...
  534 
Грехът е катаклизъм на човешките взаимоотношения.
Бягането от Бога е тежкоатлетическа дисциплина, в която няма победител.
Когато Бог не е първа наша надежда, Той става последна. Ако отхвърлим и нея, оставаме безнадеждни.
Любовта е мерната единица живот.
Който не приема благодатната свобода на Бога, ...
  864 
Айрин.
От пода до тавана стаята беше бяла- толкова бяла, че ако постоянно пребиваваш в нея, сигурно щеше да боли...Ала човекът, който лежеше на леглото беше така обинтован на много места, че от малките дупчици , оставени за очите, едва ли можеше да я види, а в полусънното му състояние имаше усещанет ...
  1427  30 
Есента напираше, необуздана, нито от студения вятър, нито от гълчавата на безброй играещи деца в парка. Те единствени, не се интересуваха, от бързо падащите листа, които засипваха земята. Бяха толкова весели и игриви, че не ми обръщаха никакво внимание, а аз загледана в грейналите им, от щастие, лиц ...
  1740  52 
/по поредицата за Амбър на Зелазни/
На огромната поляна – почти стадион, се сражаваха двама рицари. Зелен и червен.
Кипеше страшна битка. Мечовете се сблъскваха, щитовете трещяха, копията отдавна бяха станали на трески и хитри овчарчета ги събираха като запас за зимния огън…
Изведнъж отгоре падна ся ...
  277 
Умници
Пред входа пак има сбор.
Съседи бистрят политика.
Един се хвали, друг пък има зор,
никой не говори за мотика!? ...
  501 
Легнала съм от час в голямото ни легло и търся, както винаги, близкото до теб ъгълче на моята възглавница. Прегърнала съм я с ръцете си, свила съм единия крак и сякаш се готвя да скоча във водите на съня от трамплина на мислите. Но той се отдалечава и иска да играе с мен на криеница. Ядосвам му се и ...
  509  14 
Старост – нерадост…
Да благодарим на властта, че ни спасява от тези грижи…
хххх
Всеки глас – виагра. Защото иначе правителството ще падне и нацията ще е недоволна…
хххх ...
  331  14 
- Разбрахте ли, че Петров от развойния си е купил нов джип?
- Нов втора употреба, или чисто нов?
- Чисто нов, от магазина.
- Каква марка?
- Рено, май Каджар се казваше модела. От големите, де, не от онези, малките джипчета за града. ...
  534 
Тъжно е да обичаш сянка,
която е създадена от теб!
Тъжно е да обичаш облак,
които вятъра ще отнесе!
Тъжно е да плачеш в дъжда, ...
  398 
Отварям сайта и... Опа, нещо ми бръмчи в ухото. Ама бръмчи и пищи.
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка ...
  471 
Митко беше момче на шест години. Живееше в провинциално градче, където времето беше спряло, а децата седяха на тротоара и брояха колите, които минават по пътя.
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послу ...
  477 
Кацнал бръмбар на трънка…
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...
  1750  61 
Мнозина ехидно мислят, че дядо Георги е мъртъв, защото лежи неподвижно на земята. Но дядо Георги не е мъртъв, а е крайно изтощен. Изнуреното му тяло прави опити да се повдигне, ала мускулите не го държат. Дядо Георги няма дом, но има сметки и плаща парно; лято е, ала е премръзнал; има кола от синков ...
  515 
- Здравей… Ха, ама и аз го казах…
- А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, ...
  699  11 
БЕЗ БОДЛИ
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през ...
  357 
Една жена е завързала хамак на двора за два бора до селската си къща. Къщата е на върха на селото. Прането се вее мокро по теловете. Нощем, когато борчетата заспят, тя лежи в хамака и наблюдава звездите. Обичайно ѝ е хладно, затова придърпва китеник, останал от някогашния чеиз на нейната баба. Вятър ...
  255 
Красотата се ражда там където има любов. Ако едно дете е заченато с копнеж то ще бъде красиво, ама кога е гледано и с обич, два пъти по-хубаво ще расте.
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...
  744  11  29 
НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ 1
Щастието, според мен, сега е различно за всеки човек.
Във времена, когато е имало един общ идеал, постигането на който или борбата за постигането му, може да се каже, че е било щастие. Даже саможертвата за постигането му е носела щастие. В такъв смисъл Вапцаров казва:...“но да умре ...
  556 
  3470  74 
Небето бе сиво и неприветливо. Октомврийският дъжд пердашеше пожълтелите листа на кестените в парка, при което се чуваше странно шумолене. Вятърът беше поривист и люшкаше заплашително клоните. По алеите бързо се образуваха локви, които сякаш кипяха от тежките капки. Забързани минувачи се стопяваха в ...
  521 
Питаш ме, приятелю, за какво съм жаден.
Татко е щастлив човек. Постигнал е всичко, за което е мечтаел моят Татко. Ще кажеш дрън дрън. Много знаеш ти за какво е мечтаел Татко ти.
Знам. Не знам как, но знам.
Той мечтаеше за Мама. За Мен и Батко. За Път. Все го рисушаше този път. Един такъв в полите на ...
  698 
Гледаше го как лежеше отпаднал на леглото. Беше опитал да си придаде здрав вид с грим на лицето. Лек руж по бузите и дамска пудра върху тъмните сенки под очите.
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...
  714  18 
Мрачно, малко градче, като живота ми. Осакатени дървета без клони, улици в кръпки, неравни тротоари с купища опадали листа.
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...
  352 
Предложения
: ??:??