Други

7 резултата

Откровенията на една разголена душа...

Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...
1.7K 3

Само за мен

Едно от най-трудните неща е да повярваш, че и сам струваш нещо. Прекалено много хора, които са сами, се подценяват. Ето какво мисля аз. Може би ценното е да разберем какви сме, когато сме сами. Защото не можем да инвестираме в някой наистина специален, докато не инвестираме в себе си. Може би не тря ...
1.3K 1

Продавачът на сенки

Самотен и застинал. Безчувствен и студен. Животът му зависеше от ужаса, който изживяваше сега. Стоеше, той, в безбрежна теменужена празнота, обвит в гъст дим. Блуждаещ и празен поглед, сякаш смисълът на живота му беше изгубен. Стоеше прав, сякаш беше от восък, блед и изпит. Сломен и отчаян, всяка ся ...
1.4K 11

Животът

Приятелството между мъж и жена е сложно нещо, ако са имали и нещо повече. Понякога любовта може да е дори по-силна и удовлетворяваща, ако е построена на основата на истинско приятелство. Без значение какво ще стане, без значение какво е било, да сте "само приятели" не означава крачка назад. Може да ...
1.4K 3

Нощ

Кое е по-прекрасно от лятната прохладна нощ? Един миг, прекаран с любимия, един миг прекаран с приятели? Не, няма нищо на този свят, което да замени лятната нощ. Да седиш кротко на прозореца или верандата, да се взираш в мрака, без да знаеш какво се крие в него. Да гледаш как коли осветяват само за ...
1K 1 1

Част II

Беше началото на лятото. Не мина много време и напуснах. Преместих се в квартално кафе в Меден Рудник, в което работя и до сега. Напълно забравих отворкото с очилата. Имах сериозен приятел от близо 2 години, с който съм и в момента всъщност. На него мога да разчитам, не че го обичам, той просто е ед ...
1.2K 2

Какво стана...

Отваряш очи... гъста мъгла... Минава време... вече избистреният ти поглед някак глухо гледа тъмните прозорци... Чуваш зловещата песен на щурците - сякаш подготвящи се за атака... Взимаш телефона в ръка и поглеждаш колко е часа - 03:16... Събудил си се и тази нощ... Сякаш още се чуваш как й крещиш им ...
1.4K 1

Милосърдие и похвала

МИЛОСЪРДИЕ И ПОХВАЛА
Очакваш да те похвалят ли? Защо? Човек или дава от сърце, или нищо не дава. А ако очаква да го похвалят, значи е неискрен в любовта, с която дава или помага, да не кажа, лицемер.
Прави добро, отдавай добро, без да очакваш похвала. „Лявата ръка да не знае какво прави дясната”, ни ...
1.3K 12

Част I

Вече разбирам каква е цената... Вече знам, че съм напълно сама... Сама гоня хората от сърцето си... Сама избирам да съм напълно сама... И толкова много плащах вече, че потънах в дългове до живот. А лихвата на сърцето за цялата болка, която съм му причинила, е с тройна надценка...
Веднъж, не беше мно ...
1.2K 4

* * *

Мразя начина, по който ме гледаш.
Мразя безразличието, което показваш.
Мразя как всеки път се правиш, че не ме познаваш.
Мразя, когато след тебе се обръщам,
мразя, когато към мен поглеждаш. ...
800 2

Интервю с Любовта

Интервю с Любовта
- Добър ден. Най- накрая ви открих! А колегите казваха, че не съществувате...
- Съществувам - за тези, които вярват в мен и ме търсят, а за другите - те избират моята другарка - Заблудата.
- А щом като ваша приятелка е заблудата, аз откъде да съм сигурна, че не ме лъжете и вие не с ...
1.9K 3

Тази кула не може да се разруши

Няма да бъда мрачна, няма да бъда дъждовна, няма да се страхувам, няма да съм отчаяна! Достатъчно бях така! Да си оптимист е толкова хубаво! Какво пък, ако настоящето е лошо... Знам, че бъдещето ще е слънчево! Много слънчево, много лятно, много морско, много влюбено... С него или без него. Какво ми ...
959 2

Изповедта на едно безценно бижу

ИЗПОВЕДТА НА ЕДНО БЕЗЦЕННО БИЖУ
Аз съм едно бижу. Само едно бижу. И нищо друго. Аз съм само едно красиво бижу от благороден метал, най-ценния, най-скъпия и от скъпоценни камъни, не срещани другаде по земята... Само едно бедно безценно бижу съм. Бижу, което всеки иска да притежава, но никой не иска д ...
1.1K 7

Любовно лято

Миналият век... 80-те години. Лято в разгара си. Децата се отдаваха на игри и приключения. По-големите от тях крояха планове за първото си самостоятелно море. Вехтите (родителите) щяха да останат далече, анархията щеше да е майка на реда. Един от тези младежи, Камен, шестнайсетгодишен хлапак, с голя ...
785 3

Безмерност

Никога човек не може да се мери с любовта. Тя е по-силна и от вечността. Когато двама се обичат няма нужда от трети, който да затваря кръга. Било то и приятел. Тъжно е, когато нещата се променят, а не знаеш защо. В теб ли е вината или не? Въпросът те измъчва, а няма отговор, няма и да има, защото ня ...
728

Да устоиш на самотата...

