Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Съдебно заседание

Кого сега съдиш, човече?
Старият съдия седна до дънера, не върху него. На земята седна. Облегна се.
Беше си обещал да не пуши. А как му си искаше!
Прочете набързо новините от седмичника в пощата и после го остави до входа за подпалка на печката; наслуша се на радиото, дето бръмчеше вместо умрелия ко ...

exuded

Проза » Разкази

2021-06-24T22:24:36+03:00 711 3 8

Прашасали спомени 2

Някакви пчели или оси с жужукането си нарушаваха последвалото мълчание...
- Светле, това е войникът за когото съм ви разправяла,... изникна от някъде, нали бяхме крайната къща в село, аз седях пред купчината дърва, текезето едно време носеше нарязани дърва по къщите,.. толкова дърва трябваше да се ц ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-24T17:25:46+03:00 1.8K 3 7

Морско конче

Стоях тъжна на брега и ронех сълзи сам-самичка, като изгубена птичка.
Захлупила лице в шепите си, седях върху пясъка, който бързо-бързо се напои от пороя, който се стичаше от двете страни на лицето ми. Ридаех като малко момиче, изоставено от своята майка.
Никой нямаше наблизо. Само лек ветрец едва-е ...

Kamito_567

Проза » Разкази

2021-06-24T16:41:48+03:00 1.8K 4 10

Залеза разказва, изгрева мълчи

Пустинята нарушава мълчанието си привечер - нашарваха го с гласовете си всички онези, крили лица и тела от огнения ден, търпеливо изчакали слънчевия гняв да намалее, а някои искаха съвсем да угасне за да почнат да вървят, запълзят или полетят. Привикваха и се учеха да оцеляват, ден след ден променях ...

ГФСтоилов

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-06-24T16:26:48+03:00 1.6K 1

Дядо Ицо гледа от Бакаджика-десета част

Понякога времето стремглаво се спуска надолу, където човек не знае в бързея му:кой ден е,защото нощите безсънно зоват към решения неподвластни на разума.
Отец Павел (по фамилия Сухомлинов) попадна в България през 1922 година, като щабс-капитан от Бялата армия на генерал Врангел...
Няколко десетки ко ...

Ranrozar

Проза » Разкази

2021-06-24T16:24:53+03:00 877 7 25

След края на света-част 4

Андор
– Не те разбирам, Бориен.
– Няма нищо за разбиране, Андор. Или е по-уместно да те наричам Ваше Превъзходителство?
– Не аз ще бъда посланикът на Негово Величество в Либертия. Но ще те запозная с нея съвсем скоро. Все пак ще ти се наложи да изпълняваш разпорежданията ѝ стриктно и без въпроси. Ня ...

Algol

Проза » Фантастика и фентъзи

2021-06-24T16:14:11+03:00 841

Записки от крайния безкрай

Магистралките и учителите са най-добрите пазарници. И едните, и другите имат стока, продават я и пак имат стока…
хххх
Студенти в Оксфорд – не е казано каква боя са – поискали да се махнат портретите на всички бели там. Щото били „колонизатори и потисници“…
Добре – ще ги махнат…
И чии портрети ще ост ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-24T11:26:27+03:00 808 1 2

Равносметка

Някога, много отдавна, се регистрирах тук с идеята да намеря други шматки като мен, с които да се забавлявам. Търсех си читатели (и още си търся) исках да си сверя часовника. Сайтът беше първи резултат, голям, с много категории, стана ми интересно да опитам.
Също толкова отдавна, същата тази "общнос ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2021-06-23T18:33:55+03:00 1.4K 2

Изборът

Отсреща пак се трупаха врагове. Началниците им ги подреждаха в дълга редица, щитовете отпред се сплитаха в непристъпна стена, отзад стрелците подготвяха лъковете, на фланговете кавалеристите закрепваха пиките, готови да се втурнат в пореден опит да заобиколят противника…
Усмихна се. Отблъснаха вече ...

генек

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2021-06-23T15:46:50+03:00 1K 2 8

Съдба

Душата на човека непрестанно се връща там, където той най-често е бил прегръщан. И колкото повече дни от броеницата на времето отмятаме, толкова по-настойчиво невидимите нозе на спомените ни водят натам, където сме направили първите си крачки. В моменти на усамотение взорът на душата ни се рее по ни ...

