Проза и разкази от съвременни български писатели

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
42.5K резултата

Анамнеза (1-5)

Tylko Twoja dłoń, stały ląd…
Само твоята ръка е твърда земя…
1
От чудесата на света любимото ни чудо е лудостта. Онази сила, поради която мракът кънти в светлината и сънищата имат вкус на пепел, и водата гори с лилав пламък. Заслепяваща и жестока стихия, помитаща всичко по пътя си. Неподчиняема и не ...
Адриана.Василева (Адриана Василева)
Адриана.Василева
Проза » Повести и романи
1.1K 1

18+ Арасмас

Първа глава
– Това ли е? – огледах хапчето със скептицизъм. – Прилича на обикновен аналгин.
– То е обикновен аналгин – усмихна се Киро. – Поне за пред властите. 99.98% метамизол натрий. Дори да ни хванат, разликата е толкова маргинална, че самo прокурор, който мрази парите би я забелязал. За щастие ...
Mendofila (Йордан Мендофилов)
Mendofila
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
1.2K 2 3

Последната сълза на феникса 1

1.
Имаше странна линия в асфалта, която криволичеше ту вляво, ту вдясно и отвличаше вниманието от скучната, праволинейна маркировка. Намираше се в аварийната лента, но единствено в посока от София към Пловдив, затова винаги, когато се прибираше, Джони сядаше отдясно да я наблюдава. И през цялото вре ...
AIjo (Джони Иванов)
AIjo
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
902

Дъвка

Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристалното узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– Ощ ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
1.1K 1 10

CO-вид 75. В Омагьосаната планина

Линк към трета част на Книгата „Приказки от Омагьосаната планина“:
https://otkrovenia.com/bg/proza/prikazki-ot-omagyosanata-planina-zlata-hubavica
Богът на мълниите, на кон или в колесница, поваля дървото с мълния или с чук, изгаря го или пък разтрошава камъка. След победата освобождава водата и зав ...
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
МарияДимитрова.67
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други
1.6K

Човешки съдби 3

Една привечер тя се обади по мобилния
- Петро в къщи ли си,.. искам да те видя незабавно,.. идвам веднага - с разтревожен глас изплака тя...
Какво ли е станало, недоумявах,...гласът й да звучеше така странно..
Колата й спря пред къщи..
Очите й бяха зачервени от плач, вървеше като в несвяс.. ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
1K 5

Дъжд, котка и мъж

Тя трепереше мокра. Сгушена в пазвата му. Дъждът монотонно валеше.
Бързаше да се прибере вкъщи. Отново бе минал един сив ден изпълнен със самота.
Намери я зъзнеща и гладна в един безистен. Реши да я вземе. Беше като него отритната от всички в студения град.
Влезе в апартамента и я сложи на дивана. Т ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
658 4 5

18+ Магарето в долапа

Срещам бивша колежка – начална учителка. Не бяхме близки – нямаше как, не си падам по плетене и клюки, но се зарадвах да я видя.
Изглежда и тя, защото почна да ми се оплаква – чудела се какво да прави, скучаела…
- Че тъкмо му е времето – викам – да наваксваш пропуснатото. Що книги те чакат…
- А, да… ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Хумористична
712 3 11

Ще те намеря 2

Вървяха един до друг, а той постоянно се оглеждаше на всички посоки.
Откри нещо странно, всички животни имаха сини очи, като спътника му.
Стигнаха до един хълм, на който бе кацнал двореца. Някаква феерия с множество кули и дантели от бял камък.
Изкачиха парадното стълбище и влязоха в огромна зала с ...
Жабокът (Гедеон)
Жабокът
Проза
623 1 5

Облаче

Седя на пейката пред един магазин и чакам Валка. Затворил съм очи и усещам как лъчите на ниското ноемврийско слънце галят нежно лицето ми. Какъв страхотен ден само! Чувствам се като истински котарак - един от онези рижави охранени мързеливци с дълги мустаци и загладен косъм, които живеят в блаженств ...
Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
Mihaylov_Iliya
Проза » Разкази
698