Да устоиш на самотата...
phantom: Тук ли си?
larkspur: Да
Защо ми трябваше да му отговарям? Сякаш не е достатъчно, че до сега бяхме заедно. Вярно, че не бяхме сами, ама все пак... Знам за какво ще иска да говорим - за онази нощ, когато бяхме на вилата на Бряновщица... Ммм, беше хубаво! Беше много ху ...
1.5K 9

Сноп лъжи

Този следобед е различен. По-горещ и по–влажен. Дори и погледът ми е такъв.
Само мислите ми потъват все по-дълбоко в горещия пясък.
Изплува образ на нестинарка и невероятен танц върху жарта. Опитва се да вземе дете, да го понесе през огнения свят на неразгаданост и божествена сила. За здраве. То про ...
2.8K 30

Самота и смелост

… Тъмнина обгръщаше стаята, празна и самотна, сякаш в нея никога не бе имало живот, сякаш бе създадена да бъде самотна. Вратата се отвори с леко скърцане, идващо от остарелите панти, някои влезе толкова тихо, че, ако не беше сигналът на остарялата врата, нямаше и да се разбере за присъствието на съз ...
1.6K 6

Гръден капак

Преди години ми беше напълно достатъчен само един пирон, за да закова гръдния си капак. По-късно, за всеки случай, заковах допълнителен пирон. Да ме пита човек защо ми трябваше! Сякаш се бях уплашила, че капакът ще се разкове и сърцето ми ще литне в безтегловния Космос.
Онзи, вторият пирон, се резор ...
1.1K 6

Носталгия по Началото

Ако знаех, че гласът на залеза ще пресипне в мен – до болезнено червено... и нощните цигулки ще окапят, натежали от влагата в очите... Ако знаех, че тишината в ушите тежи (но е истинска)...
Вълци вият в сънищата. И омагьосват. И вятърът сякаш замира. Сякаш се процежда през вените... И го усещам да с ...
1.2K 4

Какво липсва?

Има нещо, което ме тревожи. Изписано е на лицето ми. Излъчването ми има значителен нюанс на тревога. Единственото, до което стигам е усещането за несигурност. Все едно се движа по ръба, някаква нестабилна плоскост, която очаква възхода или падението ми, за да даде нов зов, нов порив.
Търся спокойств ...
1.1K 1

Какво е Нежността?

Снощи бяхме на ресторант - с най-големите ми приятели и с децата.
През деня бяха оперирали големият им син.
Те - изтощени, ние - гледахме да разсеем напрежението.
Тиха музика, разкошно меню, перфектно обслужване.
Може би, бъдещите ми снаха и зет... ...
1.4K 17

Моята истинска история

І. МОЯТА ИСТИНСКА ИСТОРИЯ
Всичко започна като на шега. В разказа „Змеево либе” представих една лична история, като вплетох в нея фолклорния мотив за Змея. Баба ми беше разказала една истинска случка с девойка от моето село. Това беше изключително подходящо, за да се присмея над себе си в един разказ ...
1.6K 1 4

Един случаен ден

Красиво нежно безумие, потапящо крехкия спомен.
Големи искрящи очи. Да, аз виждам самотно отчаяние,
чакащо някой да го спаси. Поредният ден.
Минавам, а до мен самотен бездомен скитник, скитащ из улицата.
Виждам големите му искрящи очи, а душата му сякаш иска да полети. ...
1.3K 1

Ед Гийн

Картинка
Стая с бюро, върху което стои шевна машина; зад него - библиотека с няколко книги и малка кутия с игли, конци, ножички и карфици; до бюрото - стол, върху който е седнал възрастен мъж със сбръчкано лице, което има селско излъчване; с вехта светлосива шапка на тъмносиви райета; с набола бяла ...
1.9K

Парите са всичко, колкото и да не ни харесва

Кой излъга, когато каза, че парите не купували чувствата? Без малко успя да ме заблуди, че е така. Но мога да докажа, че това е една долна лъжа, която заблуждава много хора, включително мен.
Пари - едни хартийки, нали? Можеш да ги пипнеш, да ги усетиш, помиришеш... а чувствата, не - те се чувстват. ...
2.8K 5

Природа!

