Проза - авторски хумористични и еротични разкази, фентъзи и романи

Дракон

* * *
– Казвам се Летар – старицата се полюшваше на дървен стол с дъговидни нозе – бях тръгнала за отвъдното, уморена, изстискана от живота до краен предел – аз давах и последната си капка енергия от всеки един атом в мен, но накрая осъзнах, че жъна само разочарования и преминавайки оттук срещнах др ...

ВелинаКараиванова

Проза » Повести и романи

2020-06-11T18:03:47+03:00 1.2K 1 1

Лошата къща (2-ра част)

ужаси
***
Този път веднага се изправих и съзнанието ми мигновено се настрои към реалността, сякаш се бях събудил от аларма. Зловещата луна жълтееше през прозореца и унило се спускаше към хоризонта.
Взех телефона и излязох от стаята. Нарочно не запалих лампата и не светнах фенерчето на апарата, за да ...

donkooooo

Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи

2020-06-11T17:22:05+03:00 1.6K 3 7

Приказка вълшебна!

Когато човек порасне твърде късно и идеалите , в които е вярвал се превърнат в негова гилотина и главата се търколи в праха на човешката злоба и измама ...остава ли нещо след него?
Духа, който като ухание от пролетни цветя е карал гърдите да се изпълват с аромата на живота, като полъха на морския бр ...

СтефкаМанолова

Проза » Други

2020-06-11T17:12:47+03:00 927 1

Черно сатенено море

Събувам обувките, свалям палтото. По път за спалнята разкопчавам и ризата си. Смъквал полата. Ризата е вече на пода. По белият мрамор след мен остават черни петнисти парцали. Разкопчавам дантелата на сутиена, след миг се приземява беззвучно зад мен. Бикините се свличат по гладките ми бедра. След миг ...

Nallary

Проза » Разкази, Еротична, Писма

2020-06-11T00:37:21+03:00 1.4K

Големият скок

Слънцето вече грееше и аз се събудих от лъча, който влезе през избелялото перде и се спря в очите ми. Разтърках ги и се измуших от леглото. Огледах се, защото бях гладна, но нищо не се виждаше за закуска. Бях сама. Отворих мръсната врата на хладилника и намерих парче от пица. Беше засъхнало, но го з ...

di_t

Проза » Разкази

2020-06-10T18:58:01+03:00 2K 1 12

Бъдете щастливи

За да си щастлив…
Ами вижте как го е казал колегата в Еклесиаста: „Който трупа знание, трупа печал“…
Така е – колкото по-малко знаеш, толкова си по-убеден. Вярващ и щастлив.
Човек на аксиомите…
Споменавал съм – нейде в девети клас попитах другарката Бонка Цекова: „Защо има аксиоми и теореми?“. Тя ми ...

генек

Проза » Други

2020-06-10T16:10:03+03:00 1K 4 15

Три дни от живота на една жена - II

II
Изпълваха я противоречиви мисли и чувства. От една страна Владимир беше мил, внимателен, грижовен и тя напълно престана да се бои от него. Но от друга страна тревогата ѝ нарастваше. Бяха изминали около два часа откакто тръгнаха от Поморие, а наближаваха едва Ахелой. Изглежда имаше някакво течение ...

anabel7

Проза » Повести и романи

2020-06-10T15:40:37+03:00 1.2K 3 6

Отношението ми за конкурсите в един коментар

Юри, Стойчо, Георги - мъжката оценка за женската
потребност от мъжко признание е много важна,
защото мъжете улавят и онези струни, които
жената не си признава.
Благодаря ви за присъствието, момчета! ...

RainaVakova

Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други

2020-06-10T12:06:38+03:00 1.7K 4 12

Четири

Къде ли са снеговете на изминалите зими? Снеговете, които обличаха дървото на живота ми с белота и навяваха преспи със смисъл в тях. Имам спомен, за студена снежинкова утрин, която кара косата ми да настръхва, леденият под е като жарава за нежната кожа на стъпалата ми, а аз имам скучно, тегаво, прос ...

Незабравима

Проза » Други

2020-06-10T08:45:19+03:00 2.3K 1

Не зная що е туй?

Утро... тежко се отварят очите, след нощните сънища... /кога розови, че чак ми избиват на захарен фондан; кога треперещи от онова, което те стяга... и души/, но уви хубаво и ли лошо се изпързулвам от леглото!!!
Поредица от действия, с които се заблуждавам, че вливам нови сили в скелета на моята хаха ...