Човек

Човек
Тази вечер за първи път през живота ми до мене седна истински изстрадал добър човек, с когото си поприказвахме като хора, които често се виждат.
Нито изцапаните му дрехи, нито тъмните му зъби ми направиха впечатление, а самият той, който се смееше истински от душа и сърце със смеха и усмивката ...
Kamito_567 (Камелия Илиева)
Kamito_567
Проза » Разкази
1.4K 3

Предчувствието - 3 част

Малката сладурана... ще я изтъргувам добре. От кога мистър Смит ми е замрънкал за нещо свежо. Ееее, свежа е…млада, гъвкава, хубава…ще я хареса. Иска я за два дни, за целия уикенд… Ок,ок …ще плаща. Само да не изчезне малката, както последното момиче…още я издирват…ммм и да не ми натресе някои неприят ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
2K 4 16

Животът понякога компенсира!

Понякога си мисля, дали, ако бях завършила медицина, както мечтаех от малка, животът ми щеше, да се развие по друг начин или щеше, да бъде, същия. Още от малка, си играехме с моите приятелки на лекари, медицински сестри, полагахме особени грижи, са децата(в случая малки шишенца) измервахме температу ...
M1234567891 (Миночка Митева)
M1234567891
Проза » Разкази
2.3K 11 41

Сам

Видя го на спирката. Висок, слаб и леко хърбав. Беше превит на две от студ. Обличаше се спортно, с износени дрехи, които не топлеха. Ръцете му трепереха и допушваше старателно поредната цигара. Беше мълчалив. Личеше си, че не е в настроение. Тя не го попита нищо. Наблюдаваше и чакаше.
- Тази сутрин ...
troia (Катя Иванова)
troia
Проза » Разкази
1.3K 2 28

Златооката

Барът беше претъпкан, задушен, светлините блестяха почти яростно, отразяваха се в зелено, синьо, розово по кожените дрехи на танцуващите. Женски коси простираха кичури към светлината на фон на лица, които се намираха някъде другаде. Седнал на червено кожено сепаре, Юлиян, почти като изхвърлен от тех ...
Otakuzak (Захари Илиев)
Otakuzak
Проза » Разкази
1.4K 1 12

Софийски роман – Глава 31

Въздухът, който нахлуваше през отворения прозорец на колата, носеше аромата на лавандула. Аромата на Прованс. От двете страни на пътя се редуваха жълтото море на кантариона и люляковия океан на лавандулата. Високите тополи, от двете страни на пътя, стояха като наполеонови гвардейци на пост. Сен Реми ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.6K 1 3

Неделя следобед

Тя не обичаше неделята. Този ден винаги й носеше усещане за нещо меланхолично, тъжно и недоизказано, като угасващи чувства, които двама души са забравили редовно да подклаждат в камината на своята заедност. Особено трудно й беше в безкрайно дългите неделни следобеди. Тогава се опитваше най-силно да ...
Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
Mihaylov_Iliya
Проза » Разкази
690 2 1

Хайде, време е, Любов

Казват медитацията е съзнателен сън, а сънят несъзнателна медитация. За мен сънят е нова възможност преодоляваща земните невъзможности. Обичам момента, в който ангелите вземат уморените ми дневни криле и вместо тях яхвам бялото облаче - превозното средство из вечните светли полета. Обичам момента на ...
Миг31
Миг31
Проза
638 6

Небостъргачът - 13

Гао Минг не знаеше за бруталното отрязване на мъжествеността на Яшимара. На пръв поглед това нямаше значение. Но Гао Минг не беше израснал за един-два дни, а беше оцелял много, много дълго време. Познаваше как действаха триадите, познаваше и действията на Якудза. Това беше нещо, което не беше типичн ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.3K

