Проза и разкази от съвременни български писатели

42.1K резултата

Нечистите - 13.3

Ка‘Раим достигна края на тунела и застана пред тежката желязна врата, покрита с руни, които да спрат дори него да премине лесно. Убиецът вдигна ръка и блъсна два пъти силно със свит юмрук, карайки символите да присветнат предупредително. Чу изчаткването на зъбчатите колела на трите брави и вратата с ...
2.2K 1

Корени - дванадесета част

"Разбрах, че в живота няма пълно щастие!
Животът ми е поредица от нещастия...Убивах, в Името на България, за да освободим братята и сестрите български от чужди власти и робства, а сега, каква ми се стовари, съдбо, изменчива и непредвидима!"
Стоеше Станьо Стойчев Петров и не проумяваше този изменчив ...
1.3K 2 10

Приливи на сърцето- Send love-10.

***
Нямам представа как е при мъжете. В повечето случаи при тях избива една единствена емоция, а не вулкан от „манджа с грозде“, както сега беше при мен. Мъжете ги избиваше на гневни изблици, плюс страст, и много рядко, подобие на някаква нежност. Поне при тези мъже, които аз познавах бе точно така. ...
1.6K 2 8

Старшината

11.
След година къщата светна като нова. Всичко – дървета, ограда, покрив, знаме, всичко беше ремонтирано и подновено. Вътре жените от селото я изчистиха и подредиха.. Гледах я и се радвах, мислех си: „За теб, Крас, за теб и синът ти, когото отгледах с много обич!”
Януари къщата беше готова и вътре ...
1.5K 4 15

Да загася ли свещта?...

Червена рокля. Тъмна нощ. Следи от червило. Аромат на канела. Разтопен восък. Блед пламък.
Идваш ли?...
Живея в замъка на вятърните кули. Храня се с разбити мъжки сърца, гарнирани с горчиво разочарование и лютив гняв.
Усмивката ми, лъч светлина, способен да те изпрати дори и в най-гъстата мъгла.
Дос ...
1K 1 2

С аромат на лавандула

- Почакай! – затичах се след нея.
Тя ми отвърна с тънка нотка на сарказъм :
- Не излизам с непознати.
Тази жена… Побъркваше ме. А беше толкова красива... Дългият червен шал се стелеше нежно върху меката и като коприна коса.
Замълчах. Вървяхме през тихото поле, огрявани от последните слънчеви лъчи… ...
930 4

Нашествие в града на Аладин-5

Керван-сараите представляват страноприемници през Средновековието, строени на 40 км един от друг. Това бил точно пътят, изчислен, че може да бъде преминат за един ден от керваните. Обядвахме в точно такава каменна сграда с формата на кораб, без прозорци, която се осветяваше от дупки високо на тавана ...
696 1

Модерна изповед

Велики четвъртък е. Булките на трите носа са се събрали и заедно вапцват великденски яйца в старото нощно гърне на децата на Дебел нос. ”Фова фърне фъм фу фила фет фъти с фряла фода”-уверяваше ги на своя странен език жената на Дебел нос.
Бяха наклали огън в двора на Крив нос. Булката му още от заран ...
1.2K

Старшината

10.
Заживях при дядо Марко. Даде ми една стаичка в къщата си – наблизо имаше складове за машинни части – назначиха ме началник - склад, работех, вечер му помагах за работа по двора. Не се обаждах на Мичона, тя също мълчеше. С децата се чувахме често, разбрах, че не им е казала за раздялата ни. На дя ...
1.5K 3 7

Старшината

9.
Слушах поразен историята за трагичния край на старшината и ми се доплака. Нищо не можех да кажа, устата ми пресъхна, отпих малко вода – не минава. Дядо Марко се размърда:
– Хайде да те водя у нас, ще си ми гостенин тази вечер, какво ще кажеш, а?
Пренощувах, питах сутринта къщата на старшината сег ...
1.5K 2 5

През времето

Не знам как ми хрумна, защо го писах, какво иска авторът да каже... Просто - ето го.
Селището е на брега на океана. Малък залив, почти обграден от високи скали, ярко ясна вода, много риба. Намираме се до сами устието на Реката. Така я наричаме – друга река наблизо няма, а тази носи живота за нас. Пр ...
1K 2 12

Корени - единайста част

Минаха много събития през България. Къде доброназорно,къде "со малко кютек ",розенци влязоха в релсите на кооперирането...Е,вкараха непокорните по затворите и в лагерите, но Алафрангата преболедува временното състояние. Фронтоваците които се завърнаха,кой ранен,кой читав, започнаха оня древен ритъм ...
1.4K 4 15

