Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Раят за щастливите души

/Днес - с мое разрешение - даже американците празнуват рождения ми ден. Вярно - този ден е особен. В едни периоди се празнува, после отбелязва, накрая се забелязва. И рождено става всяко утро, ако си се събудил.
Та - по този случай, черпя с разказа./
Така… Най-напред – да ви поздравя, души освободен ...

генек

Проза » Разкази, Хумористична

2021-07-04T09:40:50+03:00 660 4 22

Прашасали спомени 7

Зимното слънце проби окончателно през облаците,.. огледалата блестяха...
Обясних набързо направеното, подадох и лист с новите координати на огледалата...старшина Кашева изчука по морза неразбираен код за мен
- Дай координати на НП то, и новите на примамката...
Изчука и тях по морза...
Не след дълго ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-04T06:17:33+03:00 1.4K 3 12

Парадокс

- Не мога да го разбера това, Скъли!!! Ние тук все още се опитваме да докажем съществуването на извънземни а в България май цялата държава се управлява от такива...

織工夢の

Проза » Хумористична, Други

2021-07-03T23:06:07+03:00 749 5 22

До Логодаж с Юмин (пътепис)

Вчера с Юмин поехме на път към близкото село Логодаж. Само на 15 км от Благоевград, до него се стига по главен път, който обаче е стръмен и с много завои. Хубавите неща изискват време и усилие, нали така? От лятото съм обещала на приятелката ми от Китай да й покажа язовир „Стойковци“ – красиво, прос ...

writetosyrvive

Проза » Разкази

2021-07-03T14:04:30+03:00 787

Счупена усмивка

Счупената ти усмивка с гордост все нося, ти ми я предостави преди.
Привидно я връщам, когато искам разнообразие, а хората си мислят, че съм се излекувала.
Не, всъщност не помня или пък да, как аз сама си я направих от страданието ми, гледайки себе си в теб.
Сега се чудиш защо съм още тук,
не, не зна ...

Kamito_567

Проза » Други

2021-07-03T08:41:56+03:00 1.3K 1

Карираната риза

Момичето си купи карираната риза от смесения магазин в градчето, където беше на лагер със съучениците си през лятната ваканция. Беше облечена с нея и когато получи първата си целувка на същия този лагер. Когато учеше в университета я обличаше на изпити, за да й носи късмет. С нея беше на студентскат ...

slan4ogled

Проза » Разкази

2021-07-02T22:56:04+03:00 1.1K 2 5

За теб лъжа, за мене истина

Очакваната буря връхлетя над притихналото планинско селище чак в късната привечер. Внезапно връхлетелият леден вятър усукваше дъждовните потоци в жилави плетеници, които блъскаха по прозорците и вратите като мокри камшици. Хората се спотаиха по домовете си, уплашено заслушани в многогласния рев на с ...

hristam

Проза » Разкази

2021-07-02T22:29:36+03:00 1.1K 5

Вездесъщата нула

Бягството от нулата всъщност е пътят на завръщане при нея.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-07-02T22:28:30+03:00 567 1

Да браниш сърцето си

Извинете, ако ми позволите, може ли да снимам къщата Ви? Няма друга такава в града. И колко е стара, почти цял век! – помолих я с риск да прозвуча натрапчиво.
Когато я срещнах в онзи горещ ден, тя наближаваше деветдесетте, но в душата си пазеше детска любов и доброта, и някаква изключителна носталги ...

writetosyrvive

Проза » Разкази

2021-07-02T17:09:54+03:00 898 3 7

Тайната на замъка

На един висок хълм, сред красотата и очарованието на Южна Франция, белеят кулите на старинен замък. Отдалече изглежда безлюден, сякаш никой не живее в него. Високите каменни стени и тясната павирана пътека, водеща до масивна желязна порта напомнят на декор от приказка. От високите бойници над портат ...

ilden

Проза » Разкази

2021-07-02T12:58:51+03:00 1.4K 1 10

Бързи бележки

Попитали Пеле:
- Какво ще кажете за българския национален отбор?
- Ееее…
- Ако играете срещу тях с отбора от Мексико 70, как ще завършите?
- 1 :0… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-07-02T10:21:38+03:00 985 3 15

