Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Несбъднати мечти

Най-накрая и аз се обзаведох с дядо,. дядо ама огромен като мечка, само дето не ръмжеше...а гледаше кротко,.. замечтан някъде...
Много рядко ходехме на гости при него, живееше в някакво село, както мама казваше, забравено от бога и от управниците...Селото уж близо до областен град, но не беше оживен ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-08T09:19:39+03:00 741 1 8

Когато ангелите слязат на земята

Отвори очи при поредния силен трус на камиона. Шофьорът го погледна ухилено, изкозирува с ръка и изрева: „Калимера, кирие! Като не получи отговор продължи да си припява съвместно със Ставрос Ливикос звучащ от въртящия се диск, поклащайки в такт с музиката едрото си тяло.
Слънцето блесна немилостиво ...

Довереница

Проза » Разкази

2021-08-08T07:26:01+03:00 2.5K 8 23

Батаклийка съм! - втора част

Мълчеше тъжно Родопа планина. Сутрин лениво се гушеше в гънките на мъглата. Сякаш не искаше да погледне там долу, в равнината. Вятърът разнасяше миризмата от мъртвите тела на непогребаните батакчани. Хората се страхуваха да се доближат до унищоженото селце, сгушено в котловината. Някои семейства от ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-08-08T07:23:44+03:00 1.2K 9 29

Житейски перипетии 7

Пристъпих неуверено към нея и я целунах по челото
- Ирина, аз съм ти задължен за доверието , и че ме спаси...
Жестовете ни говореха като че ли по-вече от думите...
Започнах работа при руснаците,.. добри весели момчета, наистина приеха ме като свой, помагахме си в работата,.. нямаше дай да прекараме ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-07T18:39:18+03:00 759 1 10

CO-вид 66. Връщане в родовата памет – 1

Часовникът житейски
навива се веднъж
и никой няма власт да каже
кога ще спрат стрелките.
Но в късен или в ранен час, ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-08-07T18:17:59+03:00 1.7K 3

Житейски перипетии 6

Хранехме гълъбите на един площад,... на друг Игор се вози на кончета, колички,... сякаш и аз станах дете, наблюдавахме рибките в няколко големи аквариума в зоомагазин
- Дядя Петя,.. дядя Петя,.. пасматри,.. пасматри,.. давааай, давай... радостните му възгласи сякаш ме въодушевяваха...
- Мам, мам, бя ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-06T12:40:19+03:00 834 1 1

Два свята

Тя имаше един мъж, едно дете, един апартамент, една работа. Но живееше в два свята. Първият между ушите й, вторият наоколо.
И първият беше нейната реалност, макар ония нещастници извън него да наричаха своя свят реален.
Което не я тревожеше и дразнеше. Въпреки честите конфликти между истинската, ней ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-08-06T10:08:00+03:00 759 2 20

Софийски роман 3

СОФИЙСКИ РОМАН
Глава трета
Цяла седмица, Еди ходеше като болен. В къщи мълчеше, скиташе самотен по улиците, не търсеше приятелите си за игри. От онзи фатален ден, не беше стъпвал даже на тенис кортовете. Не можеше да разбере истинската причина за този емоционален шок. Нищо лошо не беше направил, нищ ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-08-05T22:45:28+03:00 1.2K 2 5

Житейски перипетии 5

Взех чантата си, напипах бележката с телефонния номер,.. ами телефон, нали нямам гръцка карта,.. бяха казали , че ей на такива повилиончета имало всичко и всичко знаели.. Излезе вярно....някаква жена подреждаше наоколо.
С жестове обясних какво искам, .. тя посочи апарата,... с треперящи ръце набрах ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-05T19:08:51+03:00 700 1 6

Приказка за града на ангелите

ПРИКАЗКА ЗА ГРАДА НА АНГЕЛИТЕ
Този град беше град на ангели. Град на Светлината. Имаше своите красиви сгради с възхитителна готическа архитектура и всичко, от което се нуждае едно наистина голямо селище с богата история. Това беше ядрото. В него живееха много хора и се преплитаха хиляди съдби, които ...