Някои чудни цветове

НЯКОИ ЧУДНИ ЦВЕТОВЕ
В книгата „Някои чудни цветове” на Васил Тоциновски усетих, че това е самият автор – неговата чистота, истинската неподправена красота и нежността на душата му – „да разговаря с вятъра, да си играе с птиците и с малките бели корабчета от хартия.”
Васил Тоциновски не само е наблюд ...
1.7K 1

Старшината

8.
Пристигнах в селото към обед. Беше тихо и безлюдно. Започнах да се оглеждам за къща с българското знаме. Видях я – беше наистина в края на селото, като птица отправила се на своя последен полет. Изкачих се до върха. Портата не се отваряше – почуках, обиколих двуетажната къща, нямаше жива душа. Се ...
1.6K 3 5

Без заглавие

...
Изведнъж залата притихна. Всички очи бяха вперени в жената, която влезе. Сякаш бе изваяна, като от корица на списание. Не много висока, стройна, с елегентна черна рокля очертаваща тялото и. Обувките бяха с умерен ток, достатъчно високи, за да подчертаят краката и. Косата и бе прибрана в елеганте ...
838

Виктор на една година и половин свят разстояние

ВИКТОР НА ЕДНА ГОДИНА И ПОЛОВИН СВЯТ РАЗСТОЯНИЕ
Вече ставаш на една година, скъпи Вико. Ако смятаме от деня на зачеването, както настояват някои, ти си на година седем месеца и няколко дни, момче с доста богата биография. Преживя много, води борба и преди, и след като се появи на бял свят. Ненапразн ...
845

Убийството на госпожа Нимсдорф

Времето се развали по обяд, тъкмо когато дърводелецът Роналд се бе наканил да убие госпожа Нимсдорф. Дъждът бе слаб и те не си взеха чадъри. Тръгнаха по каменистата пътека, водеща към върха на хълма. Не разговаряха, бяха потънали в мрачните си мисли. След смъртта на съпруга й, Анеке Нимсдорф бе изпа ...
966 2 5

Старшината

7.
Три години след онази прословута вечеря се осмелих да предложа на Мичона да се оженим. Бяхме на разходка край морето, малкия Крас тичаше напред, а аз изпотен от притеснение ѝ поднесох едно рапанче и с пресекнал глас казах:
– Искам да станеш моя жена, обичам те!
Тя ме погледна малко озадачено, пос ...
2.2K 2 5

Пия за вас

Вечер е. Уличните лампи осветяваха улиците, които бяха затихнали. Запътих се към близкото заведение. Тази вечер е моя и нищо нямаше да я провали...освен пустите спомени, които бушуваха в главата ми. Изскачаха постоянно, биеха се в ума ми и не ми позволяваха да мисля трезво. Не че някога съм била тре ...
1K 1 3

Первая, Белая, и Всея. (глава 11) 🇷🇺

Глава 11. СССР.
*Зашли, куда обязаны были зайти, в огромный, мощный, с непостижимо грандиозными сводами Зал равных благ - в царство мельчающих секретарей зашли. В середине простора, одна единственная книга, в которой записаны все непостижимые великолепия строя. Даже непонятно как удалось людям разру ...
1.6K

Съгласен съм...

Дълготрайните и обещаващи връзки изискват
разумната преценка както на партньора,
така и на самите нас в тази връзка... Необходимо е
да прекарваме времето без розови очила,
за да видим категорично и конкретно жизнения път ...
851 1

Погледът ми няма крайна точка...

Светът, примесен с време и емоции, се търкаля в илюзиите на нашето Аз и ни боли, и го болим, и се надяваме, и чакаме... себе си!
***
Очакването може да бъде клопка, която сами залагаме на пътя си... И омрежената ми душа проглежда: клопките по пътя залага сляпата надежда. Просто трябва да вярвам!
*** ...
857 1 1

Нашествие в града на Аладин-4

Срещата със Сейфетин се състоя още на следващия ден след пристигането ни. На рецепцията ни посрещна ведър мъж с неизменната жълто-синя униформа, който, за щастие, освен руски, знаеше и български. Поведе тълпата новопристигнали (българите бяхме само петима) към киносалона. Изпълнихме го. Другите ново ...
692

Кризата

Някога, много отдавна, се врекоха да бъдат заедно , докато смъртта ги раздели, както се постъпва , когато човек е оглушал, ослепял и оглупял. Времето летеше и прибавяше година след година до юбилея, който отбеляза средата на общия път на самодоволство и самодостатъчност. Събраха се , както е редно , ...
1.5K 2