Съждение

(признак и предикат за свръхнормалност)
Независимо дали говорите или (не дай си боже) спорите с ненормалник, абсолютна закономерност е, по време на диалога, той да ви нарече най-малко един път "ненормален". Ако същият човек е в късен стадий на егоцентризъм или пък е в нап-реднала фаза на алиенация, ...

gurhito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-07-01T23:06:02+03:00 1K 1 3

Прашасали спомени 6

Не знам колко време съм стоял пред паметника, унесен в спомени, но женски глас ме сепна
- Изглежда или сте имали някакъв близък, участник във впйните, или сте служили тук...
Обърнах се, слаба жена с побелели коси, изпъната по военно стоеше пред мен.
- Да госпожо, тук служех преди, преди години,.. и ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-07-01T13:47:38+03:00 1.4K 2 6

Нямаше друго място

- Чист въздух! Искаме чист въздух! Чист въздух! Искаме чист въздух! – застанала пред общината, Магдалена скандираше това по цял ден в продължение на седмици, но без голям успех. Малцината, които се спираха да чуят за нейната инициатива, отминаваха бързо и не вярваха, че може нещо да се промени. Оста ...

writetosyrvive

Проза » Разкази

2021-07-01T13:43:29+03:00 790 3

Загадъчното

Всеки един от нас е чел научнофантастични разкази или романи за т.нар. "капани /клопки/ на времето".
Гледали сме и екранизации на такива.
Казано накратко героите попадат понякога в отсек на времето, от който няма измъкване. В него събитията зациклят и започват да се повтарят до безконечност.
Нещо ка ...

vega666

Проза » Други

2021-06-30T22:53:51+03:00 916 15 12

Допуснах да те загубя завинаги

Събудих се. И какво виждам? Ти рано си си отишла.
Настроението ми някак изчезна.
Цялото ми ежедневие е мъка.
Защото допуснах да си тръгнеш?
Върни се ти, за да ме съживиш. ...

DodiS

Проза » Други

2021-06-30T14:34:24+03:00 1K 1 2

Прашасали спомени 5

И ето еН-ското поделение, където служеше офицерът Х, където служих и аз...
Тук трябваше да е някъде...я, няма ги и големите каваци покрай реата...
Сега нов завод за пневматични маркучи,.. ограда разделя другия завод или цех...
Спрях пред някакъв портал, веднага изкочи пазачът зад бариерата
- Тук, не ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-30T11:47:08+03:00 941 2 5

Кротки монолози

- от любимата жена първо се ослепява, а после оглушава
- клаустрофобите не ги погребват
- ако жената изменя с богат любовник, мъжът й не бива да се лишава от рогата на изобилието
- полит толерантност – не логопед, а логогей
- поотделно полицаите са нормални хора ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-30T09:59:02+03:00 1.6K 4 19

Нещата от живота

В стаята се чуваше детска глъч. Внуците на Таня се смееха и се гонеха около кухненската маса, върху която имаше домашна торта. Най-големият беше на 5 години, следваха близнаците на три. Таня ги гледаше радостно и сърцето и се пълнеше от гордост и щастие. Трима сладки пакостници, все момчета. Те бяха ...

Kors

Проза » Разкази

2021-06-30T07:13:29+03:00 1.4K 1 12

Дъжд от любов

Беше топъл ден.
Бавно се разходждаше тя. Наситена с разочарование и печал-от загубата на своята любов.
Разочарована бе от себе си, че е допуснала до сега да е нещастна с човек, който я използва.
Минаваха така дните. Молеше се да завали дъжд от любов, за да я намокри с хармония душата.
Някой интелиге ...