Samadhi

Проза » Разкази

2021-06-23T00:18:44+03:00 727 2 6

Не съм такава

Учудването на Елина премина в срам. А срамът бързо се засили и я накара да извърне глава настрани. Струваше й се, че бузите й горят. „Не, не е нормално това. Аз не съм такава“ – помисли си тя и се опита да вземе под контрол емоциите си. Задиша дълбоко, като се стараеше да не мърда нервно ръце. Възбу ...

Heel

Проза » Разкази

2021-06-22T23:55:53+03:00 1.2K 2 1

Прошка ли

Ужас! Лехите с разсада изпотъпкани, на младите овошки клоните изядени, само стъблата им стърчат грозно. Целият двор осран. Петко, младият бик на братята, ме гледа като отровен, а аз се чудя как мога да го убия с голи ръце. Взех една лопата и се засилих да го ударя между рогата. Побягна, метна се вър ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-06-22T13:19:15+03:00 2.6K 6 12

И ние също трябва...

Оглушителен гръм и полет през рамката на прозореца... Крясъкът „Бягайте!“ и зелените очи, които нямаше да види никога повече.
Михаил се изправи рязко в леглото. Беше вече мъж, но вътре в него все още живееше тригодишното момче, което не спираше да сънува кошмари за онзи есенен ден преди близо двадес ...

misha_sll

Проза

2021-06-22T11:46:47+03:00 996 2 8

Галилео Галилеев

Кабинет в техническо училище. По ученическите скамейки са насядали задочници, на които им предстои изпит. Едни са забили поглед в листите пред тях и пишат, други търсят помощ от тавана. Само седящият най - отпред е пълен непукис. Той нито води записки, нито гледа в тавана. Подпрял глава с ръка над п ...

Qndov

Проза » Разкази, Хумористична

2021-06-22T11:40:05+03:00 666 5

Снимката

Спомените са с остри ръбове. Дълбаят и оставят невидими белези. Особено нощем. Тогава се нахвърлят като прегладнели песовe и утрото не само е далеч, но не е и спасение. А тази нощ ще вали. Тихо е. Всичко сякаш е замръзнало в някакво очакване.
Държа снимката в ръка и се взирам в нея. Спомням си как в ...

La_Flor30

Проза

2021-06-22T11:09:22+03:00 1.4K 1 1

Приказка за Чатка и Нетка

Рече Админът – да има сайт. Ще бъде сайт за творчество. Тъй си мислеше Админът, докато пишеше системния код на новия сайт. Ах, какъв сайт щеше да е това! За чудо и приказ, другите Админи щяха да му завиждат! Мечтаеше си как там ще се вихрят литературни дискусии, юзърите ще чакат на опашка да се реги ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази, Хумористична, Рецензии, анализи, критически статии

2021-06-22T10:49:30+03:00 1.5K 3 9

Венецът

- Качвай се, изчадие на Дявола!
Олав ме блъсна грубо в каруцата и паднах по лице вътре - бяха вързали ръцете ми зад гърба, а краката ми отдавна отказваха да ми се подчиняват. Откакто ме разпънаха на дибата. С усилие се надигнах и се облегнах на грубите пръти, от които беше скована каруцата. Сигурна ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Разкази

2021-06-21T18:47:48+03:00 1.2K 2 23

112 - част 6

8
- Хайде, хайде! Свържи се, моля те!
Жулиета обикаляше стаята с телефона в ръце и се взираше в малкото екранче. Опитваше се да се свърже с полицията, но нямаше никакъв сигнал. Отново.
Беше се събудила с пукването на зората и се беше оказала заключена с Кристина в една от стаите в плантацията на Фер ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2021-06-21T15:10:26+03:00 1.8K 1 3

Милостив живот

Витан беше властен и горд мъж. Имаше черна и къдрава коса. Дебели черни вежди се събираха над очите му, които имаха цвят на зимно море. Кожата му, изложена вечно на слънчевите лъчи, бе загоряла и приличаше на опушен бакър. Щом си наумеше нещо като куче го преследваше, дорде не го постигне.
Живееше в ...

РосиДимова

Проза » Разкази

2021-06-21T00:17:50+03:00 1.1K 6 21

CO-вид 65. Градският часовник на Бергамо – 3

Планината на всички Светове и времена Чаншан
В пещерата под върха на планината Чаншан змията Шуайджан отново се размърда. Протегнала сетива, прослушваше пространствено-временния ефир и търсеше пробойни, слаби места в емоционалния фон, излъчван от Съществата, пръснати из Вселената – омраза, болка, гн ...

