Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Войните на Зегандария (Глава 27: Циклок То)

- Този андроид можеше и да убие Зорин. Но го изпуснахте. Провалихте се, когато Ви беше в ръцете и пропуснахте уникална възможност – гласът на притежателя му просто беше бесен.
Лицето му все още не се виждаше. Но сянката, хвърляна по него беше зловеща.
- Крис, ти си мое второ аз. Аз никога няма да ст ...

Мастъра

Проза » Повести и романи

2020-07-26T00:08:59+03:00 1K

Обещания за своите

Още в Стария Завет Бог обещава да бъде благосклонен т.е. отзивчив, състрадателен и доброжелателен към онези, които нарича „свои“, които Го зачитат, вярват Му и са готови да изпълняват Неговите изисквания: „ Тези ще бъдат Мои, казва Господ на Силите. Да! Избрана скъпоценност в деня, който определям; ...

Stasi.1

Проза » Други

2020-07-26T00:06:11+03:00 1.1K

Бездна

Доказано съм негодник. Никога не споря по този въпрос. Трудно се плува срещу течението. И срещу фактите. Като си признавам, не се надявам на прошка, а на това, че все някога ще се променя. Според Дара ставам за приятел, но не и за мъж. Обаче иска да има дете от мен. Вероятно симпатиите ù към персона ...

КонстантинК

Проза

2020-07-26T00:00:31+03:00 864

Мостовете на Прага - IV

IV
Нейният прекрасен рицар!...
Вулканът на чувствата, заспал повече от двадесет години, неочаквано изригна с неподозирана сила и горещата лава потече по вените ѝ…
Отпусна се трепереща на леглото… Цялата ѝ самоувереност на зряла жена, която след по-малко от две години щеше да празнува своя петдесетго ...

anabel7

Проза » Повести и романи

2020-07-25T23:59:46+03:00 1.3K 4 8

Като заваля дъжд, та цяла неделя

Ставай, Белчо! Развиделява вече! Утринният хлад гони нощните ти кошмари! Дори не ми ги разказвай! Нали знаеш - до обяд сънищата не бива да се разказват! После, след пладне ми спомени за Роко, кученцето, как си го сънувал, живо, и за дъщеря си (като малка), как плаче, докато ти и майка й се карате. Н ...

670301

Проза

2020-07-25T23:58:42+03:00 1.4K 1

Предубеждения

Кръговратът
на разочарованието
не дава миг
спокойствие
винаги е ...

ProDi

Проза

2020-07-25T23:58:09+03:00 741

Вярвате или не ...26

За истината
На всеки истината е в главата,
но не винаги е на устата!
От коронавирус
Не дай си, Боже, да се разболееш, ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-25T23:54:21+03:00 878

Принципен ли е Радев?

Президентът отново слезе на площада като Харун ал-Рашид, дегизиран като въплъщение на честността и загрижеността за своя народ. Той зове за сваляне на кабинета, за нова конституция и предсрочни и честни парламентарни избори. "Мутри вън!" и наказание за виновниците - настоящото правителство на Българ ...

vega666

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2020-07-25T21:38:55+03:00 1.1K 9 7

Кръвта на Винка- Глава VII

Глава VII
Капакът на пода изскърца и тя се озова из под него. В един вързоп беше свила краешник хляб и буца сирене, и малкия кухненски нож. В една малка бъкличка имаше и вино-червено. И една малка кутийка, завита в извезана кърпа.
Тръгна Горка. Тръгна по пътеката дето я извеждаше от селото. Излезе о ...

kokolinna

Проза » Повести и романи

2020-07-25T19:59:20+03:00 1.3K 1 2

Паноптикум в калейдоскопа - 14. - май край

14. И такива работи стават
Следващият час „Б“ паралелката е в кабинета, но – с библиотекарката. Класният го няма, извикаха го през междучасието. И повечето се сещат защо…
В стаята са почти всички. Седят, отворили са телефони и айфони, мълчат. От време на време някой побутва съседа си, оня отрицателн ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-25T17:40:26+03:00 771 1 5

Паноптикум в калейдоскопа - 13.

13. Хамлет и неуспялата редакторка
Часът беше интересен. То всеки час при класния беше интересен. Което се получаваше доста трудно – най-напред трябваше да си прочел произведението, после да си го разбрал, че и мнение да имаш. За книгата, за героите, за това какво си възприел или отхвърлил…
Че и да ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-24T15:09:08+03:00 821 2 10

Невинната - 6 част- край

Устата на Майк остана отворена от изненада, но едва успя да не хлъцне. Погледът му помътня, започна да се ядосва. Стана зъл.
Цял ден имаше разправии с ченгетата, а сега това му дойде като гръм от ясно небе. Ядът му ескалира. Беше закипял като тенджера под налягане.
Той се приближи бавно към нея, пре ...

di_t

Проза » Разкази

2020-07-24T14:43:21+03:00 1.1K 3 11

Кралицата на злото

Някога, преди отдавна, на този свят голям, появи се
момиче – малко, красиво, сладко, мило и тъй невинно, ала ето изведнъж съдбата реши да го накаже. То изгуби много:и надежда, и любов, и вяра, и добро. Но то реши се зло да не става, и винаги с устрем напред да продължава. Уви, съдбата отново се реши ...

vipralisantamoon

Проза

2020-07-24T11:18:45+03:00 564 1

Войните на Зегандария (Глава 26: Преследването)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТА И ШЕСТА: ПРЕСЛЕДВАНЕТО
- Зорин говори – чу се по радиоефира ниският плътен глас на сержанта. Той вече беше спечелил уважението на капитан Пероуз, който великодушно му отстъпваше някои аматьорски задачи, с които Зорин се справяше блестящо и нямаше поводи за оплаквания. Каквото и да го ...