Скъпият Мелвил

Скъпият Мелвил
- Хайде да се прибираме, скъпа - обгърнал раменете на съпругата си Мелвил Колинс й се усмихна и продължиха към дома си в зимната декемврийска вечер.
Капитанът наближаващ петдесетте години от своя живот и красивата му млада съпруга Рут Колинс, бяха ходили заедно с няколко скъпи приятел ...
Kamito_567 (Камелия Илиева)
Kamito_567
Проза » Разкази
2K 1 2

Залязваш изгрявайки

Ана отвори очи и прикова поглед в екрана.
– Съобщение!
Тя скочи и кликна с мишката нетърпеливо. На мига се отвори прозорец и ѝ намигна закачливо.
Борис: „Добро утро! Сънувах те. Обади ми се когато станеш! Искам да те видя!”
– По дяволите! Изпуснах го. Може би ще влезе отново след малко. ...
kalli (Даниела Паскова)
kalli
Проза » Разкази
1.6K 2 12

Уреди ме еврочиновник - идиотизма сам ще постигна

Познавачите на служебните системи обясняват – началник никога няма да назначи за свой заместник човек, по-умен от него. Никога! Защо да рискува евентуално изместване?
А, когато тоя началник замине – пенсия или друг пост – шеф става… Заместникът.
И, разбира се, нивото на интелект, професионализъм и м ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Други
556 1 3

Началото на деня

Едва минава седем, а градът вече е буден. Сякаш нарочно хората в него са станали по-рано от сън, за да се насладят на една от тези последни синьо-зелени прохладни утрини, с които лятото деликатно намеква на всички, че скоро ще си отиде. Има нещо меланхолично, нещо тъжно и закономерно в това. Като кр ...
Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
Mihaylov_Iliya
Проза » Разкази
1.4K 1

Напусто

Баба Мара се връщаше от разходка в 'Борисовата градина' с приятелката си. Тя слезе в подлеза на „Орлов мост“ и пусна няколко монети в ръката на един сляп просяк, който чу да мълви:
- „За греховете е, за греховете е, лельо! Но ще се смили Бог, ще се смили“, - и шепнеше, а минувачите току го наругаеха ...
sakio (Александър)
sakio
Проза » Разкази
1.2K 9

Специален подарък за Коледа

Толкова беше студено, че се чувстваше сякаш вдишва хиляди миниатюрни иглички, които преживяваха мимолетния си кристален триумф, преди да се превърнат в обикновени капчици вода. Дишаше дълбоко, наслаждавайки се на усещането, крачейки безцелно по приказно грейналата улица. Беше Коледа! Как не и се при ...
ljskovo (Христина Димитрова)
ljskovo
Проза » Разкази
730

16+ Первая, Белая, и Всея. (глава 43) 🇷🇺

Первая, белая, и всея. глава 43
Состояние истины.
*- Учитель, сколько можно? - ходим, смотрим, блуждаем в установленной истории, она перед нашими глазами ломаным пятаком выявляется, уже были в этих палатах, опять, те же пустоты никчемные торочим. Видим солнце на небе, а нам говорят: в подземелье ада ...
Бетон (Дмитрий Шушулков)
Бетон
Проза » Повести и романи
1.7K

Релакс ли?

Релакс ли?
Бяхме изминали едва трийсетина километра, когато в колата се появи непознат мирис. Известно време с Жана се преструвахме, че атмосферата е нормална, но нещо ми подсказваше, че това няма да продължи дълго.
Беше август, наближаваше обяд, а слънцето ни беше взело на мерник. Климатикът не раб ...
Tevs (Svetoslav Kolev)
Tevs
Проза » Хумористична
1.1K 4

Човешки съдби 2

- Кирио Петро,.. Петро,... отново съм будна,.. Оздравявам ли - дочух от спалнята
- Я да видим - шеговито казах и отметнах завивката., поразмачках краката й, после ръцете, рамената
- А сега легни по корем...- поразмачках гърба й, кръста,.. ръцете ми се плъзнаха по дупето,.. по вътрешната страна на бе ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
1.2K 8