DodiS

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други

2021-06-29T12:35:15+03:00 990 2 3

Прашасали спомени 4

Погледнах я, не ми изглеждаше на луда, просто искаше да прикрие тъгата си или да рецетира пред своеобразен зрител, смълчани в очакване на полъха листа...
- Представям си, как започвам с песните на Едит Пиаф, после стихове от Яворов... после Вапцаров... и накрая Димчо Дебелянов... и завършвам с някол ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-29T09:35:12+03:00 749 3 5

Такива ми ти

Труден е занаятът на политическите проститутки.
Ту сутеньорът недоволен, ту клиентът, ту и двамата. Не помага и промоцията „Коалиция“…
Пък и времето си върви, и народът почва да не ги харесва…
хххх
Ходих да ми теглят кръв. Откога ми се иска след процедурата да им кажа: „Наздраве!“, ама ме е шубе да ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-28T09:24:34+03:00 768 3 10

Гара Левски

ГАРА ЛЕВСКИ
Случи се в една мразовита нощ на гара Левски. Пристигнах с влака от Варна около полунощ. Връзката за Ловеч беше след четири – пет чàса.
Ужасен студ! Чакалнята – неотоплена, печката на твърдо гориво – отдавна загаснала. Това не пречеше на няколко човека да потропват около нея, да потриват ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-06-28T06:23:21+03:00 2.1K 3 7

Да остарееш млад 5 купонът и кучакът

Жестоко беше ! ..........Ах това детенце, ах този кучак !
Потопени сме в хиляди и топчести, и меки, и пъстри, и ... не знам какъв всъщност е FUN – ът за сегашните деца, пропуснали сме го, по наше време имаше само дървени нашарени играчки, парцалени кукли, а също и изключително красиви нещица, формов ...

jonnnn

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична

2021-06-27T21:20:21+03:00 1.1K 2 9

С мидички в шепите

Тичайки по пясъка, аз се спънах и изпуснах мидичките, които носех в шепите си. Пръснаха се и се захванах да ги събирам. Нечий крак настъпа последната. Погледнах нагоре и видях някакъв силует, засенчен от слънцето. Толкова бързах да си направя герданчето, че от вълнение паднах и разпилях красивите съ ...

Kamito_567

Проза » Разкази

2021-06-27T20:57:40+03:00 1.4K 1 2

Родината на Мустафа Карадъята

"България е моята единствена
Родина!"-
с патос високопарен изрече
в предизборна реч Карадъята.
Недоизрече: "като част от ...

Вълшук

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-27T20:50:28+03:00 572

Битката за 5-те лева

След петъчния работен ден. Семейство Йотови решиха да се разнообразят като отидат със своето дете до детската площадка.
Докато двамата родители си разговаряха сладко-сладко, детето им намери на земята 5 лева. Обаче едно друго дете на име Детелина го изпревари за да ги вземе. Доволно то отиде при май ...

DodiS

Проза » Разкази, Други

2021-06-27T20:49:02+03:00 1.1K 1 2

Какво му трябва на човек

или за радостите в живота на малките хора (както според някои психолози правилно е да наричаме децата "малки хора"
Нали обичам да си "крада" забавни случки от живота, и тази сутрин си откраднах една:
в подлеза на метрото един малък човек, сигурно 5-годишен, стои с тате и вдига с усмивка ръка за позд ...

palenka

Проза

2021-06-27T08:02:01+03:00 2.4K 8 25

По следите на изгубената краткост

/поток на безсъзнанието/
I. Стихотворение
Марсел Пруст
стоеше в пруста, безуст.
Пусто е! ...

МарияДимитрова.67

Проза » Други

2021-06-27T08:01:30+03:00 741 2 19

Страх от високо

Страх от високо
Михаил и Васил се срещнаха на разклона за местността, която се намираше на десетина километра от града.
- Здравей! - каза Михаил.
- Здравей! - отговори на поздрава Васил.
- Закъснях ли? ...

perfanov

Проза » Разкази

2021-06-27T08:01:04+03:00 788

Преди края-12

Айшли пристигна у дома. Пред вратата на къщата ѝ я чакаше нейната сестра.
-Сестричке,какво се е случило?-попита младата студентка разплаканата си и уплашена до смърт сестра.
-Айшли,Айшли...-започна да повтаря сестра ѝ.
-Какво,какво се е случило Амбър?-продължи да настоява Айшли.
Амбър,която се знаеш ...

