6 430 резултата
Понякога се чувствам като чайка (може и от кръвното да е).
Понякога като лайно от чайка.
Понякога съм хитра като куче.
Понякога съм като кебапче с кучешко.
Понякога в душата ми е пролет. ...
  1030 
Времената се разлистват, дните се стелят като есенни мъгли по полята на нашите души. Пясъкът тече, стъклено.
Светлината се разстила по петнистата земя, летлива утринна зора, замаяни пред нея, в прегръдката на тази топлина, изпращаме погледите си някъде след златоструйните вълни, там, където свършва ...
  781 
„Тази земя е създадена от Твоите ръце, Татко, но те не го осъзнават и искат да смачкат реколтата Ти, Отче, но Ти ни пазиш и закриляш, за да сме обгърнати от защитата на прекрасните Ти и милостиви ръце и така никой няма да ни отнеме живота, защото Ти ни очакваш отвъд небесата, за да ни отведеш в Рая, ...
  1171 
В късната зимна нощ едно момиче сковано е от вечен лед. Стои само в гроба пуст и леден. Забравено от всички. Забравено от "своите приятели". Забравено дори от "своята любов". Плаче в своя вечен сън, че никой, никога за нея не се е интересувал, плаче, че имаше приятели, които нож в гърба и забиха. Пл ...
  1267 
Бог те обича, закриля, пази и е една истинска защита за теб!
Бог е опората под краката ти!
Бог те прави по-силен след всяко нещо, което те е наранило!
Бог е мил с теб винаги, просто трябва да го осъзнаеш!
Бог ти дава храна всеки ден, за да не си отпаднал! ...
  1256 
Някои казват, че книгата на живота се пише от неговото раждане. Защо е така?Малко могат да отговорят...
Аз ще започна от мига, в който оставих сърцето си далеч, назад в историята, под палещото тропическо слънце, на камъните, на брега на Моето Море.
Малко са хората, които мъчат съзнанието си в опит д ...
  1207 
Думите са празни звуци, в които няма да откриеш вечността. Тя - вечността - няма да се разлее по кожата ти, когато чуеш: "Обичам те", няма да тръпне по устните ти, когато казваш: "И аз теб", няма да остане по белите листи, когато я обличаш във фрази.
Един миг в очите ти е повече от цялата вечност, к ...
  1009 
Исусе, аз се нуждая от Теб в моя живот!
Исусе, аз искам да Те следвам!
Моля Те, Спасителю, не ме изоставяй!
Не ме забравяй!
Твоята подкрепа е най-важното за мен! ...
  1293 
Останал без пукнат грош, луташ се из улиците на съзнанието. Без смисъл, без посока да продължиш пътя е душата. Вървиш по прашните пътеки на представите си и мислиш. Мислиш какво да правиш... В този момент палиш ти цигара. Но едва ли ще реши теглото ти. Вдишваш цигарения дим и сякаш става по-леко. Да ...
  702 
Ти знаеше ли, че дърветата
със корени дълбоко вплетени в земята
и с върхове стремени в небесата
разказват прастаринни приказки. . .
Веднъж ги чух да си шептят ...
  934 
Неподлежащо на определие стенание на влюбена душа...
Потресаващо е, когато животът те изправи пред врата, която никога повече не би искал да отвориш. Стоиш пред нея, гледаш табелката и чувстваш как душата ти те тегли навътре към познатата опустошителна буря, а разумът ти припомня за цялото страдание ...
  1265 
... и отново му се случи - по същия странен и неочакван начин - всичко за няколко секунди му се изясни. И то толкова ясно стана, че дори сам той се обърка. Февруарското рязко затопляне някак предразполагаше за всичко това. Видя себе си, както духът на току-що умрял вижда тялото си. И най-сетне разбр ...
  889 
Исках да бъда дете. От онези будните деца, зад чийто очи се крият факли, като във някоя древна съкровищница с древни мухи и комари; дете, което вкусва морето с върха на своите пръсти и дразни небцето си с дъха на небето над Ориента; дете, което събира света с отворени шепи, като фокусник, който прав ...