СтефкаМанолова

Проза » Други

2020-06-09T23:51:48+03:00 867 1

Лошо око

Тракането на токчета накара Антон да извърне глава. Очите му се присвиха, цигарата в ръката му потреперваше. Нямаше как да не се загледа в тези стройни крака. Но приятната гледка не му носеше удоволствие. Бе намразил колежката си Филипа, защото го бе отхвърлила. Упоритите му ухажвания не бяха дали р ...

Heel

Проза » Разкази

2020-06-09T23:39:24+03:00 1.4K 2 2

ЕРАТО

Тази юлска вечер бе безкрайно дълга и тягостна за Яна. Вярно бе това, че от нея не се изискваше нищо повече, освен да посреща гостите, да им се усмихва с повърхностна сърдечност и да ги поздравява с нужната доза лицемерие.
И макар, че всичко това тя го умееше до съвършенство, е й бе омръзнало да гле ...

HAATOR

Проза » Повести и романи

2020-06-09T23:28:07+03:00 1.2K 2

Три дни от живота на една жена - I

„Нашият живот е само кратки мигове. Останалото време ги мечтаем или си ги спомняме…” - Александър Дюма.
I
Началото на август 1983. Поморие.
Утрото трептеше под синята небесна коприна, ухаещо на водорасли, позлатено от изплувалия над водата ослеопителен слънчев диск.
Тя вървеше по пясъка, наслаждавай ...

anabel7

Проза » Повести и романи

2020-06-09T22:52:10+03:00 1.4K 6 8

***

Досега успях да разочаровам всички хора, които ме обичат. Надявам се да не съм сторил същото с Господ.

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-09T17:58:48+03:00 874 1 4

Дракон

7. Посоки
Там долу, там някъде назад или отвъд или просто вътре в него, Георг усети самотата на празната стая. Самотата на обитаваната само от един човек стая. Няма по-самотно място на света. Тогава само часовникът с бързите си удари отмерва несъществуващото време. Бяла покривка, зелено цвете, дърве ...

ВелинаКараиванова

Проза » Повести и романи

2020-06-09T07:35:39+03:00 1.4K

Наркоразказ с неочакван край

Разговорите в бара
В заведението ‚Под дивия кестен‘ имаше интересен оратор на име Емил Ферер. Беше редовен център на внимание вече няколко вечери наред. Беше едър мускулест мъж с широко бледо лице, проницателни сини очи и бръсната глава. И тази вечер всички го слушаха притихнали. Единствените фонови ...

CrazyDiamond

Проза

2020-06-08T19:03:55+03:00 1.2K 2 2

Кръвта на Винка- Глава II

Глава II
За нея Светът бе черно-бял. Само различната наситеност на сивото ѝ подсказваше, че човекът който гледа, носи по-тъмен или по-светъл цвят, различен от тези в очите ѝ, в главата ѝ, в съзнанието ѝ. Белязана с число, изтрита като име, тя нямаше особени шансове за „нормален живот“. А може би изо ...

kokolinna

Проза » Повести и романи

2020-06-08T14:31:33+03:00 1.4K 2 3

Зад вратичката на шкафа

Понякога й се искаше да има един голям, преголям шкаф. С голяма, преголяма вратичка. И да метне зад нея всичко нехаресващо й в този свят. Да го затвори, да го забрави. И никога повече да не се занимава с дразнещите я спомени, хора, събития, настроения…
Обаче – уви…
Шкафчета имаше у дома си много, но ...

генек

Проза » Хумористична

2020-06-08T09:34:47+03:00 826 2 10

Сред нищото

Тази вечер Еверест си легна по-рано от обичайното. Чувстваше се страшно изтощен напоследък. Психозата около коронавируса, а и в личен план нещата му, които никак не вървяха, го доведоха до своеобразен физиологичен нокдаун. На дивана остана да лежи престарелият му сетер. Приличаше на Айнщайн в муцунк ...

vega666

Проза » Фантастика и фентъзи

2020-06-07T18:49:01+03:00 1.3K 12 6

Има слънце и за мен

- В многомилионен град, а пак съм сам! – разсъждаваше за поредна вечер, доколкото му е възможно, със замъгления си от алкохола мозък Мишо и удари със замах чашата си в бар плота.
- Ей, ти там, да ти, престани да блъскаш чашите, че ще те изхвърля вече! – изкрещя му бармана, видимо раздразнен. – Омръз ...

pepsi1975

Проза » Разкази

2020-06-07T17:49:25+03:00 1.9K

Земя на цветя

Вдишвам миризмата на влажна пръст и сухи дъбови листа. Вървя до сянката си. Днес миналото чака да се срещнем. Моето далечно минало. Дължа му го. За лачените обувки с велур, за черните дрехи, с които съм облечена, за сълзите в очите ми. Всичко това дължа на него. Той... Вече го няма. Не и наяве. А аз ...