vipralisantamoon

Проза » Повести и романи

2021-06-27T07:56:03+03:00 1.6K

Да нахраниш заек

Един морков бил нещастен, защото смлели брат му на детско пюре. Както си вървял и си подсвирквал тъжната морковска мелодия, насреща му изскочил заек.
- Защо си тъжен, оранжеви красавецо? – поослюнчил се дивечът.
- Батко вече го няма! – изхълцал тъжният зеленчук - много съм нещастен, и нищо не може д ...

popolo

Проза » Други

2021-06-27T07:50:04+03:00 874 2 3

Селски неволи

- Вкусен, топъл бял хлебец от фурната, разкошно бухнал сочен козунак със захар, без нищо отгоре или с някакви ядки, ммм.. Това са бедрата ми, как ми иде да ги похапна, ако можех… - бълнуваше насън дебеланата на отрудения селски човек Митьо, дори по нощите не му даваше мира с безкрайните си желания з ...

Kamito_567

Проза » Разкази, Повести и романи, Хумористична

2021-06-27T07:46:28+03:00 1.1K 6

Поуките на Вселенската любов

Красивите истории никога нямат край.Моята история свързана с инопланетянина продължава...
Аз обичам да обхождам с поглед небето.Да се взирам в него дълго,дълго...Често ми се случва да виждам НЛО-та.Особено през по-топлите сезони.Около десетина дни не бях видяла кораба на инопланетянина.Мислех си,че ...

ZAGORA

Проза » Разкази

2021-06-27T07:34:24+03:00 750

Джин с тоник

Главната сестра в болницата Бистра Атанасова беше ведра, усмихната, общителна жена, която умееше да печели симпатиите на всички: и на лекарите, и на колежките си, и на пациентите. Където и да влезе, присъствието ѝ излъчваше жизнерадост, спокойствие и някаква странна омиротвореност. Обичаха я всички ...

Samadhi

Проза » Разкази

2021-06-27T07:33:36+03:00 810 4

И само Любовта ще ни остане

Понякога ходя на църква, не защото Господ е там, а защото е тихо и някак успокояващо. Вярвам, че молитвите нямат време и място, където да бъдат казани. И, че не винаги можеш да бъдеш в храм, когато имаш нужда от помощ. Кръстът го нося винаги със себе си, даже - три кръста, най-ценният е този в душат ...

Hathor

Проза » Разкази

2021-06-26T10:56:19+03:00 1.2K 7 18

Прашасали спомени 3

Зад големият завой вече виждах водното огледало на язовир ''Студен кладенец '' с играещите отблясъци на слънчевите лъчи по водната повърхност....
Как ли са го строили в онези години, 1954 до 1958,...голямо съоражение ,... без сегашната модерна техника, е ами Хеопсовата пирамида как е строена, и тя б ...

PetarStoyanov

Проза » Разкази, Други

2021-06-26T09:33:22+03:00 680 4 5

Шаренилки

- Леле, Марче, как си се подмладила…
- Реших да се оправя, докато съм млада – нямам още шейсет. И отидох на пластичен хирург… Накара ме да се съблека, пък като се заизсипваха едни тлъстини…
- И?
- Ами рекох му – каквото виси, всичко да реже… И на моя му препоръчах, но , кой знае защо – не ще…
хххх ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2021-06-25T08:53:00+03:00 1.4K 5 22

Не е виновна Луната

НЕ Е ВИНОВНА ЛУНАТА
Откакто се случи това със сестрите на братята, ме обзе угризение. Добрият християнин прощава, а аз… сгреших, злоупотребих с тяхното чувство за вина. Помислих си, че е редно да им се извиня, да поискам прошка, по някакъв начин да изкупя греха си. Мислих, мислих… и реших: ще ида да ...

Мильо

Проза » Разкази

2021-06-25T08:15:10+03:00 1.3K 4 10

Толстой - стремежът към Истината

Лев Толстой - титанът на световната проза, може да бъде сравняван единствено с Бетховен в музиката. Грандиозните му романи "Война и Мир" и "Възкресение" ще останат ненадминати образци в белетристиката. Но истинският шедьовър на Толстой е един негов трактат, озаглавен "За живота", където този невероя ...

vega666

Проза » Други

2021-06-25T01:34:52+03:00 1.3K 14 12