Разкази

15 резултата

Коронавирусни разкази - 6. Освобождаваща Самота

Навън пролетта бе спряла на пауза.
Дърветата цъфтяха, но никой не ги гледаше.
Птиците пееха на празни улици, а слънцето осветяваше град, който приличаше повече на сцена след свършил спектакъл.
В малка квартира в стар квартал на София живееха две студентки — Мария и Ана.
Стаите им бяха ниски, стените ...
291

„Демоните също искат уют“

Анотация
Грехов е брокер. Но не обикновен. Той отдава жилища на онези, които не се виждат. На онези, от които се боят. На онези, които са забравени.
Кикимората, която се е уморила да чисти.
Смъртта, която не идва.
Сатаната, който иска да бъде забравен. ...
202

Коронавирусни разкази - 5. Светлина през прозореца

Когато града спря при локдауна, светът на Петър се сви до един прозорец.
Не до целия град — до този малък правоъгълник от стъкло на седмия етаж, откъдето виждаше булеварда, една спирка и два кафяви платна на паркинга. Прозорецът беше неговата граница и неговата карта: там светлината правеше маршрути ...
349

Правилно е

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...
395 1 5

Затворена глупост

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...
662 3 14

Коронавирусни разкази - 4. Живот, любов и пак живот

Болницата беше безвремие.
Нито ден, нито нощ — само постоянна белота, миризма на дезинфектант и равномерното дишане на машините.
Светът зад прозорците бе изчезнал.
Нямаше улици, нямаше гласове, нямаше хора.
Само небе, което изглеждаше твърде далеч, за да принадлежи на живите. ...
378 1

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...
345 2

Листопад 3

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...
516 4

Musca domestica*

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…
Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първа ...
254

Коронавирусни разкази - 3. Семейно възраждане

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...
449 1 1

Листопад 2

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...
521 4

Проект "Ехо"

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
221

Коронавирусни разкази - 2. Тишината във Варна

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...
348

Коронавирусни разкази - 1. Онлайн час по литература

Лицето на госпожа Танева беше застинало на екрана в нелепа гримаса – устните ѝ леко отворени, очите присвити. Камерата бе замръзнала в най-неподходящия момент, както винаги.
Тя вече дори не се ядосваше. Само въздъхна, отпи глътка от изстиналия чай и натисна няколко клавиша, сякаш с магия можеше да с ...
451

Още една хубава жена

разказ (с неочакван край)
"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг
Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заг ...
239 2

Назад

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
492 3 1

Листопад 1

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...
И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.
А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...
Не, че нещо я бях закъсал здрав ...
379 4

Последният кадър

Мъглата беше плътна като мокро платно, опънато над малкия черноморски град. Къщите се губеха една в друга, а светлините от пристанището проблясваха неясно — като отражения от забравени спомени. От морето идваше постоянен, равен шум, тежък като дъх на звяр, който не спи. Вятърът носеше сол и ръжда.
В ...
363 2 1

Геометрия на греха

Бавно отвори вратата на кухнята. Подпря се на рамката на вратата. Пое дълбоко въздух и прекрачи.
Гледката беше странна, но по своему изумителна. Като в картина на импресионист
Нела седеше на стола до масата, неестествено извила глава към вратата, сякаш очакваше някого. Очите, полуотворени, го фиксир ...
464 6 11

Любов се нарича

Веднъж Ирена съзря мъж с познати черти между щандовете на луксозен магазин. Гледаше го дълго зад слънчевите си очила и вече бе решила да се откаже от опитите да го разпознае, когато изведнъж си спомни. Някога, не толкова отдавна, той бе млад учител в гимназията ѝ. Сега изглеждаше поулегнал, с посреб ...
266 1

Гарата в градчето беше на самия му край, след последните къщи и улици. Тухлената постройка дори не помнеше кога за последно някой я беше боядисвал. Малка козирка, един перон и релси. Бързите влакове за големия град спираха само два пъти дневно, но пък желаещи да се качат на тях никога не липсваха.
А ...
213

Страх от обвързване

Трябва да ви кажа някои неща, които знам. И понеже не ми се криволичи започвам направо.
Тя има много истории. Аз не. Понякога ми се иска да съм тя, но не заради преживените от нея неща, а заради смелостта и. Така погледнато в същност тия две неща са свързани, защото без смелостта да се хвърлиш в едн ...
271 3 2

Космическа секс играчка

-Виж какво съм си харесал от интернет! Александър показа телефона си на Кирил. Съквартирантът му отвърна:
-Хм, много е...
-Поръчал съм го вече! Пристига следващата седмица. Много се вълнувам!
-Добре, а къде ще го държиш?
-В апартамента на бившата. Тя ми каза да го поддържам, докато е с любовника си. ...
277

Доброто, мъката и....безразличието!