Plevel

Проза » Разкази

2020-06-07T12:30:35+03:00 1.3K 6 13

По пътя на илюзията...

На въжения мост съм. Спомените преминават на лента през съзнанието ми. Опитвам се да вървя напред сама, макар и несигурно, но те ме дърпат назад. Внимавам да не падна, защото съм без предпазно въже. Над бездната на живота съм, някъде на границата между реалността и илюзията. Първата изцяло в безцвет ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2020-06-07T11:45:26+03:00 903 2

Приятел

Имало едно време едно слънчево зайче, родено от топлите лъчи на слънцето. То било весело и закачливо и всеки ден обичало да ходи при децата в една детска градина. Весело скачало от лице на лице и особено обичало да си играе с малките чипи нослета на малчуганите.
Веднъж забелязало, че в градината е д ...

Kors

Проза » Приказки и произведения за деца, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-07T06:23:34+03:00 1.4K 2 3

Корени от пепел - 3

***
– Все ще се намери и за мен хлебец, бай Благуне! Българско е. Па я, нали съм даскал, та нема да ме върнат! У Букурещ може да съм взел диплом, ала пак на българско писмо и четмо съм се учил. – със светнали очи под рунтавия си перчем, Златко Даскала отвърна на грубите закачки на ковача.
– Е, па ша ...

LiaNik

Проза » Повести и романи

2020-06-06T20:59:55+03:00 1.7K 3 12

CO-вид – 13. Стърготините на сър Нютон

И чух от храма висок глас да казва на седемте Ангели: Идете, излейте на земята седемте чаши с гнева Божий… И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духа, подобни на жаби; това са бесовски духове, които вършат личби…
Из „Откровение на Свети Иоан ...

МарияДимитрова.67

Проза » Фантастика и фентъзи, Други

2020-06-06T12:26:46+03:00 1.2K

Блюстител

Беше изряден.
Така отработваше новините, че ги свеждаше да изглеждат свръхнови: естествено, пръв ги съобщаваше, като селски глашатай пред бабите в околоблоковото пространство на малките сбирки!
Поради незначителен ръст, компенсираше с всезнание. Кой се оригнал, пръднал, погледнал замечтано жената на ...

Ranrozar

Проза » Литературни очерци

2020-06-06T11:16:42+03:00 1.5K 1 17

Дракон

6. Проверката
Двамата пристъпваха към дървото хванати за ръце в полуздрача на предутринта. Трепереха – Дафне от възбуда, Георг – от страх, страх от непонятното. Приближиха се до лъскавото му стебло, а то – дървото – със самотното си келтско дихание, ги канеше да им разкаже всичко. Всичко за там и на ...

ВелинаКараиванова

Проза » Повести и романи

2020-06-06T08:01:08+03:00 1.3K

Най-тъпата мисия

Най-тъпата мисия
Глава първа
Два гущероподобни индивида по - известни сред земните конспиратори като рептили, излетяха от планетата Нибиру с най - новия хибриден модел НЛО„Гугър 2.0“.
-Бро т‘ва е най-тъпата мисия, на която можеха да ни пратят. Тоя долен лизач Кърх от конгреса ме е нарочил, казвам ти ...

Mcmasta

Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична

2020-06-06T07:56:39+03:00 1.3K 1 4

Синопсис на живота

Раждане - пари.
Живот - пари.
Смърт - пари.
Пари, пари, пари...
Живот!

Eipril

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-06T01:10:08+03:00 821

Стандартно приложение

Знам, че не е редно да негодувам. Проблемът не е сериозен. Всъщност изобщо не си струва човек да мисли за подобно нещо. Но… за жалост не мога да се контролирам понякога. Преди месец споменах на жена ми, че не обичам грах. Тогава тя кимна, усмихна се и обеща да не готви грах. Обаче прибирам се аз дне ...