  777 
Самотник в нощта лута се из улиците на града. Беден, без пукната пара, гледа с тъжен поглед витрините на магазините. Красиви и прекрасни играят светлините в очите на човека. А той, горкият, мечтае само за късче хляб. За късче хляб да сложи в устата си.
Студена е нощта, а палтото е тънко. Свит, трепе ...
  771 
Ето ги - ослепително блестят на слънцето позлатените кубета на храм-паметника „Рождество Христово" край Шипка. Каква разнообразна картина околовръст на това място. В пред балканските пазви - безкраен низ от разпилени по долини и рътлини малки селища. Отвсякъде като от магия погледът се насочва към т ...
  982 
По-рано чествахме годишнина от обесването на Левски. Може би защотото ни е било интересно как се е борил за целите си, как се е лишавал и т.н.
Сега във всеки от нас живее един Апостол.
Нека днес, освен Левски, да споменем и нашата вяра и да си пожелаем да нямаме предатели покрай себе си!
  927 
Господня вечеря (Причастие) + бонус!*
Вземете, яжте! Хлябът е моето тяло. - взе и чашата и като благодари, даде им и рече:
Пийте от нея всички, защото това е Моята кръв, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете. Но казвам ви, че отсега няма да пия вече този плод на лозата до онзи ден, к ...
  1291 
Обичам те, Исусе!
Всяка част от мен те обича!
Обичам те, Исусе!
Всичко живо върви след Теб!
Обичам те, Исусе! ...
  1794 
Какъв е смисълът на живота? Дали човекът е на този свят с някаква цел или просто е фаза от историята на тази планета? Може ли светът да бъде променен или единственият начин е да се самоунищожи и да си отиде, както много предишни създания по тази земя? Има ли нещо, което ни ръководи и напътства или п ...
  1111 
Тъжна равносметка на 30 годишен живот. Но за съжаление е така. Официалната жена е като официалната рокля. Неудобна, скрита на тъмно, вадена при необходимост.
Как се сдобиваш с това определение е трудно да се схване. Просто минава малко време и осъзнаваш, че си официалната. (това след брака)
Мен напр ...
  1997  20 
Не само, че никой не се радва на щастието на ближния, но и всячески се опитва да го разруши, напъван от завистта и злобата си...
Човекът би трябвало да е създанието с най-високо съзнание!
За съжаление, като се огледам наоколо, виждам само озъбени твари - нелепи, брутално неискрени усмивки.
Не само, ...
  972 
Там, където свършват приказките
Едноактна камерна пиеса
Канцелария. Бюро, на което има само преносим компютър. Шкафове с папки, на които стоят надписи на последните петнайсетина години. Пред бюрото празен посетителски стол. Зад бюрото - голям директорски стол. На него седи строго облечена служителка ...
  2504 
Не намирам края на началото и началото на края... Помня началото на Голямото начало... Беше след една Голяма любов... След края... Винаги е след края. Всеки край е едно ново начало. Построих си храм на болката и не допусках там никой... Но се намери човекът, който събуди спящата красавица за света н ...
  786 
Затвори очи. Само за миг. Забрави всичко материално, що се лута из мислите ти. Усети топлината на мекото легло. Отпусни се, нека болката отлети от тялото ти...
Не, не отваряй, не отваряй очи, не отлитай навън, там е опасно, не! Остани, остани тук. Тук е топло, а навън - студено! Бъди до мен в мрака, ...
  810 
Да…?!?
Човечето твое аз съм
и в теб живея аз,
опитвам се да ти говоря, но ти не слушаш сякаш,
мислиш си знаеш всичко и на твоята я караш, ...
  1125 
Песен
Слушай! Извивките на цигулката се пренасят в душата. Към това съзвучие се присъединяват китарата и барабаните. Всичко това се смесва вътре в тялото и сякаш музиката излиза от там. Душата потрепва - сякаш е струна. Умът разкрива съзнанието напълно, премахва границите на разумното и отваря порти ...
