Разкази

15 резултата

Трамваят

Звукът на пианото заглъхна. Последва кратка въздишка, столът изскърца деликатно. Йохан затвори капака, изправи се и отиде в кухнята. Обичаше да става рано, да свири на старото пиано в дневната, след това да пие кафе и да се приготвя за работа. Обичаше го силно, понякога твърде късо. От малкия апарта ...
216

Дилемата

Седим в хоремага на Цинцара Кольо, вяло посръбваме кафе, блуждаем,... то вече няма и мухи та да се втренчваме в тях и да ги трепем.
- Ех - въздъхна Гочо Умното - Притеснен съм нещо
И всички вперихме очи в него.
- Притеснен съм наистина - продължи той - Ето световното по лека атлетика приключи, също ...
364 4

Анкетьорки

АНКЕТЬОРКИ
/почти хумористичен разказ/
Вкъщи съм си. Седя си на компютъра. Тъй де, седя си, чета си, пиша си вглъбена и направо се сепнах! Звъни се на външната врата! Ама се звъни яко, не тъй „международно“, както казваше актьорът Георги Мамалев в своя реплика, ами направо се звъни „по нашенски“ – д ...
235 2

Момчето от съседния вход

,,Щастието те чака зад ъгъла, трябва само да не се връщаш назад!"
Блокът беше около петдесетгодишен. Повечето от живеещите в него, го надминаваха по възраст.
Строен някъде в началото на осемдесетте, и минал през всички човешки кризи, радости и неволи, той все още се опитваше да стърчи гордо, и напер ...
256 1 2

Рогла

Това е историята за обичта на една крава към своя стопанин и на него към своята мила работница. Разказа ми я една старица на спирката на автобуса през зимата, докато чакахме превоз до селото. Студът се промъкваше като шейтан през дрехи, шалове и обувки, та имахме нужда да стоплим с нещо душите си. И ...
344 2

Подаръкът

Дядо Ставри живееше в малко градче в Южна България, малко силно бе да се нарече град, но някога е било и така си беше останало. Не бяха останали много хора. работа нямаше и младите общо взето се бяха ориентирали към по- големите градове. На това място сякаш времето беше спряло и ако някой страничен ...
305 1 2

Шейтан

Намериха го пред вратата на църквата на Ивановден. Свещеникът се надвеси над премръзналото момче смутено.
-Мъртво комай ми се вижда – поглади посивялата си брада.
Внезапно то отвори очи – яркозелени, с точици около зеницата, като на тигър.
-Вай, шейтан – уплашено извика попът, прекръсти се и се огле ...
360 1 4

Легенди

ИСТОРИИ ОТ СТАРИ ВРЕМЕНА
ОМАГЬОСАНАТА ГОРА
Преди много, много години. В далечни времена, когато самовилите, върколаците, таласъмите и хората живеели в сговор, в добросъседство…
В широкото, равно поле, в малко селце, близо до пълноводна река, живеела знахарка. Времето заличило името ѝ. Запазило истор ...
261

Отровата е навсякъде

В моята работа има два вида телефонни обаждания:
Първите са онези, при които дежурният ми казва, че имаме поредния квартален скандал – съсед ударил съседа си с щайга от багажника, защото „му краде паркомястото“. Вторите… са като това, което получих в 21:58 онази вечер.
– Димова, имаш ли дрехи, които ...
494 1 6

Сушените смокини

Който не е опитвал домашни сушени смокини, нищо не знае за зимното удоволствие с аромат на лятно слънце, любов и плодова сладост. Всяка къща на село имаше своя рецепта за приготвянето на това уникално лакомство.
Баба беше с предимството да има верни помощнички в лицето на мен и сестра ми. Щом присти ...
366 1 4

Пещерни бисери

Рано-рано в неделя, още по тъмно, Неда усети как мъжът ѝ Бисер Караманлиев се измъкна от топлото легло и повече не се върна. Докато го чакаше, замалко да заспи пак, но я стресна изскърцването на външната порта. Тя скочи като пощръкляла и излезе на двора, както си беше – боса и само по една тънка нощ ...
594 6 19