Ambrouse

Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи

2020-06-06T00:20:52+03:00 3.1K 2 9

Джемини

Джемини
„От собствен опит зная, че по време на сън може и да губим земните си усещания, ала за сметка на това се пренасяме в друга, безтелесна реалност, чиято природа коренно се различава от всичко онова, което познавам. Само смътни, загадъчни и фрагментарни спомени остават в паметта ни след момента ...

ГаляБорисова

Проза » Разкази

2020-06-05T18:45:20+03:00 1.6K 3 5

Попара - 30.

Ако две години след изборите не ви е срам за този, за когото сте дали гласа си – значи не сте гласували.
Полицаите не хващат престъпници, защото трябва да тичат…
Пиарчици? Не – пиерасти…
Принцеса Несмеяна се променила – намерила трева…
Български футбол – спортно ходене с топка… ...

генек

Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-05T11:19:24+03:00 1.2K 3 9

Нищо не се е случило

Като го видях по прашки да излиза от басейна, силно се притесних. "Облеклото" му властно привличаше погледите към мускулестото му тяло и особено към стегнатия му задник. Все едно да пуснат някоя мацка по монокини в плувния басейн; не е ли така?
- Купих си нова шапка и нов бански за морето.
Шапката м ...

670301

Проза

2020-06-05T08:03:41+03:00 729 2

Разковани дъски - 79

Български манталитет:
Свикнали сме да гледаме само в чуждото канче, затова винаги ни набиват нашето...
04.06.2020 г.
Българинът търпи, търпи, че като му кипне ...гаси телевизора и си ляга.
04.06.2020 г. ...

muhaninja

Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми

2020-06-05T06:56:47+03:00 1.9K 5 5

Моята звезда

Не съм готова да говоря с него, след случилото се снощи. След всички тези откровения, които промениха живота ми. Затова реших да му напиша писмо. Специално писмо. Бях притеснена, защото не знаех какво да напиша. Беше ме страх да бъда честна, защото това ще ни навреди. В писмото написах:
,, Здравей. ...

МихаелаИлиева

Проза » Други

2020-06-04T22:45:20+03:00 1.2K

Мъдростта на дядо

Дълго обмислях дали да напиша това… нещо. Да е разказ – не е разказ. Да е философски трактат – пак не е. По-скоро е зрял поглед върху житейските възгледи, които ме оформиха като човек. И както личи от заглавието, заслугата за това до голяма степен се пада на дядо ми.
За да разберете по-добре долуопи ...

София-Либератус

Проза » Други

2020-06-04T22:43:57+03:00 1.3K 2 10

Неизпратено писмо

Свещта догаряше бавно. Бледата светлина от луната навлизаше през отворения прозорец. Вълните полюшваха кораба, напомняйки майчина милувка преди сън. Никола стоеше приведен над листа хартия. Химикалката трепереше под загрубелите му ръце, а очите му – тъжни и замислени, поглеждаха към необятната морск ...

ЦветелинаЖулева

Проза » Други

2020-06-04T22:39:59+03:00 1.5K

Дракон

***
Симпсън едва се крепеше на скелето. Краката му – натегнати пружини – трепереха в усилие да удържат тежестта на тялото, а изопнатите над главата му ръце вече го боляха в треска. Телефонът упорито вибрираше в джоба му като сигнал за неотложен разговор, но той нямаше как да отговори. Когато най-пос ...

ВелинаКараиванова

Проза » Повести и романи

2020-06-04T08:05:28+03:00 1.3K

Азър Неби - /по родопска легенда/

Казвала ми е майка ми, че когато съм се родил вратата на стаята се отворила и се затворила сама. Но нито тя, нито баба ми, която също била в стаята, не се изплашили, защото почувствали доброта във въздуха. Аз все пак, като човек трезвомислещ, съм по-склонен да вярвам, че просто е станало течение и в ...

автор-Nicky

Проза » Разкази, Други

2020-06-04T08:00:19+03:00 2.1K 2 4

Слушай сърцето си

В едно царство живял и управлявал мъдър и справедлив цар. Когато се родил единственият му син, царицата се разболяла и не след дълго починала.Освен тая печал сполетяла царя, в деня на своето раждане, сина му бил орисан от лоща орисница. Когато принца порасне голям, в деня на неговото коронясване за ...

Qndov

Проза » Приказки и произведения за деца

2020-06-04T02:17:36+03:00 1.1K 2 3