Мъжът с гумата

Почти 7.00 ч. е. В купето на бързия влак за София сме само аз и моят верен спътник - сутрешният студ. Чудя се защо досега БДЖ не са го назначили на щат при тях. И без това той е единственото сигурно нещо в българските железници. Винаги е на работа, не ползва отпуск и любезно посреща всички пътници, ...
Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
Mihaylov_Iliya
Проза » Разкази
870 2 5

Бяла спретната къщурка

От толкова време ходех на този плаж, а чак сега ги забелязах да пълзят в плиткото - мъничките рачета като от документалния филм, който бях гледала предишната седмица. Как е възможно да ги има и тук - във филма невероятната сценка се развиваше на един от онези карибски плажове с искрящо бял пясък!
Те ...
Freya_Frail (Силвия)
Freya_Frail
Проза » Разкази
2.3K 2 8

Ключове

Студеният зимен вятър, свирейки, притича надолу по павираната улица в късния мързелив следобед. Заобиколи синият фолксваген голф, настанил удобно страничните си две гуми върху тротоара. Попързаля се по леда на замръзналата локва точно до уличната шахта. След това се шмугна някъде в улуците на близки ...
Mihaylov_Iliya (Илия Михайлов)
Mihaylov_Iliya
Проза » Разкази
683 1 2

Човешки съдби 1

Хладничко, даже студено в този декемврийски ден...
Зимното слънце се опитваше да изгрее и понапече, е и това ще стане в следобедните часове.
Мислех си разни работи за гурбетчийския живот,.. механично оправях почвата около дърветата в двора на кирия Рула, е Ставрула де, но галено я наричаха Рула...Тя ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
1.3K 6

Голямото пътуване

ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ
Станеше ли дума за годините му…
Знаеше, че мина осемдесетте!
Но, не винаги си спомняше кога.
Държеше се, излизаше, дано човек срещне! ...
IvanStefanov (Иван Стефанов)
IvanStefanov
Проза » Разкази
841

Марсала*

ЦВЯТ МАРСАЛА*
Цветът Марсала е комбинация между тъмновишнево и кафяво. Старо скъпо вино и качествена телешка напа. Тютюн и къпини. Шоколад с малини. Пура и уиски. Червени портокали с канела. Кестени с чили. Печени ябълки с ром. Блат за парфе с какао и херес. Плодчета от бъз, посипани с кафява нерафи ...
dimi.1 (Dimitar Ikimov)
dimi.1
Проза » Други
1.4K 3 5

Активен живот

Събуди се рано. Ми – пенсионерски живот, малко сън, много проблеми. И най-големият – с какво да се занимава днес? Още по-точно – с какво да се забавлява?
Да отиде на лекар? Ама вчера беше при личната докторка. И стана интересно… Е, не чак полезно, но…
Вече предвкусваше как ще се появи, оная ще пребл ...
генек (Георги Коновски)
генек
Проза » Разкази, Хумористична
985 3 12

Софийски роман – Глава 30

Дни, месеци, години летят като чайки. Стрелват се за миг в небето, и вече са изчезнали зад хоризонта. Само прибоят е вечен, като времето и живота.
На бившите дипломатически кортове всичко се беше променило. Да, беше на същото място в Борисовата градина, но както името на градината беше вече друго, т ...
gudman (Крикор Асланян)
gudman
Проза » Повести и романи
1.5K 1 7

Небостъргачът - 12

Тодака знаеше добре психологията на своя народ. Беше наясно с престорената любезност, която беше начин за мнозина не просто да се впишат в обществото, но и да оцелеят на ръба. Защото прошка нямаше. Знаеше и разбираше езика на улицата. Осъзнаваше напълно ясно, че Япония беше изолирана за прекалено дъ ...
Мастъра (Атанас Маринов)
Мастъра
Проза » Други
1.6K 1