Мастъра

Проза » Други

2021-08-05T18:39:40+03:00 930 1 1

Облак

Последният път, когато ни поканиха роднините на моят приятел, се бях зарекла, че повече няма да ходя. Успяхме да пропуснем селския събор, и цяла седмица не спрях да се радвам. Но този рожден ден дойде и сякаш нямаше измъкване. Сложих си черния гащеризон и леко каменна маска на лицето, защото знаех, ...

MariValentinova

Проза

2021-08-05T18:38:16+03:00 558 1 5

Това и жабите в блатото го знаят (12–19/19)

Дванадесета част
СТРАХ
Омотан в железни вериги,
вцепенен потънах във страх.
Как да изплувам не зная. ...

Мильо

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2021-08-05T15:39:27+03:00 1.2K 1 3

Нерегламентирани бележки

Сервираха отново постно – нов кандидат за премиер. И той чалгар – само че житейски. С неописуема за описване дисертация, с тайнственост и неизвестни около нея /особено – абе, има ли я изобщо?/, с интересен занаят – „момчето зад щанда“, както го определиха, абсолютен митоман, че и вярващ си сам…
Спод ...

генек

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-08-05T14:01:01+03:00 511 1 9

Мисалена

Тази вечер Мисалена Кирова беше на седмото небе от радост. Специализираният научен съвет я бе одобрил за професор в престижен университет. Разбира се тя бе подготвила почвата, както се полага в подобни случаи. Не обичаше изненадите. Всички членове на съвета бяха членове на БКП с дебели връзки в ЦК. ...

vega666

Проза » Еротична

2021-08-05T08:56:50+03:00 966 5 6

Батаклийка съм!

Всеки камък и всяка скала в Родопите е пропита от кръв или сълзи. Вековните ѝ дървета разказват легенди за минали времена и хора. Годините минават, много вода изтече в реките, но синините от бича, белезите от оковите още личат по снагата ѝ. Затуй и родопските песни са тъжни. Като стрели пробождат в ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-08-05T06:52:21+03:00 2.2K 10 29

Первая, Белая, и Всея. (глава 37) 🇷🇺

Глава 37. Божественная ошибка.
Выбеленная порча морщинится и греет. Испепелённую пустоту земли освещают два образа Ангелов озабоченные судьбой будущей жизни. Совсем недавно, когда успела остыть земля и осесть вода, Бог, восседая в тени райского сада, у прохлады журчащего ручья, заповедал Ангелам нас ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2021-08-05T06:09:55+03:00 1.6K

Ще дойде съблазън - 2

После, още в ранна пролет Карло започна да строи къща. Купи с рушвет място високо в планината. Тиха местност до която се виеше пуст, тесен път с папрат отстрани. През боровите клони блестяха водите на дълбок язовир, който Карло нае от общината за дълги години напред. Избра място за къща в средата на ...

svdonchev

Проза » Разкази

2021-08-04T20:55:47+03:00 1.5K

Житейски перипетии 4

Така е , за хора без странични задълнения , единственато занимание си остава
да безделничиш, .. да гледаш часът за любовна среща или да гледаш умно от някое кафене...
- Пешо, Верчето се обади най-после, пита кога можеш да тръгнеш - радостно съобщи
един ден Мичона - пита кога можеш да тръгнеш, но так ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-04T19:31:53+03:00 940 1 7

Кастраторът (От глава 25 до глава 28)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: ЛЕЧИТЕЛЯТ
Честно казано, не очаквах да го открия в един град със над сто хиляди души население, но по някакво стечение на съдбата, го намерих.
Отново усетих аурата му и по ментален път му подсказах да се приближи. Не бях сигурен дали ме усети. Всъщност не бях сигурен за нищо. ...

Мастъра

Проза » Други

2021-08-04T19:05:20+03:00 492

Изцеление

Беше топла августовска вечер. В малка българска къща Петър се въртеше неспокойно в леглото си.
В съседната стая сестра му Калина разговаряше тихо със съпруга си Явор. Двамата обсъждаха какво бе казал лекарят, въпреки че той казваше едно и също нещо всеки път. Петър едва бе прехвърлил трийсетте, беше ...