Природа!
Думите... откога има значение какво казваш?
Толкова бе потаен, толкова магнетичен и завладяващ. Живееше в реалността там, при другите! Рядко се докосваше до детското, до първичното, макар че самият той бе първичен понякога. Усмивката му беше рядко срещано явление. Нищо, че пред някои хора с ...
1.6K 1

Суетата на една жена

- Скъпа, моля те!
- Не!
- Моля те, прасковке, прости ми.
- Казах не! Това е непростимо!
- Недей, миличко, виж какви цветя ти купих само, но ти си много по-хубава от тях. ...
1.3K 4

Всичко

Всичко в нея беше толкова влажно, толкова искащо. Нямаше начин той да не го вижда и това дяволски я възбуждаше. Тя искаше всичко, тук, сега, на пода, на дивана. Всякак.
Красиво беше. Страстно и диво като ядосан френски в привечерна мъгла.
След "всичко" тя се отпусна доволна като мъркаща котка и запо ...
1.1K 1

Вилата

Говореше за нея още в мига, в който се запознахме - за онази голяма вила сред борове и тишина. Повтаряше, че през март, съвсем за кратко, ще отидем заедно. Казваше, че това ще е само миг на плътско отдаване, без любов. Ще идем направо на втория етаж, в спалнята и ще се любим. А после - ще забравим. ...
801 3

"Хилядите птици, които летяха заедно с нас"

''Хилядите птици, които летяха заедно с нас'' ( Посветено на Бухтичката с най-добри чувства. Нека този ден в парка не бъде забравен никога.)
Хилядите птици, които летяха заедно с нас.
Да се обвинявам ли? Или да те оставя да ме стовариш.
Да, аз знам, че сгреших. Няма втори шанс за момчето с късмета.
...
1.2K 2

Самичък на бумел

Самичък на бумел
Бумел — обясних аз — според мен е пътуване, дълго или
късо, без край; единственото, което му придава определен
вид, е необходимостта да се върнеш в определен срок в
точката, от която си тръгнал. Понякога този бумел е из ...
2.2K 1

Един от мен

Някак спирката търкаляше деня!
Забравените моменти търсеха прохладен въздух, чиста-пречистваща вода.
Пресъхналите случайности идваха с уличния прах и шум, оставящ все по-назад
след изпотения автобус. Посивелите стъкла, отворените заради непоносимото държание на вятъра - вратите, сега се опитваха да ...
1.1K

Час след полунощ...

Час след полунощ...
Телефонът звъни.
Не съм те чувала от седмици, а ти ми задаваш въпрос, който не съм очаквала в този момент.
Не съм очаквала да те интересува.
- Има ли друг? ...
975 3

В друго време

Погледнах звездите как блестят - като очите ми в топлата нощ. Самотата ме прегърна като нежния шал, който галеше раменете ми. Вятърът погали косите ми, които затанцуваха бавно. Една сълза целуна устните ми и ми напомни за твоята целувка... пареща, силна... отчаяна. Спомних си всичко, всеки момент, в ...
797

Киша

Природната картина беше ясна... Зима беше, мраз беше сковал цялата земя. Дъхът се превръщаше в кристализирана пара - единствената топлина в тази пуста земя. Слънцето залезе твърде рано, твърде рано, колко хора не бе то огряло.
Два коловоза, две пътеки бяха вдълбани в снега, единствен път явно бе нам ...
1.1K

Балада

На Борислав
В пастела на чудни планини живеят хора. Потта и водите на ориза, люспести влечуги, простотата на един живот -като пъстротата на бога на планината...
Нещо неимоверно трудно и доловимо ежедневно, тежко и блатисто, с погледа на богомолка и мълчанието на съвкупяващите се блатни жаби.
Прости ...
821 2

За любов...

Един танц, две тела, две души, две сърца, биещи в ритъма на музика... Един поглед, едно докосване, нежност, усмивка или очи, пълни със сълзи... Целувка, лудо биещо сърце... Една мисъл! Едно желание! Една любов!
А какво е любовта? Пропадане или израстване?
Искаме я или не, тя се настанява в сърцата н ...
1.7K 2

Ще

А може би не искам да вървя напред и всичко да бъде тъй малко и просто - само аз и ти и всички останали, които представляват нищото. И да сме тъй независими в уединението на двустранния ненаписан пакт; и да ни е тъй вятърно безгрижието на студентските шибано скучни години... И да сме така безмилостн ...
1.3K 1

Без маска

Очите й бяха затворени. Една сълза пълзеше по лицето й, бързайки да опари сърцето й. Отново... Отново стоеше сама, изгубена в спомени. Желязната лейди с чупливо сърце. Ах, извинете – то бе на парчета отдавна. Той го счупи и избяга. И тя се мъчеше да избяга – от себе си. Защо слуша тази песен? Защо е ...
1K 5