14 613 резултата
На хоризонта се белееха първите къщи на селото. Въздухът трептеше от горещия дъх на лятото, което бе дошло тихомълком. Непрестанното жужене на цикадите раздираше тишината. Колата вдигна облак прах докато преминаваше през боровата горичка по черния селски път. Приятният аромат на свежест нахлу през о ...
125
Нежният ветрец поклащаше тръстиките край реката. Ромонът на водата пригласяше на пойните птици наоколо. Тясната утъпкана пътечка следваше извивките на брега сред полянки пълни с диви цветя, чиито имена Марина не знаеше - бели, жълти, сини и лилави. На отсрещния бряг, неподвижна като статуя, една чап ...
165
2
Малкото, което получавах на фона на нищото което очаквах, бе
повод за празнуване, поредица от поводи, всеки час, всеки ден,
през цялото време.
Стъпкано цвете...! Целунат пръст...!
Сега, сигурно очаквате да изложа задълбочено и подробно моето ...
повод за празнуване, поредица от поводи, всеки час, всеки ден,
през цялото време.
Стъпкано цвете...! Целунат пръст...!
Сега, сигурно очаквате да изложа задълбочено и подробно моето ...
93
Наслаждавахме се на тихия плисък на морската вода, на вятърчето което приятелски повяваше, морето наистина синьо, като огледало отразяваше безоблачното синьо небе и немилостивото слънце.
- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - гов ...
- Ох, никога няма да ми омръзне да лежа така и да се наслаждавам на гледката. А залезът вероятно е вълшебен - гов ...
243
6
- Качвайте се и да тръгваме, че съмна вече – каза Мария и седна зад волана на пежото си.
Тони и Никол хлопнаха капака на багажника, настаниха се на задната седалка, затвориха вратите и колата потегли. Мими протегна дясната си ръка, намери любимата им радиостанция и купето се изпълни с гласа на Майли ...
Тони и Никол хлопнаха капака на багажника, настаниха се на задната седалка, затвориха вратите и колата потегли. Мими протегна дясната си ръка, намери любимата им радиостанция и купето се изпълни с гласа на Майли ...
305
2
Тъкмо изпратих последната лека кола от ГТП, притривах ръцете си с парцала, да не би
през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни
- А оня кемпер '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм ...
през ръкавиците да са се измърсили, на път към кафе-автомата в офиса ни
- А оня кемпер '' Adria '' ваш ли е - ме стресна гласчето на Мимето, сякаш питаше ей така от пусто любопитство - Никога не съм... да де, не съм ...
139
4
Над спокойното августовско море, плискащо бисерните си вълни в златните пясъци на лазурния бряг се издигаха въздишките на едно отминаващо лято. Хладен бриз и копринени талази предвещаваха още един прекрасен ден. Рубинен изгрев последва зората с цвят на маслодайна роза. Ухаеше на водна свежест и смир ...
142
Появата на Мари
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...
(Разказ)
Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където май ...
161
1
Плажът беше още сравнително пуст, когато Ицо се появи и пъргаво нави PVC-платнищата, закрепи ги внимателно и мина зад бара. Включи кафе-машината и провери изцяло ли е запълнена хладилната витрина. Хвърли око на мивката, да не би да има забравени чаши, а в това време се появиха Таня и Мира и малко по ...
201
4
'' Животът е много динамичен, и не знаеш дали няма да срещнеш някой с кемпер...''
из записките на неизвестна пътешественичка 3 - 5 век преди Христа
Петък след обяд, по-точно след работа. Какво да правиш, равносметка на изминалата седмица ли, или да се наслаждаваш на глътка джин с тоник, избрах второ ...
из записките на неизвестна пътешественичка 3 - 5 век преди Христа
Петък след обяд, по-точно след работа. Какво да правиш, равносметка на изминалата седмица ли, или да се наслаждаваш на глътка джин с тоник, избрах второ ...
186
5
- Майко, къде си?
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...
- В хола съм, Симе, влизай! Сам ли си?
- С кой да съм?
- С жената, децата... Добре де, шегувам се. Не ми се излизаше в тая жега. А ти? Генчо къде е? Защо не го доведе?
Симеон остави чантата на масата в кухнята, изми си ръцете и се запъти към хола. В тая махала израсна, и все насам ...
222
13
Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собственици ...
159
2
Разказа е преведен от самия автор!
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...
РАЗКАЗ Е ЧИСТО ЛИТЕРАТУРНА ИЗМИСЛИЦА! НЕ СЕ РЕКОМЕНДУВА КЪМ ХОРАТА СЪС СЛАБА НЕРВНА СИСТЕМА.
Мрак. Тишина. Отново стоя на прага на своя храм, своето убежище, където тъмнината ме скрива от чужди очи и където се раждат моите шедьоври. Тук, в тази работилница, аз твор ...
126
Гражданската война
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...
(Разказ)
Черни облаци се бяха надвесели над един град. Сиво и раздрано беше небето. Мрачно време. На моменти гръмотевици- и сини, и жълти, се показваха. Ясно беше, че дори и природата имаше своята нужда да изкрещи.