МарияДимитрова.67

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други

2021-06-21T00:11:49+03:00 978 7

Детегледачката на души - продължение

ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-06-21T00:03:57+03:00 720

Шепа пръст и ...

Беше началото на месец май. Ябълката, крушата и дюлята пред къщата ни напълно се бяха разлистили. По клоните на асмата вече бяха избили чепчици с мънички, зелени топченца. Бях на тринадесет години, ученичка в шести клас. Връщах се от училище и видях, че металната пощенската кутия, закачена на пътнат ...

Samadhi

Проза » Разкази

2021-06-20T00:40:05+03:00 859 11

Различни Взаимоотношения (книга 1, част 2) - 12.2

Имах подозрения, че преглежда профила си във Фейсбук, а не регистъра на пациентите, но не бяхме тук за да я дисциплинираме, така че това нямаше особено значение. Хубаво младо момиче – вероятно само на стаж тук, ако се съди по скъпите дрехи, които мернах под престилката – тях не можеш да си ги купиш ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2021-06-20T00:39:05+03:00 1.4K 1 2

Ново начало 1

1.
- Напускам! – изкрещя Стоянчо, почервенял от яд.
Вече една година работеше като момче за всичко в бакалията на бай Щерьо. Младежът изкарваше малко, но беше доволен, защото не беше в тежест на майка си. Освен храна, понякога си позволяваше и лимонада, а веднъж дори заведе сестричката си в сладкарн ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2021-06-20T00:34:32+03:00 941 3 13

Первая, Белая, и Всея. (глава 35) 🇷🇺

Глава 35. В знахарском селении.
Окружённый сломанными голосами ровесников нового тысячелетия, Учитель, вместе со всеми отмерял потресканную сбитую землю, снова звенели шаги по колющей стерне и сухой полыни. Долго шли в уплывший выселок, где проживали знахари; и стоял тот посёлок на изволоке - потеря ...

Бетон

Проза » Повести и романи

2021-06-20T00:31:02+03:00 1.6K

За жена камбаната бие два пъти

ЗА ЖЕНА КАМБАНАТА БИЕ ДВА ПЪТИ
Симо си свали каскета и огледа небето във всички посоки. Най-дълго присвива очи към билото на Балкана. После го изтупа два пъти в бедрото си, нахлупи го до вежди и отсече:
– Нѐма да вàли.
Други думи този слабоумен полендак рядко изричаше. „Че вàли. Нѐма да вàли.“
Други ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-06-20T00:22:26+03:00 1.9K 3 9

Над всички е само небе...

“Хората изпитват неистова нужда да определят нечие поведение като "девиация", така легитимират в морално отношение себе си. И в борбата за надделяване над другия, в днешно време, те са склонни да определят като девиация всичко, несъответстващо на техните разбирания, очаквания и представи за живота, ...

dansyto

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-19T23:34:07+03:00 1.2K 1 3

Да остарееш млад 4 Купонът

Луда работа. Тези Пип и Нил бяха луди, ама и ние не им отстъпвахме. Боже, не искам да си спомням как преминаваха съвместните ни купони, ама често ни липсваха, та подклаждахме огъня с нови. Първоначално ... имаше телефон с предварително бързо набиране, където бяха запаметени 160, 150, 140, 170 и този ...

jonnnn

Проза

2021-06-19T17:13:08+03:00 967 3 13

Росица

- Росице, моя хубавице, най-гиздава сред жените. Умнице моя, как без теб ще остана, как без теб ще живея. Малката ни рожба кой ще гледа, кой за него ще се грижи, как без майка ще расте…
- Сбогом, Страхиле, мое първо либе…друга жена ще намериш за детенце да се грижи, умирам…прощавай.
- Сбогом, Росице ...