Водна_лилия

Проза » Разкази

2021-08-04T12:29:22+03:00 1K 1 19

Зърнато

53% от медиците били се ваксинирали…
Е, добре де – щом почти половината от хората, разбиращи от проблема, не приемат официалното му решение, защо мен ме принуждават да давам неинформирано съгласие?
хххх
В микробуса. Почти всички с маски – спуснати под носа, ме и под брадичката.
Шофьорът изобщо без м ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-08-04T10:20:37+03:00 805 2 10

Софийски роман 2

ГЛАВА ВТОРА
Пролета на 1950 година беше много дъждовна. Почти всеки ден валеше пороен дъжд и превръщаше софийските улици във венециански канали. Наденали дъждобрани или опънали огромни чадъри, софиянци бързаха да се приберат у дома на сушина. По улиците беше безлюдно, а асфалтираните алеи в градинки ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-08-04T08:42:26+03:00 1.4K 9

Житейски перипетии 3

Къщичката им грижливо поддържана,. оградата и вратата боядисани в зелено,
разцъфнали рози се подават през мрежата, скована пейка за махлеска седянка, то май няма много хора из селото, но все пак ей така да има,... на, и съседите имат.
- Мале, тате - представи ме тя - - той не ми е приятел, мой колег ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-04T07:15:26+03:00 657 1 10

Софийски роман 1

Глава първа
В голямия двор на малката къщичка, трите дървета бяха отрупани със узрели тъмно червени, почти черни джанки, наречени “маслинки”. Бяха много дребни и много сладки, та десетки пчели бяха накацали по тях, не само на дърветата, но и по падналите по земята сладки ароматни плодове. Цветята по ...

gudman

Проза » Повести и романи

2021-08-03T21:55:21+03:00 1.4K 2 7

Бягство... към победата?

Предварителен ПП: Имах основна задача днес да изглаждам дивана, но се оказа, че животът не признава почивен ден
Та - той е виновен!
Заех го от нашенското наименование на интересен американски филм. Напълно измислена история, западен вариант на „Мача на смъртта“ в Киев, но оптимистичен и бравурно гер ...

генек

Проза » Други

2021-08-03T10:49:45+03:00 806 1 9

Панта блей!

- На 15 години мечтите ти са възвишени и безгранични - свободата и пътешествията като най-висш смисъл на живота ти;
- На 25 свободата и пътешествията са заменени с личния избор;
- На 35 свободата циркулира в няколко сфери от рода на работа, супермаркети, детски заведения и кухня, а пътешествията са ...

palenka

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-08-03T07:25:19+03:00 877 5 20

Кастраторът (От глава 21 до глава 24)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: РЕЗИДЕНЦИЯТА
В Канада тримата решихме да се разделим – но имаше едно място в Британска Колумбия и именно там се събрахме отново. Всеки детайл от миналия живот на животновъда беше запечатан в атмосферата на това място – това беше лицето на град Камлупс.
И от всичко, до което с ...

Мастъра

Проза » Други

2021-08-03T07:23:22+03:00 557

Не числа, а магия!

Опитайте се да разбиете числата от 1 до 15 (включително) на две непресичащи се групи, такива че сборовете на числата, сборовете от квадратите на числата, сборовете от кубовете на числата да са еднакви за двете групи.

vega666

Проза » Други

2021-08-03T01:30:30+03:00 605 4 2

Българската полиция недостижима в ЕС

https://www.vesti.bg/temi-v-razvitie/tema-koronavirus/sblysyci-i-nasilie-stotici-arestuvani-v-berlin-6129144
Изгледайте внимателно кадрите от горния линк, за да видите как действат полициите в ЕС срещу демонстрантите. Така ще разберете колко демократична и толерантна беше българската полиция по врем ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

2021-08-02T20:27:41+03:00 844 8 6

От жегата е

/подсети ме Пепи, надявам се - не спортистка/
Олимпиада.
Мъже, жени, джендъри, обратни всякакви…
Жени – боксьорки, жени – щангистки, жени – боркини…
С допингите и хормоните. И резултатите – космати гърди /ако случайно роди – детето рови из козината, за да хапне/, мощен рунтав гръб, дебели прасци, си ...