Едно момче стоеше през цялото време като страничен наблюдател. То ...
105
Да настъпиш "лай-кучка"! Нали се сещаш?
Онези малки маргаритки.Кой по Дяволите,
им е дал това име?
...............................................................
Не бях виждал такава /лай-кучка/ от години, ...
Онези малки маргаритки.Кой по Дяволите,
им е дал това име?
...............................................................
Не бях виждал такава /лай-кучка/ от години, ...
82
Децата ми охотно дадоха сайтовете за обучение. Дадох ги на Калина,или ние с нея ги коментирахме пред компютъра.Чакахме с нетърпение съботният ден за да се отдадем на пожара бушувал и бушуващ в нас.
Поразредихме до минимум интимните ласки с жена ми Боряна. Тя щастлива, че не я упреквам за студенината ...
Поразредихме до минимум интимните ласки с жена ми Боряна. Тя щастлива, че не я упреквам за студенината ...
196
2
Добре, че преди време бяхме циментирали пред голямата врата нещо като площадка, от мързел за да не тесам редовно тревата пред нея. Отключих, заключих, работи. Смазах пантите и бравата на малкото крило на вратата и оставих малко открехната.
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковот ...
Селски двор, все има работа. Пооправих маркучите на капковот ...
268
2
– Ти нямаш власт над мен! И никога не ще имаш! С какво право? Мразя те!
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...
– Недей, Лео! Моля те! Не е нужно да драматизираш чак толкова.
– Не! Това е моят живот. Моят, разбираш ли! Как смееш да се месиш в него! В решенията ми? В чувствата ми? Как смееш да размътваш ума ми?
– Ти ми даде своето разрешен ...
176
По телевизията седмици наред даваха бушуващи пожари из страната. Огнеборци с очернени от сажди лица, обгорени длани, едва поемащи си дъх с жестове възпроизвеждаха огнения ад, от къде е тръгнал, до къде се простира и е спрян.
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...
Както бе писал поетът '' взорът надежда не види ''.
Коментаторът по ТВ нази ...
184
2
“ Казах ти “Довиждане!”, а май трябваше да е “Сбогом!”. Но това е правилното решение. Ти нямаш нужда от мен. Всъщност никога не си имал. Аз бях тази, която отчаяно се нуждаеше да се грижи за някого. За да я уважава, обича, боготвори…
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...
Но вече не. Стига толкова самозаблуди! Аз бях онова, което ти очак ...
190
Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...
182
Седеше свит и умислен близо до главната алея на морската градина. Кафявите му очи имаха цвета на изсъхнало дърво. Косата му някога дълга и гъста сега изглеждаше зле. Макар и вързана на опашка си личеше, че е оредяла. Беше облечен с износени дрехи, които допълваха неугледният му вид. Встрани на земят ...
222
2
10
И всичко дойде като гръм от ясно небе.
Нела беше във ваканция, или по-точно някакво дежурство из училище до обяд.
Стягахме поредната колекция по ТНТМ. Моделиерки, шивачки, манекенки по долни гащи и сутиен, се щураха из залата в очакване на роклята -модел. С Гошо и Тошо разглеждахме скици и корекциит ...
Нела беше във ваканция, или по-точно някакво дежурство из училище до обяд.
Стягахме поредната колекция по ТНТМ. Моделиерки, шивачки, манекенки по долни гащи и сутиен, се щураха из залата в очакване на роклята -модел. С Гошо и Тошо разглеждахме скици и корекциит ...
214
2
Часовото време бързаше, вече беше минало 10 часа преди обяд. Бързаше и Пресиян по Невски проспект по посока на легендарната река, но не му се отдаваше да намери това, което търсеше, дали не го беше подминал? Докато изведнъж в периферното му зрение се появи нещо, дали беше видение? Не, не нарастваше, ...
129
– Боли ме. Много ме боли, Дамяна. Много!
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...
– Зная, Лео. Но това е истинско. Не красива фантазия, а реалността. Животът. Искам да живееш, Лео! Моля те, ти трябва да живееш!
– Твърде силно е, Даме. Не може ли да се върнем…
– Не бива. Ако отидем там няма да имаме шанс да се завърнем отново. Вече достигна ...
179
3
Старейшините се бяха събрали в дъното на пещерата до огъня. Умуваха относно Аная, която лежеше в една ниша наблизо и стенеше. Единият потърка корема си и издаде мляскащи звуци, очевидно мнението му беше, че момичето трябва да бъде изядено. Друг закима. Трети допря дланите си една в друга, за да пока ...
113
Въздъхнах тежко. Освободен сякаш от обидите, приказките , които постоянно ми натякваше '' Не исках да я срещна, но я видях '', или '' Можех да я бутна с джипа на пешеходната пътека, но й се изсмях '' и други подобни съобщения.
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му ...
Седнах отноео на дивана. Загледах се в бръмчащия телевизор. Картината му ...
158
1
2
Нагласих се пред телевизора, любимият ми спорт лека атлетика.