Имало едно време, в едно могъщо царство, един цар.
Той бил млад и амбициозен. Искал да покори света, и да направи така, че всички хора да живеят добре и щастливо.
Затова, отначало започнал с промени в собсвеното си царство. Понеже смятал, че възрастните хора представляват само тежест за обществото, ...
268 1 1

Прокълнатият пръстен от Ряховец

Беше лято на 1976 година. Денят бе дълъг и горещ, но нощта обещаваше лека прохлада и приключение. Младият Иван Бълев тогава само на 20 години, прекарваше свободното си време, вечер в четене на различни исторически и краеведски книги, като си видеше и подробни бележки. Всъщност най-много го влечеше а ...
509 3 14

Наместникът на съдбата

1.
Даниел Хелър бе прекарал в България почти целия си живот. Баща му беше от Англия и Даниел имаше много възможности да заживее там завинаги, продължаваше да ги има, но нещо го задържаше на Балканите. Това със сигурност не беше природата, слънцето, плажовете, нито пък красивите и пресметливи българк ...
429 2 9

Прошката

Дъщерята гледаше хората в тесния коридор. Половината от него беше заета от ковчега. В него лежеше мъжът, от когото години наред се беше срамувала. После години наред беше ненавиждала. И винаги се беше страхувала от него. Сега всички тези чувства бяха избледнели, бяха се слели в нещо, което сякаш не ...
284 2

Песента на Тишината

Ива се настани удобно в стария фотьойл и притвори очи. Той изскърца — познато, домашно, уютно. Звукът я върна към онези години, когато домът ѝ беше пълен със смях и стъпки.
Спомените нахлуха бавно — разпилени, пъстри, почти осезаеми. Всички водеха към децата ѝ. Беше ги отгледала с любов, с внимание, ...
270 1

Сянката на вината

Лина някога си мислеше, че миналото може да бъде заключено като нежелано писмо в чекмедже – скрито под юридически документи или скъп парфюм. Години наред вярваше, че мълчанието, купено с парите на съпруга ѝ и точните думи на адвоката ѝ, ще продържи вечно. Но мълчанието в нейния град никога не беше с ...
271 2

Целувки от кардамон и канела

Прокарвам пръсти през дългите си сребристи коси, свеждам поглед към тюркоазената рокля с блестящи орнаменти. Вдишвам дълбоко вечерния аромат на ванилия и кардамон, изпускан от огромните златни цветя. Мъничките ковали летят наоколо със сияйни крилца. Високите им крясъци огласят нощта, докато кацат на ...
241 1 3

Червени рози за кмета

Слънцето вече се снишаваше и вечерният пурпур обагри небето.
Салваторе Самбатаро бе седнал на дървена пейка, разядена от влажна плесен и се взираше в постройката на фабриката си за мебели.
Пред него бе целият му живот. Още като съвсем малко момче Салваторе бе започнал да работи заедно с баща си. Пос ...
297 3 8

Под небето и под луната нищо ново 3

Погалих я по косата, по лицето. Отвърна ми със същата нежност.
Засуети се около копченце на ризата ми, не се отказа, смело продължи надолу.
Бавно и нежно опипвахме голите си тела, страстта бушуваше в нас, не е от етикеция, но наистина не бързахме за никъде...
Потръпвахме блажено уморени от любов.
Сл ...
312 3

Ноевият саркофаг

Кацнаха на неголямо, оскъдно залесено плато, близо до долното течение на реката, пресичаща един от континентите в Северното полукълбо на планетата. Две трети от повърхността ѝ, за огромно съжаление на ксиротерианците, бяха заети от вода. Корабът им се беше повредил, малко преди да достигнат крайната ...
401

Под небето и под луната нищо ново 2

След полувин час идва смяната. О, имам още време, няма да затварям страничката на спомените...
Звън на Скайп.
'' Татко Пепи, избрана съм за стаж в Брюксел в правна комисия към ЕП, ще ти изпратя самолетен билет да ми гостуваш за 15 дни ''.
Беше едно незабравимо преживяване, макар и за кратко време, с ...
309 2

Под небето и под луната нищо ново 1

Прилежно чаках автобуса на спирката. Още от къщи нещо ме присърбяваше носа, ами какво да правя работа на смяни, няма делник, няма празник, както ти се падне и нощна, и дневна, но нали парите оправдават всичко.
Не, че някой ни проверяваше, особено нощното дежурство, но обичах да съм лъснат, бръснат и ...
301 1 5

Българо-Албански разкази – 1. Виа Егнация: Релси

Геополитически Българските и Албанските земи образуват Балканското ядро, на което се противопоставя Балканската периферия, и най-вече – сърби и гърци, водещи от 19-ти век до днес системна политика на присвояването на Български и Албански земи и генофонд. Част от тази политика е и стремежа за неофици ...
207

Бай Ганьо на Света Гора

Според културолога Митко Новков поне част от недостатъците на Бай Ганьо са психологическа проекция на недостатъците на самия Алеко Константинов. Малко известен факт е, и че Алеко е имал чичо монах в Атонския манастир “Пантократор” на име отец Паисий (Българина). И тези 2 факта са вдъхновението за съ ...
343 1 2

Червеното столче

Слънцето се разля като разтопено злато по върховете на близката планина, която сякаш засия като момиче след първа целувка. В подножието ѝ селото се будеше бавно – петлите отдавна бяха пропели, а в някои от дворовете се виждаха чевръсти стопанки, които бяха подхванали къщната работа.
Петър беше тръгн ...
571 6 21

Бай Ганьо в Пещера

В навечерието на убийството си автора на "Бай Ганьо" Алеко Константинов, вдъхновен от атмосферата в Пещера, обещава да направи нещо безпрецедентно - за пръв път да създаде произведение, в което Бай Ганьо попада сред редовия Българин, без той да е жертва. Но смъртта му пречи това да се осъществи и то ...
276

Хайку за Дончето

– За ваша утеха, и хората не винаги са способни да разпознаят гения, поне докато е жив. Мен – продължи Джулиано, – повече ме безпокои другата страна на нещата. Правилна ли е методиката, според която информацията се определя като повторна? Известно е, например, че Шекспир е заимствал много сюжети от ...
331 1 8