Kors

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-18T22:22:46+03:00 1K 2

Автобус 42 - да не ти пука

Да, хайде да тръгваме. Защото ако продължавам така, няма да стане нищо. Спънах се, докато вървях към компютъра. После си забравих запалката. Изпуснах я, докато търсех цигарите. И накрая се наложи да я диря цели две минути, докато си мислех за сюжета на този разказ. Голяма загуба на време. Знаете ли ...

exuded

Проза » Разкази

2021-06-18T21:45:48+03:00 652 5 6

Разни... напразни

Ако мъжете знаят какво правят в сънищата на жените - ще умрат от завист..
хххх
Италия. Наши работници не могат да намерят никъде тесли. Един от тях се връща в България по свои си работи и бригадирът му поръчва да донесе дефицитния инструмент.
Връща се с автобус. На границата италианците питат за нар ...

генек

Проза » Хумористична, Други

2021-06-18T11:04:33+03:00 704 1 7

Феята на часовниците

Беше слънчева пролетна сутрин. Автобусът беше натъпкан с възрастни, които отиваха на работа и деца, които отиваха на училище. Имаше и такива, които се връщаха от танци, но те бяха прекалено уморени, за да участват в тази история.
Като изключим танцувалите, останалите пътници бяха нервни, защото закъ ...

malkatamiss

Проза » Приказки и произведения за деца

2021-06-18T09:02:17+03:00 1.7K 2

Девальвация или возвращение к Гераклиту 🌐

(3-я, заключительная часть трилогии "За Алтарём" - о неизбежном...)
"Нельзя дважды войти в одну и ту же реку."
Гераклит из Эфеса
(535 г. – 475г. до н.э.)
Сын царя, что отречением в пользу брата избрал для себя более достойное ...

Сенилга

Проза

2021-06-18T08:58:52+03:00 2.5K 1

Прашасали спомени 1

Реших и тръгнах по стъпките на казармените перипетии,.. този път отзад напред, не по класическия път до едно малко градче, където нямаше ЖП линия, но имаше голямо Военно поделение, което за някои офицери беше трамплин към Военната академия,.. а за други беше своего рода наказание..
Градче на края на ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-18T08:55:05+03:00 1.8K 7 10

Отмъщение и милост

В края на четвъртата година на самота и уединение за тримата останали живи в призрачното градче Цаню Гюлев се почувствува неимоверно слаб.Момчето вече само се грижеше за оскъдната си прехрана.И като че ли по-добре се справяше от дядо си.Това му даваше донякъде спокойствие.Той се обърна към отец Иван ...

ZAGORA

Проза » Повести и романи

2021-06-18T07:48:33+03:00 968

Вкусът на живота

Моя приятелка потърси помощта ми, за да се справи с една екзистенциална криза. Горкичката! Беше преживяла силен емоционален шок, беше вдигнала кръвно, не можеше да се храни, да спи, не искаше да вижда хора …С една дума, беше доста разстроена. Поговорихме си с нея, интелигентна жена е, ще я измъкна о ...

Samadhi

Проза » Разкази

2021-06-17T23:43:47+03:00 639 1 3

Профилна снимка

Мека топлина. Две звездички. Леко присвити в ъгълчетата на очите, струи увереност , очакване, желание за лудории, тъга, минали неволи, тих бяс, меко покорство, насмешливост, въртележки и бонбончета, неувереност и желание за лудории. Напиращо желание за полет, усмивката е в ъгълчетата на устните, в о ...

jonnnn

Проза » Други

2021-06-17T23:04:12+03:00 824 2 6

Со-Причастие Дао 🌐

(2-я часть трилогии "За Алтарём" - о неизбежности...)
МАО-ЦЗЫ
(МО ДИ)
(480-400 гг. до н. э.)
«Попытаться словами других философских школ опровергнуть мои рассуждения, ...

Сенилга

Проза

2021-06-17T22:13:38+03:00 2.5K 1 19

Договорът - трета част

Дъждът барабанеше по стъклото, докато Боян се промъкваше из тесните улички зад Съдебната палата. Вечерята беше преминала безупречно – видът ми се оказа на точно на място и получих комплименти от другите поканени дами, а за мое щастие говоренето беше запазена марка на господата около масата. За мен о ...

Bistra_Stoimenova

Проза » Повести и романи

2021-06-17T19:35:56+03:00 1.2K 2 10

Вярвате или не ...40

Сага за двата бастуна
/епизод 23/
Слънчев, пролетен ден. Птичките пеят в парка. На една пейка е седнал единия, а другия се дотътря с бастуна до него и сяда:
- Да поседна най - после!
- Що, да не блъска до сега по двора с мотиката, джанъм? ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-17T12:39:01+03:00 614