Здрави и силни мъже и жени в спор за титли в Диамантената лига, да ти достави истинско удоволствие, като гледаш предстартовата им треска и радостта на финала.
- Какво пак зяпаш, баджаците на жените ли - ехидно заядливо попита жена ми - Ня ...
Здрави и силни мъже и жени в спор за титли в Диамантената лига, да ти достави истинско удоволствие, като гледаш предстартовата им треска и радостта на финала.
- Какво пак зяпаш, баджаците на жените ли - ехидно заядливо попита жена ми - Ня ...
175
1
2
Когато нощта узрее, и бяла месечина изгрее заедно с хиляди звезди, аз още скитам се из улиците на Дрезден. Уединен, гладен и изнурен, с тежка стъпка, с цигара в уста, пиян, лишен от сън, бледолик и болнав. Топлата светлина на хиляди улични лампи ми осветяваха пътя. Какъв път? Какво ли изобщо прави ч ...
172
4
Снимката показва работна маса в сервиз за ремонт на електронни устройства. На преден план има разглобен механизъм на видео касетофон (VCR). Нека да направя подробен анализ на детайлите и да разкажа по снимката.
Основният механизъм на VCR (видеокасетофона):
Видео главата: В центъра на изображението в ...
Основният механизъм на VCR (видеокасетофона):
Видео главата: В центъра на изображението в ...
138
Случи се необикновено лято - не само като поредния сезон след късата и колеблива пролет. Слънцето премести стоенето си от тропика над нашите ширини и съвсем забрави за другите си обиталища.И се заредиха едни дни , посипани обилно с жарава - дърветата , къщите, улиците, самите хора се превърнаха в жи ...
215
2
Разказът е преведен от автора.
ДЕЛО НОМЕР 2: ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал, група туристи, дошли да изследват традициите и обичаите на малките народи, тичаха през гората от нещо неизвестно и страшно.
— Вика! — извика момче, което се свлече в дол. ...
ДЕЛО НОМЕР 2: ПАЗИТЕЛЯТ НА ГОРАТА
ГЛАВА 1
Някъде в Северен Урал, група туристи, дошли да изследват традициите и обичаите на малките народи, тичаха през гората от нещо неизвестно и страшно.
— Вика! — извика момче, което се свлече в дол. ...
175
Любовта ни беше нещо като кратка почивка, отмора от цялото ни човешко съществуване, изоставяне на цялата ни земна твърдост и скованост, дори вкокаленост, може би беше летеж, може би беше спомен, хубав спомен за неща които не помниш къде точно са се случили, но чувството, съхраненото чувство е важно. ...
225
2
4
Марая плачеше и скимтеше тихо в черната кола. В нея, освен младата жена, бяха двама мъже. И докато единият шофираше, другият поставяше под наблюдения действията на Марая, хванал в ръката си един колан. Достатъчно бе да го разлюлее и тя се плашеше.
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
Черна нощ. Такава, каквато никога не беше. Марая рон ...
284
2
5
Не сме си определяли график за срещи, но винаги с последната среща се питахме '' Ако сме свободни, да се видим...''
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колк ...
- Ти каза, че си тук заради вашите, в къщата нали - попита Лили уж случайно заинтересувана и присви устни - А онази таванската стаичка стои ли още...Знаеш ли, тогава като ученици, колк ...
197
10
Това лято реших да посетя баба ми в нейното малко селце, сгушено в Родопите. Тя ми мърмори от години, твърдейки, че съм забравил корените си, така че стегнах багажа и тръгнах на път за „възстановяване на връзката между поколенията“. Веднага щом пристигнах, знаех, че това няма да е обикновено пътуван ...
201
Лято, жега, мерак, мрън – мрън,касичка, магазини, топки, дюшек, плавници, очила, джапанки, сандалки, дрешки, шапки, кремчета, авто сервиз, багаж, сандвичи, хладилна чанта, жена, деца, куче …
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...
Три сутринта, тъпкан догоре Москвич, настроение, газ, газ, газ, мрън – мрън, спящи пътници, амбриаж – спирачк ...
394
1
13
Аз съм Лили.
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...
Сама съм в къщата на баба. Останалите тръгнаха преди часове. Всеки с мислите и спомените си.
Аз съм сама с моите.
Часове и мисли, което споделям с децата от снимките в стария албум.
Баба беше учителка и пазеше снимка на всяко дете минало през класната ѝ стая. Някои познавах от безгрижни ...
144
1
1
Постепенно ерата на махленските гаражни магазинчета взе да отмира.
Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета ...
Отваряха се нови модерни специализирани магазини и маркети. В квартала изникна такъв модерен магазин за месо, местни произведения, консерви, подправки, вина, бира. А в нещо като полуоткрита пристройка денонощно скарата печеше кюфтета ...
222
1
5
– Дамяна?
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
– Кажи, Лео!
– Наистина ли ще останеш с мен?
– Да, Лео. Наистина. Трябва ли да водим този разговор всеки ден?
– Не, разбира се! Просто е твърде хубаво, за да е истина. Затова имам нужда постоянно да се уверявам, че не сънувам. ...
277
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