За любовта и свободата

Развеждам песа и тая заран. Той пуска две разтоварващи го топчета, аз ги приемам в найлоновата торбичка и се запътваме към кофата за боклук.
Там пък комшия изхвърля боклука. Не е от блока, от къщите наоколо е, но се познаваме. Покрай племенника му, когото съм учил.
И се заприказваме. Като разговорът ...
656 3 8

Старческа деменция

Автобуса излезе от последния завой на второстепенния път, по който се клатушкаше от сутринта и стъпи на магистралата. Увеличи скоростта и се успокои. Успокоиха се и пътниците в него, тръгнали на поредната пенсионерска екскурзия. От монотонното бръмчене на мотора някои започнаха да придрямват, а друг ...
1.1K 6

Старшината

6.
От два часа вече пътувам към Смолян и от там към селото на Крас. Все ще намеря хора, които знаят нещо за него, искам да видя къщата му с българското знаме. Пътувам и мисля – как попаднах в Сладун, от единия край на България на другия, току – що завършил, целият випуск ни изпратиха на българо-турс ...
1.7K 3 5

Къс разказ 3

Амурчето се огледа и съзря две самотни млади непознати една на друга души, седнали на една пейка в парка. Мъж и жена на около тридесет години. Тя люпеше семки, той пушеше цигара.
Амурчето се прицели и улучи с невидимата си любовна стрела сърцето на мъжа. После се помота известно време около тях и из ...
1.9K 4

Приказка за котето Щастливко

Живееше някога в килера на бедна старица цяло котешко семейство. Жената го беше приютила, защото разчиташе на острите им нокти, които да я бранят от наглите плъхове и мишки. Бащата- котарак се казваше Копчо, защото като малък глътнал балтонско копче, мислейки че е нещо за ядене. Копчето и до днес се ...
2.2K 1

Первая, Белая, и Всея. (глава 10) 🇷🇺

Глава 10. Преобразование города.
*Сущий шёл рядом с Учителем, водил соучеников по бывшей пустоте; с недоверием шли они по непониманию замысла. Один Учитель восторгался Сущим, всё, чем бы решился сам наполнить оставленную пустоту, оказалось бы туманнее сущего пути.
Подошли к большому обрыву, вдали мн ...
1.8K

Старшината

5.
Жена ми ме разбуди:
– Симо, лекарката, да те преслуша, надигни се бавничко.
Бях толкова послушен, плувах си във високата температура и в младежките си спомени и не усетих как са минали два дена. Когато Мичона отиде да купи антибиотика аз заспах изтощен от дългото :
„Дишай дълбоко, спри да дишаш, ...
1.6K 2 2

Гърлици

ГЪРЛИЦИ
Замисляли ли сме се в какво време живеем? Замисляли ли сме се и за времето, през което живеем?
В 21 век вместо да постигнем нещо по-интелектуално и по-истинско, ние се сблъскваме с много различни съмнения, разочарования, обвинения и интриги.
В книгата с кратки разкази от Васил Тоциновски ста ...
943 1 4

18+ Бе, като сте рекли за секса и езика

Нали, пусто, едната ми диплома от Софийския университет е филоложка, та понякога се замислям над езика. Над изразите, над думите.
Защото всичко е свързано с бита. С живота. С нас…
Да речем – популярното едно време „ходене“. Иванчо ходи с Марийка. Ходят, ходят, пък се уморят, седнат, после легнат… И ...
1.2K 6 17

Афродита

Гората изглеждаше притихнала, изтощена от парещия въздух. Беше непосилна жега. Язовирът я зовеше с тайнственият шепот на влюбен бог. Не можеше да му устои. Почувства слабост. Нали самата тя бе родена от морска пяна?! Потопи се в неговата прохладна прегръдка, усещайки нежността на водата. Капчиците з ...
2.1K 5 23

Раждането на любовта

Той ме целуна по ресниците на очите. Тази сутрин се събудих с усещането за любов – толкова нежно и толкова истинско. Оная любов, за която пише само в романите – и то в най-хубавите! Не исках да отворя очи, за да не я загубя, за да живее в мене до края на живота ми. Но като всяко нещо и най-хубавите ...
753 5

Неочаквано предложение

Михаил и Евгения седяха един срещу друг както някога.Колко време мина оттогава?6-7 години може би..Той бе привлечен от тази жена неудържимо.Денят му не бе ден,нощта не бе нощ.Михаил не живееше.Той бавно,бавно изгаряше от любов по Евгения.Но…както често се случва в живота,тя не го желаеше.Без конкрет ...
1.8K 1