Мастъра

Проза » Повести и романи

2020-07-24T08:34:36+03:00 981

В очакване на росата

Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше д ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-24T08:33:59+03:00 856 1 2

Вярвате или не ... 25

В забвение
Незаключени домове, гостоприемство, доброта
останаха на миналото зад затворената врата!?
На преглед
В кабинета влезе поредната сирота, ...

Qndov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-23T22:25:35+03:00 891

Самотното дърво

Ей там, на високия баир, стои самотното дърво – отдалечено, изоставено и нежелано от всички други. То стои ли и стои, и продължава да стои само. Огорчено и
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите гр ...

vipralisantamoon

Проза

2020-07-23T21:52:29+03:00 538

Игра на цветове

В бар „Рапсодия“, онова което обгръща всеки посетител, е спокойната и тиха атмосфера, предразполагаща дори и само надникналия за малко да остане до края на вечерта.
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...

ГФСтоилов

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-07-23T21:45:52+03:00 770

Трупът 3 (край)

8.
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-07-23T20:22:45+03:00 1.1K 8

Паноптикум в калейдоскопа - 12.

12. Системите на класния
Класният си беше особняк – като всеки учител, оставащ в спомените на учениците.
Не, никаква ексцентричност, никакви глупости. Просто даскал… Така беше го определил бащата на Коста, чул го от по-възрастни хора, на които класният е преподавал някога…
Някога…
Иначе сега му беше ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-23T15:14:09+03:00 779 1 3

Простакът

Простакът знай, простак остава!
Суров го яж и печен го дъвчи,
ще счупи лесно твоите зъби.
Срещу простака само се мълчи!

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-23T11:09:09+03:00 1.3K 2 13

Памет или чувства

Попитаха я -
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...

СилвиГоман

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-23T10:18:43+03:00 955 1

Войните на Зегандария (Глава 25: Напускането)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...

Мастъра

Проза » Повести и романи

2020-07-23T08:17:37+03:00 968

След ноктюрно

След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...

perfanov

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-23T08:17:10+03:00 900 1 1

CO-вид – 28. Саботьорът

"Пък моето момче си мисли, че има два вида огън! Единият – добър, на свещта, на газовата печка… Другият – лош, той правел пожарите…“ Въздъхна, запали цигара и с нежелание се откъсна от витрината. „А то, огънят си е един и същ – нито добър, нито лош… Такъв е, какъвто го измайсторим ние.“
Никола Кесар ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-07-23T08:16:23+03:00 1.1K 1

Трупът 2

4.
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...

Flavia_Fiore

Проза » Разкази

2020-07-23T08:15:22+03:00 993 2

Мостовете на Прага - III

III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...

anabel7

Проза » Повести и романи

2020-07-23T08:14:01+03:00 1.1K 4 7

Глава II - Притеснения и загадки (част втора)

Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...

vipralisantamoon

Проза » Повести и романи

2020-07-23T00:18:42+03:00 1.2K 2

Печатница за фалшиви души - IV

Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...

Nevium

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-07-22T17:47:10+03:00 1.1K 2 2

Паноптикум в калейдоскопа - 11.

11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-22T14:20:19+03:00 756 1 6

Вярност

Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.

nadia.nanito

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-22T00:24:43+03:00 818 3 9

Отпечатък

Сърцето ми
от камък
ще да е
но при
вида ти ...

ProDi

Проза

2020-07-22T00:23:13+03:00 745

Войните на Зегандария (Глава 24: Нова реалност)

ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...

Мастъра

Проза » Повести и романи

2020-07-22T00:22:35+03:00 1K

Цвете напоено от сълзите ми

Тичам напред по поляната, със стъпки неоставящи следи зад мен.
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...

БИТИЮ

Проза

2020-07-22T00:20:23+03:00 1.1K

По-тъжно от виц!

Попитали радио Ереван - по какво се познават военните летци?
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-21T22:35:30+03:00 737 5 3

CO-вид – 27. Голямото надлъгване

Интригата е силата на слабия. Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум и изключва талант.
Анри Бодриралар
Хадес, наши дни ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-07-21T20:45:36+03:00 1.1K

Паноптикум в калейдоскопа - 10.

10. Място край школото
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...

генек

Проза » Повести и романи

2020-07-21T14:02:12+03:00 782 1 3

Чрез думи към дела!

Попитали един президент, кое е най-важното за един държавен глава?
Да е надпартиен - отговорил той без да се замисли...

vega666

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-07-20T21:24:50+03:00 896 8 6

Лилията

Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...

robertratman

Проза » Разкази

2020-07-20T20:33:17+03:00 1.2K 1 4

Безумие ли е смелостта да търсиш свободата?

„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спо ...

maistora

Проза » Рецензии, анализи, критически статии

2020-07-20T16:55:45+03:00 2K 6 7