Столичен спартанец и трамвай номер 3

Majko, ti si me ucila tako…
Ах, Бобане, Бобане, знаеш ти где е истината!
Седях си аз една сива столична утрин пред био кафене Зоя. Всъщност, смесен магазин, макар че аз все го чета “семеен” и чудя се кое ѝ е семейното на чуждоземната чия… та, седях си кротичко с любимия си вестник “Везни” (да, онез ...
452 9 17

Призракът на жаждата

В Сопот пак няма вода. Цяла седмица вече. Чешмите, с които се гордее градът ни, пресъхнаха. Първа спря Базаитката, след нея – „Под смокинята“, после оная пред Вазовата къща и така нататък – цели 24 пъти. Последна издържа чешмата пред полицейското управление – една сивичка, унила сграда, дето е като ...
256 1

Компоти от къпини

Душата ми се усмихва, когато пътувам в своето детство, защото знае, че ще бъде нахранена с чиста любов. И всеки път, когато си казвам, че съм разказала всички слънчеви спомени от детските си години, съдбата ме опровергава, поднасяйки ми толкова сладък, пълен с обич и красота миг, че грабвам лаптопа ...
212

Котката беглец

Семейството се връщаше от седмичния пазар. Носеха торбите с покупки умислени. Парите не стигаха. А искаха скоро да станат трима. Не се отказваха от опитите за бебе, но от година не се получаваше; не можеха и да признаят, че финансово сами няма да се справят.
На крачки от входа на блока им видяха кот ...
243 2

Зрънце вяра

Младата жена беше коленичила на килимчето, главата ѝ покрита с бял копринен шал, с който сякаш искаше да скрие мъката си от всички, беше опряна на мраморната плоча, а дланите ѝ прилепнали една в друга. Устите ѝ шепнеха с жар думи, които се чуваха само от нея и Бог.
Зад гърба ѝ стоеше млад мъж, който ...
266 1

Райската ябълка

Такова дръвче никой още не бе виждал. Фиданката донесоха братовчеди от Гърция. Цяло село се извървя да огледа дръвчето.
-Райска ябълка му е името – пъчеше се горделиво стопанинът. – Ей тук ще го посадя, на най-слънчевото петно в градината, срещу прозореца.
Посадиха го и то взе, че си хареса мястото ...
323 2

Три от пустинните дни (тема за три разказоида)

Три от пустинните дни (тема за три разказоида)
Ден 1 – Не на страха !
І –ви разказоид
/ някъде четири-пет часа след “Лека нощ , деца!"/
Вчера съседът отляво се върна след полунощ пиян като мотика, и взе, че за пореден път се качи на по-горния ни етаж, а там е таванското помещение на кооперацията. Чу ...
298

Тайната на старата лоза

Валеше... Ударите на капките бяха тежки. Толкова тежки, че „избутваха“ част от пръстта встрани. Ала човекът под дъждобрана копаеше, копаеше усърдно- така, сякаш животът му зависеше от това- разполагаше само с ръцете си и една чаена лъжичка- Няма да позволя да те намери! Няма да позволя да те нарани! ...
1.3K 5 23

До първа капка дъжд

Те седяха в тясната кухня и чакаха да се разхлади. Бяха отворили вратата и прозореца за да става течение, но течение нямаше, а отвън все така влизаше същата жега и топлина, както от вчера. Съвсем същата както от няколко месеца насам.
-Казаха, че ще се разхлади, каза тя, като ритмично си повдигаше ро ...
278 4 5

Добрите самаряни 2

Мина време и забравих за този случай.
Работех нещо из двора, ръцете кални, когато се почука на желязната врата. Погледнах един от часовниците из двора, 10 и 20, кой ли е по това време.
- Идаа, заключено е - по навик се провикнах.
Отключвам, изненада, бай Жельо с шишенце в ръка...
- Петре, абе няма к ...
285 6

Добрите самаряни 1

Всъщност, има ли лоши самаряни...
Беше ми топличко, уютно.
За пръв път пренушувах у Виолета.
Иначе, тя или аз прескачахме през деня, утолявахме жаждата си и всеки по къщите си.
А Виолета беше хубава, знойна жена, изтъкана само от плът и кръв, без разни хирургически намеси. Черна гъста коса, тук-там ...
264 2

