Проза и разкази от съвременни български писатели
Нещо, като хумор
Бъркам вътре и вадя Нещото, което прилича на муха, ама не е муха. И тъкмо да го пусна през прозореца. Туй мухоподобното ми вика с тънко гласче.
- Полека бе, идиот! Потроши ми крилата!
Взирам се по-добре и гледам феичка. Една мъничка ...
Сърце от гълъб
Тогава колите бяха рядкост и на половин час минаваха два - три автомобила.
Митко беше умно дете. С кестеняви коси и сини очи. Кротък и послу ...
Кацнал бръмбар на трънка...
До двадесетата си година живеех в малък провинциален град. Малък, но с много културни възможности за развлечение, и едно от тях сякаш беше “задължително”! Масовото участие вечер в разходката на “стъргалото”! Още нямаше домашни телефони и това беше основен начин на комуникац ...
Дядо Георги
Който каквото
- А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, ...
Разкази за животни 2
Полето се беше ширнало зелено от поникналата пшеница чак до хоризонта.Разделяше го само едно шосе с канавки от двете страни. До едната имаше не дълбока дупка, в която таралежка раждаше първата си рожба.
След тихи стенания на бял свят се появи и бебето.То беше толкова малко и нежно,че през ...
Мълчанки
Женски съдби - втора част
Станулица бе единствената дъщеря на Неда и Стоян. Красива и кротка, отгледана с любов, тя бе най-желаната мома във Върбово. Висока, стройна като тр ...
Щастието - има ли го и какво е?
Щастието, според мен, сега е различно за всеки човек.
Във времена, когато е имало един общ идеал, постигането на който или борбата за постигането му, може да се каже, че е било щастие. Даже саможертвата за постигането му е носела щастие. В такъв смисъл Вапцаров казва:...“но да умре ...
Да ви закарам
Гарванчето
Татко е щастлив човек. Постигнал е всичко, за което е мечтаел моят Татко. Ще кажеш дрън дрън. Много знаеш ти за какво е мечтаел Татко ти.
Знам. Не знам как, но знам.
Той мечтаеше за Мама. За Мен и Батко. За Път. Все го рисушаше този път. Един такъв в полите на ...
Актьорът
Тя се усмихна. Беше най-ужасната усмивка, но на по-хубава не беше способна. Показа почернели зъби.
- Опитваш се да ме излъжеш? Мен, Смъртта ...
Въздух... !!!
А грее някакво есенно слънце, но ми е студено.
Наближавах болницата. Отново поток от сиви хора и претъпкан паркинг с коли.
Удар... Бях на земята.
Той изскочи от джипа и ме глед ...
Ами така де
- Ами нали тогава имаш рожден ден, бе. Защо ми се правиш на забраванко? Нямаше да ти кажа ама карай, даже съм СИ купила и ...
Небостъргачът - 4
Хироюки ...
Софийски роман – Глава 20
Еди се обърна и бавно заслиза по стълбите. Вървеше като сомнамбул. Спираше по средата на стъ ...
Големият провал
По ирония на съдбата идеята за президентска република и за силен президент рухна окончателно в калта. Видя се пълната безпомощност на президента като управляващ и пълната неспособност на служебните му кабинети да управлява ...
Никога не казвай “никога”
Още като юноша беше диагностициран със стерилитет. Не прие тежко диагнозата си и продължи да живее както обикновено. С времето забелязаше, че девой ...
На Пазара 4
И ето ме отново на път.
Вече съм пред входа, а там голяма тълпа и всички превъзбудено говорят. На главите са с бели шапчици , като тия на касапите. Доближавам най-последния и го питам:
- Господине, за какво сте се съб ...
Прозорец към реалността
Мисля си за честността, за коректността в днешното болно време.
Има ли статукво в управляващото ни племе? И кога точно започна да се гледа само личната изгода?
Който може нека отговори ...
Любовта е по-голяма от небето
Кольо Лудия може да е луд, но понякога ги ръси едни такива, все едно някой друг му е сложил думите в устата. Може пък да използва остатъците от онова, което някога е имал в главата си. Иначе е обикновен алкохолик. Казва, ч ...
Небостъргачът - 3
Животът е прекрасен
Полет без начало и без край
Намери я докато се разхождаше с кучето си по крайбрежието.
Лежеше на брега, в онази негова ивица, осеяна от скалите, спиращи устрема на вълните - същите я бяха поставили внимателно на пясъка и пак оттеглили се да се гонят с вятъра.
Трябва да е било преди изгрева, странните дрехи и косите ѝ все са ...
Безгрешен човек няма
Когато единственият принц пораснал, царят започнал да го взема навсякъде със себе си. Водел го по държавнически срещи, на лов в ...
Rise
Протестирам със себе си.
Харесва ми да съм там , в спомените, тях никой не може да ми отнеме. Уютно е. Но е време да си отнема достъпа до там. Ще се вържа със синджир ...
Много питам... А не е полезно за здравето
Препрочетох „Чумата“. Болестта, затвореният град, изкрейзващите хора…
Страшна болест, страшно време…
Както пробват да напра ...
Човекът, който промени света
Сега прави ловец и лъв. Написа:
Ти малък човек, аз ...
Небостъргачът - 2
Затвори очи
Съвети за начинаещи писатели
Днес искам да засегна една важна тема, а именно началото на заниманията с писане. Повод за това мое желание е един имейл, който получих от 9- годишната си почитателка Катя Мирчева. В него тя ми разказва, че е сънувала как е известна и успешна писателка, ...
След безброй стихове
Погледна мрачно към прозореца. Небето беше ясно. Луната осветяваше малката им бедно обзаведена спалня. Приличаше на голямо студено око.
...
Болни времена
Влезе в просторната чакалня на гарата, спря се пред информационното табло и се загледа в разписанието на влаковете. В този момент чу зад гърба си:
– Извинете, бихте ли ми казали в колко часа потегля бързият влак за София?!
Обърна се и видя усмихнатото лице на един около 40 - годишен катол ...
Когато бисът е неизбежен
Бащата: Защото не са от "Изправи се БГ - ние идваме"!
Софийски роман – Глава 19
На 4-ти март, точно в 21часа и 24 минути, земята се разтърсва, за да предизвика апокалиптична ситуация ...
Злободневно 1
Обаче, понеже обичам да мисля, започнах … да си мисля! Ами на Желязната ...