  955 
Краят съществува за тези, които го слагат. И с това съвсем не искам да кажа, че има нещо безкрайно. Само дето всички говорят, че ще се борят "до край" и не мога да разбера защо ще се борят, като все пак край ще има. Защо, когато правят нещо, го правят "до край", сякаш като го направят "до край" ще с ...
  697 
Победа (Виктория)
Виждам го в очите ти - огъня, затихващ в сърцето ти!
Знам, ти не си побъркана, а просто объркана!
Живота ти в ръцете си държиш и знаеш, че само ти можеш да го промениш...
Но помни, че една крачка напред, винаги те връща с две назад, това е животът... ...
  822 
Изповед
Една ужасна болест, променяща живота на човека, обричаща го на живот в страдание и бавна смърт. Най-тежката участ - да живееш с мисълта за смъртта, вкопчила черните си колкалести пръсти в твоята плът, да знаеш, че в теб нещо те разяжда и те убива бавно и потепенно, без дори да си живял. Още ...
  899 
Светът, в който живеем, "не е лош". Той просто е прекалено материализиран, изпълнен с бездушие, а и глупостта му идва в малко повечко. Затова е така, изглежда... Потънал в безразличие, обзет от преструвки и лицемерие. Всеки се крие под някаква маска... дори и малкото нескрити души. Сякаш хората се с ...
  647 
Най - важното за всеки от нас
(Посветено на Людмила, Симона и Боби)
Не само любовта крепи нашия свят, нашите сърца, нашия живот. Според мен най-важното нещо след родителите са приятелите, с които споделяш всичко, приятелите, с които се смееш, с които плачеш.
Не, не говоря за многото добри познати, к ...
  1105 
Господи! Какво съм аз пред Теб?
Аз съм грешница,
аз съм малка прашинка в Твоите ръце,
която продължаваш да поддържаш!
Аз съм човек, грешен, но покорен, ...
  1134 
Нямам сили да се предам. Нямам смелост да сложа край. Сърцето ми бие толкова силно... Сякаш се страхува... Да остане без Теб. Мислите ми бягат - също от страх. Ще се стопят без Теб. Душата ми е неспокоен призрак на съживен мъртвец... Показва се всяка нощ и ме буди... Устните ми крещят Твоето име. Тя ...
  834 
Господи, Ти виждаш моето сърце,
Разбираш, че ми е трудно.
Дай ми сили, Исусе,
Ти познаваш болката най-добре!
Теб прободоха несправедливо, ...
  1066 
Както слушам по медиите, много е трудно днес да се намери детска градина.
И през 1972 година беше така. Ники беше на четири годинки. Нямаше кой да го гледа и го бяхме "захвърлили" на баба му в Малко Търново.
И на едно учение, като кацнахме на летище Равнец, поисках разрешение да отскоча да видя дете ...
  1085 
Новото начало
Всичко започна от нищото.
Не бях мислила, че може да сме заедно.
Но една нощ всичко се промени.
Погледна ме с много нежен поглед, ...
  998 
Сляпа тишина
Наоколо беше тъй студено, толкова, че ако можех да дишам, дъхът ми щеше да се вижда като фина пара. Но не можех. Тялото ми беше сковано от студ, парализирано от болка. Този свят просто не беше за мен. Детската ми наивност и неестествената ми доброта ме караха да пропадам все по-дълбоко ...
  1240 
За да усетиш всичко това е необходимо пълно спокойствие и тишина, пълна концентрация...
Гора. Кристално гладко езеро. Тишина.
Лек вятър поклаща тревата съвсем леко.
Потапям ръка във вечно затихналата вода и оставам така за малко. След това си изваждам ръката съвсем бавно. Водата минаваща през пръсти ...
  1105 
  1497 
Сачми прехвърчат през бодлите. Боде и жалкото, и жаркото. Не обичам тензухени завивки... Памукът е блажен и сладко се разлива, покрива разбримчени пътеки.
Не желая да съм цялостна в кръвопролития. За теб присветква ли безлунността ми? А гарвани опитват ли да пробият стените? Удавяйки и последната ми ...
  1171 
Предложения
: ??:??