Кобилката

Чакаха я дълго да се роди. Обикаляха знахари и доктори, но помощ не идваше и бяха изгубили всяка надежда, докато една събота, в пазарния ден, не срещнаха възрастен стар продавач, който бе вързал на алена връв бяла кобилка.
-Купете я, няма да съжалявате – с благи думи се опита да ги примами той. – Ко ...
210 1

Враг пред портата

Сцената беше на не повече от 20 метра от нас и все пак имаше 18-годишни тийнейджъри, стърчащи с по една глава над мен, заради които щях да гледам концерта на екраните. С какво ги хранят в днешно време, бе? Аз и моят човек се бяхме набутали възможно най-близо до сцената, за да сме на перфектното стра ...
307 1 2

Лазаринка

Разказ
Беше една сутрин в началото на юни. Слънчево, тихо и спокойно. До началото на работния час имах доста време, но бързах да изляза навън, „ако имам време, ще пия и едно кафе в служебното барче“ – помислих си.
Пътят ми към автобусната спирка минава през една квартална пътечка, след която пресича ...
241

С мирис на портокали 2

Намерих къщата. Позвъних.
- Кирия, аз съм Петро, за градината...- представих се по домофона
Изщрака електоключалата, вратата се отвори и прекрачих прага.
Доста голям двор, като футболно игрище, уж подредено, но занемарено, кът барбекю, детски кът, люлка, пързалка, катерушка, комуфлажни рицарски досп ...
265 1 4

Блок, сак и две димящи деца

-Ей, бай хуй, внимавай! – бяха последните думи които Крис чу преди главата му да се усети от близо твърдата почва.
Десетина момчета наскачаха около него за да видят дали е жив.
След като се събуди от три минутната дрямка видя над себе си накацали като мухи главите на 3 момчета.
-Дължиш ми 10 лева, Г ...
217

С мирис на портокали 1

Изгониха ме. Най-безцеремонно. Кирия Зита Кисидис ми плати за седмицата и ме изгони от градината си.
Хлопнах вратата след себе си. Сега осъзнах приказката, виновен до доказване на противното...
Полъхваше ветрец и се понесе приятния мирис на разцъфнали портокали.
Поех си дълбоко въздух, нямах сили да ...
288 2

Близнакът

Взирам се в тъмното. Луната хвърля сребристи отблясъци в тъмния прозорец. Осветява него. Или може би осветява мен. Косата му е сребриста. Очите му черни като нощта. Усмихва се. Белите му зъби проблясват хищно. Мирише на кръв. Сладникав, метален, стипчив аромат. Просмуква се в същността ми. Замайва г ...
222

Правилното решение

Правилното решение
Тръгна неохотно към Ива – гадже от една година. Мислите в главата му бяха объркани. Дължеше ѝ тридесет хиляди. Искаше да започне собствен бизнес, но се провали. Останаха му само дълговете. На всичкото отгоре и бившата му жена го притискаше за пари. Цветелин имаше с нея син на 4 го ...
527 1 10

Отпуск

Утрин е. Аз съм на терасата с голяма чаша кафе и очаквам изгрева. Полугол съм, само по боксерки и с малка хавлия на врата.
Прохладата в този час е невероятна, въздухът свеж и няма никакъв вятър.На изток небето е розово, по него личат кафеникави продълговати облаци, вероятно разнесен дим от пожарите ...
387 1 2

"Пазителят" - Част 3

“Водното конче” , умело пилотирано от Айзак, се издигна стремглаво, право нагоре, през отворения таван на хангара , на тайния бункер. Щом обаче излезе отвъд стените на подземното убежище , внезапно се раздруса силно и политна леко в ляво, ударено от бурен вятър и силна въздушна струя. Пазителят реаг ...
291 2

И нищо не е случайно...

Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...
276 4 5

Теа

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...
308 1 5

Оркинос

– С тия куки и въжета не оркинос, ами някой кит може да хванеш, Голямо око! – засмя се старият морски вълк барба Алекси и вдигна препълнената си халба добре изстудена бира. – Ха наздраве за късмета на аджамията!
– Наздраве! – чуха се отвсякъде груби мъжки гласове и се разнесе звук от удряне на чаши. ...
289

Към себе си

Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...
295 2 7

Хроника на едно безхаберие

Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...
309 1 5

"Пазителят" - Част 2

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...
320 2

Нереален разказ 10

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...
276 2