генек

Проза » Хумористична, Еротична

2021-08-02T11:54:50+03:00 923 4 17

Изтича ли олимпийското време?

I.
ХХ век беше век на олимпиадите. На практика започват от 1896 година. И залезът е в началото на нашия век.
С натрапването на политиката и бизнеса…
Пиер дьо Кубертен поставя в основата на олимпиадите липсата на политика. Което доста време – поне външно – е водещо. После…
Помним ярката проява на нег ...

генек

Проза » Други

2021-08-02T11:35:29+03:00 1.2K 2 10

Житейски перипетии 2

И Цецето се изниза нанякъде...
Оох, мисля си, добре ще е ,, като в приказките, '' без часовник на ръката и началник на главата '',
привлекателно изглежда...
Тръгнах,.. купувах от Одрин перилни препарати за нашите, скоро и съседите се включиха,.. после носих на някакви магазинчета,... а за Златко нав ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-02T00:20:22+03:00 773 1 6

Кастраторът (От глава 17 до глава 20)

ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: СМЪРТНИЯТ ВРАГ
Отец Тобиас се беше прибрал в абатството, където обикновено служеше и се занимаваше с административната част на управлението на паството си. Това абатство се намираше в северозападната част на щата Мисури. Красивата архитектура на сградата беше впечатляваща и пред ...

Мастъра

Проза » Други

2021-08-01T23:53:37+03:00 961

Житейски перипетии 1

Не очаквах, че един ден демократичните промени ще ме изненадат....
Съкращенията на персонала беше ежедневие,.. хората сякаш претръпнаха, идваха на работа някакси без желание, без хъс за работа, в очакване на поредното съкращение.. Гледах ги през прозореца на офиса, съчувствах им,.. повечето хора над ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-08-01T22:44:30+03:00 1.2K 1 2

Еволюция

Бабите и дядовците ни навремето, като са ходели на училище, са пишели с калеми на плочи. Майките и бащите ни са пишели с мастило в мастилници и перодръжки. Нашето поколение пишехме с обикновени химикалки. Нашите деца пишат на компютърни клавиатури и на смартфони. С какво ли ще пишат внуците ни, живо ...

slan4ogled

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-08-01T22:01:51+03:00 526 2

Кастраторът (От глава 13 до глава 16)

ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА: ПЕЕЩА СЯНКА
Членовете на племето бяха научили какво точно се беше случило със Синя птица, който береше душа, и някои от най-изтъкнатите лечители и шамани изразиха желание да му помогнат.
Редовите индиански шамани понякога имаха най-обикновена професия. Времената отдавна бяха доста ...

Мастъра

Проза » Други

2021-08-01T21:58:22+03:00 606

Това и жабите в блатото го знаят (10-11/19)

Десета част
ЛЮБОВ
Нахрани ме с любов!
Не искам хляб и вода.
Защо ми е слънцето – имам теб, ...

Мильо

Проза » Повести и романи, Приказки и произведения за деца

2021-08-01T21:44:28+03:00 1.9K 1

Илюзорно щастие

Силен юлски пек в последния ден на Горещниците - Германовци. Баба Мария довърши плевенето на лехите и отиде да налее кофа вода, за да напои кокошките в задния двор. На стълбите се показа Богдана и потърси с поглед тригодишната си дъщеря. Баба Мария я видя и се зарадва, че ще има кой да ѝ помогне:
- ...

Hathor

Проза » Разкази

2021-08-01T19:24:36+03:00 1.2K 1 8

Можете ли да решите уравнението:

x2 = x ?
Опитайте силите си.

vega666

Проза

2021-07-31T20:14:02+03:00 680 4 5

Данъците на времето

Сервитьорката Ирина тъкмо бе забърсала масата и на стола седна жена. На средна възраст, облечена с къса рокля, тя се усмихна и каза:
- Ето и моята приятелка идва. Здравей, Силве! Какво ще си поръчаме днес?
- Здравей, Руми! - каза Силвия и кимна за поздрав към сервитьорката. - Какво да е днес? Ами, н ...

perfanov

Проза » Разкази

2021-07-30T19:20:22+03:00 820 1